Решение по адм. дело №2668/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Д. И. Д., чрез адв. Р. Д. с искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място] да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 18.11.2024 г. до 09.12.2024 г./датата на предявяване на ИМ/ неимуществени вреди, причинени от бездействията на администрацията на Затвора [област], изразяващи се несвоевременно осигуряване на специализиран преглед при специалист „очни болести“и непредставяне на предписаните медикаменти, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.11.2024 г. при изпълнение на работните си задължения в Затвора [област] получил възпаление на дясното му око поради попаднало чуждо тяло „стружка“ в окото. Инфекцията довела до секретиране на окото. Въпреки настояванията му, четири дена ищецът не бил изведен на преглед от офтамолог и това се случило чак на 21.11.24 г. Такъв специализиран преглед бил извършен в очен кабинет на посочената дата, като му било изписано лечение с Вигамокс/или Моксифлоксан 3х1 в двете очи за 7-10 дни и Макситрол УНГВ в двете очи х1 капка вечер за 7-10 дни. Ищецът твърди, че медикаменти с такова обозначение на опаковката не са му предоставяне и досега. Съгласно молба- уточнение от 24.07.25 г., ищецът заявява, че на 04.06.25 г., срещу подпис получил медикаменти, включващи обозначение Макситрол, а не Макситрол Унгв. Ето защо ищецът счита, че е налице и незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация за предоставяне на конкратно предписаните му медикаменти за лечение на установеното му заболяване, обозначено като основна диагноза МКБ Н100. Бездействие се явява и неглижирането от страна на администрацията на затвора на състоянието на ищеца като в продължение на 4 дни от 18.11.24 до 21.11.24 г. същият не е изведен на преглед.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и със служебния си защитник, адв. Д. и поддържа изцяло депозирания иск.

Ответникът, ГДИН [област], чрез юрк. Ч. в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва иска както по основание, така и по размер.

Представителят на О. П. [област] счита исковата молба за неоснователна и предлага същата да се остави без уважение.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приложени становища на д-р. Ж. П.- директор МЦ- Затвора [област]/л.137, л.144, л.149/, от които се установява, че ищецът е прегледан на 18.11.24 г. в МЦ „Затвора [област]“. Предписана му е терапия с деанксит. Със съдействие на д-р Ж. Д. е издадено направление за преглед при офтамолог.

Представена е жалба от 20.11.2024 г./л.161/ от Дардов до началника на Затвора, в която описва здравословното си състояние и моли да бъде изведен незабавно на преглед.

Приложено е извлечение от книга за влезли/излезли през КПП на Затвора [област], видно от което, на 21.11.24 г. ищецът е изведен на преглед във външен очен кабинет.

Приложен е по делото амбулаторен лист № 24326205DА2/21.11.2024 г., издаден от д-р. Ш./л.150/. От снетата анамнеза се установява, че преди 4 дена се е появил секрет в дясното око, след 2 дни и в лявото око, както и парене и в двете очи. Прилагани капки еднократно. Поставена е диагноза „Мукопурулентен конюктивит“ Предписана е медикаментозна терапия Вигамокс/или Моксифлоксан 3х1 в двете очи за 7-10 дни и Макситрол УНГВ в двете очи х1 капка вечер за 7-10 дни.

По делото не се ангажирани писмени доказателства за осигуряването на посочените медикаменти на ищеца в исковия период, като не се спори, че единия медикамент/Макситрол/ му е осигурен чак на 04.06.2024 г.

В качеството на свидетел е разпитан И. М. С., който заявява, че е бил с ищеца в една килия в периода 18-21.11.2024 г. Тогава го ударила болест конюнктивит. Още от първия ден не му осигурили лекарства, а му дали лекарство за спане. На четвъртия ден го изкарали в болница, но през тези дни ищецът видял зор. Като го извадили го прегледали. Предписали му лекарства. Ищецът получил лекарствата, но доста по- късно. Лекарствата помогнали- в рамките на четири дена облекчили ищеца.

