№ 5852
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110101260 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Р. В. С. , ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС и А. В. К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК
11111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от РИМТ и ТИВ, с
която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат
сумите по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.02.2011 г., издадени но ч. гр. д.
№ 641/2011 г.. по описа на СРС, 79 състав. а именно: 7828.98 лв. –главница, дължима по
Договор за кредит от 14.12.2009 г., ведно със законна лихва за периода от 07.01.2011 г. до
изплащане па вземането (която към датата на подаване па исковата молба е в размер 9575.12
лв.), лихва за забава в размер на 345.60 лв. за периода от 04.07.2010 г. до 06.01.2012 г.. които
суми са а предмет па принудително изпълнение по изп. д.№ 2021***0402052. по описа па
ЧСИ Г. К., с рег. № *** от КЧСИ.
Твърди се, че първоначално било образувано изп. д. № 2011***0401465 по описа на
ЧСИ ДВ. Излагат се съображения, че делото е премирало на 01.12.2015 г., макар да няма
издадено изрично постановление от ЧСИ.
През м. 11.2022 г. ищецът Р. С. получил съобщение от ЧСИ Г. К., е което е уведомен,
че със заповед па Министъра на правосъдието от 12.10.2021 г. служебният архив па ЧСИ
ДВ е прехвърлен на ЧСИ Г. К., с рег. № *** от КЧСИ и делото е получило нов номер
2021***0402052. Със същото съобщение С. бил уведомен, че на 01.11.2022 г. като взискател
по делото е конституирано ответното дружество „ФИРМА“ ЕООД.
Излагат се съображения, че не съществува право на принудителни изпълнение, поради
погасяване на вземанията по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се
прави признание на иска. Моли съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК,
като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдебните разноски да бъдат възложени на ищеца,
доколкото ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли за постановяване на
решение при признание на иска. Претендира разноски.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при
признание на иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата
молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с
исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния
акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Ответникът
разполага с изпълнителен лист за процесните вземания, тъй като същите са обективирани в
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която веднага се издава изп.
лист. Наличието на изпълнителен лист, вземанията по който са цедирани на ответното
дружество и на формално висящо изпълнително производство за събиране на вземанията
обуславя интерес у ищците да заведат отрицателен установителен иск, с който да бъде
признато за установено по съдебен ред, че не дължат сумите. В допълнение на 01.11.2022 г.
съдебният изпълнител изрично е конституирал „ФИРМА“ ЕООД като взискател по
изпълнителното дело и на същата дата е изпратено запорно съобщение до „БАНКА“ АД, с
което е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника Р. В. С..
С оглед на това, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и в
негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски- държавна такса в
размер на 709.98 лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението би могло да се присъди в полза на адвокатите по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА в размер на по 1187.49 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото обаче не се дължи,
доколкото съдът вече е извършил преценка отказвайки да освободи ищците от такси и
разноски приемайки,че те не са материално затруднени лица. Не са налице новонастъпили
факти, които да променят извода на съда, който има правомощията да извършва тази
преценка. / в т.см. Определение №50280 от 08.11.2022 г. по т. д. № 2424 по описа за 2021 г.
на II Т.О. на ВКС/.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки,
както и адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. В. С. , ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС и А. В. К., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС , иск с правно основание чл.
2
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 11111111,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от РИМТ и ТИВ, НЕ
СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за следните
суми по заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.02.2011 г., издадени но ч. гр. д. №
641/2011 г.. по описа на СРС, 79 състав, а именно: 7828.98 лв. –главница, дължима по
Договор за кредит от 14.12.2009 г., ведно със законна лихва за периода от 07.01.2011 г.
до изплащане па вземането (която към датата на подаване па исковата молба е в
размер 9575.12 лв.), лихва за забава в размер на 345.60 лв. за периода от 04.07.2010 г. до
06.01.2012 г.. които суми са а предмет па принудително изпълнение по изп. д.№
2021***0402052. по описа па ЧСИ Г. К., с рег. № *** от КЧСИ.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД , ЕИК 11111111, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Р. В. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и А. В. К., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, съдебно-деловодни разноски в размер на 709.98 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3