Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 31.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 10894 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 67534 от 18.03.2019
г. по гр.д. № 58883 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 125-ти състав
е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу В.П.К. с ЕГН **********, с адрес ***
искове за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 57491/2017 г. по описа на СРС, 125 с-в, че В.П.К. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 2711,93 лв. за топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г.
до м. 04.2016 г. включително след изготвяне на общи фактури №
**********/31.07.2014г., № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016
г. и изравнения по фактури от 30.09.2016 г. за топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. *******, абонатен № 163351, заедно със законната лихва от
22.08.2017 г. до плащането, обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия от 2711,93 лв. в размер на 556, 35 лв. за периода
от 15.08.2014 г. до 10.08.2017 г., сумата 26,03 лв. – дялово разпределение по
фактури, издадени на 30.06.2015 г., 31.07.2015 г., 31.08.2015 г., 30.09.2015
г., 31.10.2015 г. 30.11.2015 г., 31.12.2015 г., 31.01.2016г., 29.02.2016 г.,
31.03.2016 г., 30.04.2016 г., заедно със законната лихва от 22.08.2017 г. до
плащането, обезщетение за забава от 4,85 лв. за периода от 15.08.2014 г. до
10.08.2017 г.; отхвърлени са предявените искове от „Т.С.“ ЕАД против
В.П.К. за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 57491/2017 г. по описа на СРС, 125 с-в, че В.П.К. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 2,04 лв. главница по фактура за дялово разпределение №
**********/30.06.2014 г. и сумата от 0,66 лв. обезщетение за забава върху
тази главница за периода от 15.08.2014 г. до 10.08.2017 г.; В.П.К. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сторените по делото разноски в размер на 115, 95 лв. за заповедното
производство и 792, 91 лв. за исковото производство; „Т.С.“ ЕАД е осъдено да
заплати на В.П.К. сумата от 0,25 лв. разноски по делото.
Срещу така постановено Решение в
частите, с които са уважени предявените установителни искове е депозирана
въззивна жалба вх. № 5069412/18.04.2019 г. по регистъра на СРС от ответницата
по исковете В.П.К., подадена чрез адв. Т.Б.. Направени са оплаквания за
недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част.
Според жалбоподателката предявената срещу нея искова молба е нередовна, тъй
като не съдържа ясни и конкретни твърдения относно доставената стока, цена и
количество, което влече недопустимост на предявения иск. Поддържа, че по делото
не е установено същата да е собственик на процесния имот, а приложеното писмо
от Столична община не е годно да установи този факт. Сочи, че въпреки изрично
дадените указания от първоинстанционния съд ищцовото дружество не е представило
доказателства и неправилно с решението си СРС е достигнал до извод, че
жалбоподателката е титуляр на вещни права, респективно потребител на топлинна
енергия. Счита за неправилни и изводите на съда по отношение на началния момент
на погасителната давност, като поддържа, че по отношение на всяко помесечно
вземане тя започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, а не от
издаването на общата фактура за отоплителния сезон. Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната част, предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да
бъдат присъдени сторените от жалбоподателката разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.
Трето лице-помагач на ищеца
„Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по делото.
В
откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. въззивницата В.П.К. не се явява и не изпраща представител. /
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща
представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт М.Ш.молба с вх. № 299632/08.12.2020
г., докладвана в съдебно заседание, с която се поддържа отговорът на въззивната
жалба. Претендират разноски и оспорва претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение на въззивницата поради прекомерност.
Третото лице – помагач „Т.с.“
ЕООД не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2024913/05.09.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу В.П.К.,
ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае за установено
на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземането му спрямо ответницата
за заплащане на сумата от 3301, 86 лв., от които 2711, 93 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Люлин, ж.к. *******, аб. №
163351 за периода от м. 05.2013 г. до 04.2016 г., отразена в общи фактури с №
**********/31.07.2014 г., № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016
г., 556, 35 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 15.08.2014
г. до 10.08.2017 г., както и възнаграждение за дялово разпределение в размер на
28,07 лв. – главница и 5, 51 лв. – лихва, ведно със законната
лихва върху главниците от 22.08.2017 г. до изплащането им, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело №57491/17 по
описа на СРС, 125 с-в. С молба от 25.09.2018 г. ищцовото дружество е уточнило
петитума на исковата си молба, като е поискало да бъде признато за установено
спрямо ответницата, че тя му дължи сумата в размер на 3301,86 лв.,
представляваща 2740 лв. – главница, стойност на незаплатена топлинна енергия
и дялово разпределение за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. и сумата
от 561, 86 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2014
г. до 10.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.2017
г. до окончателно изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
В.П.К. е подала отговор на исковата молба чрез адв. Т.Б., в който е оспорила
иска като недопустим и неоснователен. Посочила е, че исковата молба е
нередовна, тъй като не са изложени конкретни твърдения относно доставеното
количество топлинна енергия, периода на доставка, както и цената за съответните
периоди, не се съдържат и твърдения как са формирани претендираните суми. Сочи,
че ищцовото дружество не е представило доказателства, че ищцата е потребител на
топлинна енергия, както и относно доставеното количество топлинна енергия и
цената за конкретните периоди. Направила е възражения, за изтекла погасителна
давност на претендираните от страна на ищеца вземания, както и че въобще не е
била доставяна топлоенергия или доставената топлоенергия е била некачествена. Иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК
„Техем – сървисис“ ЕООД е конституирано като трето лице - помагач на страната
на ищеца.
Към делото е приложено заповедно
дело № 57491/2017 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3065528/22.08.2017
г. е издадена заповед за изпълнение от 28.08.2017 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено В.П.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 2740
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. –
м. 04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 22.08.2017 г.
до окончателно изплащане на вземането, лихва в размер на 561, 86 лв. за
периода от 15.08.2014 г. до 10.08.2017 г. и 116, 04 лв. – разноски по
делото, а именно 66, 04 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от
обстоятелствата, че длъжницата е ползвала топлинна енергия през периода от
05.2013 г. до 04.2016 г. за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин 5“, бл. *******, аб. № 163351 и не е погасила задълженията си. За
заповедта длъжницата е уведомена по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК чрез упълномощения
процесуален представител адв. Т.Б. и на същата дата пак чрез него е подала
възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. На 06.08.2018 г. дружеството заявител
е уведомено за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението
на доказателства, че е предявило иск за установяване съществуване на вземанията
по заповедта и такива е представило на 05.09.2018 г.
Като писмено доказателство по
делото е прието писмо от Столична община, Район Люлин от 27.07.2017 г.,
постъпило в деловодството на „Т.С.“ ЕАД с вх. № П-8032/31.07.2017 г., в което е
посочено, че с договор за покупко-продажба от 26.05.1998 г., издаден въз основа
на Заповед № ДИ-03-341 от 1997 г., апартамент № 22, находящ се в ж.к. „*******е
продаден на В.П.К. и жилището не
е общинска собственост.
По делото е приет като
доказателство договор № 94/01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ АД
– възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост /СЕС/ или в
сграда с повече от един потребител, като възложителят заплаща извършваната
услуга съгласно ценоразпис.
Като доказателство е приет
протокол от 01.08.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от ж.к. “*******,
вх. А и Б, в който е обективирано взетото решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД. Протоколът съдържа
подпис, по отношение на който е придадено значение да е на В.П.К. с ЕГН **********. Приет е и
договор № 2872/13.08.2002 г., сключен между „Т.с.“ ЕООД и Етажна собственост с
адрес *** и Б, представлявана от М.Г.Л.за доставка на и монтаж на термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна
енергия и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително и издаването на обща и индивидуални сметки.
Приета е справка, издадена от „Т.С.“
ЕАД за абонатен № 163351, от която е видно, че в счетоводството на топлинното
дружество към 10.08.2017 г. по отношение
на този абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 2740, 00
лв., мораторна лихва в размер на 561, 86 лв., общо – 3301, 86 лв. Приети като
доказателства са съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2014 г. за
задължение в размер на 1036, 66 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014
г., съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2015 г. за задължение в размер
на 1057, 78 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и съобщение към
Фактура № ********** от 31.07.2016 г. за задължение в размер на 651,99 лв. за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. Приети като доказателства са и
представените ежемесечни фактури с получател В.П.К. с адрес *** от 31.05.2013
г. – 30.04.2016 г.
По делото са приети представените
от третото лице помагач документи: индивидуална справка за отопление и топла
вода за аб. № 163351 за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., в която е
посочено, че начисленото задължение по фактури на „Т.С.“ ЕАД е 1016, 83 лв., а
задължението за потребление възлиза на 982, 55 лв., поради което на връщане подлежи
сумата от 34, 28 лв., както и коригираща справка за отопление и топла вода за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., според която на връщане подлежи
сумата от 4,38 лв., индивидуална справка за отопление и топла вода за аб. №
163351 за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., в която е посочено, че сумата
за получаване за периода е 143, 38 лв. Приложени по делото като доказателства
са и протоколи за неосигурен достъп до ап. 22 от 30.04.2014 г., 16.05.2015 г. и
27.05.2016 г.
Приети са общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в
гр. София от 2008 г., 2014 г. и 2016 г.
Като доказателства по делото са
приети заключенията по изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. В заключението по първата е посочено, че сградата, в която се
намира процесният имот е топлоснабдена, общият топломер в абонатната станция на
сградата се отчита по електронен път, до процесния имот не е осигурен достъп и „Т.С.“
ЕАД служебно е начислила потребена топлоенергия от щранг-лирата в банята, като дължимото
за сградна инсталация е начислено според отопляемата кубатура на имота от 161
куб.м. В имота не е поставен узаконен водомер за топла вода и за целия процесен
период топлинната енергия за битова гореща вода е изчислена на база двама
потребители. Експертът е посочил, че изравнителните сметки са изготвени в
съответствие с действащата нормативна уредба, като общо изчислената сума за
процесния период в 2711, 98 лв., представляваща разликата между сумите по
фактури – 2885, 26 лв. и сумата за връщане по изравнителната сметка от 173, 28
лв. От заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че в счетоводството на ищеца е начислена като дължима сума в размер на 2740 лв.
за процесния абонатен № 163351, а от датите на изпадане в забава до 10.08.2017
г. размерът на законната лихва върху главницата от 2740 лв., е на стойност 562,
02 лв.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на
въззивно обжалване е първоинстанционното решение, в частите, с които са уважени
исковете за установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността
на доставена топлоенергия, за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата, за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията
и за заплащане за обезщетение за забава върху главницата.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че в частта по иска за главница за дялово
разпределение в размер на 28, 07 лв. и по иска за мораторната лихва върху
главницата в размер на 5, 51 лв.,
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.08.2017 г. не сочи
вземане, а само за вземания, посочени в заповедта за изпълнение е допустим
установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК. Релевантно за преценката за
допустимостта на иска е заповедта за изпълнение, а не заявление за издаването
ѝ, доколкото същото не се връчва на длъжника в заповедното производство и
той не разполага с възможността да го оспори. Издадената заповед по чл. 410 ГПК
очертава претнциите срещу длъжника, респективно очертава предмета на правния
спор по предявения установителен иск. Ето защо решението в частта, с която е
признато за установено, че В.П.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 26, 03 лв. дялово
разпределение и сумата от 4,85 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
периода от 15.08.2014 г. до 10.08.2017 г. е недопустимо и следва да бъде
обезсилено. За пълнота на мотивите следва да бъде подчертано, че с нарочно
разпореждане първоинстанционният съд е указал на ищеца да уточни правния си
интерес от претендиране на суми, които не са предмет на заповедта за изпълнение
и с молба от 25.09.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е уточнило петитума си като е посочило,
че претендира сумите като сбор, но в решението си СРС не се е произнесъл спрямо
това уточнение. В частта, с която исковете за признаване за установени
вземанията за главница за дялово разпределение и за мораторна лихва, са
отхвърлени решението е влязло в сила като необжалвано. В останалата част
решението е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявените искове, които са
предмет на обжалване, са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземания за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и за обезщетение за забавено изпълнение, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи искът за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на
ответницата да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно
своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ
вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г. /, поради което и за ответницата да е възникнало задължение за заплащане на
стойността на същото. По отношение на акцесорния иск за установяване
съществуването на вземане за заплащане на обезщетение за забава по делото
следва да се установи, че ответницата е изпаднала в забава.
По делото се установи, че по
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по
което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя
„Топлофикация-София“ ЕАД като В.П.К. е осъдена да му заплати стойност на
потребена топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата. Възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се
съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия /аналогична дефиницията за
потребител по см. на § 1, т. 42 от ЗДР на ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Настоящият състав намира за
основателни оплакванията на жалбоподателката по отношение на правилността на изводите
на първоинстанционния съд, че В.П.К. притежава качеството „потребител
на топлинна енергия“ за процесния имот. От събраните по делото доказателства не
може да се установи, че ответницата е титуляр на правото на собственост върху
апартамент № 22, находящ се в ж.к. „*******, вх. А, ет. 8, каквото е
твърдението на ищцовото дружество. Единствените доказателства – писмени
документи, които съдържат индиции в този смисъл са писмото от Столична община
до „Т.С.“ ЕАД, в което е отразено, че жилището е продадено на ответницата и протоколът
от общото събрание на етажните собственици, в който са отразени данни във
връзка с процесния имот и съдържа неин подпис. Посочените документи обаче не са
годни да удостоверяват правото на собственост на В.П.К.. Въпреки изрично
дадените от първоинстанционния съд указания за липса на доказателства,
установяващи, че именно ответницата е собственик на имота, такива не са
представени от ищцовото дружество и този факт е останал недоказан. На „Т.С.“ ЕАД
е била дадена процесуалната възможност да докаже твърденията си, а дружеството
не я е реализирало. В писмото от Столична община изрично е посочено, че имотът
е продаден на лицето В.П.К. по
силата на договор за покупко-продажба 26.05.1998 г., издаден въз основа на
Заповед № ДИ-03-341 от 1997 г., като ищецът е имал възможност да се снабди с
този договор или да направи съответното доказателствено искане, включително и
да извърши справка за собствеността на имота в Имотния регистър към Агенция по
вписвания. Липсата на активност от страна на ищеца да установи собствените си
твърдения не може да предпоставя постановяването на вероятни изводи от страна
на съда или прилагане на презумпции, които не са предвидени в закона. Обстоятелството,
че в писмото е посочен конкретен договор не може да се приравни на прилагането
му като доказателство по делото. Гражданският процес е състезателен и всяка
страна следва да докаже своите твърдения, а съдът не може служебно да събира
доказателства. Макар да не се касае за спор за собственост, както е посочил
първоинстанционния съд, ищецът не е освободен от задължението да докаже
твърденията си. Протоколът от общо събрание на етажните собственици, в който се
е подписала ответницата също не обуслявя извод, че тя е собственик на имота. От
една страна тя може да се намира в имота на различни основания и дори в
качеството на негов ползвател да участва в общо събрание на етажната
собственост, а от друга страна при наличие на изрично оспорване от страна на
ответницата, че същата въобще не е била собственик на имота, ищцовото дружество
е следвало да проведе пълно и главно доказване на този факт. Въз основа на
събраните доказателства не може да се направи извод, че е налице първият
елемент от фактическия състав, обуславящ основателността на иска, а именно –
наличие на валидно облигационно отношение между ищцовото дружество и
ответницата за доставка на топлинна енергия в процесния имот - апартамент № 22,
находящ се в ж.к. „*******, вх. А, ет. 8, доколкото не установи твърдението на
ищеца, че ответницата е собственик на имота, респективно е притежава качеството
„потребител на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Поради което и не е
необходимо да се изследва налице ли са останалите предпоставки.
По изложените съображения
настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в обжалваната допустима
част за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивницата В.П.К. има право на разноски. Пред
първоинстанционния съд ответницата е претендирала по списък заплащането на
сумата от 300 лв., представляваща
адвокатски хонорар, чието изплащане е удостоверено в представения договор за
правна защита и съдействие. Пред въззивния съд не е представен списък на
сторените разноски, но са поискани такива. По делото се съдържат документи за
заплатена държавна такса пред СГС в размер на 129, 24 лв. и заплатен
адвокатски хонорар за въззивно обжалване в размер на 300 лв., видно от
приложения договор за правна защита и съдействие. Настоящият състав намира
направеното възражение от страна на въззиваемата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендирания хонорар за неоснователно, доколкото същият
съответства на предвидения в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 67534 от 18.03.2019
г. по гр.д. № 58883 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 125-ти състав
в частта, с която е
признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу В.П.К. с ЕГН **********, с
адрес *** иск с правно основание на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 26,03 лв. – главница за дялово разпределение по фактури, издадени на
30.06.2015 г., 31.07.2015 г., 31.08.2015 г., 30.09.2015 г., 31.10.2015 г.
30.11.2015 г., 31.12.2015 г., 31.01.2016г., 29.02.2016 г., 31.03.2016 г.,
30.04.2016 г., заедно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 4,85 лв. - обезщетение за забава за
изплащането на главницата за периода от 15.08.2014 г. до 10.08.2017 г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 67534 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 58883
по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 125-ти състав в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу В.П.К. с ЕГН **********, с адрес *** искове за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
гр.д. № 57491/2017 г. по описа на СРС, 125 с-в, че В.П.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 2711,93 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.
05.2013 г. до м. 04.2016 г. включително след изготвяне на общи фактури №
**********/31.07.2014г., № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016
г. и изравнения по фактури от 30.09.2016 г. за топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. *******, абонатен № 163351, заедно със законната лихва от
22.08.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 556,
35 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия от 2711,93
лв. за периода от 15.08.2014 г. до 10.08.2017 г., както и в частта, с която
В.П.К. с ЕГН **********, с адрес *** е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** сторените по делото разноски в размер на 115, 95 лв. за
заповедното производство и 792, 91 лв. за исковото производство И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу В.П.К. с ЕГН **********, с
адрес *** с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр.
с чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено,
че В.П.К. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2711,93 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м.
04.2016 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. *******,
абонатен № 163351, ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 556, 35 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия от 2711,93 лв. за периода от
15.08.2014 г. до 10.08.2017 г.
В останалата част решението е влязло в сила
като необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.П.К. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски в производството
пред СРС и сумата от 429, 24 лв.,
представляваща съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.