Решение по дело №614/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. К.К. против Решение № 79/ 27.01.2025 г., постановено по АНД № 4292/ 2024 г. по описа на РС - Варна, с което отменен е ЕФ № **********/ 26.02.2022 г., издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ЛУКС АУТО БИЗНЕС“ ООД ЕИК *******, представлявано от управителя Х. П. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за отмяна на ЕФ. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди отменения ЕФ и присъди юрк. възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

В съдебно заседание по делото, касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Лукс Ауто Бизнес“ ООД, [населено място], редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законово установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 26.02.2022г. в община Аксаково, обл. *** бил управляван товарен автомобил влекач „Волво“ с рег. № [рег. номер]. При управлението на автомобила по път А-2, км 418+126, посока „нарастващ километър“, около 19,04 часа, автомобилът е бил преминал покрай функциониращо устройство – елемент от електронната система за събиране на пътни такси пи чл.10 ал.1 от ЗП. При това било установено, че за ППС няма данни да е налице валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. След установяване на собственика на превозното средство – „Лукс Ауто Бизнес“ ООД, срещу него бил издаден Електронен фиш.

От правна страна въззивният съд е немерил, че в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, която е действала към датата на установяване на нарушението, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В цитираната норма не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя ЕФ. В случая, към 26.02.2022г. липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Като е нарушил реда за установяване и санкциониране на нарушението, адм.-наказващият орган е издал изцяло незаконосъобразен акт- ЕФ за санкциониране на нарушителя, поради което и ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразно издаден без да се обсъждат останалите основания за отмяна, касаещи съставомерността на деянието, наличието на маловажен случай на адм. нарушение и настъпила по- благоприятна законодателна уредба.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя ЕФ. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 1800 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода на спора, и на претенция за присъждането на разноски от страна ответника и възражението на касатора за прекомерност на адв. възнаграждение, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 550 лв. на основание чл. 63д от ЗАНН.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/ 27.01.2025 г., постановено по АНД № 4292/ 2023 г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА А“ПИ“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]да заплати на „ЛУКС АУТО БИЗНЕС“ ООД ЕИК ******, представлявано от управителя Х. П. направените по делото разноски в размер на 550 лв. за адв. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.