О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 284
гр.*** 15.10.2019г.
***ки окръжен съд - наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина
Димитрова ЧЛЕНОВЕ:
Атанас Каменски
Милена Хараламбиева
При участие на секретаря Елица Александрова и в
присъствието на прокурор при ДОП – Златко Тодоров изслуша докладваното от съдия
К.Димитрова в.ч.н.д. № 255/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
С определение № 329 от 05.07.2019г., постановено
по н.ч.д. № 693/2019г., РС - гр.*** е оставил без уважение молбата на К.Й.Й. с ЕГН
********** за постановяване на съдебна реабилитация по осъждането му с влязла в
сила присъда по н.о.х.д. № 3/2013г. по описа на Районен съд –гр.***. Срещу така постановеното определение е
постъпила въззивна жалба от К.Й.Й. чрез своя процесуален представител, с която
се настоява за отмяна на определението като неправилно и съответно постановяване
на исканата съдебна реабилитация.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.М.Я. – ДАК, който поддържа жалбата и настоява за уважаването й.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.*** изразява становище за неоснователност на жалбата
и пледира определението на ДРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като извърши преценка на
събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок, от
лице с правен интерес и като такава е допустима. Разгледана по същество се
явява основателна по следните причини.
Видно от справка за съдимост /л. 20
от НЧД/ К.Й.Й. е осъждан както следва:
1. С Присъда № 10 от 09.12.2009г., постановена по в.н.о.х.д. № 429/2009г. ***кият
окръжен съд отменил изцяло Присъда № 11 от 18.06.2008г. по н.о.х.д. №
1893/2007г. на Районен съд гр.***, като вместо това наложил
на подсъдимия наказание „пробация”:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца;
-периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
С Решение № 128 от 07.04.2009г. ВКС на Р България оставил
в сила Присъда № 10 от 09.12.2009г.,
постановена по в.н.о.х.д. № 429/2009г. по описа на ОС - ***.
На основание чл.88а ал.1
от НК подсъдимият К. Й. Й. е реабилитиран
по отношение на горепосоченото осъждане.
2. С Присъда № 5 от 04.06.2013г.,
постановена по н.о.х.д. № 2/2013г. по описа на Районен съд гр.***, на подс.К.Й. е наложено наказание
„глоба” в размер на 200лв. за извършено от него деяние по чл.277 ал.2 вр. с
ал.1 от НК. Присъдата е влязла в
сила на 20.06.2013г.
Делото пред първата инстанция е
образувано по молба на подс.К.Й. за постановяване на съдебна реабилитация
за второто му осъждане.
Без да се занимава по съществото на делото, настоящата съдебна инстанция счита процесното
определение на ДРС за неправилно по следните съображения: За да
прецени дали е настъпила исканата реабилитация за второто осъждане, с което на
осъдения е наложено наказание „глоба“, първата инстанция е следвало да отговори
на въпроса изтекла ли е изпълнителската давност за наказанието „глоба“. В тази
насока делото страда от доказателствен дефицит, като единствено безпорното е,
че вземането на държавата е станало изискуемо с влизане на присъдата в сила.
ДРС е постановил процесното определение при неизяснена фактическа обстановка,
без обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а именно не
са били събрани доказателства дали е било образувано изпълнително производство
за събиране на глобата по принудителен ред. Неизясняването на посоченото
обстоятелство е обусловило незаконосъобразност на правните изводи на решаващия
съд относно наличието на предпоставките за приложението на института на
реабилитация. От приложените по делото пред първата инстанция материали се
установява, че с вносни бележки от 28.05.2019г. издадени от Общинска банка – финансов център ***
осъденият К.Й.Й. е платил сума в размер на 200лв., като основание за плащането
е било „глоба“ по н.о.х.д. № 2/2013г. на ДРС /л.4 н.о.х.д на ДРС/. Така също са
заплатени и сторените разноски за възнаграждение на вещо лице по делото, както и разноските сторени по досъдебното производство /л.5 и л.6/.
