Определение по дело №128/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1989
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050700128
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

№__________

 

 

гр. Варна, 1 юли 2022г.

 

Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на първи юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

           

                        Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Димитрова адм.дело № 128 по описа
за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, вр.чл.144 от АПК.

            Постъпила е молба С.д. № 9481/16.06.2022г. от Д.И.Г., чрез адв.Е.Ж., за изменение на Решение № 793/13.06.2022г. по адм.д. № 128/2022г. в частта му за разноските. В молбата се сочи, че съдът неправилно е редуцирал разноските за адвокатско възнаграждение до предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.к. възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е направено от заинтересованата страна, а не от ответника. Счита, че само този, който дължи разноски при определен изход на делото, има право на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По арг. от чл.143, ал.4 от АПК заинтересованата страна не дължи разноски, а само има право на такива, поради което няма право на възражение за прекомерност, нито от свое име, нито от името на издателя на акта. По изложените съображения моли съдът да измени Решение № 793/13.06.2022г. по адм.д. № 128/2022г. в частта му за разноските, като осъди Община-Варна да заплати пълния размер на претендираните разноски.

            Ответникът - Община-Варна, с молба С.д. № 10190/29.06.2022г. оспорва като неоснователно искането за изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че „насрещната страна“ по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК е тази, която не е страната на жалбоподателя, както и че страните в съдебното производство са равнопоставени, което обосновава и правото на заинтересованата страна да прави същите възражения, на които право има ответника. Моли искането да се остави без уважение.

            Заинтересованата страна - Р.С.Д., не изразява становище по искането за изменение на решението в частта за разноските.

            Молбата за изменение на Решение № 793/13.06.2022г. по адм.д. № 128/2022г. в частта му за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

            С Решение № 793/13.06.2022г. по адм.д. № 128/2022г., Варненският административен съд, VІІІ-ми състав е прогласил за нищожно Решение № 4-5 по Протокол № 04/21.07.2021г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020г. на кмета на Община-Варна, с което е приета оценка на моментно състояние на обект с ид.10135.***.55.1.2, във връзка със Заповед № 30/15.01.2021г. на кмета на Район „Приморски“ - Община-Варна, и е осъдил на основание чл.143, ал.1 от АПК
Община-Варна да заплати на Д.И.Г., ЕГН: **********,***, разноски за производството общо в размер на 1410,00лв. (хиляда четиристотин и десет лева).

            При произнасянето си в частта на разноските, съдът е съобразил, че съгласно списъка по чл.80 от ГПК, жалбоподателят претендира разноски общо в размер на 1710лв., от които 10лв. за държавна такса, 400лв. депозит за вещо лице и 1300лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/24.02.2022г. е изплатено изцяло в брой. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът е приел за основателно възражението на заинтересованата страна по чл.78, ал.5 от ГПК за неговата прекомерност и е редуцирал възнаграждението до предвидения минимум в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - а именно до размера от 900,00лв. Така общо в полза на жалбоподателя, с решението са присъдени разноски в размер на 1410,00лв.

            Основателно е оплакването на жалбоподателя, че при произнасянето си в частта за разноските, съдът е следвало да съобрази, че заинтересованата страна не разполага с право да прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, т.к. по арг. от чл.143, ал.4, вр.ал.1 от АПК същата не дължи разноски на жалбоподателя при благоприятен за него изход на спора.

            Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски е облигационно отношение, поради което и по искането за разноски съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Този принцип е приложим не само досежно искането за присъждане на разноски, но и досежно възражението по чл.78, ал.5 от ГПК.

          Съгласно чл.143, ал.1 от АПК задължен да възстанови разноските на жалбоподателя при отмяна на обжалвания административен акт е органът, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК при отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството, заинтересованата страна, за която актът е благоприятен, също има право на разноски. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК съдът може да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение до предвидения минимум по искане на насрещната страна.

Основателно жалбоподателят поддържа, че „насрещната страна“ по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК е тази, която дължи възстановяване на разноските, а по арг. от чл.143, ал.1 от АПК това е единствено и само ответника. Видно от материалите по делото, Община-Варна, въпреки надлежното си уведомяване, не е взела участие в производството, не е изразила становище по жалбата и неин представител не е възразил в срок срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

            Неоснователно ответника в молба С.д. № 10190/29.06.2022г. се позовава на принципа на равнопоставеност на страните. По арг. от разпоредбата на чл.8, ал.1 от АПК, регламентираща принципа на равенство в процеса, заинтересованите страни имат равни процесуални възможности с жалбоподателя и ответника, само за защита на своите права и законни интереси, а настоящият случай не е такъв, т.к. при отмяна на акта, респ. прогласяване неговата нищожност, разноските на жалбоподателя са за сметка само на ответника.

По изложените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява основателна и следва да се уважи като в полза на жалбоподателя се присъди пълния размер на претендираните разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК, а именно: 1710лв. (хиляда седемстотин и десет лева), от които 10лв. за държавна такса, 400лв. депозит за вещо лице и 1300лв. изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/24.02.2022г.

            Водим от горното и на основание чл.248, ал.4 от ГПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ИЗМЕНЯ Решение № 793/13.06.2022г. по адм.д. № 128/2022г. в частта за разноските, КАТО:

 

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Д.И.Г., ЕГН: **********,***, разноски за производството общо в размер на 1710,00лв. (хиляда седемстотин и десет лева).

 

Определението съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, вр.чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ не подлежи на обжалване!

 

Административен съдия: