Решение по дело №43/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 81
Дата: 6 март 2024 г. (в сила от 1 март 2024 г.)
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20241800500043
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. С., 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500043 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Г. П. с ЕГН ********** от с.В.
против решение № 176/17.10.23г. по гр.д.№ 1407/2023г.на РС-Б. ,с което му са
наложени на основание чл.15 от ЗЗДН вр.чл.5, ал.1,т.1 и т.3 от същия закон
мерки за защита: задължение да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо И. Н. З. с ЕГН **********, забрана да приближава
молителката,нейното жилище в с.В.ул.“З.С.“ № 36,местоработата й,местата й
за социални контакти на по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца и е
осъден да заплати разноски по производството,въз основа на което е издадена
заповед за защита № 7/17.10.2023г.Релевират се оплаквания за
необоснованост на решението и неправилна интерпретация на
доказателствата,както и игнориране възраженията на ответника.съдът
неправилно кредитирал показанията на св.З.,които били очевидно нелогични
и пристрастни.Наложените мерки били неадекватни спрямо реалното
влошаване на отношенията помежду им.Процесният инцидент бил битов
скандал с активното участието на бащата и брата на молителката.Иска се
прилагане на преписки по жалби вх.№ 24-60-00-366 и № 246-000-3674 от
28.08.2023г. настоящият състав е изискал преписките и с писмо вх.№
1103/05.02.24г. АДМВР-С. РУ-Б. е изпратило докладна записка по преписка
№ 246000-420/24г.,според която преписка вх.№ 246000-3674/23 е в РП-
Б.,докато жалба вх.№ 24-00-366 не фигурира в системата за
документооборота на РУ-Б..Във възивната жалба се твърди,че един от
пороците на атакуваното решение е именно неприлагането на описаните
1
преписки,които установявали,че заплахите на 02.08.2023г. и 24.08.23г. са
отправени от бащата и брата на молителката.
Депозиран е отговор на въззивната жалба ,с който се поддържа
правилността и законосъобразността на решението.ВъззИ.емата страна не
спори,че отношенията между нейния брат и нейния баща от една страна и
въззивника от друга са влошени,поради което нямало доказателствена нужда
от преписките.Подчертава факта,че между двете съдебни заседания П. отново
извършил груб акт на домашно насилие срещу нея и малолетните им деца на
публично място,за което е прилага постановление на РУ-Б. от 06.12.23г. по
пр.пр.вх.№ 1844/23г.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но
неоснователна.
Производството за защита от домашно насилие е инициирано на
25.08.23г. от И. Н. З.,която твърди,че от 2016г. до 13.06.23г. живеели на
семейни начала с Н. П. в с.В. , ул.“Б.“ № 129.Към началото на м.юни П.
изтърпял присъдата си „лишаване от свобода“ и започнал системно да я
обвинява в изневяра,да я обижда и бие.След нанасяне на побой на 13.06.23г.
молителката напуснала семейното жилище заедно с децата и се преместили
да живеят при нейните родители в с.В. на ул.“З.С.“ № 136. На 02.08.23г. в
2ч.посетил жилището в нейно отсъствие и отправил закани по неин адрес
пред нейните баща и брат.На 24.08.23г. в 18 ч. се повторила подобна сцена
като ответникът заплашил,че ще извърши насилие в с.Л.,където И.
посещавала своя приятелка.На 06.08.23г. изпратил съобщение по мобилния
телефон,съдържащо обиди и заплахи лично към нея.Този психически тормоз
освен дискомфорт създал у молителката сериозни притеснения от
реализиране на заплахите,особено предвид миналите му осъждания и
изтърпяването на няколко ефективни присъди „лишаване от свобода“.
Съдът е разпитал бащата на молителката св.З., бащата на ответника
св.П. и св.И.нова-приятелка на молителката.Св.З. установява,че през нощта на
02.08.23г.,когато И. била на море с децата, ответникът нахлул в дома
им,започнал да ги заплашва, отправяйки заплахи по адрес на
И..Афектирани,двамата влезли в обяснения във връзка с побоя,по повод на
който И. се преместила с децата при родителите си.Св.П. установява,че синът
му споделял съмненията си за изневяра на И.,по повод на което имал
разговори с нейните родители.Св.И.нова установява,че в нейно присъствие на
06.08.2023г. И. получила от ответника СМС,който силно я разстроил.От
приложената справка за съдимост се установява,че въззИ.емият е осъждан
многократно,включително за телесни повреди/ ударил с дърво полицейски
служител,заплашвал горски надзирател с телесни увреждания,отправял по
телефона заплахи на полицейски служител/.За да наложи мерки за
защита,първоинстанционният съд е приел,че инцидентите на 02.08.23г.
,06.08.23г. и 24.08.23г. са актове на домашно насилие.Този извод е обоснован
и правилен.Няма значение,че молителката не е присъствала физически,
защото житейски логично е да е била информирана от близките си за тези
инциденти и съзнанието за заплахи несъмнено представлява психически
2
тормоз.Същото се отнася и за получения ЕсЕмЕС.В трите случая инициатор е
бил ответникът,който активно е насочвал поведението си с оглед да наруши
спокойствието на молителката и да я уязви.Максималният срок на мерките е
обоснован с предиспозицията на ответника към насилническо поведение,
установена от съдебното му минало.Мерките са адекватни,тъй като
ответникът е търсил контакт с молителката именно в жилището ,както и в
с.Л.,където често пребИ.вала.Независимо дали в цитираните преписки има
данни,че близките на молителката са отвърнали със заплахи,това не намалява
по никакъв начин вероятността молителят да прибегне към насилнически
действия и тормоз по отношение на молителката.
По изложените съображения настоящият състав приема,че решението е
законосъобразно и правилно.Предвид изхода на делото въззивникът следва да
заплати на въззИ.емата страна съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/17.10.2023г. по гр.д.№ 1417/2023г. на
РС-Б..
ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН ********** с адрес с.В.,Община Б., ул.“Б.“ №
139, да заплати на И. Н. З. с ЕГН ********** с адрес с.В., ул.“З.С.“ № 36,
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3