№ 22369
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110102798 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.12.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.
Секретар Б.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 2798 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „...................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”..................., с ЕИК ...................., представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Й. С. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„...................... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 10.11.2022 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
за сумата от общо 3 233,97 лв., от която: сумата от 2 731,75 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април
2021 г., сумата от 467,64 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.,
сумата от 28,64 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г.
до месец април 2021 г., сумата от 5,94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от
съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 13,
находящ се в гр. София ж.к. „..................., с абонатен № 177762 за периода от месец май 2019
г. до месец април 2021 г., но е останала задължена за дължимата цена за посочения период за
сумата от 3 233,97 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с
„................” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са
изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците
цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди,
че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на
дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено
плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на Й. С. Д., че ответницата дължи на „...................” ЕАД – гр. София сумата от общо 3 233,97
лв., от която: сумата от 2 731,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 467,64
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., сумата от 28,64 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021
г., сумата от 5,94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Й. С. Д., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Прави
възражение за погасителна давност на претендираните суми преди 01.12.2019 г. Твърди, че
по делото не е доказано качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия,
както и че не са представени доказателства за отчитане на количеството топлинна енергия.
Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Също така твърди, че е
искала доставяне на услугите на ищеца, като се позовава на чл. 62 от ЗЗП. Оспорва
претенциите за главници и лихви. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответницата, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален
представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените
искове, при съобразяване на направеното възражение за погасителна давност.
С определение от 11.06.2024 г. „................” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „................” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 65895/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
08.02.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Й. С. Д. е осъдена да заплати на „...................” ЕАД сумата от 2 731,75 лв.
– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „....................., абонатен № 174569 за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 467,64 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., сумата от 28,64 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,94 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 114,68 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 64,68 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “...................” ЕАД,
ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “...................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „...................” АД и одобрени с Решение
3
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „................” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “...................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 3837 от 18.09.2002
г., сключен между „................” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. „Младост“, бл. 310, вх. 2, е видно, че страните са се договорили дружеството да
извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че
„................” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период
относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на Закона за общинската собственост от 24.02.1998 г. се установява, че Й.
С. Д. е придобила собствеността върху апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост“, бл. 310, вх. 2, ет. 2.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „................” ЕООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 2 731,75 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 2 551,75 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 180 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до месец юни 2021
г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
4
абонатен № 174569, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. са в размер на
2 731,75 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 467,64 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице
също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “...................” ЕАД е дружество, регистрирано
по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 13, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „....................., на който адрес е открита партида на абонатен № 174569. По
делото не се спори, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот. Спори се за
размера на доставената топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
5
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 2 731,75 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 2 551,75 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 180 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 2 731,75 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 01.12.2022 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец септември 2019 г. включително, като вземането
за месец октомври 2019 г., което е станало изискуемо в средата на месец декември 2019 г.,
както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Задълженията за
главница на ответника за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2022 г. възлизат
на 2 203,05 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана до размера от 2 203,05
лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 2 731,75 лв. и
за периода от месец май 2019 г. до месец септември 2019 г., претенцията следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
6
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец септември 2019 г. са погасени по
давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.,
то същата е основателна за същия период, следва да се изчисли върху главницата от 2 203,05
лв., при съобразяване с издадените общи фактури. Съобразно със заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза задължението за главница по издадената обща
фактура от 31.07.2020 г. за периода от месец октомври 2019 г- до месец април 2020 г. е в
размер на 1 064,54 лв. На основание чл. 162 от ГПК при използване на счетоводна програма
съдът определи размера на лихвата за процесния период върху главницата от 1 064,54 лв. в
размер на 232,72 лв. Към посочената сума следва да се прибави лихвата за забава по
главницата от другата обща фактура от 31.07.2021 г., което вещото лице определя на 129,23
лв., или задължението за лихва за забава за процесния период върху главницата от 2 203,05
лв. възлиза на общо 361,95 лв., в който размер исковата претенция се явява основателна и
доказана За разликата над сумата от 361,95 лв. до първоначално претендирания размер от
467,64 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
Относно претендираната главница в размер на 28,64 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., съдът
намира, че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга
дялово разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата
дялово разпределение е била извършвана от „................” ЕООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „................” ЕООД в полза на ищеца. Ето защо съдът
намира, че исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 5,94 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
10.11.2022 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
90,96 лв. от общо направените разноски в размер на 114,68 лв., от които: сумата от 64,68 лв.
7
– платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 789,76 лв. от общо направените
разноски в размер на 995,74 лв., от които: сумата от 95,74 лв. – платена държавна такса,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „...................”
ЕАД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.................,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., против Й. С. Д., с ЕГН **********, от
гр. София, ж.к. „....................., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Й. С. Д. дължи на
„...................” ЕАД сумата от 2 203,05 лв. /две хиляди двеста и три лева и пет стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 361,95 лв. /триста шестдесет и един лева
и деветдесет и пет стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.,
както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението –
01.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
за сумата от сумата от 28,64 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ –
главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021
г., сумата от 5,94 лв. /пет лева и деветдесет и четири стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., като
неоснователни, както и претенцията за главница за сумата над 2 203,05 лв. до първоначално
претендирания размер от 2 731,75 лв. /две хиляди седемстотин тридесет и един лева и
седемдесет и пет стотинки/ и за периода от месец май 2019 г. до месец септември 2019 г.,
както и претенцията за лихва за забава за сумата над 361,95 лв. до първоначално
претендирания размер от 467,64 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и шестдесет и
четири стотинки/, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Й. С. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „....................., ДА
ЗАПЛАТИ на „...................” ЕАД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „................., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 789,76 лв. /седемстотин осемдесет и девет
лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Й. С. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „....................., ДА
8
ЗАПЛАТИ на „...................” ЕАД, с ЕИК ...................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „................., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 90,96 лв. /деветдесет
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 4434 от 08.02.2023 г. по гр.д. № 65895/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „................” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „........”, ул. ”................, с ЕИК ..............,
представлявано от управителя М.П. С., в качеството му на трето лице помагач на страната на
„...................” ЕАД, с ЕИК .....................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9