Определение по дело №757/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба, първоначално подадена от В. К. Д. – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], оправомощена със заповед №46-163/02.05.2024 г. от Министъра на земеделието и храните, против Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при нарушаване на процесуалните правила. Цитира се разпоредбата на чл.45, ал.8 от ППЗСПЗЗ и се сочи, че възложител на одобрения с оспорваната заповед Проект било „Берта“ ООД, което дружество съгласно Нотариален акт било собственик на сграда „Склад хамбар“, находящ се в УПИ IX, кв.1 в [населено място], общ.Димитровград – имот частна държавна собственост.

Твърди се, че Поземлен имот УПИ IX, кв.1 в [населено място] бил актуван с АЧДС №5641 от 28.08.2006 г. Представлявал застроена и прилежаща площ към сграда „склад“, имущество на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и бил с предоставени права за управление на Министерство на земеделието и горите. За стопанския двор в регулацията на [населено място] бил изготвен „Кадастрален и регулационен план за стопанския двор на ТКЗС [населено място], общ.Димитровград“, и с влязла в сила Заповед №166/03.04.1995 г. на Кмета на Община Димитровград било одобрено изменение на регулацията на терена на ТКЗС кв.1 по плана на [населено място], като от п.I се образували №№ от I до XVI включително.

Излага се довода, че дружеството заявител не било собственик на УПИ IX с площ 1,060 дка, находящ се в квартал 1 по кадастралния и регулационния план на [населено място], с оглед на което оспорената заповед била незаконосъобразна.

Претендира се същата да бъде отменена.

Към жалбата е приложена и Заповед №РД46-163/02.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл.24, ал.1, изречение второ от ЗСПЗЗ, във връзка с чл.33, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.24б от ЗОЗЗ, с която на В. К. Д. – директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, съгласно трудов договор, се възлагат изброени правомощия във връзка със земите от държавния поземлен фонд (ДПФ), като в т.18 от заповедта е посочено, че на същата се възлага да „оспорва пред компетентния съд административни актове, издадени по реда на ЗУТ, засягащи имоти – държавна собственост“.

С Определение №1395/18.02.2025 г. съдът е оставил без движение така подадената жалба за отстраняване на констатирани нередовности, като е указал на подателя й, че в 7–дневен срок от получаване на съобщението следва писмено да посочи от чие име се подава жалбата, с индивидуализиращите белези на жалбоподателя по чл.150, т.2 или т.4 от АПК; да конкретизира твърденията си, поради които подателят на жалбата се счита за заинтересувано лице от оспорването по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ, както и по коя точка от чл.131, ал.2 от ЗУТ, и да внесе дължимата държавна такса за производството.

Определението е съобщено на адресата си на 19.02.2025 г.

С подадена в указания срок (пощенско клеймо от 25.02.2025 г.) молба вх.№2754/27.02.2025 г., подписана от В. К. Д. – Директор на ОД „Земеделие“ – [населено място], оправомощена със заповед №46-163/02.05.2024 г. от Министъра на земеделието и храните, е представено доказателство за внесена държавна такса, и е уточнено следното:

„Жалбата да се счита подадена от д-р Г. Щ. Т. – Министър на земеделието и храните, представляващ Министерство на земеделието и храните“, с посочен адрес.

В молбата е изложено, че териториалният обхват на Комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект „Кабелна линия НН за захранване на фотоволтаична централа „Берта“ в УПИ IX, кв.1 [населено място], общ.Димитровград“ бил УПИ IX в кв.1 по плана на [населено място], общ.Димитровград, актуван на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ с АЧДС №5641 от 28.08.2006 г. Същият УПИ представлявал застроена и прилежаща площ към имущество на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и бил частна държавна собственост.

Цитират се разпоредбите на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ и на чл.47, ал.1, изр.второ от ППЗСПЗЗ, и се твърди, че Урегулиран поземлен имот IX в кв.1 по плана на [населено място], общ.Димитровград, бил недвижим имот, непосредствено засегнат от предвижданията на подробния устройствен план (чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ) и имот, за който с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване (чл.131, ал.2, т.5 от ЗУТ), и че упражнявайки правата на собственик на процесния имот, Министърът на земеделието и храните се явявал заинтересувана страна по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ.

Сочи се също, че статута и разпореждането с имоти, частна държавна собственост, находящи се в Стопанските дворове на заличените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ били уредени с нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ – специални спрямо нормите на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.24в от ЗСПЗЗ и чл.47, ал.14 и сл. от ППЗСПЗЗ, за започване на процедура за изработването на подробен устройствен план, с който се засягат земи от държавния поземлен фонд, се изисквало предварителното съгласие на Министъра на земеделието и храните. При издаване на заповеди №РД-06-321/01.03.2024 г. и №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград били допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, с оглед на което за Министъра на земеделието и храните възниквал правен интерес за обжалване на процесната заповед.

В хода на проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, като прецени представените доказателства, Административен съд – Хасково установи следното:

С оспорената Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.129, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.150, ал.6, чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ и решение на Общински експертен съвет, вписано в протокол №9/26.06.2024 г., се одобрява Проект за изменение на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване с допълването му със специализирана план-схема за електрозахранване на УПИ IX, кв.1, [населено място], общ.Димитровград като част от Комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект „Кабелна линия НН за захранване на фотоволтаична централа „Берта“ в УПИ IX, кв.1, [населено място], общ.Димитровград“.

В заповедта е посочено, че изходна точка на новото трасе е табло НН, ТП [населено място], ТП/БКТП ТП здравец 1, КЛ/ВЛ Странско, П/ст „Димитровград“ разположен в терен за игрище и крайна точка главно разпределително табло (ГРТ) на ФЕЦ в УПИ IX, кв.1. Част от трасето преминава в съществуващ сервитут на кабелна линия НН, захранваща ФЕЦ в УПИ V, кв.1 по плана за регулация на [населено място]. Трасето на новия кабел НН и сервитутните зони са отразени в графичната част на проекта.

Като част от административната преписка по делото е представена Заповед №РД-06-321/01.03.2024 г. на Кмета на Община Димитровград, с която въз основа на постъпило заявление с рег.№УТКР-07-457/07.02.2024 г. от „Берта“ ООД, собственик на сграда в УПИ IX, кв.1 по кадастралния и регулационен план на [населено място], общ.Димитровград, на основание чл.150, ал.1 и чл.135, ал.3 от ЗУТ, във връзка с чл.150, ал.6 и чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ се разрешава да се изработи Комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект „Кабелна линия НН за присъединяване на фотоволтаична централа“ в УПИ IX, кв.1, [населено място], общ.Димитровград, в следните части: 1. Проект за изменение на Подробен устройствен план – ПР за допълването му с план-схема за електрификация за УПИ IX, кв.1, [населено място], общ.Димитровград и 2. Инвестиционен проект.

Представен е [нотариален акт], том II, рег.№2992, дело №221/2006 г. от 27.04.2006 г., от който е видно, че заявителят по Заявление рег.индекс: УТКР-12-1821/05.06.2024 г. „Берта“ ООД е закупило от ППЗК „Здравец“, [населено място], Хасковска област – в ликвидация, следния недвижим имот: Склад хамбар с разгърната застроена площ 400 кв.м., находящ се в УПИ IX /девети/ – държавен, находящ се в квартал 1 /първи/ по плана на [населено място]. „Берта“ ООД е отразено като собственик на склад в УПИ IX в кв.1 и на Скица за проектиране №187/07.02.2024 г., на която като собственик на УПИ IX в кв.1 по ПУП на [населено място] (с трайно предназначение: Урбанизирана територия) е отразено: Държавата.

Видно от представения Акт №5641 от 28.08.2006 г., съставен на правно основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и чл.147 от ППЗДС (отм.), имот – Прилежащ терен – 1060 кв.м., с местонахождение: стопански двор, кв.1, УПИ IX, [населено място], общ.Димитровград, обл.Хасково, е частна държавна собственост, с предоставени права за управление: Министерство на земеделието и горите.

С писмо рег.индекс: УТКР-12-1821#2/30.07.2024 г. на Зам.кмета на Община Димитровград, адресирано до Областния управител на Област Хасково и постъпило в Областна администрация Хасково с вх.№ДС-16-10 от 31.07.2024 г., е било съобщено за едновременното одобряване на частите на КПИИ, включително със Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград, с указване, че съгласно чл.215, ал.1 и 4 от ЗУТ заповедта може да бъде обжалвана пред съда в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

С писмо на Областния управител на Област Хасково, постъпило в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково под вх.№РД-12-04-149/02.08.2024 г., писмото на Зам.кмета на Община Димитровград е препратено до Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково.

Жалбата е подадена в съда на 14.08.2024 г.

Жалбата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, но съдът намира, че е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като изхожда от страна, за която не е налице правен интерес от търсената защита.

Според изричното й уточняване, жалбата е подадена от Министъра на земеделието и храните, който в случая не е субект, разполагащ с правото да оспорва заповедта за одобряване на Проект за изменение на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване.

Съгласно чл.215, ал.1 и чл.219, ал.1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот, като за постъпилите жалби и образуваните съдебни производства по тази глава се прилагат разпоредбите на дял трети от АПК.

Според чл.126 от АПК, съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, а в чл.147, ал.1 от АПК е регламентирано, че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения.

В чл.131, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Респективно в чл.131, ал.2 от ЗУТ са изброени случаите, при които недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план.

В случая се установява по несъмнен начин, че визирания в процесната заповед урегулиран поземлен имот – УПИ IX в кв.1 по плана на [населено място], общ.Димитровград, е собственост на Държавата, което обстоятелство е удостоверено по смисъла на чл.5, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и с представения Акт за частна държавна собственост.

Съответно по силата на изричната норма на чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересуваното лице, легитимирано да обжалва Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград, е Държавата.

Вписаните в АЧДС №5641 от 28.08.2006 г. като предоставени на Министерство на земеделието и горите права за управление върху имота, не представляват ограничени вещни права (предвидени в законите вещни права върху чужда вещ, напр. право на ползване по чл.56 от ЗС; право на строеж по чл.63 и сл. от ЗС, или сервитути), чиито носители по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ имат право като заинтересувани лица да оспорват актовете за одобряване/изменение на ПУП, както самите собственици на засегнатите имоти.

Управлението на имотите – държавна собственост, е регламентирано в Глава втора на ЗДС, като в чл.14, ал.3 от същия закон е предвидено, че управлението върху обекти, имоти и вещи – държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.

Това означава, че предоставените права за управление върху имот – държавна собственост, на Министерството на земеделието и горите (респ.храните), не формира правен интерес у Министъра на земеделието и храните да обжалва от свое име заповед за одобряване на ПУП от вида на процесната, дори в случай, че същата засяга този имот.

В специалната разпоредба на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, на която се позовава жалбоподателят, в изречение второ е предвидено, че „Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл.36, ал.2.“

Тази разпоредба, както и идентично предвидените в чл.47, ал.1 от ППЗСПЗЗ (изм.ДВ бр.9 от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г.), правомощия на Министъра на земеделието и храните по отношение на земите от държавния поземлен фонд, също не формират за Министъра на земеделието и храните правен интерес от обжалването и не легитимират същия като собственик, или като носител на ограничени вещни права върху имот, позволяващи му от свое име да упражнява правото на оспорване като заинтересувано по чл.131, ал.1 от ЗУТ лице. Видно е, че нормативната уредба предоставя възможност на този министър да упражнява правата на собственика върху определен вид имоти, само чрез изброените в закона дейности, сред които не попада правото на съдебно оспорване.

Във връзка с изложеното, подадената от името на Министъра на земеделието и храните жалба изхожда от лице без правен интерес от оспорването и е процесуално недопустима за разглеждане.

Разгледаните в съдебната практика (Определение №5810/01.06.2023 г. по адм.дело №4854/2023 г. на ВАС и Определение №2103/22.02.2024 г. по адм.дело №991/2024 г. на ВАС) по сходен казус въпроси относно това попада ли имота (в процесния случай УПИ IX в кв.1 по плана на [населено място], общ.Димитровград) в Държавният поземлен фонд, биха имали значение относно надлежното процесуално представителство на Държавата, ако жалбата беше подадена от нейно име, и в случая са ирелевантни, по изложените по-горе съображения.

В двете цитирани съдебни определения е прието недвусмислено, че жалбата следва да изхожда от Държавата – било чрез министъра на земеделието, който разполага със специалното правомощие по ЗСПЗЗ да упражнява изброените действия по отношение на поземлените имоти от държавния поземлен фонд, или представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството по дела, които с отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, в общата хипотеза на чл.31, ал.2 от ГПК.

За пълнота на изложението може да се отбележи, че в процесния случай, при оспорване, инициирано от ненадлежен правен субект, който не е собственик или носител на ограничено вещно право върху имота, на този етап от производството не следва да бъде преценяван и въпросът дали действително УПИ IX в кв.1 по плана на [населено място], общ.Димитровград, представлява имот, за които с предвижданията на плана с процесната заповед се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване по смисъла на чл.131, ал.2, т.5 от ЗУТ.

На основание чл.159, т.4 от АПК, настоящата жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Министъра на земеделието и храните, подадена чрез В. К. Д. – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], против Заповед №РД-06-1105/24.07.2024 г. на Кмета на Община Димитровград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №757/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.