№ 15991
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110138469 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
05.10.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №38469 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок искова молба от цесионера ......,
чрез юрк. Хр. А., срещу Й. А. И., с която се иска признаване за установено дължимостта на
следните суми: сума от 1 131,32 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем
1
№..... г., сключен между ........ и ответника, сума от 278,92 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 02.01.2020 г. до 03.02.2021 г. и сума от 73,76 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 04.02.2021г.- 24.08.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52808/2021г. по описа на СРС,
165 състав. Твърди се, че е сключен горния договор за потребителски кредит за сумата от
1200 лв., платим на 14 месечни погасителни вноски, с краен срок за погасяване- 03.02.2021
г., като ответникът е извършил плащания в полза на цедента общо в размер на 200 лв.
Изложени са твърдения за прехвърляне на процесните вземания на 22.01.2021г. в полза на
ищеца, като се твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване
уведомително писмо по чл. 99 ЗЗД по пощата, изпратено с обратна разписка. Претендират
се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особен представител адв. Р. А.- САК, с който се оспорват предявените искове по основание
и размер. Оспорва да е налице валиден договор за заем, по който ответникът да е страна,
респ. оспорва да е предоставена сумата по процесния заем на ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на Договор за паричен заем №..... г., сключен
между ........ и ответника, за сумата от 1200 лв., платим на 14 месечни погасителни вноски, с
краен срок за погасяване- 03.02.2021 г.
Представена е покана- уведомление от кредитодателя, чрез цесионера, връчена по
пощата, с която се уведомява длъжниика, че е прехвърлено задължението му към ищеца като
нов кредитор.
Съгласно прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза, отпуснатият заем е
1 200 лв., при месечен лихвен процент от 3,33 % , годишен процент на разходите от 47,86%
и обща сума за плащане от 1 520,88 лв., както и разсрочена неустойка по чл.8 от Договора от
1 251,12 лв. Установено е плащане на сума от 200 лв., която е разпределена между
дължимите се главница, лихва и неустойка от 89,36 лв. Посочен е размерът на дължимата се
мораторна лихва върху непогасената главница.
Съдът достигна до следните правни изводи:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след
изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се
пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и
при настъпването на съответните правопораждащи предпоставки. Реалният елемент на
заемното правоотношение в случая се установява от разпоредбата на чл.4.1 от сключения
договор и от приетата ССчЕ. по делото, съгласно която е налице частично изпълнение по
кредита. С оглед на горното следва да се приеме, че заемната сума е предоставена от
кредитодателя- цедент на ответния кредитополучател и същата подлежи на връщане.
Доказателства за пълно изпълнение не са ангажирани.
Съгласно приложимата редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по- висок
от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС №426/18.12.2014г. е в размер
на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената
по кредита сума. Видно е, че в процесния случай ГПР възлиза на 47,86%, поради което не
може да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, съгласно която договорни клаузи,
надвишаващи определените по- горе размери се считат за нищожни.
2
По отношение на клаузата за неустойка за непредоставяне на договорно обезпечение в
срок настоящият съдебен състав трайно приема, че начисляването й по кредитни
правоотношения с потребители при неизпълнение на задължение за предоставяне в
уговорен срок на обезпечение нарушава изискванията за добросъвестност в отношенията и
съответно е нищожна. От друга страна следва да се отчете и договорната свобода на
страните да встъпват във всякакви правоотношения. Установено е частично изпълнение от
200 лв. извън рамките на погасителния план, без данни за посочване от кредитополучателя
на задължението което се погасява. За нищожност съдът следи служебно, като следва да се
зачете погасяването в поредността и в размерите, съобразно разпоредбата на чл.76, ал.2 от
ЗЗД. Предвид на горното исковата претенция за главница следва да бъде изцяло уважена,
при договорна лихва от 189,56, представляваща разликата между претендираната сума и
размера на прихванатото от цедента плащане по договорна неустойка. Претенцията за
мораторна лихва подлежи на частично уважаване до сумата от 63,48 лв., съобразно
заключението по ССчЕ. Неиздължения размер на неустойка следва да се счита за недължим,
като основан на нищожна клауза, по която не се следва изпълнение.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът претендира с представения списък, /стр.97/,
разноски за заплатени държавни такси, депозит за експертиза, адвокатски хонорар от 450 лв.
за особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение в двете
производства. В полза на ищеца следва да се възложат разноски за сумата от общо 938,74
лв., представляваща разноски за двете съдебни производства, съобразно изхода на спора,
като юрисконсултски възнаграждения са определени от съда в минимални размери от 50 лв.
за заповедното производство и от 100 лв. за исковото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37
от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Й. А. И., ЕГН:
**********, че в полза на ищеца ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от .......- Управители, съществува вземане за следните суми: сума от 1 131,32
/хиляда сто тридесет и един лева и тридесет и две стотинки/ лв., представляваща главница
по Договор за паричен заем №.....г., сключен между ........ и ответника, сума от 189,56 /сто
осемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за
периода: 02.01.2020г.- 03.02.2021г., сума от 63,48 /шестдесет и три лева и четиридесет и
осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 04.02.2021г.-
24.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в
съда- 10.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №52808/2021г. по описа на СРС, 165
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за горницата над уважената сума до пълно
предявения размер от 278,92 /двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лв.
и иска за мораторна лихва за горницата над уважената сума до пълно предявения размер от
73,76 /седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Й. А. И., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .......-
Управители, сума в размер общо на 938,74 /деветстотин тридесет и осем лева и седемдесет
и четири стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и
в заповедното производства.
3
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат препис на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4