№ 20883
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110100185 по описа за 2025 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Д. В. С. от гр. София, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане сумата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1 230,55 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 27.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, 129,83 лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г., 48,12 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата 9,65 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. По така подаденото
заявление било образувано гр.дело № 18011/2024 г. по описа на СРС, 90
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не бил открит на известните му адреси,
поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
предявяването на установителен иск.
При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
1
София, ., аб. № 120483, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г, която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че същия дължи сумата 1 230,55
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
27.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 129,83 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г., 48,12 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата 9,65 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г.
до 13.03.2024 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“
ЕООД, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са
2
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. В. С., уведомена по реда на чл.
47 ГПК, депозира отговор на исковата молба чрез назначения особен
представител адв. И., в който оспорва изцяло исковете по основание и размер.
Оспорва между страните да е налице облигационно отношение. Оспорва
топлинната енергия да е била доставена и реално потребена. Оспорва
представените от ищеца доказателства, като твърди, че информацията в тях не
е представена по ясен и разбираем начин.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД
намира исковете за основателни. Счита, че е водил надлежно топлинно
счетоводство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 18011/2024 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 27.03.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., аб. № 120483. По
отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен
нотариален акт № 158, том I, дело № 148/2013 г., обективиращ договор за
продажба на недвижим имот от 30.08.2013 г., от който е видно, че ответника Д.
В. С. е придобила собствеността на процесния недвижим имот. А от заявление
декларация от 24.09.2013 г. до ищцовото дружество, подадено от ответника Д.
В. С. е видно, че именно тя е поискала партидата за имота като ползвател на
топлинна енергия да бъде прехвърлена на нейно име. Затова съдът намира, че
именно между страните по делото е възникнало валидно договорно
правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на
ищеца на топлинна енергия през процесния период 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г.
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
3
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът
кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение –
„Техем сървисис“ ЕООД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия
от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и за битова гореща вода, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. В имота на ответника не е имало
отоплителни тела, а 2 бр. водомери за топла вода. Топлата вода е начислявана
по реален отчет на разпределителите за сезон 2021/2022 г., като съставения
протокол за отчет е подписан от потребителя, а за отоплителен сезон
2022/2023 г. на база едно лице, поради неосигурен достъп на потребителя.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки и при съобразяване с
действащия за периода ЗДДС, са суми в размер на 1 212.35 лв. главница и
лихви в размер на 127.70 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
4
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорените
счетоводни документи и ССЕ относно размера на дължимите суми. Същите са
в размер на 1 212.35 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
поради което съдът намира, че иска следва да бъде уважен за този размер, а до
пълния предявен размер от 1 230,55 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника, за това, че ищецът претендира
заплащането на топлинна енергия в твърдените количества, тъй като видно от
5
заключението на съдебно – техническата експертиза начисляването на
топлинната енергия и топлата вода е осъществявано по реален отчет на
уредите, а за отоплителен сезон 2022/2023 г. на база едно лице, поради
неосигурен достъп на потребителя.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира неоспорената
съдебно – счетоводна експертиза относно размера на дължимите суми.
Същите са в размер на 127.70 лева за процесния период 15.09.2022 г. до
13.03.2024 г., поради което съдът намира, че иска следва да бъде уважен за
този размер, а до пълния предявен размер от 129,83 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази
насока е и заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен счетоводител,
за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
6
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
„Техем сървисис“ ЕООД, както и какъв е размера на дължимото
възнаграждение. По делото бяха представени и отчетните документи от
страна на това дружество. Предвид изложеното съдът намира, че искът за
заплащане на сумата за дялово разпределение: 48,12 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 9,65 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г. върху главницата за
дялово разпределение.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 1 492.97 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 18011/2024 г. по описа на СРС, 90 състав. От страна
на ответника не са представени доказателства за направени разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр.София, ., против Д. В. С.
ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, район ., чрез особен представител
адв. И., че Д. В. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите 1 212.35
лева (хиляда двеста и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
7
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 1 230,55 лева, дължи сумата 127.70 лв. (сто
двадесет и седем лева и седемдесет стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 129,83 лева, дължи 48,12 лева /четиридесет и осем
лева и дванадесет стотинки/, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 9,65 лева /девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г., за топлоснабден
имот в гр. София, ., аб. № 120483, по издадената заповед от 10.04.2024 г. по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18011/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Д. В. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, район .,
чрез особен представител адв. И., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, .,
направените по делото разноски в размер на 1 492.97 лв. /хиляда четиристотин
деветдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, с включени разноски по
заповедно производство по ч.гр.д. № 18011/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. . № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8