Р Е Ш Е Н
И Е
02.07.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 25 (двадесет и пети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 463 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287
и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „А.з.к.н.п.з.” ЕООД *** твърди, че на 04.12.2015 г. „Аксес файнанс“ ООД сключило с ответника В.М.А. договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който предоставило на последния лимит, възлизащ на сума в размер на 100,00 лева. А. усвоил тази сума, като понастоящем дължал главница в размер на 99,53 лева. Уговорената договорна лихва по кредита се равнявала на 11,39 лв. тъй като ответникът забавил плащанията, заемодателят направил разходи за събиране на вземанията си в размер на 200,00 лв. Освен това, А. поел задължение в определен срок да представи обезпечения по договора и тъй като не сторил това, дължал и неустойка в размер на 27,80 лв. Размерът на дължимата законна лихва възлизал на 9,01 лв. На 11.11.2016 г. между ищеца и „Аксес файнанс“ ООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството с ограничена отговорност прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД вземанията си по цитирания договор срещу А.. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 273/2017 г. по описа на съда. В срока по чл. 415 от ГПК, А. депозирал възражение срещу заповедта. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 273/2017 г. по описа на ВПРС: в размер на 99,53 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 04.12.2015 г.; в размер на 11,39 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода 10.12.2015 г. – 06.06.2016 г. върху заета сума по договор за кредит от 04.12.2015 г.; в размер на 27,80 лв., представляващо задължение за плащане на уговорена неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договор за кредит от 04.12.2015 г.; в размер на 200,00 лв., представляващо задължение за плащане на уговорени договорни такси за извънсъдебно събиране по договор за кредит от 04.12.2015 г., в размер на 9,01 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за забава за периода 06.06.2016 г. – 11.04.2017 г. върху главница в размер на 99,53 лв. по договор за кредит от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 13.04.2017 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство.
В хода на производството, по искане н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, н. основание чл. 220 от ГПК, същото е конституирано като
трето лице-помагач на страната на ищеца поради наличие на сключен между двете
дружества договор за цесия на вземанията срещу ответника от 03.05.2019 година.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
В писмена молба,
пълномощникът на третото лице-помагач на ищеца прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В
първото по делото заседание на 25.06.2020 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на
следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 17.01.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за кредит „Бяла карта“ от 04.12.2015 г., приложение № 1 към договор за кредит, декларация-съгласие /недатирана/, уведомление, рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., ведно с приложение № 1/10.03.2017 г. към него, пълномощно от 29.12.2016 г., извлечение от интернет-страницата на ТР по партидата на ищеца и заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В.М.А.
в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 109/21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 273/2017 г. на ВПРС, и след депозирано
възражение от ответника по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност
на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете
са допустими.
По основателността на исковете:
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154,
ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца
са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 273/2017 г.
на ВПРС, събраните писмени доказателства и заключението по изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни,
което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществуват изброените
по-горе вземания н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД *** от В.М.А..
На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково
производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално
представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца –
юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00
лв.
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД направените
разноски по настоящото исково производство в размер на 225,00 лв. и по
заповедното производство в размер на 75,00 лв.
Третото
лице-помагач отправя искане за присъждане на разноски, но по силата на чл. 78,
ал. 10 от ГПК, на същото не се дължат такива.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН **********,*** и „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от Неделчо
Йорданов Спасов, Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОДРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД от В.М.А. в размер на 99,53 лв. (деветдесет и девет лева и 53 стотинки), представляващо
парично задължение за връщане на заета сума по
договор за кредит от 04.12.2015 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено
на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.04.2017 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 109/21.04.2017 г. по
ч.гр.д. № 273/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД ***27341,
че съществува вземане н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД от В.М.А. в размер на 11,39 лв. (единадесет лева и 39
стотинки), представляващо парично задължение за
плащане
на лихва за периода 10.12.2015 г. – 06.06.2016 г. върху заета сума по договор за кредит от 04.12.2015 г. сключен между „Аксес
файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от
11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 109/21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 273/2017 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.М.А. с ЕГН ********** и „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД ***27341, че
съществува вземане н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД от В.М.А. в размер на 200,00 лв. (двеста лева),
представляващо парично задължение за плащане на
уговорени договорни такси за извънсъдебно събиране по договор за кредит от 04.12.2015
г.
сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез
сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 109/21.04.2017 г. по
ч.гр.д. № 273/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН **********
и „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД ***27341, че съществува вземане н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД от
В.М.А. в размер на 27,80 лв. (двадесет
и седем лева и 80 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на неустойка за неизпълнение на задължение по договор за кредит от 04.12.2015
г.
сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез
сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 109/21.04.2017 г. по
ч.гр.д. № 273/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.А. с ЕГН **********
и „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД ***27341, че съществува вземане н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД от
В.М.А. в размер на 9,01 лв. (девет
лева и 01 стотинка), представляващо парично задължение за задължение за плащане
на обезщетение за забава за периода 06.06.2016 г. – 11.04.2017 г. върху
главница в размер на 99,53 лв. по договор за кредит
от 04.12.2015 г.
сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез
сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 109/21.04.2017 г. по
ч.гр.д. № 273/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ***, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА В.М.А. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ***, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 225,00 лв. (двеста двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА В.М.А. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД ***, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 273/2017 г. на ВПРС в размер на 75,00 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД *** – „А.З.С.Н.В.“ ЕАД с ЕИК с ЕИК *********, със седалище:***, адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: