№ 808
гр. Русе, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520106149 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за нищожност на сделка за
дарение на идеална част от недвижим имот като привидна сделка, прикриваща
действителна сделка по покупко-продажба;
иск за установяване на действителни правоотношения между страните по
прикритото правоотношение/действителен договор/, който иск е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.17, ал.1 от ЗЗД и
иск за изкупуване на продадена част от съсобствен имот, който иск е с правна
квалификация чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Претенцията на ищеца П. И. Д. се основана на твърдения, че с брат си отв. Д.
Д., починал в хода на делото с единствен наследник – ищеца, са били съсобственици
на подробно описан недвижим имот – апартамент в гр.Русе. На *** г. посочените
първоначални ответници в исковата молба, починалия Д. Д. и ответника П. Г. Г. по
време на брака му с ответницата Д. Б. Г. сключили две сделкипо отношение на
притежаваната от Д. Д. 1/2 ид.ч. от имота. С първата - договор за дарение по посочен
нот. акт Д. Д. дарил на П. Г. 1% от 1/2 ид.ч. от недвижимия имот. С втората - договор
за продажба от същата дата му продал останалите 99% от 1/2 ид.ч. от същият имот.
Към момента на сключване на сделката Д. Д. е бил собственик на 1/2 ид.ч. от
въпросния имот, като собственик на другата 1/2 ид.ч. бил ищецът. Двамата придобили
правата си по силата на наследствено правоприемство по закон от родителите си И. Д.
Д., починал през 2008 г. и П. Д.а, починала през 2009 г. Преди сключването на
сделките на *** г. ответникът П. Г. не притежавал никакви идеални части в имота, а
имотът бил изцяло съсобствен между ищеца и брат му Д. Д.. При сключването на
1
сделките не била отправена покана до ищеца за изкупуване на идеалните части, които
се прехвърлят. Ищецът узнал за сделките на 11.10.2024 г. Счита, че договорът за
дарение е нищожен, защото е привиден. Счита, че е налице симулация, като се
прикрива действителна сделка по договор за продажба, с която Д. Д. продава на П. Г.
за цената от 9900 лв. всичките си идеални части от имота. Счита, че прикрития
договор за продажба е действителен и е породил действия, защото са налице всички
основания за неговата действителност. Счита, че като съсобственик има интерес от
установяване нищожността на договора за дарение като привиден и за установяване на
действителното съглашение между страните с оглед възможността да изкупи
продадената идеална част по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Въз основа на тези фактически
твърдения са формулирани и петитумите по трите иска – да се обяви договора за
дарение по нотариален акт *** от *** г. на СВ-Русе за нищожен като привиден и
прикриващ договор за продажба, с който Д. Д. продава на П. Г. по време на брака му с
Д. Г. собствената си 1/2 идеална част от имота за сумата 9900 лева, да се обяви за
действителен сключения между Д. Д. и П. Г. по време на брака му с Д. Г. действителен
договор за продажба на същата 1/2 ид.ч. за сумата от 9900 лева, да се допусне
изкупуване в полза на ищеца на въпросната 1/2 ид.ч. за действителната продажна цена
от 9900 лева. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците П. Г. Г. и Д. Б. Г., рез упълномощения по делото адв. С. С., са
подали отговори, с които оспорват исковете. Считат че предявените искове са
неоснователни и недоказани. Позовават се на това, че сключеният договор за дарение е
сключен и вписан под акт *** и е сключен преди сключването на договора за
продажба на останалите 99% от 1/2 ид.ч. от имота, което станало с акт *** на СВ-Русе.
При това положение нямало основание за изкупуване по чл. 32, ал. 1 от ЗС, т.е. вече
била възникнала съсобственост на друго основание, различно от продажбата и законът
не предвиждал приоритетно предлагане на някой от съсобствениците. По отношение
на първия иск, за недействителност на договора за дарение, считат, че същият е
сключен в предвидената в закона форма и нямало обратно писмо, което да разкрива
действителното отношение по сделката. Не се твърдяло и наличие на такова. С оглед
на това считат, че презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД не била оборена. Считат,
че договорът за дарение е действителен и е породил действие. Излагат доводи, че
дарението не е нищожно поради заобикаляне на закона и в тази насока се цитира
задължителна съдебна практика - конкретно посочено тълкувателно решение на ВКС.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По отношение на иска по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за нищожност на сделка за
дарение на идеална част от недвижим имот като привидна сделка, прикриваща
действителна сделка по покупко-продажба, доказателствената тежест е за ищеца.
Същият счита, че искът е доказан предвид показанията на разпитаните двама
свидетели, посочени от него. От показанията на свидетелите обаче не може да се
направи такъв извод. Същите установяват, че прехвърлителят по атакуваната сделка е
бил алкохолик без никакви доходи и собствени средства. Около година и половина
преди сключването на атакуваната сделка за дарение на 1% от притежаваната от
прехвърлителя 1/2 ид.ч. от апартамент в гр.Русе и последвалата я сделка по продажба
на останалите 99% от притежаваната от прехвърлителя 1/2 ид.ч. той е живял на
2
семейни начала с жена, която го е издържала. След това на няколко пъти брат
му/ищецът/ му изпращал пари, с които да покрие неплатени сметки ида му останат
средства за издръжка. Последно му пратил около 2000 лв. през м.юли 2024 г. чрез св.
П.. И двамата свидетели не знаят подробности около сделките за дарение и продажба
от *** г. През м.септември св. П. узнал, че Д. има гледач. Това се потвърдило и от Д.
при последната среща със свидетеля П. през м. октомври – “….Каза само, че имал
гледач, почистил апартамента, друго не сме говорили….“. Установява се, че Д. Д. не е
скрил от брат си, че е прехвърлил частта си от апартамента – “….П. ми каза, че се е
появил някой спасител на Д. с уговорката да му вземе апартамента след като той
почине. Д. е казал на брат си за това. Не сме си говорили подробности как е сключена
сделката….“ -св. Т.. Същият установява още, че ответникът Г. бил лице, което „…..
взема на хората апартаментите дето ги гледа…“. Така говорели хората.
При това положение съдът намира, че не е доказано по категоричен начин, че
сделката за дарение е сключена с цел да прикрие действителна сделка за продажба на
цялата притежавана от Д. Д. ид.ч. от процесния апартамент на цена, съответстваща на
данъчната оценка. Установените обстоятелства са косвени доказателства, че продажба
изобщо не е целена, а апартамента е прехвърлен срещу „гледане и издръжка“, каквато
практика е широко разпространена в страната. Същите сочат и на вероятност за
пороци на волята на прехвърлителя предвид това, че е бил алкохолик и е имал
съзнание, че собствеността се прехвърля срещу гледане, за което недвусмислено
свидетелства св.Т.. По делото обаче не са предявени искове за недействителност на
дарението и продажбата като прикриващи договор за прехвърляне на собственост
срещу издръжка и гледане или поради пороци на волята на прехвърлителя. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи единствения и
категоричен извод, че волята на страните по договора за дарение е била да бъде
сключена само сделка за продажба на имота. Пълномощникът на ищеца поддържа, че
комбинацията от дарение на малка част от имота, незабавно последвано от продажба
на останалите части на трето лице винаги цели прикриване на продажба на всички
ид.ч., притежавани от прехвърлителя за цена, посочена в договора за продажба. По
отношение на тази практика изрично се е произнесъл и ВКС – ТР №5/2012 г.,
докладвано от съдията МИМИ ФУРНАДЖИЕВА – „Когато с договор за дарение се
отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за
съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор
за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона
по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. Става въпрос за съдебна практика, която е
задължителна за съдилищата и настоящият състав на съда изцяло я споделя. Следва да
се има предвид, че след като не е налице a priori нищожност поради заобикаляне на
закона, то следва във всеки един случай на сключване на такива сделки да се изследва
и установява действителната воля на страните, а в настоящия случай изобщо не може
да се направи извод за воля за продажба и на дарената ид.ч. от имота. Съображенията,
които обичайно мотивират прехвърлителите да дарят или да прехвърлят право на
собственост по алеаторен договор за издръжка и гледане са близки, а често се
припокриват. В случая не може да се направи категоричен извод каква точно е била
3
волята на прехвърлителя като са възможни и двете от горепосочените хипотези, но
доказателствата по делото изобщо не сочат на воля само за продажба, а освен това не е
предявен иск за привидност на друго основание - поради прикриване на алеаторен
договор. При това положение исковете по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. чл.17, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърлят. Същото се отнася и за иска по чл. 33,
ал. 2 от ЗС, т.к. за уважаването на същия е необхоД. съсобственикът да е продал своята
ид.ч. на външно за съсобствеността лице без да е спазил изискването на чл.33, ал.1 от
ЗС – да е предложил на другия съсобственик да купят тази част при същите условия и
да представи пред нотариуса писмени доказателства за това, както и да декларира
писмено пред него, че това предложение не е прието. В случая преди изповядването на
сделката за покупко-продажба на 99% от притежаваната от Д. Д. 1/2 ид.ч. от
съсобствен имот е сключена сделката за дарение на 1% от същата, по силата на която
ответникът П. Г. е придобил същата по силата на дарение, при което положение към
момента на сключване на сделката за покупко-продажба той е съсобственик с братята
Д.и, с оглед на което разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗС не намират приложение.
Предвид отхвърлянето на исковете разноските по делото са в тежест на ищеца.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца П. И. Д. искове – да се обяви договор за
дарение, сключен на *** г. с нотариален акт, вписан в СВ Русе акт *** том *** от ***.,
с който починалия ответник Д. И. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Русе, бул.
„***" ***6, вх. 5, ет. 4 дарява на ответника П. Г. Г. с ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. Русе, ул. „***“ ***, вх. 1, ет. 1, ап. 2 1% от 1/2 ид.ч. (един процент от една
втора идеална част) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (***) по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД ***г. на
изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на КККР засягащо обекта от
20,09.***. с адрес на имота обл. Русе, общ. Русе, гр. Русе, ж.к. „***“, бул. „***“ ***6
(***) вх. 5 (пет), ет. 4, (четвърти), ап. 27 (двадесет и седем), намиращ се на четвърти
етаж в сграда с идентификатор *** (***) с предназначение жилищна сграда - -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (***) с
предназначение на самостоятелния обект -жилище, апартамент, на едно ниво с площ
от 80.83 кв.м. (осемдесет квадратни метра и осемдесет и три квадратни дециметра),
заедно с прилежащите изба № 30 (тридесет) и 0.841% (нула цяло осемстотин
четиридесет и един процента) от общите части на сградата при съседни СОС: на
същия етаж ***.92, ***.110, под обекта ***.91, над обекта ***.95, стар идентификатор
— няма за нищожен като привиден и прикриващ договор за продажба, с който
починалия ответник Д. И. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Русе, бул. „***“
***6, вх. 5, ет. 4 продава на ответника П. Г. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Русе, ул. „***“ ***, вх. 1, ет. 1, ап. 2 по време на брака му с ответницата Д. Б. Г. с ЕГН
********** притежаваната от него 1/2 (една втора) от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени
със заповед РД ***г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на
4
КККР засягащо обекта от 20.09.***. с адрес на имота обл. Русе, общ. Русе, гр. Русе,
ж.к. „***“, бул. „***“ ***6 (***) вх. 5 (пет), ет. 4, (четвърти), ап. 27 (двадесет и седем),
намиращ се на четвърти етаж в сграда с идентификатор *** (***) с предназначение
жилищна сграда -- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***
(***) с предназначение на самостоятелния обект -жилище, апартамент на едно ниво с
площ от 80.83 кв.м. (осемдесет квадратни метра и осемдесет и три квадратни
дециметра), заедно с прилежащите изба № 30 (тридесет) и 0.841% (нула цяло
осемстотин четиридесет и един процента) от общите части на сградата при съседни
СОС: на същия етаж ***.92, ***.110, под обекта ***.91, над обекта ***.95, стар
идентификатор - няма за сумата от 9900 лв. (девет хиляди и деветстотин лева) и да
обяви прикрития договор за действителен между същите страни, както и да допусне
изкупуване в полза на ищеца П. И. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***“ №
50, ет. 4, ап. 13 на 1/2 (една втора) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД
***г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на КККР засягащо
обекта от 20.09.***. с адрес на имота обл. Русе, общ. Русе, гр. Русе, ж.к. „***“, бул.
„***“ ***6 (***) вх. 5 (пет), ет. 4, (четвърти), ап, 27 (двадесет и седем), намиращ се на
четвърти етаж в сграда с идентификатор *** (***) с предназначение жилищна сграда
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (***) с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент на едно ниво с площ
от 80.83 кв.м. (осемдесет квадратни метра и осемдесет и три квадратни дециметра),
заедно с прилежащите изба № 30 (тридесет) и 0.841% (нула цяло осемстотин
четиридесет и един процента)от общите части на сградата при съседни СОС: на същия
етаж ***.92, ***.110, под обекта ***.91, над обекта ***.95, стар идентификатор - няма
за сумата от 9900 лв. (девет хиляди и деветстотин лева), като прехвърлителят си е
запазил вещно право на ползване върху предмета на сделката.
ОСЪЖДА П. И. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***“ № 50, ет. 4,
ап. 13 да заплати на П. Г. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Русе, ул. „***“
***, вх. 1, ет. 1, ап. 2 сумата в размер на 4000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в 2-седмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5