М О
Т И В И
към Присъда № 260009 по НЧХД № 1260/2019г.на КРС
Производството е по реда на Глава
осма,Раздел ІІІ от НПК.
Образувано е по тъжба на
пострадалия С.Д.М. срещу подсъдимия С.Р.К. за причинена на тъжителя лека
телесна повреда на 19.05.2019г.в гр.К..
Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявеният с тъжбата граждански иск
от тъжителя М. срещу подсъдимия К. за сумата от 3000 лв.обезщетение за
причинени с престъплението неимуществени вреди,ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане,и е конституирал тъжителя М.
като граждански ищец.
Подсъдимият в с.з.не се признава за
виновен.
Тъжителят в с.з.поддържа тъжбата и
гражданския иск.
От събраните по делото
доказателства,установени с доказателствени
средства-обясненията на подсъдимия,свидетелски показания,експертни
заключения,писмени доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят С.М. и свидетелката И. К.
били разведени.От брака си имали дете-К. С. М.,на 9 години.В изпълнение на
съдебното решение относно определения режим на лични контакти синът им К. през
почивните дни 18-ти и 19-ти май 2019г.бил при баща си-тъжителя М..Тъй като на
19.05.2019г.детето било поканено на рожден ден на свой приятел в
ресторант-хотел „Ш.“ в гр.К.,майката и бащата се били договорили бащата да
заведе детето там в 14 ч.,а в 16 ч.майката да го прибере.Съгласно горната
уговорка тъжителят М. заедно с детето пристигнали на уговореното място около 14
ч.като детето се присъединило към празнуващите там деца.Тъй като свидетелката К.
не била там,а тъжителят М. искал лично да и предаде раничката
на детето с намиращите се в нея вещи на детето, останал да я изчака в
автомобила си на паркинга пред заведението.Заедно с тъжителя била дошла и майка
му и съответно баба на К.-свидетелката Ц.М..Тъжителят С.М. и свидетелката Ц.М.
били в автомобила и чакали,когато около 15,45ч.с автомобил пристигнали
свидетелката И. К. /тогава все още с фамилно име М./ и мъжът,с който живеела на
семейни начала /а в хода на производството-вече и неин съпруг/-подсъдимият С.К..Свидетелката
И. К. видяла тъжителя М., и без да му обърне внимание влязла в
ресторанта.Подсъдимият С.К. останал до автомобила си и към него се присъединили
двама мъже-свидетелят И.К. и още едно неустановено лице.Тъжителят М. слязъл от
автомобила си и се запътил след свидетелката И. К.,за да и предаде раничката на детето с вещите му в нея,но свидетелката вече
била влязла в ресторанта.Тогава-вече в близост до входа на комплекса,към
тъжителя се приближил подсъдимият К.,започнал да крещи на тъжителя и без
последният да го е провокирал с нещо,го ударил с юмрук в областта на дясното
око.В резултат на удара тъжителят М. нямал спомен какво се е случило
непосредствено след това,а последващият му спомен
бил,че се намира до автомобила си и говори по телефона с диспечер на
тел.112.Тогава забелязал,че намирайки се до своя автомобил,подсъдимият К. е
възпиран от един от двамата мъже да не продължи да се саморазправя с
тъжителя.След това от свидетелката Ц.М. разбрал,че в резултат на удара се е
олюлял и приклекнал на единия си крак.Веднага след като видяла действията на
подсъдимия К.,свидетелката Ц.М. излязла от автомобила на тъжителя и се насочила
към подсъдимия С.К.,заявявайки му: „Какво правиш? Не те ли е срам да вършиш
такива неща?“.Подсъдимият К. се насочил и към свидетелката Ц.М.,заявявайки
и:“Него ще го убия,а тебе ще те затрия!“.Тогава също бил спрян от двамата
мъже,намиращи се там.
На подадения от тъжителя сигнал на
тел.112 се отзовали полицейските служители-свидетелите И.И.
и Ц.Х.,които снели обяснения от присъстващите и съставили протоколи за
предупреждение на двете страни да не се саморазправят.Веднага след това
тъжителят С.М. и свидетелката Ц.М. ***,където тъжителят подал жалба до
полицията,в която изложил обстоятелствата около инцидента.Веднага след
подаването на жалбата до полицията тъжителят С.М. и свидетелката Ц.М. посетили
дежурен кабинет по съдебна медицина в УМБАЛ „Проф.д-р С. ***,но там
установили,че дежурният съдебен лекар е извън града по работа и няма да може до
края на дежурството си да дойде да прегледа и освидетелства тъжителя.
Тъй като следващият ден бил работен
ден и тъжителят трябвало да се върне в гр.София,където живее и работи,на
следващия ден-20.05.2019г. /понеделник/ около 9,00 часа посетил Клиника по
съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД гр.София,където бил прегледан от
съдебен лекар и му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 345/2019г.В
заключението на същото било посочено,че при прегледа на тъжителя С.М. се
установило контузия на челото вдясно,изразена с оток,кръвонасядане
и болка; мигрирал оток,обхващащ горния и средния лицеви етажи вдясно,с умерено
притваряне на очната цепка.Тези травматични увреждания според заключението на
съдебния лекар,извършил прегледа,са получени в резултат от действието на твърд
тъп предмет,каквито характеристики може да има и човешката ръка,свита в
юмрук,както и други предмети.Уврежданията могат да се получат при еднократен
директен юмручен удар,с място на контакт в зоната над външната част на дясната
вежда,по време и начин,както съобщава прегледаният.Описаните травматични
увреждания са причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
По случая била образувана
прокурорска преписка № 1931/2019г.по описа на РП К.,по която било постановено
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.08.2019г.
По делото е назначена
съдебномедицинска експертиза,която дава заключение,че от представената
медицинска документация е видно,че във връзка с инцидент на
19.05.2019г.тъжителят С.Д.М. е получил: контузия на челото вдясно,изразена с
оток,кръвонасядане и болка; мигрирал оток,обхващащ
горния и средния лицеви етажи вдясно,с умерено притваряне на очната
цепка.Описаните увреждания са травматични и са причинени от действието на твърд
тъп предмет по механизма на удар с или върху него.Уврежданията отговарят да са
били получени от удар с юмрук,както е съобщено в материалите в делото.Цветът на
кръвонасяданията отговаря на давност от
19.05.2019г.Уврежданията са причинили болка и страдание без разстройство на
здравето.Такива увреждания се възстановяват напълно за около 10 дни до 2
седмици.
В с.з.вещото лице уточни,че е
приело,че причинените на тъжителя травматични увреждания са причинили болка и
страдание без разстройство на здравето,а не както е прието в
съдебномедицинското удостоверение,че са причинили временно разстройство на
здравето,неопасно за живота,тъй като в случая няма функционално
разстройство-т.е.няма нарушаване на целостта на кожата.Също така вещото лице
уточнява,че е възможно от нанесен удар с дясна ръка да бъде травмирана дясна
слепоочна област.Също така вещото лице обяснява,че независимо от това,че
свидетелските показания не сочат пълна загуба на съзнание от страна на тъжителя
вследствие на удара,е напълно възможно той да е изгубил ориентация за време и
място,което е различно от загубата на съзнание.
По делото е назначена и съдебнопсихологична експертиза,която дава заключение,че в
резултат на извършеното спрямо тъжителя престъпление са възникнали много
чувства от негативния спектър,в това число и унижение,срам,а така също и
накърняване на честта и достойнството.Физическото посегателство спрямо тъжителя
се е отразило към момента на инцидента на психичното му състояние като е
предизвикало комплекс от емоционални преживявания-изненада,шок,възмущение,гняв
и др.под.и е отключило възникване на т.нар.травматичен стрес.Макар,че тъжителят
не споделя значими разлики,едно изненадващо физическо посегателство може да
промени общуването на даден индивид в посока по-голяма недоверчивост,дори
подозрителност и увеличаване на физическата дистанция на комуникация.Периодът
на възстановяването от актуалната фаза на травматичния стрес в психологически
план е бил около месец,но предвид някои обстоятелства,споменът за
посегателството продължава да предизвиква негативни преживявания.Освен
унижение,срам,накърняване на честта и достойнството,вследствие на извършеното
престъпление на ищеца е причинено уронване на родителския авторитет,което във
времето би могло да се превърне в сериозно препятствие в комуникацията между
баща и син.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия,от показанията на свидетелите Ц.М.,К.М.,И.К.,И.
К.,К.Б.-Ч.,И.И.,Ц.Х.,експертни
заключения,съдебномедицинско удостоверение № 345/2019г.,Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 12.08.2019г.,2 бр.фотоснимки,материали
по приложената към делото прокурорска преписка № 1931/2019г.по описа на РП К.,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност.
Подсъдимият К. отрича изобщо да е
нанасял какъвто и да било удар на тъжителя М.,а твърди,че всичко било
инсценировка на тъжителя,който,виждайки пристигналия на паркинга пред
заведението около 16 ч.подсъдим К.,и без подсъдимият да му е направил нищо,тъжителят
се обадил на тел.112,извикал полицаите да дойдат на място,и подвел
полицаите-т.е.организирал цялата ситуация,тъй като искал да продължава да
контролира живота на вече бившата си съпруга и от три години превърнал в ад
живота на подсъдимия С.К. и на свидетелката И. К. /към момента на инцидента-все
още с фамилно име М./.Твърди,че процесният инцидент е
една добре измислена приказка за пореден път от тъжителя М..
По делото има оформени две групи
свидетелски показания от тези,които са присъствали на самия инцидент и са били
преки свидетели-очевидци.От една страна са показанията на свидетелката Ц.М.,а
от друга-показанията на свидетеля И.К..Свидетелката Ц.М. установява,че когато
около 16 часа пристигнали свидетелката И. К. и подсъдимият С.К.,свидетелката К.
директно влязла в ресторанта без да разговаря с тъжителя М.,а подсъдимият К.,който
бил с още двама мъже,се спуснал към тъжителя М.,и макар че двамата мъже се
опитали да удържат подсъдимия,той ударил тъжителя и последният паднал на
колене.Свидетелката Ц.М. била в лекия автомобил и виждайки действията на
подсъдимия,излязла от колата и попитала подсъдимия:“Какво правиш?“,на което
подсъдимият и отговорил:“Аз него ще убия,тебе ще затрия“.След това св.Ц.М.
отново влязла в автомобила и видяла,че тъжителят М. се обажда на тел.112.След
това дошли полицаи с патрулен автомобил и снели сведения от
присъстващите.Подсъдимият ударил тъжителя в дясната страна на лицето-отстрани
на окото вдясно и в резултат на удара тъжителят коленичил.Подсъдимият бил
толкова разярен,че бил готов и втори път да удари тъжителя,но двамата мъже го
спрели.След удара тъжителят бил като зашеметен.дошъл до автомобила си да си
търси телефона,за да се обади на полицията.Свидетелката дава сведения и за
състоянието на тъжителя след инцидента.По пътя за гр.София се наложило да
спират няколко пъти,защото тъжителят имал силно главоболие.След това цяла нощ
свидетелката правела компреси на главата на тъжителя и му давала да пие
болкоуспокояващи лекарства.Тревожели се дали има сътресение на мозъка.
В противовес на показанията на
свидетелката Ц.М. свидетелят И.К. установява,че както си карал колелото покрай
реката,видял подсъдимия С.К.,и още един техен общ приятел,и спрели да си
говорят.Тогава дошъл един мъж /визира тъжителя М./ и започнал да говори нещо на
подсъдимия К.,но подсъдимият му казал да се маха и да не го занимава.Тогава
тъжителят отишъл до колата си,нещо говорел и след малко дошли полицаите.В
колата на тъжителя имало една жена,която свидетелят К. не е видял да е слизала
от колата.Свидетелят И.К. твърди,че подсъдимият К. не е удрял тъжителя и
съответно-свидетелят И.К. не е възпирал подсъдимия да не удря тъжителя.Видно
е,че показанията на свидетеля И.К. съвпадат с тезата на подсъдимия.
При проведената очна ставка между
свидетелите Ц.М. и И.К. всеки от тях държеше на своите показания и до
сближаване или уеднаквяване на показанията им не се стигна.
Макар и свидетелят И.К. да е
посочен от подсъдимия като очевидец на инцидента,съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля И.К.,тъй като те противоречат на целия останал доказателствен материал.Другият свидетел-очевидец на
инцидента,който беше посочен от подсъдимия,беше свидетеля П.Н.Ж.,който не можа
да бъде разпитан,тъй като трайно е извън пределите на Република България,но
дори и да беше разпитан,и да беше установил същото,което установи свидетеля И.К.
/а това най-вероятно щеше да бъде така като се има предвид,че твърденията на
св.И.К. съвпадат с тезата на подсъдимия К./,то изводът на съда щеше да бъде
същият.Видно е колко последователни,изчерпателни и подробни са показанията на
свидетелката Ц.М..На фона на нейните показания показанията на свидетеля И.К. са
много повърхностни и схематични.Макар и майка на тъжителя,показанията на
свидетелката Ц.М. са в съответствие с целия останал доказателствен
материал по делото.Съответстват на показанията на свидетеля К.М.,който е видял
състоянието на тъжителя няколко часа след инцидента.Тъжителят и свидетелката Ц.М.
са ходили до полицията и до съдебна медицина
Стара Загора,но все пак са се прибрали същата вечер в гр.София и тогава
се видели със св.К.М..Последният установява,че тъжителят С.М. бил във видимо
неадекватно състояние,имал болки в главата и цицина на челото в горната дясна
част на лицето-над окото,със заформящ се видим оток над окото.Бил донякъде и
уплашен от самия случай.Показанията на свидетелката Ц.М. съответстват и на
медицинската документация по делото-съдебномедицинско удостоверение №
345/2019г.,както и на заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза.Механизмът на нанасяне на удара,мястото на нанасяне на удара и
респ.-на полученото травматично увреждане, /дясната слепоочна област/,посочени
от св.Ц.М. съответстват на констатираното и описаното в съдебномедицинското
удостоверение и в заключението на съдебномедицинската експертиза.В с.з.вещото
лице,изготвило съдебномедицинската експертиза-д-р Б.,поясни,че може с
удар,нанесен с дясната ръка,да се травмира дясната слепоочна област.С това
вещото лице разсея съмненията на защитата на подсъдимия дали може с удар с
дясната ръка /каквито са данните по делото/ да се травмира именно дясната
слепоочна област,каквито са находките от прегледа и медицинската документация.
Така установеното от вещото лице съвпада с местоположението на раната на
тъжителя,посочено от свидетелите Ц.М. и К.М.,и посочено и в съдебномедицинското
удостоверение.От поясненията на вещото лице в с.з.става ясно,че няма нищо
учудващо и никакво противоречие /както твърди защитата/ в това,че тъжителят
твърди,че непосредствено след нанасянето на удара е загубил спомен и последващият му
спомен е ,че се намира до автомобила си и говори с диспечер по тел.112; а пък
св.Ц.М. твърди,че тъжителят след удара и
след като е коленичил,се изправил,бил като зашеметен,и отишъл до автомобила си
да си търси телефона,за да звъни за помощ на полицията.От обясненията на вещото
лице става ясно,че е напълно възможно тъжителят,макар и да не е претърпял пълна
загуба на съзнание от нанесения му удар,да е изгубил ориентация за време и
място /което е различно от това да е загубил съзнание/ и в това състояние на
загуба на ориентация за време и място да е извършил гореописаните от
свидетелката Ц.М. действия.Що се касае до показанията на свидетелката Б.-Ч.,към
които защитата се придържа,че тя не си спомня да е видяла по лицето на тъжителя
следи от насилие-отоци,синини,на проведената три дни след инцидента среща в отдел „Закрила на детето“ към ДСП-К.,следва
да се има предвид,че св.Б.-Ч. не твърди категорично,че такива отоци и синини не
е имало,а установява,че не е гледала целенасочено тъжителя за такива
травматични увреждания по лицето му; и че не знае как изглежда по принцип
формата на очите му и какви са особеностите на лицето му и затова не си спомня
да е видяла следи от травматично увреждане.Освен това и според съда /както
правилно отбеляза вещото лице д-р Б. в с.з./възприятията на свидетелката Б.-Ч.
са субективни възприятия и те не могат да дерогират
установеното в съдебномедицинското удостоверение и в заключението на
съдебномедицинската експертиза.Показанията на полицейските служители,посетили
мястото на инцидента по подадения сигнал на тел.112-свидетелите И. и Х.,потвърждават
тезата на тъжителя,тъй като и двамата свидетели-полицейски служители
установяват,че пристигайки на мястото на инцидента след като той е приключил
/но непосредствено след приключването му и заварвайки присъствалите лица на
място/ са разговаряли с тъжителя М. и са видели,че на челото на тъжителя над
едната вежда има подутина с размер на монета от 10 или 20 стотинки.Що се касае
до доводът на защитата,че тъй като тъжителят М. преди е работил в
Университетска болница „Александровска“ и е посетил
именно тази болница,за да му се издаде съдебномедицинско удостоверение,то има
съмнения в безпристрастността на лекаря от болница „Александровска“,издал
съдебномедицинското удостоверение,съдът намира този довод за
несъстоятелен.Всеки гражданин има правото да посети избрано от него лечебно
заведение,за да получи медицинска помощ и обслужване.Още повече,че свидетелката
Ц.М. дава показания,че тя и синът и са отишли в болница „Александровска“,защото
са знаели,че там има Съдебна медицина,и не са имали време да търсят и избират
друга болница.Издаденото от д-р Методи Гошев съдебномедицинско удостоверение №
345/2019г.е издадено от компетентно лице в кръга на службата,правомощията и
компетентността му и нито е правено оспорване на истинността на този
документ,нито има някакви други основания той да не бъде кредитиран като годно доказателствено средство.
Предвид изложеното съдът намира,че от
обективна и от субективна страна подс.К. е осъществил
състава на чл.130,ал.2 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подс.К. е реализирал изпълнителното деяние”причиняване
другиму на лека телесна повреда,изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето“.От събраните по делото
доказателства-писмени,гласни и експертни заключения,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,се установи,че на посочените в тъжбата място и дата
подсъдимият К. е причинил на тъжителя М. лека телесна повреда,изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето,изразяваща се в
контузия на челото вдясно,изразена с оток,кръвонасядане
и болка; мигрирал оток,обхващащ горния и средния лицеви етажи вдясно,с умерено
притваряне на очната цепка.Съдът приема заключението на вещото лице,изготвило
СМЕ,че в случая са причинени болка и страдание,а не разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК /както твърди тъжителят в тъжбата/,тъй
като няма функционално разстройство-т.е.няма нарушаване на целостта на кожата.
Поради това причинената от подс.К. на тъжителя М.
лека телесна повреда следва да се квалифицира като такава по чл.130,ал.2 от НК.
От субективна страна подс.К. е извършил деянието умишлено,при форма на вината
пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е общественоопасните последици и
е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните
му действия.
Предвид изложеното подс.К. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.130,ал.2 от НК.
В случая са налице основанията за
приложение на императивната норма на чл.78а,ал.1 от НК.Подс.К.
е пълнолетен,не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава Осма,Раздел Четвърти от НК.За
престъплението,извършено от подс.К.,се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация,или
глоба от сто до триста лева.С деянието не са причинени имуществени
вреди.Предвид изложеното подс.К. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му се
наложи административно наказание ГЛОБА,което предвид добрите му характеристични
данни следва да се наложи в минималния,предвиден в закона размер,а именно-1000
/ХИЛЯДА/ лева.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В резултат на извършеното от подс.К. престъпление тъжителят М. е претърпял неимуществени
вреди-болки и страдания,унижение и срам,накърняване на честта и
достойнството.Видно от заключението на съдебнопсихологичната
експертиза,в резултат на извършеното от подс.К.
престъпно деяние тъжителят М. е преживял състояние на травматичен стрес като
психологическите последици от травмиращото за тъжителя събитие се усилват от
факта,че то е станало пред значими свидетели и че сериозно е уронен родителския
му авторитет пред детето му,което във времето би могло да се превърне в
сериозно препятствие в комуникацията между баща и син.На осн.чл.45
от ЗЗД подс.К. дължи на тъжителя М. обезщетение за
причинените с деянието неимуществени вреди.На осн.чл.52
от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
справедливост.При определяне размера на обезщетението,освен горепосочените
обстоятелства,съдът взе предвид и:
-вида и характера на телесната
повреда-лека,изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето;
-вида и характера на получените
увреждания;
-механизмът на причиняване на
уврежданията;
-времето,което е било необходимо за
лечение и възстановяване /което според заключението на съдебномедицинската
експертиза е 10 дни до две седмици/;
-формата на вина-пряк умисъл.
-периодът на възстановяване на
пострадалия от актуалната фаза на травматичния стрес в психологически план
/който според заключението на съдебнопсихологичната
експертиза е бил около един месец,но предвид някои обстоятелства,споменът за
посегателството продължава да предизвиква негативни преживявания/.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че по справедливост следва да се определи сумата от
1900 /хиляда и деветстотин/лева,представляваща обезщетение за причинените с
деянието неимуществени вреди,която сума подс.К. следва да заплати на тъжителя М. ведно със
законната лихва от датата на увреждането-19.05.2019г.до окончателното
изплащане.Следователно-в тази си част предявеният граждански иск е основателен
и доказан и следва да се уважи в посочената част,а в останалата си част-до претендираните 3000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан в тази си част.
На осн.чл.189,ал.3
от НПК подс.К. следва да заплати на тъжителя М.
направените от него по делото разноски
в размер общо на 1412 лева,от които 12 лева държавна такса,1000 лева
адвокатско възнаграждение,и 400 лева внесени депозити за СМЕ и СПЕ.
На осн.чл.189,ал.3
от НПК подс.К. следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на КРС направените по делото разноски от бюджета
на съдебната власт в размер на 101 лева-доплащане до окончателното
възнаграждение за СМЕ и 152,80 лева-доплащане до окончателното възнаграждение
за СПЕ; както и на основание Тарифа № 1 следва да заплати по сметка на КРС 76
лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: