№ 3927
гр. Варна, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502159 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по възражение вх.№ 56017/15.08.2022г. на ВРС, подадено от "Метални
конструкции Димитър Димитров - 2018" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ж.к. „Възраждане” № 56, вх. 5, ет. 4, ап. 104, чрез пълномощник адв.
Ю. Д., против Заповед № 2709/21.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8911/2021г. по описа на ВРС.
Подадена е и частна жалба вх. № 56016/15.08.2022 г. на ВРС от "Метални
конструкции Димитър Димитров - 2018" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ж.к. „Възраждане” № 56, вх. 5, ет. 4, ап. 104, чрез пълномощник адв.
Ю. Д., против разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, както и против
Заповед № 2709/21.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта
относно разноските.
Във възражението се твърди, че по ч.гр.д. № 8911/2021г. по описа на ВРС е издадена
Заповед № 2709/21.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза
на кредитор А. С. Б., ЕГН ********** против "Метални конструкции Димитър Димитров -
2018" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна. Твърди се, че ВРС не е извършил
връчване на препис от заповедта по нито една от посочените в чл.50, ал.2 ГПК хипотези.
Фикцията на чл.50, ал.2 и чл.47 ГПК не може да се прилага извън основанията, посочени в
съответните разпоредби. Твърди се, че длъжникът е узнал за издадената заповед на
14.07.2022г., когато е бил извикан на разпит в Участък Албена на РУ Балчик.
Кредиторът по заявлението А. С. Б., е подал отговор чрез пълномощник адв. С. И., в
който излага, че възражението неоснователно, защото заповедта е редовно връчено на
основание чл.50, ал.2 ГПК.
По допустимостта на възражението по чл.423 от ГПК:
Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна, а именно
1
длъжника по издадената заповед за изпълнение. Съобразно твърдението в подаденото
възражение, длъжникът е узнал за заповедта на 14.07.2022г., когато управителят на
дружеството е бил извикан на разпит в Участък Албена на РУ Балчик. Следователно
възражението е подадено в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл.432, ал.1
от ГПК. Във възражението изрично е изразено становище, че заповедта не е била връчена
надлежно на длъжника. Следователно, възражението се основава на чл. 423, ал. 1, т. 1 от
ГПК, поради което съдът следва да разгледа и даде отговор по същество на подаденото
възражение - т.е. дали са налице предпоставките, визирани в посоченото основание – чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава възможност на длъжника, който е бил лишен от
правото си да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, в четири
изчерпателно изброени хипотези: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3.
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Хипотезата предвидена в т. 1
на чл. 423, ал. 1 от ГПК, за наличието на която са наведени доводи във възражението,
предполага, че заповедта за изпълнение или не е била връчена изобщо, или не са спазени
установените в ГПК правила за връчване. Едновременно с възражението, длъжникът може
да упражни и правата си по чл.413, ал.1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.
По ч.гр.д. № 8911/2021г. по описа на ВРС е издадена Заповед № 2709/21.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на кредитор А. С. Б., ЕГН
********** против "Метални конструкции Димитър Димитров - 2018" ЕООД, ЕИК
*********, за сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща подлежащо на връщане
на отпаднало основание авансово плащане по договор за изработка от 21.11.2019г. с
предмет: „направа на кофраж 80 кв.м., полагане на арматура, бетонна настилка и изработка
на навес от 18 кв.м. на обект вилна зона КООП търговия“, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 50 лв. (петдесет лева).
Видно от приложеното по делото на ВРС съобщение, заповедта е изпратена на адреса
на управление на длъжника - гр.Варна, ж.к. „Възраждане” № 56, вх. 5, ап. 104.
Длъжностното лице по призоваването е удостоверило, че е посетило адреса на 24.06, 06.07,
15.07 и 22.07.2021г., като не е открит офис и служител, както и обозначителни табели за
посоченото дружество. На оставените съобщения никой не се е явил за получаване. На
домофонната система пише „Лалов“. С разпореждане от 07.09.2021г. заповедният съд е
приел, че заповедта е редовно връчена.
2
Съгласно чл.50, ал.1 ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Съгласно
чл.50, ал.2 ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му
адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Настоящият състав намира, че връчването на заповедта за изпълнение на основание
чл.50, ал.2 от ГПК е надлежно, защото съобщението до длъжника е изпратено на вписания в
ТРРЮЛНЦ адрес и надлежно е удостоверено, че длъжникът не е открит на този адрес.
С оглед на гореизложеното, заповедта за изпълнение е била връчена редовно по реда
на чл.50, ал.2 от ГПК на длъжника, поради което не е налице основанието по чл.423, ал.1, т.1
от ГПК за приемане на възражението.
Предвид неоснователността на възражението по чл.423 от ГПК, въззивният съд не
дължи произнасяне по подадената от длъжника частна жалба вх. № 56016/15.08.2022 г., на
основание чл.423, ал.3, изр.трето от ГПК.
По така изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение вх.№ 56017/15.08.2022г. на ВРС, подадено по реда на по
чл.423, ал.1, т.1 от ГПК от "Метални конструкции Димитър Димитров - 2018" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „Възраждане” № 56, вх. 5, ет.
4, ап. 104, против Заповед № 2709/21.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8911/2021г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3