РЕШЕНИЕ
№ 766
гр. Казанлък, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело №
20255510100462 по описа за 2025 година
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Е. И. заявява, че Г. М.
сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит № *** и с
втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като усвоила
изцяло предоставената й в заем сума от 1100 лв.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на
основание чл. 143, т. 19 ЗЗП, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.
10 ЗПК.
Сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ***
лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86%, а годишният процент на
разходите е 21,77%. Твърди, че действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът
вписвайки в контракта ГПР от 21,77% е заблудил потребителя, като
използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност
на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с
произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната
сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора
за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Сочи, че уговореното възнаграждение за фирма-поръчител е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК.
В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,77% разходите, които
1
следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата -
поръчител.
Поради невключването на възнаграждението в посочения в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща
търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите. (дело С-453/10)
Твърди, че посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора
размер на ГПР от 21,77% съставлява невярна информация, която е заблудила
потребителя относно действителния размер на разходите, които той ще следва
да направи по време на действие на договора. С това кредиторът
недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка
при планирани разходи в размер на 21,77% ГПР. На доверителят й не е било
разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5
от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за
които той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за
нея начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните
характеристики на услугата, тя не е могла да разбере икономическите
последици на поетото от нея задължение относно обхвата на всички разходи,
които следва да понесе, във връзка с получения заемен ресурс.
Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като
заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски
формуляр за кредит в размер на 1100 лв. с посочен ГПР 21,77%, с различни
стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително
приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не е
представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да
вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и
възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е
довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. (чл. 5 от
Директива 93/13/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП; ,Решение по
дело С-186/16г., съображения 60, 70, 71 и 72 от Решението по дело № С-
26/13г., Решение от 23.04.2015г. по дело С - 96/14; Решение от 26.02.2015г. по
дело С - 143/13; Решение по дело С-472/10; Решение по съединени дела С-
154/15, С-307Д5 и С-308/15 от 21.12.2016г./ и с оглед на задължителния им
характер са съобразени с Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/16г. на
ВКС, II т.о)
Заявява, че във величината на ГПР като глобален израз на всичко
дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно опредЕ.
методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член По
алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и
други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното
съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
2
Излага подробни съображения. Сочи съдебна практика.
Ако съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на
кредитния контракт, то твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за
заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова
страна на лично обезпечение.
Заявява, че съгласно Договор за потребителски кредит № ***,
потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в
срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 4, ал. З
от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът
одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в
случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в
срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по
реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс,
ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил
определен от кредитодателя и е подписал с втория ответник „А." ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да
изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 881,51 лева,
платимо като добавък към падежната вноска.
Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не
поражда правни последици.
Заявява, че договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни
правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на
поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в
двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение
на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗПК. Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК.
В съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо,
адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им / съображения 8, 9 ,
23, 24, 43, 45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27
03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи
възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта
на Директивата.
3
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да
изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда
на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с
което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше
добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на
чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за
неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази
договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща
правни последици за потребителя.
Поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с
поръчителя, „К." АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22
ЗЗД. От вътрешните отношения между „К." АД и кредитополучателя следва,
че ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави
в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което
единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал. 1
ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в
противен случай договорът е нищожен.
Заявява, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той
може да съществува валидно единствено при условие, че съществува
действителен главен дълг. Кредитната сделка е нищожна, поради което не е
породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско
правоотношение.
Недействителна е и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено
от кредитора дружество - поръчител.
Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми,
поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството,
като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. По договор за
поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не
получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на
справедливост е още по- драстично.
Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да
изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда
на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с
което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше
добросъвестно. Поради изложеното е изпълнен общия фактически състав на
чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на
предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл.
143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и
4
непораждаща правни последици за потребителя.
С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ***, както и да
прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен
с „А." ЕООД и обезпечаващ договор за кредит № ***.
Моли съда да осъди „К." ЕАД върне сумата от 20,00 лева, платена
възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Моли съда да осъди „К." ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от
него без правно основание суми в общ размер на 50 лв., съставляващи
престирани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на
непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за
кредит № ***. За съдебно заседание ищцата е редовно призована не се явява и
не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. В. Т., в
качеството й на пълномощник на ответното дружество „К.“ ЕАД, с който
заявява, че оспорва предявените искове изцяло по основание и размер и моли
съда да ги отхвърли в цялост.
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ***/***
г. между „К.“ ЕАД /кредитодател/ и Г. Н. М. /кредитополучател/, както и
сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. с
поръчител „А.“ ЕООД и потребител Г. Н. М..
Заявява, че Договор за потребителски кредит № ***/*** г. е сключен
между страните за главница от 1136.46 лева (ищецът в исковата молба е
посочил поради техническа грешка 1100,00 лв.), като същата е била усвоена в
цялост от него.
Уточнява, че 1100,00 лв. от главницата са усвоени от кредитополучателя
за потребителски цели, а със сумата от 36.46 лева е заплатена дължима от
кредитополучателя застрахователна премия. В частта за сумата от 36.46 лева
кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната
главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за
услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя директно от името и за
сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата.
Сочи, че е уговорено предоставената в заем главница да бъде върната за
срок от 6 месеца, при фиксиран ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21%. Общият
размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния
план възлиза на 1274.70 лева (от която сума: 1136.46 лева - главница и 138.24
лв. - договорна възнаградителна лихва). Ищецът обаче е погасил
задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид
което не е заплатил в пълен размер уговорената с договора възнаградителна
лихва.
Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с погасяването на
задълженията си по процесиите договори е заплатил по сметка на „К.“ ЕАД
сума в размер на 20,00 лв„ разпредЕ. за погасяването на задължението му за
договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50,00 лв., разпредЕ. за
5
погасяването на негови задължения към другото дружество ответник „А.“
ЕООД. Не оспорва и твърдението на ищеца, че „К." ЕАД е овластено да
приема и администрира вместо „А.“ ЕООД изпълнението на задължението на
ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за
Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Заявява, че в Приложение № 1 към процесния договор по ясен и
разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и
упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени
в Общите условия., предвид което договорът има необходимото съдържание
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен
размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването
му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„А.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита,
тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита,
формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Размерът на
възнаграждението за поръчител не е известен на доверителя й към момента на
сключване на договора за кредит.
Оспорва, че за ищеца е било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва, че към момента
на сключване на процесиите договори за кредит доверителят е е знаел какъв е
размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Излага подробни съображения.
Твърд, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и
„А.“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
По силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство „А.“
ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца)
възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „К.“ ЕАД
солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора
за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по
него.
Предвид гореизложеното моли съда да остави без разглеждане, като
недопустим, предявения срещу доверителя й иск за прогласяване
нищожността на процесния договор за потребителски кредит;
В условията на евентуалност, моли съда да отхвърли, като
неоснователен и недоказан, предявения срещу доверителя й иск за
прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит;
Моли съда да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените
6
срещу доверителя й осъдителни искове за възстановяване на ищеца на
недължимо платена сума в размер на 20,00 лв. за погасяване на договорна
възнаградителна лихва по кредитното правоотношение и 50,00 лв. за
погасяване на задължения на ищеца по процесния договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с другия ответник - „А.“ ЕООД. Претендира
присъждането на разноски.Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за
разноски. За съдебно заседание ответното дружество е редовно призовано не
изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. С. С., в
качеството й на пълномощник на ответното дружество „А.“ ЕООД, с който
заявява, че счита предявения срещу иск за неоснователен.
Относно твърдените в исковата молба факти не оспорва, че е сключен
Договор за потребителски кредит № ***/*** г. между „К." ЕАД /кредитодател/
и Г. Н. М. /кредитополучател/. Във връзка с обезпечаването на задълженията
на ищеца - кредитополучател по договора за кредит е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от *** г. между ищеца и доверителя й.
Размерът на главницата по Договора за кредит възлиза на 1136.46 лева и
следва да бъде върната за срок от 6 месеца, при ГЛП от 40.00% и ГПР от
48.21%. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на
уговорения между страните погасителен план възлиза на 1274.70 лева.
Доверителят й е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на
чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство",
съгласно същината на който е поел задължението да сключи договор за
поръчителство с „К." ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като
поръчител задължението на ищеца. Съгласно погасителния план,
представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за
предоставяне на поръчителствала така описаната услуга е дължимо
възнаграждение в размер на 664.02 лева, погасяването на което е разсрочено
на 6 месечни вноски.
Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същия не дължи възнаграждение на доверителя й за
периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на
задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът
им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение.
Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя й за
периода след пълното изплащане на кредита.
Подробно сочи механизма на сключване на договора за кредит и този за
предоставяне на поръчителство.
„К." ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е
обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита",
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят
има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число
предоставянето на поръчител в лицето на „А." ЕООД, е единствено
7
възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят
има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен
кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на
кредитодателя „К." ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „К."
ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта
на „К." ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията
му за погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР
на ЗПК, респективно на Член 3, 6. „ж" от Директива 2008/48/ЕО.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за
кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договора за кредит, за
да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне
на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след
подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „К." ЕАД. „К." ЕАД
не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се
уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „А." ЕООД,
по който бъдещ договор „К." ЕАД не е страна. Възнаграждението на
поръчителя „А." ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя
към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не
може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика".
Всичко изложено е валидно и във връзка с възражението относно
противоречието на оспорваните клаузи на чл. 143 от ЗЗП.
Твърди че, наличието на свързаност между „К." ЕАД и „А." ЕООД само
по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита". В договора за
предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да
избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това
може да стане по сметка на доверителя й или по сметка на „К." ЕАД заедно с
плащането на месечните вноски. В този случай „К." ЕАД единствено получава
от името и за сметка на доверителя й плащането, същият не е титуляр на
вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в
договора за предоставяне на поръчителство (чл. 8, ал. 5 от същия).
Предвид гореизложеното моли съда да остави без разглеждане, като
недопустим, предявения срещу доверителя й иск за нищожност на процесния
договор за предоставяне на поръчителство; да отхвърли, като неоснователен и
недоказан, предявения срещу доверителя й иск за нищожност на процесния
договор за предоставяне на поръчителство; За съдебно заседание ответното
дружество е редовно призовано не изпраща процесуален представител.
С протоколно определение от 29.09.2015г., постановено по гр. дело №
462/2025 г. на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на
исковете като същите се считат за предявени за сумата 31.90 лева за
погасяване на договорна възнаградителна лихва и 118.51 лева за погасяване на
задължение по договор за поръчителство.
8
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че на ***г. между „К.“ ЕАД и Г. Н. М. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №***.
Ответникът е отпуснал на ищеца сума в размер на 1 136.40 лева, от които
1 100 лева размер на кредит и 36.46 лева – размер на застрахователна премия.
Ищецът - Г. Н. М. се е задължила да върне сумата на 6 броя месечни вноски,
ведно с уговорените лихви. Ответникът „К.“ ЕАД е предоставил на
кредитополучателя – ищец потребителски кредит при следните условия : общ
размер на предоставения кредит - 1 136.46 лева; срок на кредита – 6 месеца;
последна падежна дата на договора – 10.04.2024г.; брой вноски – 6; годишен
процент на разходите – 48.21 % ; фиксирана годишен лихвен процент – 40 %;
В Приложение №1, неразделна част от Договор за потребителски кредит №
*** от *** г. изрично е упоменато, че общия размер на всички плащания е 1
274,70 лева. Съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № *** от ***
г. в случай, че кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави
Обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от посочения вид на
Обезпечението да представи на „К." ЕАД банкова гаранция, съгласно Общите
условия в срок от 10 /десет/ дни от подаване на Заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К." ЕАД
юридическо лице- поръчител в срок до 48 /четиридесет и осем/ часа от
подаване на Заявлението. На *** година между „А." ЕООД като поръчител и Г.
Н. М. като потребител се сключва Договор за предоставяне на поръчителство.
В Приложение №1 към Договор за предоставяне на поръчителство в раздел II,
т.1 е уговорено, че ищцата Г. Н. М. дължи възнаграждение на поръчителя в
общ размер 664,02 лева, дължимо за целия период на действие на Договор за
потребителски кредит № 285604'’ от *** г. Възнаграждението се дължи на
датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния
план по т.4.1.
Тези обстоятелства се установяват и от представените и приети писмени
доказателства, неоспорени от страните: Договор за предоставяне на
поръчителство от *** г., ведно с Приложение № 1 към него; ОУ за
предоставяне на кредити на „К.“ ЕАД; Договор за потребителски кредит №
***/*** г., ведно с Приложение № 1 към него.
По делото е изготвена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че годишен процент на разходи /ГПР/ по Договор
за потребителски кредит № *** от *** г., изчислен в съответствие с
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК е в размер на 48,21% и включва
разхода за договорна възнаградителна лихва р размер на 138,24 лева. При
отговор на втори въпрос вещото лице сочи, че експертизата калкулира ГПР,
използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК, при условията на отпуснатия Договор за потребителски кредит №
*** от *** г. - размер, срок и годишен лихвен процент и с включени разходи за
договорна лихва в общ размер 138,24 лева и разходи за плащания по Договор
за предоставяне на поръчителство от *** година в размер 664,02 лева. При
9
така посочените параметри, размерът на ГПР би бил 609,87 %. Посочено е, че
общият размер на извършените плащания по Договор за потребителски
кредит № *** от *** г. е 1286,87 /хиляда двеста осемдесет и шест лева и 87
стотинки/ лева, разпределени по отделните елементи на дълга, както следва:
Главница - 1136,46 лева; Лихва - 31,90 лева; Поръчителство 118,51 лева.
Общо: 1286,87 лева.
В стойността на главницата е включена застрахователна премия в размер
на 36,46 лева.
Общият размер на извършените плащания по Договор за предоставяне
на поръчителство от *** година е 118,51 /сто и осемнадесет лева и 51
стотинки/ лева. Вещото лице сочи, че в изпълнение на поставената задача,
експертизата калкулира ГПР, използвайки нормативно установената формула
в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, при условията на отпуснатия
Договор за потребителски кредит № *** от *** г. - размер, срок и годишен
лихвен процент и с включени разходи за договорна лихва в общ размер 138,24
лева, 36,46 лева застрахователна премия и разходи за плащания по Договор за
предоставяне на поръчителство от *** година в размер 664,02 лева. При така
посочените параметри, размерът на ГПР би бил 609,87 %.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, и 3
от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Искът е допустим, тъй като е със страни - страните по договорно
правоотношение, и при наличие на правен интерес от търсената искова
защита, доколкото при положително съдебно решение, правните последици
ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.
В това производство в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за заем между страните, както и твърденията си, че
процесната разпоредба накърнява добрите нрави и противоречие на закон и
заобикаля закона, а в доказателствена тежест на ответника е да установи
спазването на изискванията за валидност на клаузата.
Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или
заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на
форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.
В тежест на ищеца по предявените главни искове за прогласяване на
нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на
гаранция с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
/срещу ответника “К.” ЕАД / и с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во
и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „А.” ЕООД/, е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците
10
са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит
и договор за поръчителство, сключен във връзка с договора за потребителски
кредит, както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен
за обезпечаване на нищожна сделка, респ. накърнява добрите нрави.
Предявените главни искове са установителни и у ищеца е налице правен
интерес от предявяването им (в този смисъл определение № 1968/19.06.2025 г.
на ОС-П. по в. ч. гр. д. № 1666/2025 г.). Действително ищецът разполага с
възможността да предяви претенция за връщане на платените по договора
суми, основана на принципа за неоснователно обогатяване. Но това не
означава, че ищецът, който има качеството на потребител, не разполага и с
възможността да предяви установителен иск, с който да поиска да бъде
прогласена нищожността на договора. Ищецът длъжник във всички
положения има интерес да се освободи от договорната си обвързаност, което
от своя страна ще му даде яснота в договорните отношения. Това, че е
извършено определено плащане не гарантира на длъжника по кредита
сигурност, тъй като кредитодателят в бъдещ момент би могъл да насочи други
претенции срещу потребителя, които се основават на сключения между
страните договор.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
потребителя да върне предоставената парична сума.
Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи.
Страните по делото не спорят, че едноличен собственик на капитала на
„А.” ЕООД е заемодателят „К.” ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. С оглед на изложеното
съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал.
2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при
цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и
получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
11
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, опредЕ. с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В настоящия случай от приетото експертно заключение се установява,
че общият размер на ГПР с включено възнаграждение за поръчител се явява
609.87%. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва”, която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за
дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на „К.” ЕАД по
процесния договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че възнаграждението,
дължимо на поръчителя, следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От
изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по
процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Вписаният в договора параметър на ГПР не
кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
От друга страна, договорът за потребителски кредит и договорът за
предоставяне на поръчителство, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на обезпечение,
12
поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за
прогласяване нищожността на процесния договор за кредит и за предоставяне
на гаранция, са нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Съгласно заключението по назначената съдебно -
счетоводна експертиза, размерът на надвнесената сума от ищеца над
главницата е платената сума в размер на 1 286.87 лв., както следва: за
възнаградителна лихва – 31.90 лева; за възнаграждение по договор за
поръчителство – 118.51 лева. Предвид това осъдителният иск на ищеца също
се явява доказан и следва да бъде уважен за сумите от 150.41 лева.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Доколкото обаче същият е освободен от заплащане на държавна
такса в производството, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на съда разноските за държавна такса в
размер на 207.46 лева и 380 лева възнаграждение за експертиза, както следва
първият ответник разноски в размер на 347.46 лева и 240 лева вторият
ответник.
Процесуалният представител на ищцовата страна претендира адвокатско
възнаграждение от 3 840 лева с ДДС, което да се присъди в полза на адвоката
по реда на чл. 38 ЗАдв. Ответниците релевират възражение за прекомерност
на претендирания хонорар. Съдът намира същото за основателно по следните
съображения: Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017
г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с
постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от 7 Софийски районен съд.
Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено
и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
13
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или
фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в производството на
гласни доказателствени средства или експертни заключения, като
производството е приключило с провеждането на едно открито съдебно
заседание, в които процесуалният представител на ищеца не се е явил. Касае
се за спор с константна и безпротиворечива съдебна практика. Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че в полза на Еднолично адвокатско
дружество Е. И., БУЛСТАТ: ***, адрес: гр. П., ***, следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 960 лева с ДДС /480 лева
спрямо всекиго от ответниците/. По осъдителния иск не следва да бъде
присъждано възнаграждение, тъй като цената на иска е под претендирания
адвокатски хонорар и установителните искове имат обуславящ характер по
отношение на осъдителния такъв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат Е. И., със съдебен адрес: град П., ***
и „К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.К. Договор за потребителски кредит № *** от *** г на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат Е. И., със съдебен адрес: град П., ***
и „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Ш. Договор за предоставяне на поръчителство от *** г.,
сключен към Договор за потребителски кредит № *** от *** г. на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.К. да заплати на Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адвокат Е. И., със съдебен адрес: град П., *** 150.41 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
№ *** от *** г., Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025 г. до
окончателно плащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка
с чл. 23 и чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: ***, адрес: град П., улица
14
*** сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство по гр.дело № 462/2025 г. по описа на Районен
съд - К.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.Ш. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на
Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: ***, адрес: град П., улица
*** сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство по гр.дело № 462/2025 г. по описа на Районен
съд - К.
ОСЪЖДА „К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.К. да заплати сумата от 347.46 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.Ш. да заплати сумата от 240 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15