Съдът кредитира показанията на св. С. като подробни, логични и последователни и най- вече като необорени от останалите кридитирани от съда писмени доказателства.

Постъпили са по делото протоколи за разпити на свидетели по адм. д. 2716/24 г. и 600/2024 г. и двете по описа на АС [област], но тези доказателства не могат да бъдат ползвани от съда за формиране на фактическите изводи по делото, тъй като не са събрани при условията на непосредственост и устност в настоящото производство.

Представеният амбулаторен лист и рецепта от 18.09.25 г. са неотносими към спора, тъй като са издадени след исковия период.

С разпореждане № 11067/16.12.2024 г. по адм. д.2716/24 г., Началникът на затвора [област] бил задължен на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, незабавно да осигури на Д. И. Д., предписаните му от специалист „Очни болести“ медикаменти: Вигамокс/или Моксифлоксан, Макситрол за лечение на заболяването МКБ Н100, необходими за 7-10 дни. Със същото разпореждане било отхвърлено искането на Д. И. Д., с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в отказ да бъде изведен за преглед и да му бъде издаден болничен лист. Няма данни разпореждането да е било обжалвано и същото е влязло в сила.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т. ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т. е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

Разпоредбата на чл.129, ал.1 от ЗИНЗС гласи, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съобразно ал. 3 предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се създават медицинските центрове, като към всеки медицински център се откриват до 10 легла за краткотрайно лечение (така чл.133 от ЗИНЗС). В тях се осъществяват: 1.спешна медицинска и дентална помощ; 2.първична медицинска помощ; 3.специализирана извънболнична медицинска помощ; 4.дентално обслужване; 5.профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода; 6.медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода (чл.134, ал.1 от ЗИНЗС). Според чл.135, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. В ал.2 е посочено, че изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. При тази законова регламентация съдът приема, че изпращането за преглед, както и лечението в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се осъществява посредством волеизявление на началника на затвора. Изрично в разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗИНЗС е посочено, че при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения и в този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя. Условията и редът за медицинското обслужване на лишените от свобода в затворите, поправителните домове и арестите се уреждат с Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба №2/, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, Обн. ДВ. бр. 31 от 23 април 2010 г., приета на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС. Според чл.12 ал.1 от Наредба № 2, приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом, а според ал.2 лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването.

По делото се установи, че на ищеца е оказвана своевременна медицинска помощ във връзка със заболяването на очите на ищеца, като не се констатира твърдяното от Дардов бездействие на затворническата администрация за предоставяне на лечение или медицинско обслужване. Съгласно обсъдените по- горе медицински справки, Дардов е прегледан в МЦ на Затвора [област] още на 18.11.2024 г. поради симптомите на „парене“ и „сълзене“ , като му е предписан деанксит, който медикамент се изписва при безпокойство. В тази връзка, вярно е твърдението на процесуалния представител на ищеца, че деанксит не се изписва за овладяването на очна симптоматика, но паренето и сълзенето са свързани с болка и дискомфорт, които най- вероятно са провокирали безпокойство и повишена раздразнителност у ищеца, които от своя страна се повлияват от посочения медикамент. От амбулаторния лист от 21.11.2024 г. се установява, че по отношение на ищеца са приложени еднократно и капки. Същественото в случая е, че на ищеца е било издадено направление от медицински специалист в Затвора [област] и същият е бил реализиран в спешен порядък- на 21.11.2024 г. в очен кабинет извън Затвора [област]. След като искането на Дардов за преглед от очен специалист е било удовлетворено и то непосредствено след подаването на молба от негово страна до Началника на Затвора [област], който е компетентен да разреши напускането на пенитециарното заведение, няма основание да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

По отношение твърдението на ищеца, че не са му предоставени изписаните от очен специалист лекарства:

Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода.

Снабдяването с лекарства е цялостна дейност, контролирана от директорите на лечебните заведения – глава V "Лекарство снабдяване" от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. В тази връзка в чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. е изрично регламентирано, че на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства. Тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга.

От доказателствата по делото е видно че затворническата администрация не е положила дължимото поведение и не е осигурила на Дардов предписаните му на 21.11.2024г. капки Вигамокс/или Моксифлоксан колл 3х1 в двете очи за 7-10 дни, Макситрол унгв в двете очи х1 вечер за 7-10 дни. Данни са налични, че на ищеца е предоставен медикамент „Макситрол“ едва на 04.06.25 г., т.е. много след исковия период, а дори и от медицинската справка на л.137 е видно, че този медикамент се изписва при остри състояния. Нужно е да се посочи, че незаконосъобразно бездействие в тази насока е установено и с влязъл в сила съдебен акт- разпореждане № 11067/16.12.2024 г. по адм. д.2716/24 г. по описа на АС [област].

Наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г., вр. чл. чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС (неосигуряване на предписани лекарства) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (болка и страдание) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника, т. е. нарушението съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

В настоящия случай се установи дълъг период на бездействие от страна на затворническата администрация- повече от шест месеца, но съдът е обвързан с исковия период, който е от 18.11.2024 г. до 09.12.2024 г. В тази връзка няма как съда да разгледа иск за период след предявяване на исковата молба и макар и първоначално жалба да е входирана в съда на 25.11.2024 г., с оглед уточнението в молбата от 09.12.2024 г., че се предявява иск за 10 000 лв. и образуването на настоящото дело на 09.12.2024 г., то съдът приема, че именно това е крайната дата на исковия период. Тъй като лекарствата са изписани на ищеца на 21.11.2024 г., исковата претенция е неоснователна преди тази дата.

Иначе, констатират се, включително и от показанията на св. С. неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от очната инфекция, която в исковия период не е била лекувана с предписаните медикаменти. Тези вреди, както се посочи по- горе, се и презюмират.

Твърдените обиди и подигравки от служители на Затвора [област] не се установяват, а те не са и в причинно- следствена връзка с твърдяното бездействие на ответника.

Интензитетът на страданията следва да се определи като не особено голям, като липсват данни за трайни увреждания върху здравето на ищеца. Не се установяват посочените в уточняващата молба от 24.07.24 г. намалено зрение, острота на зрението и недовиждане, които увреждания имат траен характер и биха обусловили по- висок размер на обезщетение. От показанията на св. С. също се установява, че за кратък период след приемане на медикаментозната терапия симптомите у ищеца са отшумели. Относно твърденията, че ищеца е фотограф, която професия ищеца свързва с по- висок интензитет на неимуществени вреди следва да се отбележи, че остро зрение е необходимо и за упражняването на много други професии. А и докато търпи наказанието си лишаване от свобода, очевидно ищецът няма как да упражнява фотографското си занятие.

Посоченото естество на претърпените вредни последици от ищеца и периода в който не са му предоставени медикаментите за подобряване на здравословното му състояние, следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението, което съдът определя в размер на 500 лева. Именно такъв размер би репарирал преживяните от ищеца негативни емоции от обсъжданото нарушение.

Въз основа на горното исковата претенция е основателна за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Затвора [населено място], вследствие нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г., вр. чл. чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС (неосигуряване на предписани лекарства), за периода 21.11.2024- 09.12.2024 г.., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 10 000 лева, за периода 18.11.2024- 20.11.2024 г., както и за оплакването за бездействие за несвоевременно осигуряване на медицински преглед при специалист „очни болести“, исковата молба следва да се отхвърли.

Разноски не са претендирани от ищеца и такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" да заплати на Д. И. Д., [ЕГН] сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Затвора [населено място], вследствие нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г., вр. чл. чл. 149, ал. 1 ЗИНЗС (неосигуряване на предписани лекарства), за периода от 21.11.2024 г. до 09.12.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над уважения размер от 500 лева до пълно предявения размер от 10 000 лева, за периода 18.11.2024 г.- 20.11.2024 г., както и за оплакването за бездействие за несвоевременно осигуряване на медицински преглед при специалист „очни болести“.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – [област] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.