Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 05. 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в закрито заседание, проведено
на петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №906 по описа за 2020
година,
съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба вх. №14342/02.10.2019г. на Е.Г.Д. срещу действията на ЧСИ Захари Димитров по изп.дело №20188080400630, а именно принудително
изпълнение, за което ѝ било връчено съобщение на 26.09.2019г., изразяващо
се в опис на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2051 по КК на гр. Варна,
с площ от 1091 кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от изградената в имота сграда с
идентификатор 10135.2552.2051.1 със застроена площ от 47кв.м., брой етажи- 2,
предназначение жилищна сграда. Жалбоподателката счита жалбата си за допустима,
тъй като попада в хипотезата на чл.435, ал.2, предл. 2 от ГПК, т.е. обжалва се
насочването на изпълнението в хипотезата на несеквестируемост на имуществото.
Излага, че предмет на жалбата е не самото изпълнително действие, а неговата
несъвместимост със специалната закрила, която несеквестируемостта дава на
длъжника. На следващо място твърди, че тя
не е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.2552.2051, тъй като на 30.10.2015г. същият е бил продаден на Марияна
Мирчева Стоянова, ЕГН ********** като имотът не е бил обект на договорна
ипотека по договора за ипотечен кредит. В условията на евентуалност твърди, че
1/6 ид.ч. от описаният по-горе недвижим имот е несеквестируем. По отношение на
насроченият опис на 1/6 ид.ч. от изградената в имота сграда с идентификатор
10135.2552.2051.1 със застроена площ от 47 кв.м., също твърди, че е
несеквистируема по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК, тъй като това е единственото
за жалбоподателката жилище и по отношение на притежаваната от нея част от
сградата не може да се насочва принудително изпълнение. Позовава се на
разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК, според която
изпълнението не може да бъде насочено върху несеквестируемото жилище на
длъжника, т. е. установена е забрана за принудително изпълнение върху
определени имуществени права на длъжника, която лишава съдебния изпълнител от
процесуалната власт да ги възбранява, запорира, продава. Въпросът за
несеквестируемост на конкретното имущество се преценява към момента на
насочване на принудителното изпълнение спрямо него. Счита, че безспорно се
установява, че към датата на налагане на възбраната и насрочване на опис имотът
е бил несеквестируем като
единствено жилище на длъжника и обезпечава безпредметно. Щом като
принудителното изпълнение върху едно несеквестируемо право е недопустимо, то
счита, че недопустимо е не само осребряването на това правово, но и
възбраняването му, с което неоснователно се ограничава правната сфера на
длъжника. По изложените съображения моли да бъда прието, че жалбата е
основателна, като се отменят изпълнителните действия по изп. Дело №20188080400630,
изразяващи се в насочване на изпълнението върху 1/6 ид.ч, от поземлен имот с
идентификатор 10135.2552.2051 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Варна, ведно с 1/6 ид.ч. от изградената в имота сграда с идентификатор
10135.2552.2051.1 със застроена площ от 47 кв,м., предназначение жилищна
сграда, на длъжника -възбрана и опис.
Въззиваемата страна –
взискател в изп. производство не е депозирала писмен отговор по жалбата.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия
съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за недопустима
поради липсата на правен интерес.
Твърди, че по молба на взискателя вх. №15292 от 22.10.2019г., в която се
настоява описа на процесния Поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2051 да не
бъде извършван, с разпореждане от същата дата насрочените за 23.10.2019г.
действия по принудително изпълнение, са отменени. Отделно от това, на
13.12.2019г. по изпълнителното дело е постъпило уведомително писмо с peг. №
МД-Т19007086ВН/29.11.2019г. от Община Варна, Дирекция МД, от което се
установява, че делът на Е.Д. от Поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2051 и
изградената в имота сграда, са продадени. По изложените съображения счита, че
жалбата следва да бъда оставена без разглеждане като недопустима.
Настоящият състав, при проверка
законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, при преценка на
обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Изпълнително
дело №20188080400630 е образувано в кантората на ЧСИ на 11.12.2018г. по молба
на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* и въз основа на приложен изпълнителен
лист, издаден на 21.08.2018г. от ВРС, с който Е.Г.Д., ЕГН********** и З.Р.М.,
ЕГН********** са осъдени да заплатят солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК
*********, сума в размер на 44 538.89 лв. - дължима Главница по договор за
ипотечен кредит с анюитентни вноски №1/16.01.2006г.; сума в размер на 5
785.28лв. - договорна лихва за редовен кредит, за периода от 10/09/2016 год. до
04.04.2018г.; сума в размер на 1 915.88 лв. - договорна лихва за просрочен
кредит за периода от 10/09/2016г. До 14/08/2018г.; сума в размер на 392.23лв. -
дължими такси, за периода от 09/10/2016г. до 14/08/2018г.; сума в размер на
121.79лв. - застраховки, за периода от 27/07/2017г. до 14/08/2018г.; сума в
размер на 625.80лв. - разноски по кредит за периода от 02/02/2015г. до
14/08/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-17/08/2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото в размер на 1 067.59 лв.-внесена
държавна такса и 1 596.84лв. - адвокатско възнаграждение.
След образуване
на изп. дело, на 20.12.2018г., е наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор
10135.2552.2051 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ
ДИРЕКТОР НА АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Варна, район Приморски, ж.к.
ИЗГРЕВ- с площ от 1091 кв.м. ведно с 1/6 ид.ч. от изградената в имота сграда с
идентификатор 10135.2552.2051.1, със застроена площ: 47 кв.м., брой етажи: 2
/два/, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.
По молба вх. №13086/13.09.2019г. депозирана от взискателя, с
разпореждане на ЧСИ от 20.09.2019г. е насрочен за 23/10/2019г. от 11:00 часа
опис на недвижими имоти, собственост на Е.Г.Д. както следва: ПИ с идентификатор
10135.2552.2051 по КК на гр, Варнас площ 1091 кв.м., ведно с 1/6 ид. Част от
изградената в имота сграда с идентификатор 10135.2552.2051.1.
На 02.10.2019г. по изпълнителното дело под вх. №14342 е постъпила
жалбата от адв. Ж.А., като пълномощник на длъжника Е.Д., по която е образувано
настоящото дело.
На 22.10.2019г. с молба вх.
№15292 взискателят е поискал описът, насрочен за 23.10.2019г. да не бъде
извършван. С разпореждане от 22.10.2019г., ЧСИ е отменил извършването на опис
на ПИ с идентификатор 10135.2552.2051.
Видно от разпечатката от Службата по вписванията, на 30.10.2015г., Е.Г.
Димитров е прехвърлила 1/6 ид. Част от недвижимия имот, с площ 1091 кв.м.
находящ се в жк Изгрев, с идентификатор 10135.2552.2051 на Марияна Мирчева
Стоянова.
По отношение допустимостта на
жалбата, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно са очертани изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва, а именно: постановлението за глоба,
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за
разноските.
Няма спор, че
жалбоподателката е длъжник в изпълнителното производство.
Действително,
според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015
год., в жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на
някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач,
насрочване на продан и др., като съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават, като отделното обжалване на
тези действия не е допустимо.
Доколкото
от съдържанието на жалбата става ясно, че жалбоподателката обжалва насрочването
на опис на недвижими имоти, за които твърди, че са несеквестируеми, то от тази
гледна точка и оглед разясненията в цитираното тълкувателно решение жалбата е
допустима.
Следва
да се отбележи обаче, че по отношение на недвижимия имот, представляващ 1/6 ид.
част от място с площ 1091 кв.м., с идентификатор 10135.2552.2051
са налични доказателства, че той е бил прехвърлен от жалбоподателката на трето
лице на 30.10.2015г., т.е. още преди датата на образуване на изпълнителното
дело. Отделно от това, с разпореждане от 22.10.2019г. и по молба на взискателя,
ЧСИ е отменил извършването на опис на този ПИ.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата по
отношение на имот с идентификатор 10135.2552.2051 е недопустима поради липсата
на правен интерес, тъй като от една страна жалбоподателката не е собственик на
имота, а от друга- извършването на опис на същия вече изрично е отменено от
ЧСИ.
По отношение на описа на 1/6 ид. Част от жилищната
сграда с идентификатор
10135.2552.2051.1, със застроена площ: 47 кв.м., брой етажи: 2 /два/,
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, жалбата е допустима с оглед
наведените твърдения за несеквестируемост
и доколкото насрочването на опис безспорно е действие по „насочване на
изпълнението”, което е сред действията, изрично посочени в разпоредбата на чл.
435, ал.2 ГПК.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност
длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита
за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти,
които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С
упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от
определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за
принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 ГПК,
изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо
лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, като само
ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството
му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са
налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС.
Тази разпоредба следва да бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител във
всяко положение на изпълнителното производство, щом основанията за приложението
й са били налице, т.е. до приключване на изпълнителното производство съдебният
изпълнител следва да следи за спазването на нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК.
Разпоредбата
на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният
изпълнител е задължен преди да
насочи изпълнение, служебно да
събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не. В този смисъл, ЧСИ
следва да провери дали длъжникът е с адресна регистрация на адреса на
съответния жилищен имот; дали притежава и други имоти на територията на РБ,
които имат характеристиката на „жилище“ по смисъла на § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ;
от колко човека се състои семейството на длъжника, колко жилищни помещения
обитава то; дали жилището надминава жилищните нужди на длъжника и на членовете
от семейството му; ако надхвърля жилищните им нужди– дали са налице условията
на чл. 39, ал. 2 от ЗС и т.н. За получаването на горната информация, съдебният
изпълнител има право на основание чл. 431, ал. 3 от ГПК и чл. 18 от ЗЧСИ да
извършва справки в съответните институции.
В кориците
на изпълнителното дело, обаче, няма доказателства за извършена от съдебния
изпълнител проверка на гореописаните факти. От
извършената справка в Имотния регистър към АВ, Служба по вписванията -
Варна, не може да се установи дали жалбоподателката притежава и друго имущество
на територията на Р България, което да има характеристиката на жилище, нито е
извършена проверка на родствените ѝ връзки, за да се установи дали тя има
семейство и от колко души е то.
Предвид
липсата на достатъчно събрани доказателства от ЧСИ, че процесното жилище може
да бъде годен обект на принудително изпълнение, не може да се направи извод, че длъжникът притежава други жилищни
имоти, както и че процесното жилище не задоволява жилищни нужди на длъжника или
че ги надхвърля. При това положение следва да се приеме, че имотът е несеквестируем, поради което
принудителното изпълнение върху него е незаконосъобразно и като такова, следва
да бъде отменено.
По изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното действие по отношение на имот с идентификатор 10135.2552.2051.1 следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради нарушаване на несеквестируемостта.
Доколкото
в жалбата не се съдържа искане за присъждане на разноски, нито са представени
доказателства за направени такива и техния размер, то съдът не присъжда разноски
в полза на жалбоподателката въпреки частичната основателност на жалбата.
С оглед на
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. №14342/02.10.2019г. на Е.Г.Д. срещу действията на ЧСИ Захари Димитров по изп.дело №20188080400630, а
именно насрочване на опис на поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2051 по
КК на гр. Варна, с площ от 1091 кв.м.
В тази част решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ
и може да се обжалва пред Варненския апелативен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОТМЕНЯ по
жалба вх. №14342/02.10.2019г. на Е.Г.Д., в качеството ѝ на
длъжник по изп. дело №20188080400630
насочването на
принудително изпълнението по изп. дело чрез насрочването на опис на 1/6
ид. Част от жилищната сграда
с идентификатор 10135.2552.2051.1, със застроена площ: 47 кв.м., брой
етажи: 2 /два/, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна поради несеквестируемост на имота и на основание чл. 444,
т. 7 от ГПК.
Не присъжда
разноски.
В тази част
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
КОПИЕ от
настоящото решение да се изпрати за сведение и изпълнение по изп.дело №20188080400630 по описа на ЧСИ Захари Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: