РЕШЕНИЕ
№ 1421
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501921 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ВИВУС.БГ“ ЕООД
против решение № 1628/16.05.2022г. по гр.д.№ 20453/2021г. на ПдРС, І гр.с., с което е
прогласена за нищожна уговорената по сключен с въззиваемата Н. Г. Л. договор за кредит №
**********/09.05.2021г. клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер от
30,03 лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Не било отчетено обстоятелството, че таксата за експертно разглеждане
няма връзка с усвояването на кредита, всъщност тя представлявала възнаграждение за
предоставената услуга по експертно разглеждане на заявлението за отпускане на кредита.
От въззиваемата Н. Г. Л. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие със събраните доказателства и на материалния закон.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 20453/2021г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба
от Н. Л. против „ВИВУС.БГ“ЕООД, с която е предявен иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на предвидената в сключен между страните договор за кредит № **********
от 09.05.2021г. клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем в размер от 30,93 лева, като противоречаща на добрите нрави. В
исковата молба се твърди, че на 09.05.2021г. е сключила горепосочения договор за кредит,
по които й била предоставена сума в размер от 200 лева. В член 1, ал.2 и 3 от договора в
полза на кредитодателя била предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 30,03 лева,
която следва да се заплати при бързо разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем
в срок от 15 минути до 2 часа. Клаузата за таксата заобикаляла закона и противоречала на
добрите нрави, понеже била уговорена във фиксиран размер, като липсвала еквивалентност
1
между таксата и извършената услуга от кредитора и с нея се целяло неоснователното
обогатяване на същия за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга.
Твърди се също така, че въпросната такса не била включена в размера на ГПР, а последният
не съответствал на действително прилагания от кредитора.
Един ден, след изтичане на срока за отговор, от „ВИВУС.БГ“ЕООД , с тогавашна
фирма „4финанс“ЕООД е подадена молба, с която искът е оспорен като неоснователен. В
молбата се сочи, че всички клаузи по общите условия на дружеството- кредитодател са
индивидуално уговорени и са сведени до знанието на въззиваемата. Още преди да подпише
договора за кредит, тя била запозната с клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане в
размер на 30,03 лева.
Към горепосочената молба е приложен „Илюстративно- обучителен материал“, които
онагледява начина на кандидатстване за получаване на кредит от дистанция. Доколкото е
налице основание да се приеме, че този материал съдържа общите условия на
жалбоподателя по предоставянето на потребителски кредити от дистанция / онлайн
кредити/. В този материал обаче не се съдържа информация за такса за бързо разглеждане.
Налице е информация за таксите, срещу заплащането на които може да бъде удължен срока
на договора / срока за връщане на кредита/, но не и такси, които да са свързани със срока за
отпускане на кредита. От разясненията в материала става ясно, че потенциалният клиент
следва да попълни в електронна форма формуляр за кандидатстване за кредит, след което да
натисне бутон „Продължи“. След натискане на бутона, той получава условията по договора-
общите условия, както и самият договор, които може внимателно да прочете. За сключване
на договора кредитополучателят натиска бутон „Подпиши“. От гореизложеното следва, че
към момента на попълване на формуляра за кандидатстване за кредит въззиваемата не е
знаела, че в условията по договора ще бъде включена такса за бързо разглеждане, а в
момента, в който тя е получила достъп до съдържанието на договора, заявлението й за
получаване на кредит, обективирано във формуляра, вече е била разгледано и то по една
стандартна процедура, която не е в зависимост от предварително дадено съгласие за
заплащане на възнаграждение във връзка със срочността на разглеждане на заявлението.
Несъмнено, като е подписала договора, въззиваемата се е съгласила и с процесната
клауза за такса. Това обаче не означава, че съгласието й я лишава от възможността да оспори
клаузата като нищожна, а още по- малко, че клаузата не може да бъде нищожна поради
наличието на съзнателно и доброволно съгласие от страна на клиента. Очевидно е, че
„услугата“, за която е предвидена таксата е безпредметна, при положение че в момента на
подаване на заявлението липсва информация за съответната клауза, а в момента, в който е
подадена информация за същата / в съдържанието на договора/, заявлението вече е
разгледано. При това единственият логичен извод е, че с клаузата за такса за бързо
разглеждане се цели единствено набавянето на печалба за кредитодателя, значително
надхвърляща тази по първоначално обявените условия относно лихвения процент, т.е.
относно възнаглаждението за предоставяне на кредита. Това особено ясно личи, като вземе
предвид приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от в.л.С. К.,
съгласно което таксата от 30,93 лева оскъпява кредита 28 пъти спрямо договорната лихва.
Ето защо, е налице пълно основание да се приеме, че клаузата, предвиждаща заплащане на
горепосочената такса, действително е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
пълномощника на въззиваемата Н. Л., адв.Е. И., ще следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1628/16.05.2022г. по гр.д.№ 20453/2021г. на ПдРС, І
2
гр.с., с което е прогласена за нищожна уговорената по сключен между жалбоподателя
„ВИВУС.БГ“ЕООД и въззиваемата Н. Г. Л. договор за кредит № **********/09.05.2021г.
клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер от 30,03 лева.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на адв.Е. Г. И. от АК- гр.****, личен № **********, с адрес на кантора:
гр.***** адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3