№ 77
гр. Троян, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. И.
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. И. Гражданско дело №
20244340100264 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо" ЕАД, в качеството
си на кредитодател и Ц. М. К., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №964179 на
05.11.2017 г. по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Сочи се, че договорът е сключен
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. Излага се, че при сключването на процесния договор на ответника
е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Излага се, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване
на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство.
Считат, че видно от приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит 964179 от 05.11.2017 г., по безспорен начин се
установява сключения между страните договор, задълженията по който
ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Излагат аргументи за действителност на договора, като се твърди, че
същият е сключен съгласно норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на
потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за
1
отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни
за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно
кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен
европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него
и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на
кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора
обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез
натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен
e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като
според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че
заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани
от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение №
1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника,
ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за
кредит и приложенията към него. Твърди се, че при кандидатстването за
кредита, ответникът сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията
си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на
поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда
на ЗЕДЕУУ, чрез размяна на електронни изявления.
При условия на евентуалност молят, ако съдът приеме, че договорите не
са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, то да приеме, че Договора за
паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за
сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че на
05.11.2017 година, длъжникът Ц. М. К., ЕГН: **********, е сключил Договор
за кредит № 964179 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от
1400 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 115.21 лева в
срок до 30.04.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора
следвало да се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на
изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата
на чл. 66 ЗЗД. Сочи се, че в раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне
на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски
свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено
правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене
на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Излага се, че ответникът Ц. М. К., ЕГН: ********** е сключил на
05.11.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
Ай Тръст, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор
с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно
с Ц. М. К., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с
Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията
към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство
дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от Кредисимо.
2
Твърди се, че на 05.11.2017 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили
договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо
Кредисимо за всички задължения на Ц. М. К., ЕГН ********** по Договора за
кредит.
Излага се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит, поради което Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати
всички изискуеми задължения на Ц. М. К., ЕГН: ********** по Договора за
кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в
чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е
изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило
всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. Заявяват, че на
23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от Ц. М. К., ЕГН: ********** на
Кредисимо суми, както следва: 1221,57 лева /главница/, дължима по Договор
за кредит № 964179; 362.28 лева /договорна лихва/, дължима по Договор за
кредит № 964179 за периода 05.11.2017 г. до 30.04.2019 г.; 112,77 лева законна
лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит №
964179, за периода 05.11.2017 до 23.02.2021 година.
На 23.02.2021 година „Ай Тръст“ е уведомило по електронна поща
Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в
правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане
на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
999.64 лева, ведно със сумата от 547.88 лева, представляваща обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Сочи се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО" ЕАД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81B, ап. 3.
Излага се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в
договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 година.
Твърди се, че от представения с настоящата искова молба Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо" ЕАД като цедент и
„АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: *********, като цесионер се установява,
че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори
за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 година, неразделна
част от договора, с което „Кредисимо" ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС
Бета България" ЕООД вземанията от настоящия ответник. Излага се, че
уведомяването на длъжника - ответник е извършено на посочения от него
имейл адрес, но ако съдът счете, че не е извършено надлежно, то да се приеме,
че с връчване на исковата молба, ответникът е надлежно уведомен.
Ищецът претендира заплащане от ответника на сумите, посочени в
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 340/2023, в общ размер от 3914.55лева, формирана,
както следва: главница в размер на 1221,57 лв., дължима по Договор за кредит
№ 964179; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в
3
размер на 999.64 лв.;договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договор за потребителски кредит № 964179, в размер на 362.28 лв. за периода
от 05.11.2017 г до 24.03.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата по
Договор за потребителски кредит № 964179 в размер на 783.18 лв. за период
от 05.11.2017 г. до 02.04.2024 г.; законна лихва за забава по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 547.88 лв., считано от 05.11.2017
до 02.04.2024г.;лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски
кредит № 964179 от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията и законна лихва върху възнаграждението по
договора за поръчителство от деня на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78 от ГПК претендират присъждането на направените в
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00лева,
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
На ответникът е връчен препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства. В преклузивния срок е постъпил писмен отговор от назначения
му процесуален представител - адв. И. Р.-С. от АК-Ловеч, определен от АК-
Ловеч да осъществи проц.представителство, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковата
претенция.
Твърди се, че от представените по делото писмени доказателства не става
ясно, дали паричната сума по кредита е предоставена и получена от ответника
/длъжник/, по какъв начин и как е определен размерът на изискуемото
задължение и съответно размера на неизпълнение на договорното задължение,
има ли погасени падежни вноски, размера на изплатеното задължение на
поръчителя към кредитора /Кредисимо ЕАД/, уведомлението на цедента,
размера на договорната и наказателната лихва върху главницата и лихвата за
забава по договора за поръчителство. Счита, че липсва приложена
кореспонденция по имейлите в подкрепа на твърденията на ищеца, липсват и
счетоводни документи от информационната система, доказващи задължението
и погасяването на дължимата сума от поръчителя и уведомлението от
първоначалния цедент.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Между„Кредисимо" ЕАД, в качеството на кредитодател и Ц. М. К., ЕГН
**********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит №964179 на 05.11.2017 г. по електронен път, по силата
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР, със
следните условия посочени в Приложение № 1 към договора: Общ размер на
кредита- 1400,00 лева, платим на 18 броя погасителни вноски, всяка в размер
на 105.59 лева, със срок на кредита – 18 месеца. Посочено е, че лихвеният
процент по кредита е 41,24%, а годишен процент на разходите по кредита
/ГПР/ 50,00%. В т.9 от Договора е посочен общия размер на всички плащания
– 1900.62 лева. Към Договора за потребителски кредит е подписан и Договор
за предоставяне на поръчителство от дата 05.11.2017 година, сключен между
„Ай Тръст" ЕООД, в качеството на поръчител и Ц. М. К., в качеството на
потребител, по силата на който, страните са договорили, че потребителят
дължи възнаграждение посочено в Приложение № 1 към договора в размер на
4
69.80 лева на месец, т.е. 1256.40 лева, за периода на действието на договора за
кредит / 18 месеца х 69.80 лева= 1256.40 лева/. От предоставена разписка
за извършено плащане № 2000000138198524 от 05.11.2017 г. се установява, че
Кредисимо ЕАД е извършило превод към Изипей АД, чрез системата за
електронни плащания ePay.bg в полза на Ц. М. К. с ЕГН ********** и с
описание на основанието „Паричен превод към EasyPay" — 1079,62 лева/, но
липсват доказателства /разписка / за получаване на сумата по кредита от
лицето Ц. М. К. на каса или по банка.
За установяване на спорни по делото обстоятелства е реализирана ССчЕ, по
която вещото лице е изготвило заключение, което съдът приема като
компетентно, обосновано и правилно.
В случая се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит, който
с оглед качеството на страните по сделката, се определя като договор за заем
за потребление. Според легалната дефиниция, при договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е реален
договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия
състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за
потребление предоставената сума представлява съществен елемент на
договора, поради което установяване предаването на паричната сума със
задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора. В
разглеждания казус ищецът не представи надлежни доказателства,
установяващи каква точно сума реално е предал на ответника. От приетото
като доказателство по делото заключение – неоспорено от страните се
установява, че липсва разписка за получаване на сумата по кредита от лицето
Ц. М. К. на каса или по банка. Представената разписка за извършено плащане
№ 2000000138198524 от 05.11.2017 г. установява, че Кредисимо ЕАД е
извършило превод към Изипей АД, чрез системата за електронни плащания
ePay.bg в полза на Ц. М. К. с ЕГН: ********** и с описание на основанието
„Паричен превод към EasyPay" - 1079,62 лева, че сумата е преведена към
Изипей АД , но доказателства, че Ц. К. е получил сумата липсват. Експерта е
установил, че цитираната разписка не удостоверява размяна на пари в брой
между две лица, тъй като липсват данни на лицето изплатило сумата, липсва
подписи на предал и приел сумата. Вещото лице сочи, че „..Ако тази разписка
трябва да удостовери получаването на сумата по отпуснатия кредит по банков
път би трябвало да съдържа банкова сметка на получателя-Ц. М. К.….“.
Експерта уточнява, че реквизитите за една такава разписка не са нормативно
регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може
да се опише еднозначно, но заявява, че „…на приложената разписка няма
данни за банкова сметка на получател, данни за лице изплатило сумата в
брой, подпис на лицето Ц. М. К., че е получил сумата, ако тя е изплатена в
брой…..“. В заключение вещото лице е категорично, че не може да се
установи дали сумата по Договор за потребителски кредит № 964179 в размер
на 1400,00 лева е получена от Ц. М. К. „…с тази разписка за извършено
плащане…".
В депозираната искова молба, послужила за иницииране на настоящото
производство, ищцовото дружество твърди /л.6-гръб от делото/, че дължимото
от ответникът Ц. К. към „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: *********
парично вземане е конкретизирано в т.9 на предявено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по образувано ч.гр.д.№340/2023г., а
5
именно: сума в общ размер на 3914.55 лева, формирана както следва: главница
в размер на 1221.57 лева, дължима по договор за кредит № 964179;
възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 999.64 лева;
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 964179 в размер на 362.28 лева за периода от
05.11.2017 гдо 24.03.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата по
Договор за потребителски кредит № 964179 в размер на 783.18 лв. за период
от 05.11.2017 г. до 02.04.2024 г.; законна лихва за забава по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 547.88 лв., считано от 05.11.2017
до 02.04.2024година; лихва за забава върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 964179 от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията и законна лихва върху
възнаграждението по договора за поръчителство от деня на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
При извършена служебна справка в деловодната програма на РС-Троян се
установи, че цитираното от ищцовото дружество ч.гр.д.№340/2023година по
описа на РС-Троян не се отнася до задължение на Ц. К. към „АПС Бета
България" ЕООД, ЕИК: ********* по Договор за потребителски кредит
№964179 на 05.11.2017 година, а е образувано по подадено заявление от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Цветан Ботев Колев, с настоящ
адрес: с. Орешак, Ловешка област, за заплащане на сумата 355.93 /триста
петдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща
главница по Договор за кредит № 2586913, сключен на 11.06.2022 г. между
„Кредисимо” ЕАД и Цветан Ботев Колев, ведно със законната лихва, считано
от 25.05.2023 г. /датата на входиране на заявлението в Районен съд/ до
окончателното изплащане на вземането, сумата 24.15 /двадесет и четири лева
и петнадесет стотинки/ лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 12.06.2022 г. до 30.09.2022 г., сумата
25.71/двадесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.08.2022 г. до 05.05.2023 г.; сумата
25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски за платена държавна
такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
От една страна изявленията на ищеца противоречат на ангажираните от
негова страна доказателства, служещи за установяване размерите на исковете
му, тъй като по пътя на пълно и главно доказване ищецът не установи, че
сумата по Договор за потребителски кредит № 964179 в размер на 1400,00
лева е получена от Ц. М. К. с представената от страната „разписка за
извършено плащане", нито по какъв начин е получена - в брой или по банков
път.
С оглед изложеното съдът приема, че Договор за потребителски кредит
№964179 на 05.11.2017 година не е породил валидна облигационна връзка
между „Кредисимо" ЕАД, в качеството на кредитодател и Ц. М. К., ЕГН
**********, в качеството си на кредитополучател. Изпълнението на поетото
от заемодателя задължение да предостави паричната сума не е установено от
оспорения от ответника банков превод, поради което и съдът не приема
фактът на извършеното плащане в полза на посочения субект, за доказан. Ето
защо, в правната сфера на ответника не е възникнало задължение за плащане
на посочената сума.
6
За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че ако ищецът беше
доказал по безспорен и категоричен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Кредисимо" ЕАД, в качеството на кредитодател
и Ц. М. К., ЕГН **********, съдът би следвало да осъществи служебен
контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор, съобразно въведените изменения на
ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г., с които на съда се вмени служебното задължение да
следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3
ГПК, а процесният е именно такъв. В т. 1 на решението по дело С-472-11 е
прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на
неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който е
направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който
е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на
посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че
националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. При установена от съда недействителност на
договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск
на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи, на осн. чл.23 ЗПК, дължимата сума по
приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е
необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск
на извъндоговорно основание по чл. 55
ЗЗД.
В настоящият казус, видно от Приложение №1 към Договор за
потребителски кредит №964179 от 05.11.2017г., общия размер на
предоставения кредит е в размер на 1400 лева, размер на погасителната вноска
115.21 лева, лихвен процент 41.24%, ГПР 50.00%, като общия размер на
плащанията е 1843.36 лева, а се претендира главница 1221.57 лева. Съгласно
чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, което води
до извод, че потребителят е въведен в заблуждение относно размера на
дължимите за кредита допълнителни разходи.
Съдът намира, че претенцията за заплащане на неустойка за забава в
размер на 538.02 лева по договор за поръчителство представлява събиране на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид
7
изложеното, уговорката за предоставяне на банкова гаранция в 10 –дневен
срок от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48-часа от
подаване на заявлението се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми - разпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от
ЗПК и целяща тяхното заобикаляне. Не сеустанови по какъв начин е
изчислявана и договорената възнаградителна лихва.
Ето защо и доколкото ищецът следваше, при условията на главно и
пълно доказване да установи както основанието, така и размерите на
претенциите си, съдът стига до извода, че предявените осъдителни искове са
изцяло неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България" с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81,
В, представлявано от юрк. Б. Т., срещу Ц. М. К., ЕГН ********** осъдителни
искове за заплащане на сума в общ размер от 3914.55, представляваща:
главница в размер на 1221.57 лева, дължима по договор за кредит № 964179;
възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 999.64 лева;
договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 964179 в размер на 362.28 лева за периода от
05.11.2017 гдо 24.03.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата по
Договор за потребителски кредит № 964179 в размер на 783.18 лв. за период
от 05.11.2017 г. до 02.04.2024 г.; законна лихва за забава по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 547.88 лв., считано от 05.11.2017
до 02.04.2024година; лихва за забава върху главницата по Договор за
потребителски кредит № 964179 от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателно изплащане на вземанията и законна лихва върху
възнаграждението по договора за поръчителство от деня на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „АПС Бета България" с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81, В, представлявано
от юрк. Б. Т. да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС-Троян сумата
от 587.79 /петстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/
лева, представляваща разноски за вещо лице по допусната съдебно-
счетоводна експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ловеч в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8