Следва да се има предвид, че реабилитация е допустима, въпреки изискването на чл.87 ал.3 от НК, не само когато наказанието
„глоба“ е изплатено, но и във случаите, когато то е станало неизпълнимо. Невъзможността
наказанието да бъде изпълнено, т.е. да бъде
искано изпълнението му по принудителен ред е свързано с изтичането на определен в
закона срок или така наречената „изпълнителска“ давност по чл.82 от НК. Относно
преценката, кога е изтекла тази давност за изпълнение по отношение на
наказанието „глоба“, следва да се имат предвид дадените принципни постановки
изразени в т.4 на ТР № 2 от 28.02.2018г. на ОСНК на ВКС, постановено по ТД №
2/2017г. Така, в посоченото ТР относимо към настоящия случай е прието, че за
определяне на началния момент от който тече срокът по чл.87 ал.1 от НК и съответно е изтекла изпълнителската давност
по отношение на наказанието „глоба“ от значение е, дали е образувано
изпълнително производство за събирането и, какъвто е настоящия случай. С факта
на образуването на изпълнително производство се препятства възможността за
прилагане на правилата за абсолютната давност по чл.82 ал.4 вр. с ал.1 т.5 от НК, която не тече докато съществува изпълнителното
производство съгласно чл.82 ал.5 ат НК, съгласно който текст е изключено действието на
абсолютната давност по отношение на
наказанието „глоба“ при образувано изпълнително производство. Съгласно
цитираното ТР, разпоредбата на чл.82 ал.5 от НК дерогира само абсолютната
давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително
производство, По този начин се постига справедлив баланс от една страна с
въвеждане на мерки за засилена защита на фискалния интерес, а от друга страна с
ограничаване на възможността държавните органи да се ползват от тях, когато
забавеното събиране на глобата се дължи на бездействието им. Образуването на
изпълнително производство по своята същност е действие което прекъсва
давността, т.е. от осъществяването му започва да тече нов две годишен срок. Ако
в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба
става неизпълнимо по принудителен ред на осн. чл.82 ал.1 т.5 от НК. В същото ТР
изрично е посочено, че доброволното погасяване на задължението след изтичане на
давността, не би следвало да предизвиква неблагоприятни последици за осъдения,
поради което и в този случай началният момент от който започва да тече срокът
за реабилитация остава същият, т.е. след изтичане на двугодишният срок от
последното предприето действие.
В делото не се съдържат данни има ли образувано изпълнително дело
/съответно кога и на коя дата/ за да се отговори на въпроса, кога започва да
тече новата изпълнителна давност по чл.82 ал.1 т.5 от НК. Не се съдържат и
данни предприемани ли са действия по принудително изпълнение, които водят до
прекъсване на давността. Предприемането на действия по принудителното
изпълнение водят до прекъсване на давността, но доказателства в тази насока не са събирани по делото. Ако давността
по чл.82 ал.1 т.5 от НК е изтекла, то принудителното изпълнение е погасено по
давност и не е необходимо да се изследва настъпила ли е абсолютната давност или
не. Липсата на данни предприемани ли са действия по принудително изпълнение на
вземането от органа по приходите, не позволява да се отговори на въпроса дали е
изтекла тази давност, като по този начин е
ограничено правото на защита на
К.Й. да докаже, че е изтекла давността на
наложеното му наказание, както и срока за реабилитация. Ето
защо настоящата съдебна инстанция
счита, че за изясняване на посочените по-горе обстоятелства делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, Районният
съд трябва да изследва въпроса имало ли е образувано изпълнително производство
за събиране на наложеното наказание глоба в размер на 200лв. по отношение на К.Й.,
както и дали е имало спиране или прекъсване на давността и дали наистина е
изтекла абсолютната давност за събиране на наложената глоба. Въззивната
инстанция приема, че нарушенията
допуснати от решаващия съд са съществени по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и представляват основания за връщане
на делото, за изясняване на посочените по-горе обстоятелства.
За яснота следва да се посочи, че в диспозитива на
определението на ДРС е допусната фактическа грешка – посочен е номер на
н.о.х.д. № 3/2013г., а от справката за съдимост става ясно, че се касае за
н.о.х.д. № 2/2013г. на
ДРС.
Предвид гореизложеното, ***кият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 329 от
05.07.2019г., постановено по н.ч.д. № 693/2019г. на Районен съд–гр.***, като връща делото за
ново разглеждане от друг състав на ДРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.