№ 609
гр. Ямбол, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330101692 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. В. против
„Фератум България“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между
страните договор за потребителски кредит от 28.01.2025 год., поради противоречие
със закона – посочени разпоредби на ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2025 год. между страните бил сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 1500 лв., при посочени
условия, а именно ГПР – 49,11 % и ГЛП- 23 %,платим на 12 бр. месечни вноски.
Съгласно чл. 5 от същия следвало да се сключи договор за поръчителство , с цел
обезпечаване на кредита, като по силата на договор за поръчителство дължимото
възнаграждение на поръчителя било в размер на 1470 лв. В резултат на това сумата за
връщане била в размер на 3315 лв., а не описаната в договора 1845 лв.
По изложени съображения ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен на
осн.чл. 26,ал.1 ЗЗД,като сключен при неспазване нормите на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Счита, че не става ясно дали възнаграждението за поръчител е включено в ГПР, като
всъщност с договора за поръчителство се целяло не обезпечение, а допълнително
оскъпяване на кредита. Същевременно едноличен собственик на капитала на
ответното дружество било дружеството – поръчител, като възнаграждението за
поръчител било дължимо заедно с погасителните вноски по заема. В обобщение, на
подробно изложени доводи и т.к. посочения в договора ГПР бил значително по-нисък
от посочения такъв се претендира за уважаване на претенцията и прогласяване
недействителността на договора за кредит. Иска се и присъждане на направените по
делото разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Неоснователни били твърденията и за нищожност на клаузата на чл. 5 от
договора.Невярно било твърдението, че поръчителството е задължително условие за
сключване на договора, като кредитополучателя можел да избере свой поръчител или
такъв предложен от кредитора. Недопустими били исковете за нищожност на договора
1
за гаранция, т.к. не били насочени против правилната страна – Мултутюд Банк –
самостоятелно ЮЛ, като договорът бил самостоятелно правоотношение, по което
ответникът не бил страна. Ищецът след получаване на необходимата преддоговорна
информация сам бил избрал поръчителя, поради което и не била налице заблуждаваща
търговска практика. Неоснователни били и твърденията за нарушение на чл. 143 от
ЗЗП. Т.к. договорът за гаранция бил незадължителна услуга от трето лице, то разходът
по нея не се включвал в ГПР , т.к. не бил задължителен.
Същевременно ответникът предявява против ищеца насрещен иск за сумата от
620, 50 лв. – главница по договора, като с отговора на ИМ прави изявление за
обявяване на вземанията си за предсрочно изискуеми, като се посочва, че към
настоящия момент потребителят е заплатил сумата от 879, 50 лв. Сумата се
претендира в едно със законната лихва от датата на НИМ.
В депозирания отговор на НИМ ищцата оспорва същата и моли за отхвърлянето
й.
В с.з. ищцата, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит от 28.01.2025 год. по реда на ЗПФУР. По силата на
договора заемодателят се задължава да предаде на заемополучателя сумата от 1500 лв.
Уговорено е сумата да бъде върната на 12 погасителни вноски съгласно погасителен
план, неразделна част от договора , с първа падежна дата – 27.02.2025 год. , като
общата сума за връщане е в размер на 1845 лв.- главница и лихва в размер на 345 лв.,
при лихвен процент 23 % според текста на договора. Според чл. 4 - общия разход по
кредита е 345 лв. и включва сумата по чл. 3 б, а ГПР е в размер на 49,11 % , изчислен
по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от
Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряване от дружеството на предоставено в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени
нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Със
сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването
си за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с
правото си да посочи както физическо лице , така и предложеното ЮЛ за поръчител,
който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредита .
В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за
уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод
предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се
прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество.
Не са представени по делото – погасителен план към договора, сочените в
договора ОУ, нито преддоговорна информация.
Прието е удостоверение за наличие на задължение от 15.04.2025 год.
Ищецът е приложил още Договор за гаранция/поръчителство, сключен между
Multitude Bank в качеството на гарант и ищеца , в качеството на клиент, по силата на
който гарантът се съгласява да отговаря солидарно спрямо кредитора за изпълнение
2
на всички задължения произтичащи от процесния договор за кредит от 28.01.2025
год. , а клиентът да заплати гарантна такса в размер на общо 1470 лв., на месечни
вноски при условия и на падежи уговорени съобразно погасителен план, неразделна
част от договора, който не е представен по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл.26, ал.1 предл.1 ЗЗД и насрещен иск по чл. 240 ЗЗД, вр. чл.
