Р Е Ш Е Н И Е
№ І-215 11.08.2020 г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Детелина Димова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1377 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР адрес:
гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител
юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване : гр.Бургас,ул.“ Цар
Асен“№4, против
Решение №3196/ 25.11.2019г., постановено по гр.д.№ 4293/2019г.
по описа на Бургаски районен съд и поправено с Решение № 912/11.03.2020г., с
което въззивникът е осъден да да заплати на Г.Н.Д.
с ЕГН ********** от гр.***, съдебен адрес- Свиленград, ул.“Георги
Скрижовски“№1-адв. Иван Иванов, сумата от
1018 лева,представляща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от общо 161,45часа,
получени след преизчисляване с
коефициент 1.143 на положения от него за периода от 31.05.2016година до 20.06.2018година
нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 31.05.2019г.
до окончателното й плащане; 180,27 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 30.07.2016г.- 30.05.2019г. и 304,64 лева разноски
по делото съобразно уважения иск; въззивникът Главна дирекция „Гранична
полиция“ МВР е осъдена да плати по сметка на Бургаски районен
съд разноски в размер от 250лева,от
които 150 лева възнаграждение за вещо
лице и 100 лева дължима държавна такса.
Твърди се във въззивната жалба ,
че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както
и е
необосновано. На първо място се изтъкват съображения за неоснователност
доводите на районния съд, изложени по повод възражението на
ответника-въззивник за погасяване по давност на част от претенцията на
ищеца Н. само за месец юли
2016г.,а за месец август 2016г.
го е приел за неоснователно, в каквато насока заявява правни
аргументи.Освен това твърди, че
неправилно е уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето,
отработено от ищеца,съответно за компенсиране на положения извънреден труд, не била приложена нормативната уредба на
МВР,като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9 от МВР,според която редът за организация
,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба
на министъра на вътрешните работи. Цитирана е
Наредба 8121з-407/19.08.2014г.
за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи,касаеща спорния въпрос за периода от 19.08.2014г.-
02.08.2016г., както и Наредба
8121з-407/19.08.2014г. Проследен а нормативната база,уреждаща
основанието и реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители: Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.; Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се чл.31,ал.3
от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,според
който „при отчитане на броя часове времето на разположение, труд между 22.00 и
06.00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното
работно време, в протоколите за
отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.Излагат се доводи за
това- защо НСОРЗ била неприложима за служителите на МВР; цитира се
практика на РС-Бургас;РС-Плевен и
ОС-Русе,като се сочат и две решения от 2013г. и 2014г. на ОС-Бургас. Моли се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което уважения
главен и акцесорен иск бъдат отхвърлени; претендира се присъждане на разноските
по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника не се
явява, с писмено становище се поддържа въззивната жалба и се моли
уважаването й; предявено е искане за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззиваемия.
Препис от въззивната жалба е
връчен за писмен отговор на въззиваемия чрез процесуалния му представител
адвокат Иван Иванов от АК-Хасково, който депозира такъв с подробни доводи и
съображения за неоснователност на въззивната жалба, моли потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските, за което представя
адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия не се
явява и не се представлява; с нарочна молба се поддържа писмения отговор по
въззивната жалба и се претендират разноски.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок
и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.
269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е правилно и законосъобразно.
С исковата си молба и прието в съдебно заседание
изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК ищецът Г.Д. е предявил срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“ МВР осъдителни искове за следните суми : 1 018 лв.,представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения през периода 31.05.2016г.
- 20.06.2018г. нощен труд с коефициент 1,143; 180,27 лв.,представляващо обезщетение за забава върху главницата за
периода 30.07.2016г. – 30.05.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на исковата молба на 31.05.2019г. до окончателното й изплащане;моли
за присъждане на разноските по делото.
Ищецът излага, че през процесния период от време е полагал труд на длъжността „младши инспектор/
старши полицай ЦАС и ПВ в ГКПП – Аерогара Бургас към РД „Гранична полиция“ –
Бургас, която на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР.
Сочи, че полагал труд на
12-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след
преизчисляване на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143
се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден труд, който не
му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Ответната
страна Главна дирекция „Гранична полиция“-София е депозирала отговор на
исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно
правоотношение. Сочи, че за част от
процесния период от време действала
Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл.
31,ал.2 при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото
число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.За
останалата част от процесния период се прилагали Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.; и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали основанието е редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба за структурата и организацията на работната
заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от
време. Не се противопоставя не исканата експертиза, като намира, че за нуждите на експертизата вещото
лице би могло да се запознае необходимите документи на място-
РДГР-Бургас,където се намирала цялата документация по спора.
Съгласно ЗМВР,
ищецът е със статут на държавен
служител.
По делото няма спор,
че за процесният период от време ищецът е полагал труд като служител на ГД
“Гранична полиция“, което налага извода, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът Д. е държавен служител и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР. Безспорно е също, че в предявения период от време ищецът е полагал труд на 12-часови
работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00
часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че
надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд.
Спорен въпрос по
делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно-
дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице Тонка Джалева по извършената пред БРС съдебна счетоводна експертиза се
установява, че през процесния период ищецът е положил 1 129 часа нощен труд, за който ответникът му е заплатил общо 282,25 лв. –
по 0,25 лв. на час
съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от
23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179,
ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на
положените часове нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ с установения коефициент от
1,143 се получават 1290,45 часа. Разликата между положения и преизчисления
нощен труд от 161,45 часа не е отчетена от работодателя и не е заплатена като
извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в
претендирания от ищеца размер от общо 1 018 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно,
пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства,още
повече че и пред въззивната инстанция не е предявено искане за допускане на СТЕ по реда на чл. 201 ГПК.
Оплакването на
въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
С оглед така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с
правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл.
187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР). Разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл.
187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови
актове като разпоредбите на чл.
3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и
6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31
от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР.
Основното възражение в
жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР следва да се
прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния
служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010
г. от ДРна отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати
по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме
становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато
такъв е положен. Както се посочи и по-горе, възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период -
в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период от време:31.05.2016г. – 20.06.2018г. ищецът
е положил нощен труд в размер на 1129 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1290,45 часа, като
разликата от 161,45 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е
изплатена по платежни бележки.
Експертизата не е
оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне на допълнителна
задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1018 лева. Тази сума е дължима като, представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по
този начин исковата претенция се явява доказана по размер. На ищеца се дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата
сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както
и мораторна лихва от 180,27лв. за забава
върху отделните вземания, дължими за периода от 30.07.2016 г. до 30.05.2019 г.
Ето защо и като взе
предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни
изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за
един адвокат, платено при подписване на сключен договор за правна защита и
съдействие, като съдът констатира следното:Препис от въззивната жалба е връчен
на въззиваемия ищец на 20.01.2020г., след която дата същият би имал правно
основание да ангажира адвокат за защита.Представеният договор за правна помощ е
с дата 23.12.2019г., но тъй като е представен с писмения отговор на въззиваемия в съда на 23.01.2020г.,следва да се обоснове
извода, че разходът за адвокатско възнаграждение е уговорен и направен във
всички случаи преди изменението на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ДВ бр.45/15.05.2020г., в сила от 15.05.2020г./.Изчислено
по реда на действащата до тази дата редакция на чл.7,ал.2,т.2 от наредба
№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,минималният размер на адв. възнаграждение с оглед
общата цена на исковете по настоящето дело, е 313,87 лева.До този размер следва да бъде
уважено искането за разноски, като намаляването е оправдано както от липса на
особена фактическа и правна сложност на
делото, така и от факта, че пред съда има образувани множество идентични дела с
абсолютно идентична защита.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3196/ 25.11.2019г., постановено по гр.д.№ 4293/2019г.
по описа на Бургаски районен съд и поправено с Решение № 912/11.03.2020г. по
същото дело.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи с адрес: град
София,бул,.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати
на Г.Н.Д. с ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр.Свиленград,
ул.“Георги Скрижовски“ № 1 – адвокат Иван Атанасов Иванов разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред БОС в размер на 313,87 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.