№ 154
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Недялка Николова
Членове:Светозар Люб. Г.
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора В. Сп. П.
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251800600496 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 16.04.2025г. по НОХД №151/2024г. по описа на РС-К.
състав на този съд е признал подсъдимия К. Д. И. за виновен в това, че на
27.06.2021 г., в гр.К., обл. С., ул. „О.“ №135, в кафене „Р.С.“, чрез нанасяне на
удар с метална палка по лявата ръка на пострадалия В.Р.М., му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява ръка, което увреждане по
своята медико биологична характеристика е причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - на публично място, без личен мотив и
провокация от страна на пострадалия, без зачитане на обществените норми на
поведение – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като
при условията на чл. 54 от НК е наложил наказание лишаване от свобода за
срок от 8 /осем/ месеца.
На основание чл.57, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е определен
първоначален общ режим за изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното по н.о.х.д.№10494/20 г. по описа на СРС едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по н.о.х.д. №12631/20 г. по описа на СРС и
1
н.о.х.д. №10494/20 г. по описа на СРС в размер на 5 /пет/ месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 57 ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ
режим за изтърпяването на приведеното в изпълнение наказание лишаване от
свобода.
На основание чл. 111 ал. 1 от НПК е постановено веществените
доказателства 1 брой мобилен телефон “Redmi ”, модел M2003J68G,
IMEI:862520053594275 и IMEI2:652520054594283, със сим карта:
89359032300112972948, както и мобилен телефон „Самсунг“, модел SMA217F
Galaxy A21s, IMEI:351832/19/477787/7, след влизане на присъдата в сила да
бъдат върнати на правоимащите лица.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 1003,05 лева, в полза на ОСО към
ОП-София област, и сума в размер на 160 лв. по сметка на Районен съд – К..
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
защитника - а. Х., с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.
Твърди се, че съдът неправилно е проверил и оценил доказателствения
материал и не е изградил вътрешното си убеждение при обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Сочи се, че
изводът за виновността на подсъдимия е направен въз основа на
предположение. Изразява се несъгласие с извода за наличие на хулигански
подбуди при извършване на деянието. Твърди се, че обвинението не е доказано
по несъмнен и категоричен начин. Прави се искане за отмяна на
постановената присъда и оправдаване на подсъдимия.
В разпоредително заседание на 14.07.2025г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие.
По реда на чл. 320, ал. 4 НПК преди даване ход на делото пред
въззивния съд с писмена молба от 05.09.2025г. от защитника се правят
допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в
жалбата. Поддържа се, че авторството на деянието не се установява от
събраните доказателства. Поддържа се, че свидетелите М. и С. не са видели
подсъдимия в или пред заведението. Твърди се, че единствено пострадалият
М. заявява, че е видял подсъдимия, но неговите показания са изолирани и
следва да се ценят с необходимото внимание поради евентуалното му
заинтересованост от изхода на делото. Поддържа се, че св. Ц. е
безпристрастна, единствено тя не е консумирала алкохол и показанията й са в
противоречие с тези на пострадалия, тъй като същата заявява, че човекът с
тръбата е братът на подсъдимия и няма спомен да е виждала подсъдимия.
Твърди се, че не се доказва по несъмнен начин причинно-следствената връзка
между удара и настъпилите телесни увреждания, тъй като увреждането може
да е причинено при по-късното падане на пострадалия на земята. Поддържа
се, че не са налице и хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, т. 12 от НК,
2
тъй като подсъдимият и пострадалия се познават, подсъдимият е бил с
представа за нанесен по-рано побой спрямо брат му от няколко лица, след
падането на пострадалия на земята не са му нанасяни удари и подсъдимият го
е попитал в множествено число „защо бихте брат ми“. Сочи се, че изводът за
наличие на хулигански подбуди е в противоречие с практика на ВКС, според
която хулиганските подбуди изключват липсва личен мотив за извършване на
деянието. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и оправдаване
на подсъдимия.
В допълнението на жалбата по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК се
правят доказателствени искания за допускане до разпит в качеството на
свидетел на брата на подсъдимия, както и за допускане на съдебно-
медицинска експертиза, за които искания обаче в проведеното на 15.09.2025г.
открито съдебно заседание защитникът изрично заявява, че не ги поддържа.
Пред въззивния съд представителят на С. окръжна прокуратура
поддържа, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна и жалбата следва да се остави без уважение. Сочи, че
първоинстанционният съдебен акт е правилен, обоснован и постановен в
съответствие с материалния и процесуалния закон, както и че е налице
квалифициращият признак по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК.
Защитникът пледира за отмяна на присъдата и за оправдаване на
подсъдимия. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е установил
фактите и неправилно е приложил материалния закон. Счита по отношение на
авторството, че показанията на пострадалия не се подкрепят от тези на св. С.,
св. М. и св. Ц.. В показанията си св. Ц. посочвала брата на подсъдимия като
лицето с палка в ръката. Палката не била приобщена като веществено
доказателства по делото и не ставало ясно как съдът приема, че същата е
метална и с нея могат да бъдат причинени уврежданията. Липсва причинно-
следствена връзка, тъй като не е установено дали увреждането е причинено от
нанесен удар с палка или от падането на пострадалия впоследствие. Поддържа
се, че личният мотив изключва хулиганските подбуди, а в случая в по-ранен
момент е бил нанесен побой спрямо брата на подсъдимия и последният е
попитал пострадалия „защо бихте брат ми?“, което не само, че изключвало
личния мотив, но сочило и на афектен умисъл.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в
последната си дума пред съда моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил
деянието.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства и от приетите по
делото експертизи се установява следното от фактическа страна:
На 27.06.2021 г., около 18.00ч. св. С.С. отишъл в заведение кафе -
3
аперитив „П.Г.“, находящо се в гр. К., ул. „О.“ №137, където се провеждал
любителски турнир по белот. Същият започнал игра заедно със св. В.Ц. срещу
св. Г. И. /брат на подсъдимия/ и неговия партньор св. Е.Х.Г.. В заведение
имало и други посетители, които били настанени в градината, а участващите в
турнира по белот били вътре в заведението. По време на играта се консумирал
алкохол и между св. С. и св. Г. И. възникнал конфликт, при който двамата си
разменили обидни реплики. Вследствие на това се стигнало до размяна на
удари между тях, като на няколко пъти двамата били разтървавани от
посетителите в заведението.
Около 19.00 ч. св. С. заедно с пострадалия В.Р.М. се преместили в
съседното заведение „Р.С.“, находящо се на същата улица, като се настанили
на външна маса в близост до тротоара при техните познати, а именно св. Д.С.
и св. М.М..
В това време св. Г. И. се свързал по телефона с брат си - подс. К. И.,
на когото разказал за случилото се преди това между него и св. С..
Впоследствие двамата заедно с две неустановени по делото лица отишли с л.а.
„М.“, с peг. №С0****СС, в заведението, за да търсят св. С., с когото да се
саморазправят. Автомобилът спрял пред заведение „Р.С.“ и от него слезли
няколко лица, сред които Г. И. (брат на подсъдимия) и подс. К. И., който
държал в ръка метална палка. Пристигането им било възприето от св. С.,
който уплашен бързо станал от масата и побягнал към вътрешността на
заведението, където била св. Д.Ц.. От нея получил ключ, с който влязъл в
задния двор на заведението, където се скрил. В това време подсъдимият
заедно с брат си се насочили към масата, на която били останали пострадалият
В. М. и св. М.М., като настоятелно искали отговор от тях къде се намира св.
С.. Св. Г. И. нанесъл удар на свид. М., след като той му казал, че не знае къде е
св. С.. От своя страна подсъдимият К. И. се приближил до пострадалия М.,
попитал го къде се намира С., пострадалият отговорил, че не знае, а
подсъдимият замахнал с металната палка към главата му. Пострадалият по
инстинкт вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, в резултат на което ударът
бил поет от ръката му. Пострадалият почувствал силна болка в лявата си ръка
и побягнал, след което се спънал и паднал на земята. Там бил застигнат от
подсъдимият, който искал от него обяснение защо преди това са нанесли
побой на брат му. Пострадалият му заявил, че той не е имал конфликт с брат
му и не му е нанасял побой.
Скоро след това подсъдимият и брат му напуснали заведението с
процесния автомобил, а пострадалият М. се прибрал в дома си. Впоследствие
пострадалият М. разказал на св. С. за случилото се.
На следващия ден - 28.06.2021 г., около обяд пострадалият М.
посетил УМБАЛСМ “Пирогов“, за да бъде прегледан поради силни болки в
лявата ръка.
На 29.06.2021г. пострадалият М. е бил освидетелстван от вещото
лице по изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. От
4
заключението на вещото лице е видно, че по отношение на пострадалия В.Р.М.
е причинено травматично увреждане, изразяващо се в контузия на лявата ръка,
наложила гипсова имобилизация за 14 дни, което увреждане е причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подсъдимият К. И. е осъждан, както следва:
1. по НОХД №12631/2020г. на СРС, по което с влязло в сила на
25.09.2020г. определение е одобрено споразумение и на подсъдимия за
извършено на 15.03.2020г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години;
2. по НОХД №10494/2020г. на СРС, по което с влязло в сила на
25.03.2021г. определение е одобрено споразумение и на подсъдимия за
извършено на 01.09.2019г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от
НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от
три години.
С влязло в сила на 10.04.2021г. определение по НОХД №10494/2020г.
по описа на СРС на подсъдимия било наложено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по н.о.х.д. №12631/2020 г. по описа на СРС, по
н.о.х.д. №10494/2020 г. по описа на СРС в размер на 5 /пет/ месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
за срок от три години.
3. по НОХД №9775/2021г. на СРС, по което с влязло в сила на
08.07.2021г. определение е одобрено споразумение и на подсъдимия за
извършено на 28.02.2020г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал.
1 от НК е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност на подписване два пъти седмично, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година, безвъзмезден труд в
полза на обществото сто часа годишно за срок от една година;
С влязло в сила на 28.09.2021г. определение по ч.н.д. №11092/2021 г.
по описа на СРС на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на
подсъдимия било наложено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените по н.о.х.д. №12631/2020 г. по описа на СРС, по н.о.х.д.
№10494/2020 г. по описа на СРС и по н.о.х.д. №9775/2021г. по описа на СРС в
размер на 5 /пет/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд приема за
установена въз основа на показанията на свидетелите В. М., С.С., Е.Г., Г. Ц.,
М.Г., М.М. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Д.С., Д.Ц., заключенията на СМЕ и
телекомуникационна експертиза, както и приетите по делото писмени
5
доказателства и доказателствени средства, както и предявените по реда на чл.
284 от НПК веществени доказателства.
Авторството и начина на извършването на деянието се установяват
основно от показанията на пострадалия М. и показанията на св. М.
(приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), които са
последователни и логични и се подкрепят в съответните части от останалите
доказателства по делото в кредитираните им част. Тези двама свидетели
възпроизвеждат своите възприятия относно случилото се и относно
последователността на действията на подсъдимия.
Така пострадалият М. е категоричен, че именно подсъдимият К. И. го
е попитал къде е св. С., като пострадалият отговорил, че не знае и
подсъдимият му е причинил увреждане на ръката чрез нанасяне на удар с
предмет в посока отгоре надолу, след което пострадалият тръгнал да бяга,
спънал се и паднал на улицата (асфалта), при което си охлузил рамото и
ръката, а подсъдимият го попитал защо са били брат му и пострадалият
отвърнал, че не е участвал в този бой, скоро след което се прибрал вкъщи.
Пострадалият М. описва подробно и събитията, предхождащи нанасянето на
удара от страна на посдъсимия, а именно как по-рано на същия ден по време
на игра на карти (белот) в заведение „П.Г.“ се е консумирал алкохол и е
възникнал конфликт между св. С. и Г. И. (брат на подсъдимия), като се
стигнало и до физическа саморазправа (размяна на удари). Впоследствие
пострадалият М. и св. С. отишли в заведение „Р.С.“ и седнали на маса почти
до пътя, като скоро след това в близост до тях спрял автомобил М., от който
слезли подсъдимият К. И. заедно с други момчета, сред които и брат му Г. И.,
като търсели св. С., който избягал, а подсъдимият се насочил към пострадалия
и му нанесъл горепосочения удар. Пострадалият заявява, че преди този случай
е знаел кой е подсъдимият, но двамата не са имали контакт, както и че не е
предизвиквал подсъдимия, но според него подсъдимият му е посегнал заради
случилият се по-рано бой между брата на подсъдимия и св. С..
Единственото противоречие в показанията на пострадалия М. се
отнася до това между кои лица е възникнал по-ранният конфликт по време на
играта на карти /белот/ - между св. С. и бащата на подсъдимия или между св.
С. и брата на подсъдимия. Съдът приема, че този конфликт е възникнал между
св. С. и брата на подсъдимия, тъй като именно в тази насока показанията на
пострадалия са по-подробни и наред с това тези участници се установяват и от
останалите доказателства по делото, които предстои да бъдат обсъдени.
По отношение на св. М. е налице противоречие между дадените от
този свидетел показания в съдебна фаза и тези от досъдебното производство.
В съдебната фаза този свидетел заявява, че не знае дали подсъдимият е
присъствал, както и че пострадалият е бил гонен и след това бит. Предвид
липсата на съгласие от защитника показанията на този свидетел от
досъдебното производство правилно се прочетени на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът кредитира именно дадените от св. М. показания
6
на досъдебното производство, тъй като предвид изминалия период от време
споменът му тогава е бил по-ясен, показанията му от ДП се подкрепят от
показанията на останалите свидетели в кредитираните им части, както и от
заключението на СМЕ, а наред с това и самият свидетел след прочитането на
показанията от ДП заявява, че поддържа именно тях. В разпита си на л. 44 от
ДП св. М. е категоричен, че на 27.06.2021г., вечерта към 19,00ч., пред
заведение в гр. К. е спрял автомобил М., от който слезли подсъдимият К. И., Г.
И. (брат на подсъдимия) и още две момчета. На масата пред заведението
останали св. М. и пострадалият М., тъй като св. С. избягал към вътрешността
на заведението, а св. Д.С. се скрил в тоалетната. Св. М. бил удрян с ръка от Г.
И. (брат на подсъдимия), който го питал къде е Сокол, като св. М. лично е
възприел как подсъдимият К. И. замахва с метална палка към главата на
пострадалия М., който се предпазил с ръка и бил ударен с металната палка
именно по ръката. Св. М. посочва, че скоро след това подсъдимият, брат му и
другите две момчета си тръгнали с лекия автомобил М., както и че самият
свидетел се е прибрал вкъщи .
Съдът не кредитира показанията на св. М. от досъдебното
производство единствено в частта, в която заявява, че наименованието на
заведението е „При Руслан“, тъй като наименованието на заведението - „Р.С.“,
се установява от показанията на пострадалия М. и св. Ц., която работи именно
във въпросното заведение и чиито показания предстои да бъдат обсъдени.
Показанията на пострадалия М. и на св. М. (в кредитираната им част)
относно причиненото на първия от тях телесно увреждане се подкрепят и
допълват от приетата по делото съдебномедицинска експертиза и от устните
обяснения на вещото лице Ш. в съдебно заседание пред районния съд. От
заключението на СМЕ (л.81, том 1 от ДП) се установява, че по отношение на
пострадалия М. са констатирани подробно описаните травматични
увреждания, сред които оток, кръвонасядане и контузия на лявата ръка и
редица охлузвания по други части на тялото. Така установените травматични
увреждания според заключението могат да се получат по съобщения от
пострадалия начин – удар с тръба по ръката и последвало спъване и падане.
Контузията на ръката е наложила гипсова имобилизация за 14 дни, което
увреждане е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Неоснователно е твърдението на защитника за недоказаност на
причинно-следствената връзка между нанесения удар и увреждането на
ръката на пострадалия поради това, че увреждането е било възможно да бъде
причинено и от последвалото, непредизвикано от подсъдимия, падане и
подпиране на ръката от страна на пострадалия. В открито съдебно заседание
пред районния съд (л. 104 от делото на РС) вещото лице Ш. уточнява, че
увреждането на лявата ръка теоретично може да се получи и при падане и
подпиране на ръката в терена, но само когато няма охлузваща контактна
повърхност, тъй като при прегледа е установено само кръвонасядане. Това
означава, че при наличие на охлузваща контактна повърхност процесното
7
увреждане на лявата ръка в конкретния случай не може да се получи.
Пострадалият в показанията си заявява, че е паднал на асфалта на улицата,
който несъмнено представлява охлузваща контактна повърхност.
Следователно с оглед уточнението на вещото лице съдът приема, че
процесното увреждане на лявата ръка не може да бъде получено при падането
на асфалта на улицата (охлузваща контактна повърхност), поради което е
причинено именно от нанесения преди това удар от подсъдимия с метална
палка върху ръката на пострадалия. Въззивният съд не споделя и
възражението на защитника за липса на мотиви в първоинстанционния
съдебен акт относно причинно-следствената връзка. Районният съд е изложил
свои мотиви, посочвайки, че „действително вещото лице е дало заключение,
че е възможно при посоченото от страна на защитата падане да е
причинено телесно увреждане на пострадалото лице, но по своята същност
това заключение е предполагаемо и вероятностно“ и е допълнил, че по
делото са събрани достатъчно убедителни доказателства нанесеният удар с
палка да е причината за настъпване на вредоносния резултат, като без него
този резултат не би настъпил изобщо. Следователно районният съд е изложил
мотиви за причинно-следствената, като, макар и по различен път, е достигнал
до същия краен извод, до който достигна и въззивният съд, а именно - че
увреждането на ръката на пострадалия е причинено от удара на подсъдимия с
метална палка, а не от падането на пострадалия на земята.
Показанията на пострадалия М. и на св. М. се подкрепят и допълват
от показанията на св. С. в частта за наличието по-рано на същия ден на
конфликт между св. С. и Г. И. (брат на подсъдимия) по време на игра на карти
(белот) в първото заведение, както и по отношение на това, че скоро след това
в близост до второто заведение е спрял автомобил М., от който са слезли
няколко момчета с тръби, вследствие на което св. С. избягал през кухнята и
двора на заведението и се е прибрал. Показанията на св. С. подкрепят
показанията на пострадалия М. и на св. М. и по отношение на наличието на
увреждане на ръката на пострадалия вследствие на удар с метална
палка/тръба, тъй като скоро след случилото се пострадалият е споделил на св.
С., че е бил ударен с тръба по ръката и ръката му е „зле“.
Действително Св. С. не е разпознал слезлите от автомобила лица с
тръби в ръцете, но посочва, че причината е това, че веднага след като е видял
тръбите е избягал през кухнята и двора на заведението и се е прибрал.
Същевременно обаче св. С. е разпознал, че автомобилът, от който лицата са
слезли, е на брата на подсъдимия и именно затова решил, че търсят него
заради по-ранния конфликт в първото заведение и избягал през вътрешността
на заведението, като през това време чул да се вика „Къде е Сокол?“.
Неоснователно е твърдението в допълнението на въззивната жалба, че
първоинстанционният съд погрешно е приел, че св. С. е възприел
пристигането на подсъдимия и на брат му, респ. ги е разпознал, тъй като
подобен извод липсва в мотивите на районния съд. Напротив, районният съд в
мотивите си по отношение на показанията на св. С. е приел, че
8
„кореспондират с установената по делото фактическа обстановка по
отношение на това, че пред заведение „Р.С.“, в гр. К. са пристигнали с
колата на Г. И./брат на подсъдимия/, няколко души с метални палки, факта,
че са търсели него и не на последно място, споделеното от страна на свид.
В. М. по- късно същата вечер“. Следователно районният съд е приел
единствено, че св. С. е разпознал автомобила, който според него е на брата на
подсъдимия, а не е приел, че свидетелят е разпознал конкретно подсъдимият и
брат му като част от лицата, които са слезли с палки от този автомобил. Този
извод на районния съд по отношение на показанията на св. С., както вече беше
посочено, се споделя и от настоящия въззивен съдебен състав.
Показанията на свидетелите Е.Г., Г. Ц. и М.Г. също са
последователни и логични и се допълват взаимно в съответните части, като от
тях се установява наличието на конфликт и физическа саморазправа по време
на по-ранната игра на карти в първото заведение, където сред присъстващите
лица са били св. С. и Г. И. (брат на подсъдимия), като се е консумирал алкохол
и самият подсъдим не е присъствал по време на играта на карти.
Показанията на св. Д.С. следва да бъдат кредитирани единствено в
частта как докато е бил в тоалетната е чул някой да търси Сокол, доколкото се
подкрепят в тази част от показанията на св. М.. В останалата им част
показанията на св. С. не следва да бъдат кредитирани. Така по отношение на
наименованието на заведението същите остават изолирани и не се подкрепят
от показанията на пострадалия М. и св. Ц., която работи в заведението и чиито
показания предстои да бъдат обсъдени. По отношение на липсата на
наранявания по пострадалия и отсъствието на подсъдимия показанията на
този свидетел също остават изолирани и не се подкрепят от показанията на
пострадалия М., св. М. и св. С., както и от медицинската документация и
заключението на СМЕ, поради което съдът не им дава вяра.
Показанията на св. Д.Ц. установяват наименованието на заведението
в гр. К. - „Р.С.“. Св. Ц. се е намирала вътре в бара, когато св. С., тичайки, е
дошъл при нея и тя му е отворила вратата на задния вход на къщата, откъдето
същият е избягал. В този момент дошъл младеж с тръба в ръката, приличащ
според нея на Г. И. (брат на подсъдимия), който търсил св. С., но св. Ц. го
изгонила и скоро след това излязла „навънка на вратата“, но отвън всички
били изчезнали с изключение на св. М.М., а вътре били останали само двама
човека-клиенти.
Основателно е твърдението в допълнението на въззивната жалба, че
неправилно районният съд е приел от показанията на св. Ц. да се установява,
че същата е възприела подсъдимият по делото с тръба в ръка. Както вече беше
посочено, въззивният съд приема, че св. Ц. се е намирала във вътрешността на
заведението, където е отворила вратата на задния вход, за да може св. С. да
избяга и непосредствено след това при нея е дошло лице с тръба в ръката
(приличащо според нея на брата на подсъдимия), което е търсило св. С..
Следователно районният съд в доказателствения си анализ неправилно е
9
приел, че св. Ц. е възприела самия подсъдим. Св. Ц. се е намирала във
вътрешността на заведението, поради което не е възприела подсъдимия и
случилото се отвън - във външната част на заведението в близост до улицата,
тъй като, както самата тя заявява, е излязла навън след края на събитията.
Неоснователно обаче е твърдението в допълнението на въззивната
жалба, че е налице противоречие между показанията на пострадалия М. и на
св. Ц. по отношение на присъствието на подсъдимия. Както вече беше
посочено, причината св. Ц. да не възприеме подсъдимия е това, че тя се е
намирала във вътрешността на заведението, където е помогнала на св. С. да
избяга и при нея е дошъл младеж с тръба в ръката, приличащ на Г. И. (брат на
подсъдимия). По това време подсъдимият и пострадалият са се намирали във
външната част на заведението и никой от тях двамата не е влизал във
вътрешната част на заведението, поради което св. Ц. не е могла да възприеме
случващото се между тях, а когато същата е излязла „навънка на вратата“
подсъдимият и пострадалият вече са си били тръгнали.
Възприемането от св. Ц. във вътрешността на заведението на младеж
с тръба в ръка по никакъв начин не изключва отвън - във външната част на
заведението, подсъдимият да е нанесъл удар с метална палка/тръба по ръката
на пострадалия. На първо място пострадалият М. и св. М. са категорични, че
пострадалият е ударен именно от подсъдимия с предмет/метална палка по
ръката, като обстоятелството, че увреждането е причинено от удар с тръба се
потвърждава и от приетата СМЕ. На второ място от показанията на св. С. се
установява, че от колата са слезли няколко момчета с тръби (множествено
число), както и че след случилото се пострадалият му е споделил, че е бил
ударен именно с тръба по ръката. В този смисъл наличието на тръба в ръката и
на другото лице, което е било при св. Ц. във вътрешността на заведението не
опровергава изводът за това, че подсъдимият във външната част на
заведението е нанесъл удар с метална палка/тръба върху ръката на
пострадалия.
Неоснователно е възражението на защитника, че не е установена
металната палка и дали същата е в състояние да причини увреждането.
Действително металната палка не е приобщена като веществено
доказателство, но използването й от подсъдимия за причиняване на телесното
увреждането се установява от останалите доказателства по делото. Така
пострадалият М. сочи, че подсъдимият му е нанесъл удар в ръката с предмет,
св. М. заявява, че подсъдимият е ударил пострадалия в ръката с метална палка,
св. С. посочва, че пострадалият му е споделил да е бил ударен с тръба в
ръката и според заключението на съдебно-медицинската експертиза
увреждането на ръката може да се получи по съобщения от пострадалия начин
– чрез удар с тръба. Посочването от свидетелите на използвания от
подсъдимия предмет като „метална палка“ или „тръба“ се дължи на
индивидуалните им субективни възприятия, но несъмнено същите визират
един и същ предмет, поради което това по никакъв начин не води до промяна
на установената фактическа обстановка, не се отразява на правната
10
квалификация и не нарушава правото на защита на подсъдимия.
Съдът даде изцяло вяра на писмените доказателства и
доказателствени средства, като от тях се установяват данни за личността на
подсъдимия (образование, трудова ангажираност, съдебно минало), за
състоянието на пострадалия (медицинска документация за В. М.) и за
доброволно предадени мобилни телефони (протоколи за доброволно
предаване). Въззивният съд кредитира и останалите писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, предявените по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства, както
и заключението на телекомуникационна експертиза, доколкото същите
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция
напълно обосновано е приела от правна страна, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал.1
от НК.
От обективна страна – подсъдимият К. И. на 27.06.2021 г., в гр.К.,
обл. С., ул. „О.“ №135, в кафене „Р.С.“, чрез нанасяне на удар с метална палка
по лявата ръка на пострадалия В.Р.М., му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лява ръка, което увреждане по своята медико
биологична характеристика е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Телесната повреда е лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1
НК, доколкото на пострадалия е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и
е имал ясна представа относно настъпването на общественоопасните
последици от своите действия, като пряко и непосредствено е целял
настъпването на тези последици, доколкото нанасяйки удар с палка в ръката на
пострадалия е целял нанасяне на телесно увреждане, като е действал с
неопределен умисъл относно конкретния вид на нанасяното телесно
увреждане.
Деянието на подсъдимия К. И. е извършено по хулигански подбуди.
Като елемент от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК
хулиганските подбуди се изразяват в стремеж у виновния към открито
пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение към
обществото, в извършване на действия, съпроводени с изключителен цинизъм
и дързост, като при самият процес на причиняване на телесна повреда деецът
цели да покаже себе си, да смае, да впечатли другите хора. Хулиганските
мотиви не са несъвместими с чисто личните (Решение № 136 от 18.04.2023 г.
на ВКС по н. д. № 183/2023 г., I н. о., НК и Решение № 65 от 8.03.2010 г. на
11
ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК). В този смисъл тук следва да бъде
посочено, че е неоснователно възражението на защитника личният мотив
винаги да изключва хулиганските подбуди, тъй като това разбиране е
преодоляно в по-новата и актуална съдебна практика.
В конкретния случай цялостното поведение на подсъдимия – слизане
от колата с метална палка в ръката, приближаване до пострадалия М.,
запитване къде се намира св. С. и след последвалия отговор замахване с
металната палка към главата му, който удар попаднал в областта на ръката и
причинил процесното телесно увреждане, води до извод, че подсъдимият е
целял на публично място (на маса в заведение в близост до улицата) открито
да демонстрира в присъствието на трети лица своето физическо превъзходство
и неуважение спрямо гражданите на обществото, както и пълно незачитане на
нормалните средства и способи в обществото за разрешаване на действителни
или въображаеми спорове (в случая предходен конфликт с участието на брата
на подсъдимия, на който конфликт подсъдимият дори не е присъствал).
Именно горепосочената агресивна демонстрация и откриването на св. С. са
били водещи в поведението на подсъдимия, а не представата му за участие на
пострадалия в по-ранен конфликт с брата на подсъдимия в другото (първото)
заведение. Тази представа за участие на пострадалия в предходния конфликт
не е била водещата причина за нанасянето на удара от страна на подсъдимия, а
същата е била от второстепенно значение, тъй като с оглед хронологията на
събитията подсъдимият за първи път е запитал пострадалия за участието му в
предходния конфликт едва в края на случилото се - след като преди това е
задал въпрос относно местонахождението на св. С., след като е нанесъл
процесния удар с метална палка в ръката на пострадалия и след последвалите
от страна на пострадалия побягване, спъване и падане на земята. В този
смисъл за подсъдимия агресивната му демонстрация, както и откриването на
св. С., са били водещи и по-важни от това да „отмъсти“ на самия пострадал
поради представата си за негово участие в предходния конфликт. За пълнота
следва отново да бъде посочено и това, че предвид горецитираната съдебна
практика само по себе си наличието на представа у подсъдимия за участие на
пострадалия в предходния конфликт по никакъв начин не изключва
хулиганските подбуди.
Въззивният съд, както вече беше посочено, приема, че в конкретния
случай подсъдимият е действал с представата, че пострадалият е участвал в
предходния конфликт с брата на подсъдимия в първото заведение. Това е така
поради зададения накрая от подсъдимия към пострадалия въпрос в
множествено число защо са били брат му, което означава, че според
представата на подсъдимия и пострадалият е бил участник в този побой.
Макар по делото да не се установи в действителност пострадалият да е
участвал в предходното сбиване с брата на подсъдимия, то представата у
подсъдимия за противното води до извод, че в неговото съзнанието е имало
личен мотив и провокация от страна на пострадалия. Наличието на чисто
личните мотиви обаче не изключва хулиганските подбуди с оглед вече
12
изложените съображения и посочената съдебна практика в този смисъл,
поради което деянието продължава да бъде съставомерно. В наказателния
процес съществува изискване в обстоятелствената част на обвинителния акт и
в мотивите на присъдата задължително да се съдържа подробно и детайлно
описание в какво се изразяват хулиганските подбуди. Не съществува обаче
изискване това подробно и детайлно описание в какво се изразяват
хулиганските подбуди задължително да намери място в заключителната част
на обвинителния акт и в диспозитива на присъдата, където е достатъчно само
да е посочено наличието на хулигански подбуди (преди това подробно
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, респ в мотивите на
присъдата). В конкретния случай обаче такова подробно и детайлно описание
в какво се изразяват хулиганските подбуди е налице и в заключителната част
на обвинителния акт, а оттам същото е пренесено и в диспозитива на
първоинстанционната присъда, в който диспозитив относно извършването на
деянието по хулигански подбуди изрично е посочено - „на публично място, без
личен мотив и провокация от страна на пострадалия, без зачитане на
обществените норми на поведение“. Предвид тази формулировка в
диспозитива на първоинстанционната присъда и приетото от въззивния съд, че
в съзнанието на подсъдимия е имало личен мотив и провокация от страна на
пострадалия, присъдата на районния съд следва да бъде изменена в тази част,
като подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението за липса на личен
мотив и провокация от страна на пострадалия.
Неоснователно е възражението на защитника, че подсъдимият е
действал в състояние на афект. Силното раздразнено състояние е такова
психическо състояние, при което деецът извършва деянието, ръководен от
своите емоции, без да може правилно да ръководи действията и постъпките си
(Решение № 34 от 14.02.1995 г. по н.д. № 442/94 г., II н.о.). Това състояние се
характеризира с мигновенност на реакцията, стеснение на съзнанието и
импулсивност на действията (Решение № 196 от 26.05.2014 г. по нак. д. №
391/2014 г. на ВКС). Не е достатъчно да е налице само състояние на
обикновено раздразнение, в каквото състояние обикновено може да се намира
всеки деец, извършващ тежко престъпление (Решение № 58 от 14.II.1979 г. по
н. д. № 29/1979 г., II н. о., Решение № 281 от 27.V.1970 г. по н. д. № 213/70 г., II
н. о.). В конкретния случай подсъдимият дори не е присъствал на конфликта в
първото заведение с участието на брат му и когато е разбрал за този конфликт
също не се е намирал в присъствието на пострадалия, поради което му е
отнело известен период от време да се придвижи с автомобил до
местонахождението на пострадалия във второто заведение. Всичко това, както
и самото поведение на подсъдимия непосредствено преди и след деянието,
включително и проведеният от него диалог с пострадалия и въздържането му
от нанасяне на повече от един удар, води до извод, че не се касае за
изпълнение в кратък период от време на внезапно възникнал умисъл за
телесно увреждане, както и че задръжките на подсъдимия не са били
ограничени до такава степен, че той да не е в състояние разумно да преценява
13
действията си, както и че липсват такава импулсивност или бурност на
действията, които да са дори индиция за евентуално наличие на силно
раздразнение, респ. за състояние на афект.
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК
законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години.
При определяне на наказанието като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени съдебното минало и извършването на
престъплението в кратък период от няколко месеца след предходно осъждане.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени
продължителността на наказателното производство, сравнително младата
възраст и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и наличието на личен
мотив поради представата му за участие на пострадалия в предходния
конфликт с брат му.
По делото липсват както многобройни, така и изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия за конкретното деяние
обстоятелства, поради което определянето на наказанието следва да е по реда
на чл. 54 от НК. При относителен превес на смекчаващите обстоятелства на
подсъдимия първоинстанционният съд е наложил наказание лишаване от
свобода в размер на 8 месеца, което е под средния размер и отговаря на
изискванията на чл. 54 от НК, както и на целите по чл. 36 НК. Според
въззивния съд определеното наказание лишаване от свобода в този размер се
явява адекватно на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия.
Първоначалният режим на изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода правилно е определен от районния съд като общ.
Въззивният съд обаче счита, че в случая е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК , поради което не споделя
изводите на районния съд относно наличието на основанията за приложение
на чл. 68, ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 68 НК е неприложима в случаите,
когато на основание чл. 25, ал. 4 НК се определя общо наказание и по
отношение на едно или повече от престъпленията включени в съвкупността е
приложен института на условното осъждане. В тези случай след като
определи общото наказание съдът определя нов изпитателен срок, различен от
тези които са определени с условните присъди. Понеже началото на този срок
е влизането в сила на определението по чл. 25, ал. 4 НК, приложението на чл.
68 НК е изключено по отношение на престъпления извършени до неговото
постановяване, и в изпитателния срок на която и да е от условните присъди,
обхванати в съвкупността. В тези случай, когато в съвкупността е включено
престъпление за което е неприложим чл. 66 НК, това се отнася и за
определеното общо наказание, което следва да се изтърпява ефективно.
(Решение № 505 от 15.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 526/2009 г., I н. о., НК).
Разпоредбите на чл. 23 - 25 от НК имат императивен характер, което
налага приложението им всеки път, когато са налице предпоставките на закона
14
за съвкупност от престъпления. Налице е усложнена форма на множество
престъпления, някои от които се намират едновременно в съвкупност и в
рецидив помежду си. При преценка на това кои от наказания следва да влязат
в съвкупност, да се отделят от нея, или да се включат в друга съвкупност, това
следва да бъде сторено при най-благоприятното за осъдения съчетание (ППВС
№ 4/1965 г., Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС и т. 3 на ТР № 3/2009 г. на
ОСНК на ВКС).
Деянието по настоящото производство е извършено на 27.06.2021г.,
като видно от справката за съдимост (л. 98-99 от делото на районния съд) този
момент е преди влизането в сила на 08.07.2021г. на определение за одобряване
на споразумение по НОХД №9775/2021г. по описа на СРС, с което е наложено
наказание пробация, поради което е налице реална съвкупност. Наред с това
деянието по настоящото производство е извършено в изпитателните срокове
по чл. 66 от НК на наложените наказания по НОХД №12631/2020г. на СРС и
НОХД №10494/2020г. на СРС. Поради това следва да се направи нова
преценка за наличието на условията за групиране на наложените наказания на
подсъдимия.
В конкретния случай са възможни два варианта за групиране.
Първият вариант включва съвкупност от наказанията по НОХД
№12631/2020г. на СРС, НОХД №10494/2020г. на СРС и НОХД №9775/2021 на
СРС с определяне на едно общо най-тежко наказание от 5 месеца лишаване от
свобода и отделно изтърпяване на наложеното по настоящото производство
наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца. Следва на основание чл.
59, ал. 1 и ал. 2 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР или НПК. От общото наказание по съвкупността
на основание чл. 25, ал. 3 от НК следва да се приспадне изтърпяното
наказание пробация от 1 година по НОХД №9775/2021 на СРС като два дни
пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Вторият вариант включва две групи съвкупности - една съвкупност
от наказанията по НОХД №12631/2020г. на СРС и НОХД №10494/2020г. на
СРС с определяне на едно общо най-тежко наказание от 5 месеца лишаване от
свобода и втора съвкупност от наказанията по настоящото производство и по
НОХД №9775/2021 на СРС с определяне на едно общо най-тежко наказание от
8 месеца лишаване от свобода. От общото наказание по първата и по втората
съвкупност следва на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК да се приспадне
времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК
по някое от делата, включени в съвкупността. От втората съвкупност на
основание чл. 25, ал. 3 от НК следва да се приспадне изтърпяното наказание
пробация от 1 година по НОХД №9775/2021 на СРС като два дни пробация се
зачитат за един ден лишаване от свобода.
По-благоприятен за осъдения е вторият вариант. Пробационните
мерки по НОХД №9775/2021 на СРС са за срок от 1 година и при
приспадането по чл. 25, ал. 3 от НК на изтърпяното наказание пробация и
15
зачитане на два дни пробация за един ден лишаване от свобода би се
достигнало до приспадане на 6 месеца лишаване от свобода. С оглед размера
на наложените наказания лишаване от свобода (5 месеца и 8 месеца)
несъмнено за осъдения е по-благоприятно изтърпяното наказание пробация от
1 година да бъде приспаднато от наказанието от 8 месеца лишаване от свобода,
поради което следва да бъде възприет вторият от горепосочените варианти за
групиране на наказанията.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от НК когато по една или повече от присъдите
лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на
чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се
решава при неговото определяне. Действително чл. 25, ал. 4 от НК дава
възможност на съда да определи начина на изтърпяване на наказанието по
съвкупността, но само в случаите, в които законът не изисква изрично
изтърпяването на наказанието. Съдът, извършващ групирането, следва да се
съобрази с обстоятелството дали е налице последващо престъпно поведение
на дееца, попадащо в изпитателния срок на едно или на няколко от
осъжданията, включени в множеството от престъпленията. При данни за
последвало, ново осъждане на наказание лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, разпоредбата на чл. 66 от НК не може да намери приложение
и определеното общо наказание подлежи на ефективно изтърпяване (в този
смисъл Решение № 553 от 15.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 600/2008 г., III н. о.,
НК и Решение № 35 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 622/2009 г., I н. о., НК).
В конкретния случай включените в първата съвкупност осъжданията
по НОХД №12631/2020г. на СРС и НОХД №10494/2020г. на СРС са влезли в
сила съответно на 25.09.2020г. и 25.03.2021г. и с всяко от тях е определен
тригодишен изпитателен срок, изтичащ съответно на 25.09.2023г. и
25.03.2024г.. Деянието по настоящото производство е извършено на
27.06.2021 г. и попада в изпитателния срок и на двете осъждания. Поради това
е недопустимо отлагането на изтърпяването на определената обща
наказателна санкция по първата съвкупност на основание чл. 25, ал. 4 от НК,
тъй като в изпитателния срок е извършено престъпно деяние. Поради това
определеното общо наказание по първата съвкупност подлежи на ефективно
изтърпяване.
По отношение на втората съвкупност, включваща наказанията по
настоящото производство и по НОХД №9775/2021 на СРС, също не са налице
предпоставките за отлагане на изтърпяването на наложеното общо наказание
по реда на чл. 25, ал. 4 от НК, тъй като лицето вече е било осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Поради това и
определеното общо наказание по втората съвкупност също подлежи на
ефективно изтърпяване.
Поради тези съображения присъдата на първата инстанция следва да
бъде изменена и в частта за прилагането на чл. 68, ал. 1 от НК, като бъде
отменено прилагането на чл. 68, ал. 1 от НК и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
16
23, ал. 1 от НК бъдат определени две общи най-тежки наказания лишаване от
свобода съгласно горепосочения втори вариант за групиране, които да бъдат
изтърпени ефективно при първоначален общ режим на основание чл. 25, ал. 4
от НК, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и да бъде приспаднато съответно
от двете съвкупности времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК, а от втората съвкупност да бъде приспаднато и изтърпяното
наказание пробация, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване
от свобода.
Разноските в размер на 1003,05 лева по ДП и 160 лева пред районния
съд правилно са възложени на подсъдимия в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.3 НПК.
Веществените доказателства правилно са върнати на правоимащите
лица.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други (извън вече посочените) основания, налагащи
нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Воден от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.3 от НПК вр.
чл.337, ал.1, т. 2 от НПК‚ Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 16.04.2025г. по НОХД №151/2024г. по описа
на РС-К., като я ОТМЕНЯ в частта, в която подсъдимият К. Д. И. е признат за
виновен да е извършил престъплението без личен мотив и провокация от
страна на пострадалия и го оправдава по това обвинение.
ИЗМЕНЯ присъдата от 16.04.2025г. по НОХД №151/2024г. по описа
на РС-К., като я ОТМЕНЯ в частта, в която по отношение на подсъдимия К.
Д. И. е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и вместо това
постановява:
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя и налага на
подсъдимия К. Д. И. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му
по НОХД №12631/2020г. на СРС и НОХД №10494/2020г. на СРС, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 месеца, което на основание чл. 25,
ал. 4 от НК, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на
наложеното общо наказание приспада времето, през което подсъдимият е бил
17
задържан по реда на ЗМВР или НПК по някое от делата, включени в
съвкупността.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК определя и налага на
подсъдимия К. Д. И. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му
по настоящото производство и по НОХД №9775/2021 на СРС, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 месеца, което на основание чл. 25,
ал. 4 от НК, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на
наложеното общо наказание приспада времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР или НПК по някое от делата, включени в
съвкупността.
На основание чл. 25, ал. 3 от НК приспада изтърпяното наказание
пробация по НОХД №9775/2021 на СРС, като два дни пробация се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 16.04.2025г. по НОХД №151/2024г.
по описа на РС-К. в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18