РЕШЕНИЕ
№ 689
гр. Бургас, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20242100100735 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Е. Д. Д. – Г. от гр. ****, ЕГН ********** от гр.
********* подадена чрез пълномощник – адв. Илиян Р. Шопов, с която са предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.440
вр.чл.124 ал.1 от ГПК срещу В. Д. Я., ЕГН ********** от ****, Т. П. Я., ЕГН ********** от
****, „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* и „Банка ДСК“АД, ЕИК *********, както
следва:
- за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нот.акт за
дарение на недвижим имот № ******* по описа на районен съдия при Несебърски районен
съд, вписан в Службата по вписванията при РС – Несебър с вх. рег.№ ****., поради
невъзможен предмет;
- за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот №
********** по описа на нотариус с рег.№ *** на НК, вписан в Служба по вписванията при
РС – Несебър с вх.рег.№ ***** поради невъзможен предмет и
- за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на
собственост върху недвижими имоти, находящи се западен близнак от жилищна сграда
близнак състоящ се от: гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, тавански
етаж и подпокривно пространство, изградена на основание отстъпено право на строеж върху
държавно място, съставляващо 1/2 идеална част, западна, от парцел XV-общ. в кв. 55 по
плана на с. Свети Влас, област Бургаска, урегулиран от 260 кв.м., при граници: от две страни
улица, п.XVI-общ. и п. XIV, а именно: А/ ТАВАНСКИ ЕТАЖ, който съгласно обяснителна
записка № 185/09.10.2007г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 97.90 кв.м. и съгласно
1
кадастрални карта, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.10.2005г. на Изпълнителен директор
на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор 11538.503.121.1.4, с адрес
*******, като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор 11538.503.121.1 в
поземлен имот с идентификатор 11538.503.121, с 1 предназначение: жилище, апартамент,
при съседи: под обекта: 11538.503.121.1.3, над обекта: 11538.503.121.1.5, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж; Б/
ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, което съгласно обяснителна записка № 185/09.10.2007
г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 67.53 кв.м. и съгласно кадастралната карта, одобрена
със Заповед № РД-18-48/03.10.2005 г. на Изпълнителен директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 11538.503.121.1.5 с адрес: ******, като
самостоятелният обект попада в сграда е идентификатор 11538.503.121.1, в поземлен имот с
идентификатор 11538.503.121, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под
обекта: 11538.503.121.1.4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж, не принадлежи на В. Д. Я. и Т. П. Я.. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Молбата е подадена пред Софийски градски съд, който е постановил определение , с
което допуска като обезпечение на предявените искове обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 392/2021 год. по описа на ЧСИ Делян Николов - №
804 на КЧСИ, по което дело ответниците - физически лица са длъжници, а отметните банки
са взискатели.
Преписи от исковата молба на основание чл.131 от ГПК са изпратени на
ответниците, на които е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на
права.
По делото са постъпили отговори на исковата молба от „Юробанк България“ АД,
„Банка ДСК“ АД и Т. П. Я., като последният е направил възражение за неподсъдност на
делото пред СГС , позовавайки се на разпоредбата на чл. 109 ГПК. Съдът с Определение №
7584/21.06.2023г.по гр.д. № 8296/22г. по описа на СГС е прекратил делото и го е изпратил по
подсъдност на Окръжен съд Бургас.
Ищцата твърди, че на 22.03.1990г. бащата на ищцата и първата ответница - Д.М.Д.,
който е починал на ****г., е получил разрешение за строеж на еднофамилна двуетажна
жилищна сграда. Посочва се, че на 28.10.1996г. Д.М.Д. се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***** по описа на районен съдия
при Несебърски районен съд, вписан в Служба по вписванията при РС-гр. Несебър с вх.рег.
№ ******, с който е признат за собственик на западен близнак на площ от 92 кв.м. от
жилищна сграда близнак, състоящ се от гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен
етаж, тавански етаж и подпокривно пространство, изградена на основание отстъпено право
на строеж върху държавно място, съставляващо ½ идеална част, западна, от парцел XV-общ.
в кв. 55 по плана на с. Свети Влас, област Бургаска, урегулиран от 260 кв.м., при граници: от
две страни улица, п.XVI-общ. и п. XIV.
2
Твърди се , че на ****. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** по
описа на районен съдия при Несебърски районен съд, вписан в СВ при РС – Несебър с вх.
рег. № *****г., Д.М.Д. и К.Д.П. дарили на ищцата Е. Д. Д. втори жилищен етаж от западен
близнак от жилищна сграда близнак, състоящ се от гаражен етаж, първи жилищен етаж,
тавански етаж и подпокривно пространство, изградена на основание отстъпено право на
строеж върху държавно място, съставляващо ½ идеална част , западна от парцел XV – общ.,
в кв. 55 по плана на Свети Влас, урегулиран от 260 кв.м. при граници: от две страни улица,
п. XVI-общ. И п. XIV, ведно със съответните ид. части, като се навежда довод, че с
извършването на посочената сделка за дарение сградата е преминала в режим на етажна
собственост.
Излагат се доводи, че подпокривното пространство и таванския етаж съставляват
общи части по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС, доколкото съобразно предназначението си
служат за общо ползване, а съгласно чл.38 ал.3 от ЗС общите части не могат да се делят,
като етажните собственици не могат да се разпореждат с общи части отделно от
притежаваните от тях обособени обекти в сградата - етажи или части от етажи.
Твърди се , че с последващ Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,от
същата дата – ****. по описа на районен съдия при Несебърския районен съд, вписан в СВ
при РС Несебър с вх. рег. № ****., Д.М.Д. и К.Д.П. дарили в противоречие със закона на
дъщеря си В. Д. Я. общи части от описаната сграда, представляващи тавански етаж и
подпокривно пространство от западен близнак от жилищна сграда близнак, състоящ се от
гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, тавански етаж и подпокривно
пространство, изградена на основание отстъпено право на строеж върху държавно място,
съставляващо ½ ид.ч., западна от парцел XV- общ в кв. 55 по плана на Свети Влас,
урегулиран от 260кв.м., при граници: от две страни улица, парцел XVI- общ и парцел XIV,
ведно със съответните ид. части от общите части от сградата и правото на строеж. Според
ищцата гореописаната сделка била нищожна поради липса на предмет.
Твърди се , че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** по описа на
нотариус с рег. № *** на НК, вписан в СВ при РС – Несебър с вх. рег. № ***** В. Д. Я.
дарила ½ ид. ч. от таванския етаж и подпокривното пространство от западен близнак от
жилищна сграда близнак, състоящ се от гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен
етаж, тавански етаж и подпокривно пространство, изградена на основание отстъпено право
на строеж върху държавно място, съставляващо ½ ид.ч., западна, от парцел XV – общ в кв.
55 по плана на Свети Влас, урегулиран от 260кв.м., при граници: от две страни улица, п.
XVI-общ и п. XIV, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, на Т. П. Я., като посочената сделка, според ищцата, също е нищожна
поради липса на предмет.
Твърди се , че на 21.12.2007г. В. Д. Я. и Т. П. Я. са учредили в полза на „Юробанк
България“ АД /предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ договорна
ипотека с нотариален акт №*****, н.д. № *****. по описа на нотариус с peг. № *** на НК,
вписан в Службата по вписванията при РС - гр. Несебър с вх.рег. № *****г., акт № *****., за
3
обезпечаване на вземания на банката по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линияплюс“ № *****, върху съсобствените им недвижими имоти, находящи се
западен близнак от жилищна сграда близнак, състоящ се от гаражен етаж, първи жилищен
етаж, втори жилищен етаж, тавански етаж и подпокривно пространство, изградена на
основание отстъпено право на строеж върху държавно място, съставляващо ½ ид.ч., западна,
от парцел XV- общ в кв. 55 по плана на Свети Влас, урегулиран от 260кв.м., при граници:
при граници: от две страни улица, п.XVI-общ. и п. XIV, а именно: А/ ТАВАНСКИ ЕТАЖ,
който съгласно обяснителна записка № 185/09.10.2007г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от
97.90 кв.м. и съгласно кадастрални карта, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.10.2005г. на
Изпълнителен директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор
11538.503.121.1.4, с адрес *******, като самостоятелният обект попада в сграда с
идентификатор 11538.503.121.1 в поземлен имот с идентификатор 11538.503.121, с 1
предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под обекта: 11538.503.121.1.3, над обекта:
11538.503.121.1.5, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж; Б/ ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, което съгласно обяснителна
записка № 185/09.10.2007 г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 67.53 кв.м. и съгласно
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.10.2005 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор 11538.503.121.1.5 с
адрес: ******, като самостоятелният обект попада в сграда е идентификатор
11538.503.121.1, в поземлен имот с идентификатор 11538.503.121, с предназначение:
жилище, апартамент, при съседи: под обекта: 11538.503.121.1.4, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Посочва се, че
ипотекарният кредитор „Юробанк България“ АД се е сдобил с изпълнителен лист, издаден
на 04.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 4191/2014 г. на PC - Бургас против Т. П. Я. - длъжник по
договора за кредит в посочената банка, за обезпечение на който е учредена описаната по-
горе ипотека. Въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 392/2021г. на частен съдебен изпълнител Делян Н. с рег.№ 804 при КЧСИ.
Принудителното изпълнение по посоченото изпълнително производство е насочено срещу
ипотекираните в полза на банката имоти, а именно: тавански етаж и подпокривно
пространство в сградата, находяща се в гр. *********.
Ищцата посочва, че на 28.10.2021 г. по посоченото по-горе изпълнително дело е
извършен опис на ипотекираните недвижим имоти. С разпореждане за присъединяване на
взискател въз основа на удостоверение по чл.456 от ГПК от 17.12.2021 г. в изпълнителното
производство като взискател е конституиран и ответникът „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********. ЧСИ Делян Николов е насрочил публична продажба на описаното имущество за
периода от 10.07.2022г. до 10.08.2022 г., включително.
Във връзка със започналото принудително изпълнение върху процесните тавански
етаж и подпокривно пространство, се твърди, че недвижимите имоти, предмет на
принудителното изпълнение, представляват общи части на сградата в режим на етажна
собственост, в която ищцата е собственик на обособен обект, поради което и
4
осъществяването на принудително изпълнение върху тях ще засегне правата на ищцата в
качеството й на техен собственик. Поради гореизложеното за ищцата се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът „Юробанк България“ АД , ЕИК ********* чрез адв. Петър В. Караджов
в депозирания от него отговор счита предявените искове за недопустими. Счита, че за
ищцата липсва правен интерес за водене на настоящото производство. Принудителното
изпълнение, което било насочено към недвижимите имоти, предмет на настоящата
претенция по никакъв начин не накърнявала правната й сфера. Също така считат, че редът за
защита на третото за изпълнението лице било чрез обжалване действията на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 4 ГПК. Съдът се е произнесъл по възражението за недопустимост
с доклада по делото.
На следващо място ответникът „Юробанк България“ АД оспорва основателността
на исковете. Заявява, че процесните недвижими имоти тавански етажи и подпокривно
пространство с идентификатор № 11358.503.121.1.4 и с идентификатор № 11358.503.121.1.5
не представляват общи части по смисъла на чл. 38 ЗС в сграда с режим на етажна
собственост.
Счита, че предявяването на настоящите искове представлява злоупотреба с
процесуални права от страна на ищеца. Видно от доказателствата по делото било, че ищцата
и ответницата В. Я. са *****. Предявяването на исковите претенции било единствено с цел
да се осуети възможността на банката да реализира учреденото му обезпечение и да
удовлетвори правата си. Настоящото дело било поредното, образувано от страна на
длъжниците и свързани с тях лица, касаещо процесиите имоти, предмет на ипотеката в полза
на „Юробанк България“ АД.
До момента от страна на длъжника В. Я. бил предявен иск за недействителност на
ипотеката, поради нередовност на учредена представителна власт за подписване на
нотариалния акт. Искът бил отхвърлен на три инстанции. Впоследствие било образувано
ново дело за недействителност (поради невъзможен предмет) на ипотеката, учредена в полза
на банката - гр.д. N° 7450/2018 г. СГС - същото било висящо към момента. Именно предвид
отказът на съда по това дело да спре принудителното изпълнение, от страна на длъжниците
и техните роднини било образувано поредното дело.
Ответникът не спори, че В. Я. е имала ****** с другия ответник – Т. Я., като същият
бил прекратен с решение № **** по гр. д. №*****г. на БРС. Не се спори, че с Нотариален
акт № ******** на недвижимите имоти, представляващ тавански етаж и подпокривно
пространство от западен близнак, са били дарени в полза на другия ответник В. Я.. Не се
спори, че с Нотариален акт № ********. В. Я. е дарила ½ идеална част от дарения й имот на
Т. Я.. Не се спори, че имотите, предмет на настоящото дело, са заснети и нанесени в
действащата кадастрална карта като два самостоятелни обекта - с идентификатор №
11358.503.121.1.4. и с идентификатор № 11358.503.121.1.5, и двата с предназначение
жилище – апартамент. Не се спори и по това, че е сключен Договор за банков кредит
Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс” № ****** както и В. Я. и Т. Я. са учредили
5
договорна ипотека върху притежаваните от тях недвижими имоти (описани по-горе) -
Нотариален акт № ********* г.
Оспорват се следните твърдения: че за обектите, предмет на договорната ипотека,
няма издадени и одобрени строителни книжа и разрешение за ползване. Че имотите (цели
етажи от жилищна сграда) не представляват годни самостоятелни обекти, както и
твърдението, че от тях не може да бъдат обособени самостоятелни имоти, както и че
сделката, инкорпорирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от същата
дата - ******, вписан в Служба по вписванията при PC - Несебър с вх. per. № ******, е
нищожна поради липса на предмет. Оспорва се , че сделката, инкорпорирана в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ******* г., по описа на нотариус с per. № *** НК,
вписан в Служба по вписванията при PC - Несебър с вх. per. № *******, е нищожна поради
липса на предмет.
На следващо място се оспорва изцяло предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 124 ГПК вр. чл. 440 ГПК. Оспорва се твърдението, че ищцата е собственик на
самостоятелен обект в сградата, в която се намират процесиите имоти; Че процесните имоти
са собствени на ответниците В. Я. и Т. Я.. Тези лица имали качеството на ипотекарни
длъжници (Т. Я. и на лично задължено лице по изпълнителното дело). Видно обаче от
представените от тези лица по изпълнителното дело № 392/2021 г. ЧСИ Н. документи - 2 бр.
нотариални актове (Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на
ползване № *******, вписан в Служба по вписванията - Несебър с акт № *******, както и
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № ******** г.,
вписан в Служба по вписванията - Несебър с акт № ********), процесиите имоти са
собственост на В.Р.В. и Б.Т.Я..
На следващо място се казва, че предявените искове не са с невъзможен предмет –
процесните имоти представлявали самостоятелни недвижими имоти. Таванският етаж и
подпокривното пространство имали самостоятелно функционално предназначение по
смисъла на ЗУТ. Също така били самостоятелни обекти в сграда по смисъла на чл. 23 ЗКИР.
Същите нямали обслужващо предназначение и не служели за общо ползване в сградата. По
отношение на таванския етаж и подпокривното пространство не било отредено да са
предназначени за общо ползване от обитателите на отделни обекти (етажи) в сградата.
Според ответника е видно, че обектът бил прехвърлен в индивидуална собственост на трето
лице (настоящ ищец). Съгласно ТР № 34/1983 г., ОСГКподпокривното пространство е обща
част на сградата, само когато не е изградено и обособено като жилище или като други
отделни обекти. В случая това било направено, поради което счита, че подпокривното
пространство може да бъде предмет на отделни разпоредителни сделки като самостоятелен
обект. Видно от представените по делото документи, че в случая отделните етажи били
поделени между Д.Д. и дъщерите му - чл. 39 от ЗС. Ако се приемело, че подпокривното
пространство не представлява отделен самостоятелен обект (което не е така), то считат, че
същото било прилежащо към таванския етаж (главна вещ), който се намира под него.
Същите били предмет на едни и същи разпоредителни сделки, имат едни и същи
6
собственици и свързано предназначение.
Ответникът Т. П. Я. в депозирания отговор на исковата молба оспорва
основателността на иска. Излага следната фактология:
На 22.03.1990год. от Общински Народен съвет - Несебър било издадено разрешение
за строеж № 24/22.03.1990год. на Д.М.Д. - баща на ищцата и на първата ответница за
построяване на еднофамилна жилищна сграда при спазване на одобрените архитектурни и
конструктивни проекти.
От удостоверение № 214/18.03.1993год. на Община Несебър се установява, че към
18.03.1993год. съгласно одобрените архитектурни проекти на 14.06.1989год. и посоченото
по-горе строително разрешение в западната част на парцела е изградена сграда състояща се
от гаражен етаж, първи жилищен етаж на площ 92 кв.м. Вторият жилищен етаж, тавански
жилищен етажи, подпокривно пространство се изграждали в последствие до 1996год.
Д.М.Д. се снабдил с Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
представляващ западен близнак на площ 92 кв.м., състоящ се от: гаражен етаж първи
жилищен етаж, втори жилищен етаж, тавански етаж и подпокривно пространство-т.с. към
28.10.1996год, била построена жилищната сграда с тавански жилище етаж и подпокривното
пространство. Строителството било извършено на основание отстъпено право на строеж.
В последствие на ****од. Д.М.Д. и неговата съпруга дарили на двете си дъщери
съответно: на ищцата само втори жилищен етаж от западния близнак /без тавански етаж и
подпокривно пространство/, а на първата ответница - първия жилищен етаж заедно с
тавански етаж и подпокривното пространство от западния близнак.
Първата ответница от своя страна дарила на вторият ответник /съпруг/ една втора
идеална част от собствения си недвижим имот, а именно тавански етаж и подпокривно
пространство.
С оглед гореизложеното, съобразно одобрения архитектурен проект за застрояване
на процесното дворно място било предвидено изграждане на двуетажна еднофамилна
жилищна сграда - западен близнак състоящ се от гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори
жилищен етаж и тавански етаж. С оглед на това е видно,че западния близнак е бил изграден
в отклонение на одобрения архитектурен проект. Оказва се, че бил изграден надзид след
втория жилищен етаж като бил завишен същия и се обособявало самостоятелно жилище на
таванския етаж и обособяване самостоятелно жилище на подпокривно пространство- и това
е било към 1996год. С оглед представените нотариални актове ищцата никога не била
придобила правото на собственост на таванския етаж и подпокривното пространство, което
било изградено към 28.10.1996год.,а тя е придобила правото на собственост на втория
жилище етаж на ****од.
За да бъде определен статутът на спорните помещения, обособени като тавански
етаж и подпокривен етаж, като самостоятелни обекти на правото на собственост, а не като
обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС било важно установяването, какво е било
предназначението, което са имали към момента на възникване на етажната собственост - т.с.
7
построяването на сградата и придобиването на етажите от ищцата и първата ответница. В
настоящият казус етажната собственост възникнала от ****год. след като ищцата и първата
ответница са придобили правото на собственост на съответните етажи, а към този момент
били обособени самостоятелни жилища още с построяването на сградата в тавански етаж и
подпокривно пространство и те не са съществували като обща част по смисъла на чл.38 от
ЗС.
От представените писмени доказателства от ищцата се установявало, че още с
построяването на жилищната сграда, таванския етаж и подпокривното пространство били
изградени от собственика в отклонение на одобрения архитектурен проект и бил вдигнат
надзида на тези два етажа, като бил повдигнат, за да се обособят самостоятелни жилища
съответно на тавански етаж и подпокривното пространство, което в действителност било
изградено и съществувало. По този начин още при изграждане на жилищната сграда, било
налице отклонение в одобрения архитектурен проект, като вместо жилищна сграда състояща
се от гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж и подпокривно пространство
била построена жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори
жилищен етаж, жилище - тавански етаж и жилище - подпокривен етаж.
Ето защо процесното таванско и подпокривен етаж не се явявало обща част по
смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС. В този смисъл те можели да бъдат самостоятелни жилища.
Посочва се на следващо място, че ищцата с оглед на тази промяна при
построяването на сградата в отклонение на архитектурния проект на тавански етаж и
подпокривното пространство, по своето предназначение по време на строителството не са
ползвани от нея. Освен първия и втория ответник друг не е ползвал таванския и
подпокривния етаж от момента на придобиване, до настоящия момент.
В подкрепа на гореизложеното се посочва, че съобразно одобрения първоначален
архитектурен проект било предвидено в подпокривното пространство по предназначението
си да бъде изграден като самостоятелен обект за живеене, тъй като са обособени две спални,
баня-тоалетна, сушилня, два склада, а от друга страна за втория жилищен етаж на ищцата
било предвидено да ползва складово помещение не такова на таванския и подпокривния
етаж, а в гаражния етаж.
Ето защо ищцата не можела да се легитимира като собственик на таванския и
подпокривния етаж, като обща част, тъй като те са били собственост на първия и втория
ответник като самостоятелни обекти и така били предявени.
Не на последно място самостоятелните обекти в таванския етаж и подпокривното
пространство били изградени като самостоятелни обекти и са търпим строеж по смисъла на
разпоредбите на ЗУТ.
Ответникът „Банка ДСК“ АД с отговора си оспорва основателността на иска.
Посочва, че по силата на сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
25.03.2005 г. „Банка ДСК“ АД предоставила на кредитополучателите Т. П. Я. и В. Д. Я.
кредит в размер на 200 000 /двеста хиляди/ евро. Поради непогасяване в срок на месечните
8
погасителни вноски и настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита,
„Банка ДСК“ АД се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 14.07.2015
г., издадени по ч.г.д. № 4459/2015 г. по описа на Районен съд Бургас за дължимите суми по
сключения договор за кредит.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 1001/2015
г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, per. № ***, с район на действие - ОС Бургас, по
което били наложени възбрани върху процесните имоти. Възбраните били наложени от
съдебния изпълнител след снабдяване с всички необходими документи, установяващи
собствеността върху тези имоти, поради което банката счита, че извършените от ЧСИ
действия били законосъобразни. Впоследствие по молба на „Банка ДСК“ АД било издадено
удостоверение за присъединяване на Банката в качеството на взискател по изп. дело №
1001/2015 г., по силата на което и на основание чл. 456 от ГПК Банката била конституирана
като присъединен взискател по изп. дело № 392/2021 г. при ЧСИ Делян Николов, per. № 804,
с район на действие - ОС Бургас, образувано срещу същия длъжник Т. П. Я..
По образуваното от взискателя „Юробанк България“ АД изп. дело 392/2021 г. на
ЧСИ Делян Николов, по което Банка ДСК била присъединен взискател, бил извършен опис,
изготвена била оценка и за периода от 10.07.2022 г. до 10.08.2022 г. била насрочена
публична продан на процесните недвижими имоти, собственост на длъжника Т. П. Я. и на В.
Д. Я. - ипотекарен длъжник.;
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.503.121.1.4, находящ се в
******* с площ 97,90 кв. м., прилежащи части; съотв. ид. ч. от сградата и правото на
строеж - начална тръжна цена 82 728 лева;
2. Самостоятелен обект в сграда с идент. 11538.503.121.1.5, находящ се в ******** с
площ от 67,53 кв. м. ведно със съответните ид. ч. от общите части и правото на строеж
- начална тръжна цена 59 184 лева.
Предвид изложеното, счита, че предприетите по изп. дело № 346/2020 г.
изпълнителни действия във връзка с налагане на възбрани, извършване на опис и насрочване
на публична продан на недвижимите имоти, собственост на длъжниците, били
законосъобразно извършени. Към датата на налагане на възбраните и извършване на описа
процесиите имоти били собственост на длъжниците по изпълнителното дело, вземанията на
кредиторите не били погасени, поради което не съществувала правна пречка
принудителното изпълнение да бъде насочено срещу притежаваното от длъжниците
секвестируемо имущество, по отношение на което била учредена договорна ипотека в полза
на взискателя „Юробанк България“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
Изложените в исковата молба твърдения, че недвижимите имоти представляват общи части
в сградата, поради което не са собственост на длъжниците Т. П. Я. и В. Д. Я., не
съответствали на действителното фактическо и правно положение, поради което считат, че
9
възраженията за нищожност на актовете по придобиване на собствеността върху имотите,
били неоснователни. Прехвърлянето на собственост (в настоящия случай договор за
дарение) и учредяване на вещни тежести върху недвижими имоти (учредяване на договорна
ипотека) се осъществявали посредством редица законоустановени формални действия, в т.ч.
във форма на нотариален акт, към който се прилагат официални удостоверителни
документи, легитимиращи длъжниците като собственици на недвижимите имоти.
Следователно, считат, че имотите са годни самостоятелни обекти и същите са собственост
на длъжниците Т. П. Я. и В. Д. Я..
Съдът намира, че по възражението за недопустимост на исковете поради това, че
ищцата няма правен интерес от предявяване на иска и поради това, че защита от
изпълнението следва да се търси по чл. 435 ГПК, съдът намира следното: за липсата на
правен интерес – това е основание, което ще се установява в хода на производството и е
част от доказателствената тежест на ищцата. Неоснователно е и възражението, че ищцата
следвало да води иск по чл. 435, ал. 4 ГПК. Искът по чл. 440 е предоставен на трето лице,
което следва да установи наличието на визираните в нормата предпоставки.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск и липсват процесуални пречки за
разглеждане на същия, като по отношение на правния интерес съобрази и наличието на
оспорване в съдебно заседание на правото на ищците, счита че предявеният иск е допустим
.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. първо от Закона за
задълженията и договорите и чл. 440 вр, с чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс.
Ищцата Е. Д. Д. – Г. от ****, ЕГН ********** от гр. ********* е предявила
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.440
вр.чл.124 ал.1 от ГПК срещу В. Д. Я., ЕГН ********** от ****, Т. П. Я., ЕГН ********** от
****, „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* и „Банка ДСК“АД, ЕИК *********, както
следва:
- за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нот.акт за
дарение на недвижим имот № ******* по описа на районен съдия при Несебърски районен
съд, вписан в Службата по вписванията при РС – Несебър с вх. рег.№ ****., поради
невъзможен предмет;
- за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот №
********** по описа на нотариус с рег.№ *** на НК, вписан в Служба по вписванията при
РС – Несебър с вх.рег.№ ***** поради невъзможен предмет и
- за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на
собственост върху недвижими имоти, находящи се западен близнак от жилищна сграда
10
близнак състоящ се от: гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, тавански
етаж и подпокривно пространство, изградена на основание отстъпено право на строеж върху
държавно място, съставляващо 1/2 идеална част, западна, от парцел XV-общ. в кв. 55 по
плана на с. Свети Влас, област Бургаска, урегулиран от 260 кв.м., при граници: от две страни
улица, п.XVI-общ. и п. XIV, а именно: А/ ТАВАНСКИ ЕТАЖ, който съгласно обяснителна
записка № 185/09.10.2007г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 97.90 кв.м. и съгласно
кадастрални карта, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.10.2005г. на Изпълнителен директор
на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор 11538.503.121.1.4, с адрес
*******, като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор 11538.503.121.1 в
поземлен имот с идентификатор 11538.503.121, с 1 предназначение: жилище, апартамент,
при съседи: под обекта: 11538.503.121.1.3, над обекта: 11538.503.121.1.5, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж; Б/
ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, което съгласно обяснителна записка № 185/09.10.2007
г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 67.53 кв.м. и съгласно кадастралната карта, одобрена
със Заповед № РД-18-48/03.10.2005 г. на Изпълнителен директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 11538.503.121.1.5 с адрес: ******, като
самостоятелният обект попада в сграда е идентификатор 11538.503.121.1, в поземлен имот с
идентификатор 11538.503.121, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под
обекта: 11538.503.121.1.4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж, не принадлежи на В. Д. Я. и Т. П. Я.. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
От съвкупната преценка на признатите от страните факти, събраните писмени и
гласни доказателства и приетите основно и допълнително заключения на съдебно-
техническата експертиза се установява слената фактическа и правна обстановка :
Страните не спорят по слените факти :
Ответницата В. Я. е имала ****** с втория ответник – Т. Я., като същият бил
прекратен с решение № **** по гр. д. №*****г. на БРС. С Нотариален акт № ******** на
недвижимите имоти, описани като тавански етаж и подпокривно пространство от западен
близнак, са били дарени в полза на другия ответник В. Я.. Не се спори, че с Нотариален акт
№ ********. В. Я. е дарила ½ идеална част от дарения й имот на Т. Я.. Не се спори, че
същите имоти, предмет на настоящото дело, са заснети и нанесени в действащата
кадастрална карта като два самостоятелни обекта - с идентификатор № 11358.503.121.1.4. и с
идентификатор № 11358.503.121.1.5, и двата с предназначение жилище – апартамент. Не се
спори и по това, че е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща
линия - плюс” № ****** както и В. Я. и Т. Я. са учредили договорна ипотека върху
притежаваните от тях недвижими имоти (описани по-горе) - Нотариален акт № ********* г.
От представените с отговора на исковата молба, подаден от ответника Я. писмени
доказателства , които кореспондират на описаните в представените от ищцата нотариални
актове документи, се установява, че в полза на Д.М.Д., с типов договор от 03.12.1990 год. е
учредено право на строеж върху държавна земя , описана като ½ идеална част от
11
урегулирано държавно място – западна част от парцел ХV, в кв.55 по плана на с.Влас,
урегулиран от 260 кв.м. при посочени граници. В същото удостоверение /лист 32 от делото/
е посочено, че съгласно одобрени архитектурни проекти от 14.06.1989 год. и строително
разрешение № 24/22.03.1990 год. , към датата на издаване на удостоверението – 18.03.1993
год. са изградени гаражен и първи жилищен етаж от 92 кв.м. от двуетажна жилищна сграда,
като вторият жилищен етаж и таванският етаж все още не са изградени. Следователно се
установява, че в полза на праводателя на ищцата и първата ответница е учредено право на
строеж за построяване на двуетажна жилищна сграда с таванско помещение, като за същата е
дадено и разрешение за строеж. Към отговора на ответника Я. са приложени архитектурни
планове за сградата „близнак“ в същия парцел, но по делото не са представени такива за
процесната сграда, нито такива се намериха от вещото лице. Въпреки горното , съдът
приема, че страните не спорят, че както учреденото право на строеж, така и разрешението за
строеж касаят двуетажна жилищна сграда, като се доверява на заключението на вещото лице
инж. Чанкинова, според която към момента на учредяване на правото на строеж и издаване
на разрешението за строеж за поземления имот е в сила частичен КЗП, одобрен със Заповед
№ 215/24.08.1989 год. на председателя на ОБНС – Несебър, при който е предвидено
малкоетажно застрояване за парцел ХV – „2+Г“, т.е. два жилищни етажа и гаражен етаж.
По делото се установява и между страните не се оспорва, че в наружение на
издаденото разрешение за строеж и при превишаване на учреденото му право на строеж
бащата на ищцата и първата ответница вместо един гаражен и два жилищни етажа,
построява гаражен и четири жилищни етажа. Последните два етажа са построени след
издаване на удостоверението, цитирано по-горе от Община Несебър. Съдът счита, че само по
себе си наименоването на последните два етажа, представляващи процесните имоти , като
„тавански етаж“ и „подпокривно пространство“ не определя статута на същите, правото им
положение следва да бъде определено съобразно действащите към момента на изграждането
им правила и норми по ТСУ, при прилагане на задължителната съдебна практика.
Съдът приема , че прозените два имота с идентификатори №11538.503.121.1.4 и
№11538.503.121.1.5 представляват не общи части на сградата , а самостоятелни имоти, със
следните аргументи :
Строежът е изпълнен в цялост преди влизане в сила на Закона за устройство на
територията и при действие на Закона за териториално и селищно устройство и Наредба №
5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр.
48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./ - чл. 83, ал. 1, чл. 93, ал. 2, т. 2 и чл. 94
От основното заключение на вещото лице се установява, че помещенията в
„тавански етаж“ са с височина от 2,38м., а на етажа „подпокривно пространство – 2,09 м в
най-ниските части до 2,94 м. Таванският егтаж се състои от четири стаи, две бани с
тоалетна, антре и две тераси, а подпокривното пространство от три стаи и баня с тоалетна.
До всеки от етажите има достъп с вътрешно стълбище, което осигурява самостоятелен
достъп както до всеки от двата етажа, така и до по-ниските етажи от сградата.
Според вещото лице към стълбището за достъп до таванския етаж и подпокривното
12
пространство е било изградено в първоначалния вариант на строежа, което се потвържвана
от събраните гласни доказателства/св. Д./, според които сградата не е била преустроявана
след първоначалното й изграждане.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г.
на ОСГК, преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения в
подпокривното пространство може да стане по съгласие на всички етажни собственици при
спазване на законните изисквания за извършване преустройството.
Видно от събраните писмени доказателства сградата е изградена първоначално с
намерението се състои от един гаражен, три жилищни и един тавански етаж. Към момента
на завършването й всеки от етажите е отговарял на техническите изиствания за
самостоятелен недвижим имот поради своите технически параметри, което обстоятелство се
установява от вещото лице. Към датата на снабдяване на бащата на ищцата с констативен
нотариален акт, същият е описал етажите в същата като гаражен, два жилищни, тавански и
подпокривен, но според съда, причината за това поведение е обстоятелството, че двата
последни етажа са построени в значително превишаване на учреденото му право на строеж и
съответстващото му нарушаване на разрешението за строеж. Въпреки това с действията си
едноличния собственик на сградата е демонстрирал, че възприема същата като сграда на
един гаражен и четири самостоятелни етажа, защото с два договора за дарение, сключени
последователно в един и същи ден е разделил имота си между двете си дъщери по-равно,
като е дарил два от етажите на ищцата и два от етажите на първата ответница. Нотариалните
актове за дарение са с номера ** и ** в том ****, номерата на нот.дела са съответно *** и
*** за **** година. Следователно с действията си прехвърлителят е изразил волята си да
бъдат възприемани четирите етажа като самостоятелни обекти и по тази причина след
първото дарение – на ищцата, е възникнала етажна собственост между нея и баща й, а след
второто дарение – между нея и сестра й, като подпокривното пространство и таванския етаж
в нито един момент не са се били общи части на сградата. Тези етажи не са такива както
според техническите им показатели, така и по предназначение, което се установява от
основното и допълнителното заключения на в.л. инж. Чанкинова , което съдът изцяло
кредитира.
Праводателят на ищцата и първата ответница не би могъл да узакони построеното
извън първоначалните планове, за които има индиция, че съществуват в цитираното
удостоверение от Община Несебър, но не са представени по делото, защото по този начин
би признал пред Община Несебър, че е построил два етажа в екцес на учреденото му право
на строеж, които два етажа, по причина, че отговарят на техническите изисквания за
самостоятелни обекти, биха били собственост на собственика на земята – държавата,
заместена от общината по силата на §7 от ДР на ЗМСМА, на основание чл.92 от Закона за
собствеността. Независимо, че незаконната част от строежа не е узаконена, тя не подлежи на
принудително събаряне, защото е строежът е завършен преди влизане в сила на Закона за
устройство на територията и отгоаря на техническите изисквания за самостоятелен обект,
поради което е „търпим строеж“.
13
В случая и двата имота имат достатъчна височина, осветеност, площ, инсталации –
водопроводна, канализацизационна и електрическа, в тях са изградени санитарни
помещения и е възможно изграждането на кухни, като до всеки етаж има и достъп по
вътрешна стърба, следователно могат да бъдат самостоятелни обекти на правото на
собственост.
Да се приеме, че поради липсата на строително разрешение за тези етажи или поради
непредприетите по-късно действия за узаконяване на строежа, имотите имат статут на общи
части, би противоречало не само на установеното фактическо положение на сградата и
изградените в същата процесни имоти, но би позволило на ищцата и първата ответница да
черпят права от собственото си противоправно поведение, т.к. като правоприемници на
баща си също са имали задължение да изправят нередовностите на строежа, като подадат
молба за установяване на търпимост на същия.
Допълнителен аргумент в същата поска е обстоятелството, че по делото не се
твърди придобиване на построеното над учреденото право на строеж по давност, като на
съда не е известно такова възражение да е направено в което е да е от многобройните
съдебни дела, приключили или висящи между страните или по отношение на собственика на
земята. Няма твръдения или доказателство, че земята е закупена от държавата по реда на
Постановление № 235 на Министерския съвет от 1996 г. /Държавен вестник, бр. 82 от 27
септември 1996 г./, преди или след като сградата е построена.
Към момента на възникване на етажната собственост – сключване на първият
договор за дарение, не е било налице предназначението на тавана/подпокривното
пространство да обслужват двата самостоятелни етажа, предвидени по първоначалния
проект. Таванът и подпокривното пространство изначално са били построени за живеене и е
изградено стълбище за достъп до тях, както и бани с тоалетни. Всички помещения в
процесните етажи, които са обособени като стаи, имат необходимата светла височина ,
въпреки наличиета на скосявания . Подобна промяна не е забранена от закона, тъй като се
касае за обща част по предназначение, а не по естеството си част, защото във втория случай
законът не допуска възможност за промяна на статута. Ищцата, в качеството на етажен
собственик, не се легитимира за собственик и на идеални части от ипотекирания от
ответниците обект и следователно не притежава права, които да брани с иск по чл.440 от
ГПК. Този извод не се променя от данните по делото, че обектът не отговаря частично на
изискванията за жилище в подпокривното пространство, действали към момента на
изграждането му.
Обстоятелството , че преди сключване на договора за ипотека са предприети
действия по снабдяване на имотите с идинтификатори, преди което е извършена оценка на
„Бургасинвист“ , дали са налице техническите изиствания за това е допълнителен аргумент в
същата посока.
Без правно значение за правата на ответниците - физически лица, са видът и
функционалната характеристика на помещенията в подпокривното пространство, след като
при учредяването на етажната собственост е прието същото да премине в самостоятелна
14
собственост на първата ответница. В обобщение, спорните обекти, описани кота тавански
етаж и подпокривно пространство, не са общи части на сградата, поради което и правата на
ищцата върху общите части не се разпростират върху тях.
В същия смисъл са Решение № 50060 от 18.09.2023 г., постановено гр. д. №
2045/2022 г., на ВКС, в което съдът приема , че при определяне дали даден елемент от сграда
в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в
индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за
задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след
извършено преустройство от собственика (съсобствениците) на сградата. Меродавният
момент към който се преценява този статут е момента на възникване на етажната
собственост. При положение, че към този момент бъде определено друго предназначение по
волята на етажните собственици, меродавно ще е така определеното предназначение. По
отношение на тавана, когато той не е конструктивна обща част на сградата - подпокривно
неизползваемо пространство и обща по естеството си част, а има такава височина между
пода и покрива, че може да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения и да
се използва за живеене, за ателие или склад, трайната съдебна практика приема, че той е
обща част по предназначение, без която сградата може да съществува. Приема се също, че
ако обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно /напр. жилище,
ателие, склад, стаи за творческа или научна дейност и др./, то може да е самостоятелен обект
на собственост. Волята на собствениците за промяна предназначението може да не е
изразена изрично, но трябва да следва от „някой акт“ или от поведението им, което да
разкрива недвусмислено такава воля. В същият смисъл е и постоянната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС, Решение №
211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, първо г. о., Решение № 280/18.03.2014 г.
по гр. д. № 1718/2013 г. на ВКС, първо г. о., Решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. №
4994/2015 г. на ВКС, второ г. о. и Решение № 33/02.06.2022 г. по гр. д. № 2419/2021 г. на
ВКС, второ г. о.
Невъзможен предмет би бил налице, тогава когато вещта , обект на
прехвърлителната сделка не съществува или е извън гражданския оборот, както и когато
поради изрична законова забрана , същата не може да бъде отчуждавана самостоятелно. В
настоящия случай са отчуждени самостоятелни обекти на правото на собственост, поради
което не е налице невъжможен предмет на двете процесни дарения.
С горните аргументи съдът приема , че предявените искове за нищожност на
договорите за дарение, поради невъзможен предмет са неоснователни.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.440 от ГПК , във връзка с
чл. 124 от ГПК , съдът намира, че с оглед неоснователността на исковете за нищожност на
договорите за дарение и направения извод, че двата етажа са самостоятелни обекти на
правото на собственост, а не общи части на сградата, то ищцата няма правен интерес да
води иск по чл.440 от ГПК. Предявеният иск е недопустим поради следното :
15
Правният интерес от иска е положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно и преценява въз основа на
въведените от с исковата молба твърдения.
В Определение № 178 от 06 април 2017 г. , постановено по частно гр.д. № 651 по
описа за 2017 г., ВКС, съдът посочва , че защитата на трето лице срещу насочено
принудително изпълнение за парично вземане върху негов имот, който той не владее, се
осъществява по исков ред, според чл.440, ал.1 ГПК. Процесуално легитимирано да предяви
отрицателен установителен иск срещу взискателя и длъжника в изпълнителния процес е
това трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение, а с уважаването на
иска се цели прекратяване на започналото изпълнение върху чужда вещ - чл.433, ал.1, т.7
ГПК. В този смисъл, трето лице има правен интерес от защитата по реда на чл.440 ГПК,
когато неговият имот се държи от длъжника и по отношение на него са предприети
изпълнителни действия, които според ищеца следва да се бъдат преустановени, тъй като
имущественото право не принадлежи на длъжника.
В случая, ищецът отрича правото на длъжниците върху обекта на принудително
изпълнение с довода, че още при сключване на договора за ипотека имотът не принадлежи
на ответниците, защото е бил обща част на сградата , в която е етажен собственик ищцата.
Правният интерес на ищците от иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК се
преценява от съда въз основа на въведените твърдения, че срещу техни недвижими имоти е
насочено принудително изпълнение, което искат да бъде прекратено, тъй като не
принадлежат към имуществото на длъжниците, но след доказването, че процесните имоти,
върху които е насочено принудителното изпълнение не са обща част на сградата,
респективно, че интересите на ищцата не биха били засегнати от принудителното
изпълнение, не е налице и правен интерес от защитата по чл.440 от ГПК. Предмет на иска е
притезанието на взискателя да придобие имотите в изпълнителния процес, което се оспорва
от ищците, които имат интерес да установят, че имущественото право не принадлежи на
длъжниците.
Когато трети лица претендират права върху обекта на принудително изпълнение с
доводи, че са противопоставими на паричното притезание на взискателя, предявеният иск по
чл.440 ГПК е процесуално допустим, тъй като с уважаването му се преустановява
изпълнението срещу спорната вещ на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, но ако се установи ,
че третото лице не притежава противопоставими на взискателя право , поради
обстоятелството, че не се установи имотите да са общи части на сградата, предявеният иск е
недопустим.
До същият извод се достига и при прочит на мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по
тълк. дело №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС , според което искът по чл. 440 ГПК е предвиден
като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично
задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с
изпълнението се засягат правата на тези лица. Искът по чл. 440 ГПК е уреден в закона като
отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен
16
интерес. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска
по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите
изпълнителни действия. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не
са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването
му.
Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на
длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното
изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице, но по
аргумент на противното , в случай, че се установи, че третото лице няма права по отношение
на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, то предявеният иск по чл.440
ГПК е недопустим поради липса на правен интерес.
Поради гореизложеното съдът приема искът за недопустим и производството по
същия следва да бъде прекратено.
С оглед отхвърлянето на предявените искове за прогласяване на нищожност и
прекратяване на производството по иска по чл.440 от ГПК, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени в полза на на ответника Т. Я. – разноски в размер на 2000лв., съобразно
представените списъци на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.
В полза, в полза на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, разноски в размер на
600 лв. – възнаграждения за вещото лице, като съдът констатира , че въпреки твърденията на
страната , не е представен списък за разноските и в представените пълномощни не се
съдържат договори за правна помощ и не се уговорени адвокатски възнаграждения , поради
което такива не се присъждат.
Не е представен списък за разноските и от ответника „Банка ДСК“АД.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. Д. – Г. от ****, ЕГН ********** от гр. *********
чрез пълномощник – адв. Илиян Р. Шопов, обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД срещу В. Д. Я., ЕГН ********** от ****, Т. П. Я., ЕГН
********** от ****, „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* и „Банка ДСК“АД, ЕИК
*********, за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нот.акт за
дарение на недвижим имот № ******* по описа на районен съдия при Несебърски районен
съд, вписан в Службата по вписванията при РС – Несебър с вх. рег.№ ****., поради
невъзможен предмет и за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим
имот № ********** по описа на нотариус с рег.№ *** на НК, вписан в Служба по
вписванията при РС – Несебър с вх.рег.№ ***** поради невъзможен предмет, като
неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от Е. Д. Д. – Г. от ****, ЕГН
17
********** от гр. ********* чрез пълномощник – адв. Илиян Р. Шопов, обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД срещу В. Д. Я., ЕГН
********** от ****, Т. П. Я., ЕГН ********** от ****, „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* и „Банка ДСК“АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.440 вр.чл.124 ал.1
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на
собственост върху недвижими имоти, находящи се западен близнак от жилищна сграда
близнак състоящ се от: гаражен етаж, първи жилищен етаж, втори жилищен етаж, тавански
етаж и подпокривно пространство, изградена на основание отстъпено право на строеж върху
държавно място, съставляващо 1/2 идеална част, западна, от парцел XV-общ. в кв. 55 по
плана на с. Свети Влас, област Бургаска, урегулиран от 260 кв.м., при граници: от две страни
улица, п.XVI-общ. и п. XIV, а именно: А/ ТАВАНСКИ ЕТАЖ, който съгласно обяснителна
записка № 185/09.10.2007г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 97.90 кв.м. и съгласно
кадастрални карта, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.10.2005г. на Изпълнителен директор
на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор 11538.503.121.1.4, с адрес
*******, като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор 11538.503.121.1 в
поземлен имот с идентификатор 11538.503.121, с 1 предназначение: жилище, апартамент,
при съседи: под обекта: 11538.503.121.1.3, над обекта: 11538.503.121.1.5, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж; Б/
ПОДПОКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, което съгласно обяснителна записка № 185/09.10.2007
г. на „Бургасинвест“ ООД има ЗП от 67.53 кв.м. и съгласно кадастралната карта, одобрена
със Заповед № РД-18-48/03.10.2005 г. на Изпълнителен директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 11538.503.121.1.5 с адрес: ******, като
самостоятелният обект попада в сграда е идентификатор 11538.503.121.1, в поземлен имот с
идентификатор 11538.503.121, с предназначение: жилище, апартамент, при съседи: под
обекта: 11538.503.121.1.4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж, не принадлежи на В. Д. Я. и Т. П. Я.., като недопустимо.
ОСЪЖДА Е. Д. Д. – Г. от ****, ЕГН ********** от гр. ********* да заплати на Т.
П. Я., ЕГН ********** от **** сумата от 2000 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Д. Д. – Г. от ****, ЕГН ********** от гр. ********* да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* сумата от 600 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд Бургас, а в частта на прекратяването – в едноседмичен
срок от връчването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
18