79,ал.1 от ЗЗД.
По първоначално предявения иск:
Уважаването на предявения първоначален иск следва от наличие на следните
предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за кредит при
описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба
основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на целия договор.
В случая страните не спорят, че между тях съществува облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит от 28.01.2025 год.,
факт обявен за безспорен и с доклада по делото.
Предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на
противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор
за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството
на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на Закона за
защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради
пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в
икономическо отношение страна.
Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива №
93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство
съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение №
23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. №
1739/2017 г., II т.о., решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се
приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.
На първо място съдът счита за нужно да посочи, че въпреки указаната
доказателствена тежест ответното дружество не е представило доказателства при
сключване на договора да са спазени законовите разпоредби, а именно – на ищеца да е
предоставена необходимата преддоговорна информация /по делото не е представен
СЕФ/, липсват данни какво е съдържанието на посочения като неразделна част от
договора погасителен план,респ. има ли такъв, т.к. такъв също не е представен,
липсват данни какво предвиждат, както ОУ към договора за кредит, така и към
договора за гаранция, т.к. такива също не са представени.Единствените представени
доказателства и то от страна на оспорващата валидността на договора страна са , както
се посочи договор за кредит и договор за поръчителство , и двата от 28.01.2025 год.
На следващо място неоснователни са възраженията, че искът не е насочен срещу
надлежен ответник, т.к. ответното дружество не било страна по договора за гаранция.
В случая претенцията касае именно договорът за кредит сключен между ищец и
ответника.
3
В чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит , страните са
уговорили кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude
Bank в полза на дружеството - ответник, вследствие на което между ищеца и
поръчителя е сключен и договор за гаранция (поръчителство) срещу уговорено
възнаграждение в размер на 1470 лв. Съдът напълно споделя доводите на ищеца, че
посоченото възнаграждение следва да бъде включено при изчисляването на годишния
процент на разходите, с което кредита се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК,
който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
На следващо място сключването и получаването на сумата по процесния кредит
е обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Р България , което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по,
ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Както се посочи процесният договор
за кредит, сключен между страните по делото попада под разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, в които изчерпателно се посочва какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22, вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на
същия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва
да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Липсата на ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/ не дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима
сума по договора.
В договора за предоставяне на потребителски кредит от 28.01.2025 год. липсва
яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи
по кредита, освен лихва в размер на 345 лв., при лихвен процент от 23%, не става
4
ясно как е формиран ГПР от 49, 11 %. Още повече , както се посочи липсват и СЕФ
или ОУ към договора, в които евентуално да са посочени включените компоненти.
Посоченото следва да бъде приравнено на липса на посочен ГПР. Отделно от това не е
ясно какъв е реалният ГПР, което възпрепятства съдът да провери дали същият не
надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Безспорно, ако в ГПР се включи възнаграждението за поръчителство, което е в
размер почти равен на главницата по кредита, размерът би надхвърлил максимално
определения праг на ГПР от 50%.
С оглед изложеното следва да се приеме, че посоченият ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума,
дължима от потребителя не отговаря на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК, съгласно която разпоредба на потребителя следва да се предостави пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи, а съгласно чл. 22 ЗПК нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
представлява основание за недействителност на договора за кредит. В уговорения
годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил дължимата
цена по договора за поръчителство в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника. Съдът намира, че посредством сключването на договор
за поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок
размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит, че въобще има подобен разход, с изричното му
включване в ГПР, е в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК, което се явява отделно
основание да се счете, че посочената клауза е неравноправна.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици.
Напълно неоснователни в тази връзка са възраженията на ответника, че
след като ищецът е имал право на избор на вид обезпечение - чрез физическо лице -
поръчител или юридическо лице, дължимото възнаграждение по договора за
поръчителство с юридическо лице не е задължителна услуга по см. § 1 ДР на ЗПК и не
е следвало да се включва в ГПР. Обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил
поръчител-физическо лице, а се е съгласил на поръчителство от предложения от
кредитора гарант по никакъв начин не освобождава кредитора от задължението да
включи възнаграждението на гаранта – поръчител в ГПР по договора за кредит, тъй
като законът не предвижда подобно изключение.
Последица от горепосочените нарушения е недействителност на договора
съгласно нормата на чл. 22 ЗПК.
В горния смисъл и практиката на ВКС , обективирана в - ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
1916 ОТ 08.07.2024 Г. ПО Т. Д. № 1490/2023 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС;
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1772 ОТ 25.06.2024 Г. ПО Т. Д. № 1831/2023 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
5
ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1059 ОТ 24.04.2024 Г. ПО Т. Д. № 1254/2023 Г., Т. К., І Т. О.
НА ВКС.
За пълнота следва да бъде посочено, че с решение по Дело C-337/23 от 15.03.2025
год. СЕС приема: Първо, че правото на ЕС допуска съдилищата да преценяват дали
клаузите в договори за поръчителство са неравноправни; Второ, че разходите за
поръчител в този случай водят до увеличаването на общия размер на дълга и
следователно влизат в годишния процент на разходите (ГПР);Трето, че когато в ГПР
на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата
относно договорите за потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за
нищожен да води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски.
По отношение предявения насрещен иск:
Както беше посочено по-горе страните не спорят, че са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 28.01.2025
год. Не се спори и , че сумата предмет на договора е реално предадена на ищеца по
начина уговорен в същия. Посочените факти са обявени за безспорни. Същевременно с
предявяване на насрещния иск кредитодателя се е възползвал от правото си да обяви
предсрочната изискуемост на кредита, като волеизявлението му е достигнало до
кредитополучателя. Освен това в случая кредиторът е признал неизгоден за себе си
факт, а имено, че част от дължимата главница в размер на 879, 50 лв. е била погасена
чрез плащане. Въпреки указаната доказателствена тежест с доклада от 09.12.2025 год.
ищцата и ответник по НИМ не е ангажирала никакви доказателства сумата да е
заплатена. Същевременно , както се посочи по-горе и въпреки обявяване на договора
за кредит за нищожен, посоченото обстоятелство не освобождава кредитополучателя
от връщане на главницата. В обобщение претенцията се явява основателна и доказана
и следва да бъде уважена в пълния си предявен размер, като сумата бъде присъдена и
със законна лихва от датата на НИМ – 04.07.2025 год.
По разноските:
При този изход от спора, разноски се дължат и на двете страни, както следва:
По правилата на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по главния
иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за
заплатена държавна такса в размер на 60 лв.
Представени са доказателства, че на ищцовата страна е предоставена безплатна
адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед постановеното
решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., при
определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на
разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като последната
следва да служи само като ориентир. Предвид изложеното и съобразявайки
фактическа и правна сложност на първоинстанционното производство, цената на иска,
както и положения от процесуалния представител на ищцата труд по настоящото
дело, настоящият състав намира, че по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Г. следва да
бъде определено възнаграждение в размер на 540 лв. с ДДС.
С оглед изхода на процеса по насрещния иск, ответникът по него дължи
разноски на ищеца за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
6
Така мотивиран , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска В. С. В., ЕГН ********** срещу
„Фератум България“ЕООД, ЕИК ********** , със седалище и адрес на управление
гр.София, че договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит от
28.01.2025 год. е нищожен на основание чл. 26,ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, и чл. 19 от ЗПК.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********** да заплати на „Фератум България“ЕООД,
ЕИК **********, сумата от 620, 50 лв. – главница по договор № ******* за
предоставяне на потребителски кредит от 28.01.2025 год., в едно със законната лихва
от датата на НИМ – 04.07.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Фератум България“ЕООД, ЕИК ********** да заплати на В. С. В.,
ЕГН ********** сумата от 60 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********** да заплати на „Фератум България“ЕООД,
ЕИК **********, сумата от 250 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38,ал.2 от ЗА „Фератум България“ЕООД, ЕИК
********** да заплати на адвокат Д. Г. от АК – Л. сумата от 540 лв. за процесуално
представителство на ищцата пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7