Решение по дело №576/2019 на Районен съд - Никопол

Р Е Ш Е Н И Е №

 

06.07.2020г., гр. Никопол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ районен съд, … граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тодор Тихолов

 

при секретаря Поля Видолова и прокурора..., като разгледа докладваното от съдия Т.Тихолов гр.д.№576/2019г. по описа на НРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по обективно кумулативно съединени искове чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.89, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, както и с алтернативно предявен иск по чл.23 от ЗПК

 

В НРС с вх.№2862/30.10.2019г. е заведена искова молба от „К.Б.“ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, р-н „***с управител Р.Х.В., чрез адв.Н.Ш. от САК със съдебен адрес ****** срещу А.А.И., ЕГН********** *** исковата молба ищецът твърди, че на 21.03.2017г. между „4финанс“ ЕООД (Вивус), ЕИК202393458-кредитор и А.А.И. – кредитополучател бил сключен договор за кредит №**********/21.03.2017г., явяващ се шести по ред между страните. Сочи се, че в заявката си И. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 500лв., като заявил и незадължителната услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Допълва се, че кредита бил отпуснат за период от 30 дни с падеж на 20.04.2017г. Сочи се още, че съгласно заявката на И. и условията по договора, сумата била отпусната чрез Си Пей (cPay.bg) на същия ден – 21.03.2017г. срещу разписка. От ищеца се сочи, че към дата на падежа – 20.04.2017г., ответникът следвало да плати сума в общ размер от 609.21лв., от които 500лв. – главница по договор №**********; 92.36лв. - такса експресно разглеждане и 16.85лв. – договорна лихва.

От ищеца се сочи, че на 03.04.2017г. и във връзка с т.8.1 и т.8.2 от Общите условия, И. подал друга заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 500лв., като заявил и нова услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. От ищеца се сочи, че съгласно т.8.2 от Общите условия - „Страните се съгласяват, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1 по-горе, като всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на общата дължима сума по кредита, остават непроменени“. Допълва се, че на 03.04.2017г. чрез Си Пей (cPay.bg) срещу разписка, била отпусната новата сума на И.. Сочи се, че крайната дата за погасяване на задължението останала непроменена и към датата на падежа – 20.04.2017г. ответника следвало да плати сума в общ размер от 1200.66лв., от които 1000лв. - главница, 174.30лв. – такса експресно разглеждане и 26.36лв. – договорна лихва.

Наред с изложеното от ищеца се сочи, че с настъпване на падежа по договора – 20.04.2017г., ответника по делото не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора твърди, че по т.13.2 (a) от Общите условия от 21.04.2017г. „4финанс“ ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ в размер на 10% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. Твърди се, че от „Вивус“ изпращали напомнителни писма до ответника на адреса му посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. В тази връзка на 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент сключило с „К.Б.“ ЕООД в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цеденът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор №********** в общ размер на 2055.66лв., от които 1000лв. – главница, 174.30лв. – такса експресно разглеждане, 805лв. – наказателна лихва, 23.36лв. – договорна лихва и 50лв. – отписани такси за събиране. Допълва се, че тези вземания били подробно описани в Приложение №1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания като по силата на сключения Договор за цесия в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. От ищеца се сочи, че съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка „отказана“. Твърди в заключение, че с ответника И. бил проведен телефонен разговор на мобилен телефон с №********** и същият бил уведомен за сключения Договор за цесия, но той отказал да погасява задължението си доброволно. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД ищеца сочи, че „4финанс“ ЕООД предоставило на „К.Б.“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. Сочи, че от сключването на Договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от 1000лв. – главница по договор за кредит №**********, законната лихва върху главница от подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, направените съдебни разноски в съдебното производство и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с начислено ДДС.

От ищеца алтернативно по чл.23 от ЗПК е предявен иск за осъждане на ответника А.А.И. да заплати сумата от 1000лв. - главница и законната лихва върху нея от подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, направените съдебни разноски и адвокатски хонорар с ДДС на основание неоснователно обогатяване.

От ищеца не е направено искане за допускане до разпит на свидетели.

Представят се писмени доказателства.

С разпореждане №792/04.11.2019г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба с приложенията на ответника А.А.И., ЕГН********** ***. С разпореждане №239/05.05.2020г. адв.Ст.Б. от плАК е бил назначен за особен представител на ответника, като на особеният представител на 11.05.2020г. е  връчено разпореждането на съда по чл.131, ал.1 от ГПК за отговор в едномесечен срок.

С вх.№1123/11.06.2020г. е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особения представител. Не се представят писмени доказателства, не са направени искания за допускане до разпит на свидетели. Направени са две искания за допускане на съдебно-счетоводна и техническа експертизи.

С определение №95/15.06.2020г. по доклада, съдът е указал на ищеца , че с оглед алтернативно предявеният иск по чл.23 от ЗПК да довнесе допълнителна държавна такса в размер на 30лв. по сметка на НРС в седмичен срок от уведомяването му. Ищецът е бил предупреден, че при невнасяне на дължимата сума за държавна такса в указания от съда срок, производството по делото ще се прекрати в тази му част.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че между страните е сключен договор за кредит №**********/21.03.2017г., по който на ответника била отпусната сума в размер на 500лв.с оглед направената от ответника заявка по незадължителната услуга за експресно разглеждане на кандидатурата му. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни с падеж на 20.04.2017г. Съгласно заявката на И. и условията по договора, сумата била отпусната чрез Си Пей (cPay.bg) на същия ден – 21.03.2017г. срещу разписка. Към дата на падежа – 20.04.2017г., ответникът следвало да плати сума в общ размер от 609.21лв., от които 500лв. – главница по договор №**********; 92.36лв. - такса експресно разглеждане и 16.85лв. – договорна лихва.

Не се спори също така, че на 03.04.2017г. и във връзка с т.8.1 и т.8.2 от Общите условия, И. подал друга заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 500лв., по която заявил и нова услуга за експресно разглеждане на кандидатурата му. Съгласно т.8.2 от Общите условия страните се съгласили, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1, като всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на общата дължима сума по кредита, оставали непроменени.

Безспорно по делото е установено, че на 03.04.2017г. чрез Си Пей (cPay.bg) срещу разписка била отпусната новата сума на И., като крайната дата за погасяване на задължението останала непроменена и към датата на падежа – 20.04.2017г. ответника следвало да плати сума в общ размер от 1200.66лв., от които 1000лв. - главница, 174.30лв. – такса експресно разглеждане и 26.36лв. – договорна лихва.

Не се спори, че с настъпване на падежа по договора – 20.04.2017г., ответника по делото не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора твърди, че по т.13.2 (a) от Общите условия от 21.04.2017г. „4финанс“ ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ в размер на 10% към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. За своите действия от „Вивус“ изпращали напомнителни писма до ответника на адреса му посочен в Договора за кредит, в които се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.

Не се спори също така,че на 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент сключило с „К.Б.“ ЕООД в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цеденът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор №********** в общ размер на 2055.66лв., от които 1000лв. – главница, 174.30лв. – такса експресно разглеждане, 805лв. – наказателна лихва, 23.36лв. – договорна лихва и 50лв. – отписани такси за събиране. Допълва се, че тези вземания били подробно описани в Приложение №1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания, като по силата на сключения Договор за цесия в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му.

Не се спори, че съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка „отказана“.

Не се спори, че с ответника И. бил проведен телефонен разговор на мобилен телефон с №********** и същият бил уведомен за сключения Договор за цесия, но той отказал да погасява задължението си доброволно.

Не се спори, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД „4финанс“ ЕООД предоставило на „К.Б.“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., а от сключването на Договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължила.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

Вземането на ищеца произтича от сключените между страните два договора за кредит. При изпълнение на договора дружеството ищец, на което било цедирано вземането срещу ответника го уведомило за размера на задълженията му за главница, лихва и разноски, но ответника лично отказал плащане на задълженията, без да посочи причини. Основното задължение на ответника е било да заплати взетите кредити в уговореният 30 дневен срок с лихвата и разноските, но това си задължение той не изпълнил.

Общата стойност на задължението на ответника възлиза на 1000лв. – главница по договор за кредит №**********, законната лихва върху главница от подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, направените съдебни разноски в съдебното производство в размер на 350лв., от които 300лв. възнаграждение за назначения особен представител и 50лв внесена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с начислено ДДС.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в чл.154, ал.1 от ГПК в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като дружеството ищец е провело пряко и пълно доказване на твърдените от него факти.

При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1000лв. – главница по договор за кредит №**********/21.03.2017г., законната лихва върху главница от подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземанията, направените съдебни разноски в съдебното производство в размер на 350лв., от които 300лв. възнаграждение за назначения особен представител и 50лв внесена държавна такса.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за един адвокат в 360лв. с ДДС.

По отношение иска с правно основание чл.23 от ЗПК на ищеца е било указано с определението по доклада, че с оглед алтернативно предявеният иск по чл.23 от ЗПК да довнесе допълнителна държавна такса в размер на 30лв. по сметка на НРС в седмичен срок от уведомяването му. Ищецът е бил предупреден, че при невнасяне на дължимата сума за държавна такса в указания от съда срок, производството по делото ще се прекрати в тази му част. До приключване на съдебното дирене държавна такса за този алтернативно предявен иск не е била внесена. Ето защо съдът намира, че производството по делото в тази му част следва да се прекрати.

По изложените съображения, съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

          ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно алтернативно предявения иск с правно основание чл.23 от ЗПК.

          Решението на съда с характер на определение в тази му част може да се обжалва пред ПлОС с частна жалба в седмичен срок от уведомлението до страните.

          ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД А.А.И., ЕГН********** *** и настоящ адрес ***, чрез особения му представител адв.Ст.Б. от ПлАК с адрес *** да заплати на „К.Б.“ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, р-н „***с управител Р.Х.В., чрез адв.Н.Ш. от САК със съдебен адрес ****** сумата от 1000лв. – главница по договор за кредит №**********/21.03.2017г., както и законната лихва върху главница от подаване на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.А.И., ЕГН********** *** и настоящ адрес ***, чрез особения му представител адв.Ст.Б. от ПлАК с адрес *** да заплати на „К.Б.“ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, р-н „***с управител Р.Х.В., чрез адв.Н.Ш. от САК със съдебен адрес ****** направените съдебни разноски в съдебното производство в размер на 350лв., от които 300лв. възнаграждение за назначения особен представител, 50лв внесена държавна такса и разноски за един адвокат в 360лв. с ДДС.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: