Решение по гр. дело №266/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1093
Дата: 10 октомври 2025 г.
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20245300100266
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. Пловдив, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20245300100266 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. А., ЕГН
********** с адрес – З. в гр.П. против Окръжен съд – Пазарджик.
Ищецът твърди, че е бил ищец по гр.д.№1157/2018г. на Районен съд –
Пазарджик, с решение по което исковете му против ГД“ИН“ са били
отхвърлени. По негова жалба било образувано въззивно гражданско дело
№27/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик, с решение по което било потвърдено
решението на първата инстанция. Ищецът получил решението на въззивния
съд в З. в гр.П., но тъй като е правно неграмотен и не могъл да осъществи
връзка с назначения да защитава интересите му адв., не могъл да обжалва
решението пред Върховен касационен съд. Счита, че решението е следвало да
бъде изпратено на адв.а, за да може той да подготви и подаде жалба. Като не е
сторил това, Окръжен съд – Пазарджик според ищеца е извършил
незаконосъобразни действия/бездействия и е нарушил утвърдената съдебна
практика, както и множество правни норми от правото на Европейския съюз:
чл.47, чл.52, пар.3 и чл.53 и 54 на ХОПЕС, чл.6, чл.13 и чл.17 от ЕКЗПЧ и
чл.6, пар.1,2,3 от ДЕС. Твърди се, че в резултат на тези неправомерни действия
1
А. е претърпял неимуществени вреди /страдания/, изразяващи се в: унижение,
изтезаване и нечовешко отношение, безсъние, притеснение, стрес, търпене на
подигравки от другите о. на З.. От съда се иска да осъди ответника Окръжен
съд – Пазарджик да заплати на ищеца обезщетение за тези вреди в размер на
30 000,00 лева. Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от
датата на влизане в сила на решението по гр.д.№73/11.03.2019г. на Окръжен
съд Пазарджик до окончателното изплащане.
Ответникът Окръжен съд Пазарджик чрез и.ф.а.р. Е. С. е депозирал в
срок писмен отговор, с който оспорва иска. Навеждат се следните възражения:
1/исковата молба е недопустима – националната ни уредба не предвижда
възможност за ангажиране на отговорността на съдилищата във връзка с
осъществяване на правораздавателната им дейност; процесуалните нарушения
се установяват по реда на инстанционния контрол и по реда на чл.303 от ГПК;
твърденията на ищеца, свързани с правната му сфера не попадат в приложното
полена нито една от хипотезите на ЗОДОВ; при решаване на делото Окръжен
съд Пазарджик не е прилагал съюзна правна норма, поради което и на
основание чл.51 от ХОПЕС хартата не следва да се прилага в случая; ЕКПЧОС
не съставлява част от правото на ЕС и освен това се прилага субсидиарно,
доколкото липсва вътрешна правна уредба или твърдения, че конкретна норма
на вътрешното право е била тълкувана и прилагана в нарушение на ЕКПЧОС;
2/исковата молба е нередовна – липсва ясно и конкретно разграничение на
фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията; не са
конкретизирани правопораждащите факти, обуславящи искането за
обезщетяване; не е ясно в какво точно се изразяват вредите и връзката им с
увреждащи действия от страна на ответника; не е ясно кога, как и при какви
условия са претърпени вреди; не се сочи конкретна правна норма от правото
на ЕС е била нарушена и достатъчно съществена; не е формулиран надлежен
петитум, съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба; 3/по
същество исковата молба е неоснователна – в развилото се производство пред
Окръжен съд Пазарджик не е прилагана съюзна правна норма, а норми от
вътрешното законодателство, поради което няма как да е било допуснато
нарушение на нормите на ХОПЕС; ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС и
няма как да е налице нарушение на съюзното право; при разглеждане на
делото не е било допуснато нарушение на правна норма, респ. липсва
допуснато достатъчно съществено и явно нарушение и понесени вреди, които
2
да са в пряка причинна връзка; не е налице нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС и
чл.47 на ХОПЕС; за нарушение на общностното право отговорност може да
носи само последната инстанция, а в конкретното производство Окръжен съд
Пазарджик не е такава; неоснователно се твърди да са нарушени законни
права и интереси на ищеца чрез преграждане на пътя за по-нанатъшна съдебна
защита по в.гр.д.№27/2019г., защото А. е имал възможност сам да подаде
касационна жалба, както е процедирал по други дела; молбата на ищеца за
отмяна на влязлото в сила решение не е била уважена от ВКС, т.е. решението е
било обект на касационен контрол по реда на чл.303 от ГПК, с което е
гарантиран достъпът на ищеца до правосъдие и по никакъв начин не са
засегнати неговите интереси. При условия на евентуалност, ако съдът намери
искът за основателен, ответникът настоява да се намали размерът на
обезщетението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложените към делото преписи от материалите по в.гр.д.
№27/2018г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, същото е образувано по
въззивна жалба на Н. Н. А. с вх.№26875/03.12.2018г. срещу решение по гр.д.
№1157/2018г. на Районен съд – Пазарджик, с което са отхвърлени предявените
от него против ГД „ИН“ – гр.София искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за
защита от дискриминация. В това производство А. е бил представляван от адв.
Н.К., назначен за негов о.п.. Въззивна жалба срещу решението по посоченото
дело е подадена както лично от А., така и от адв. К.. С решение
№73/11.03.2019г. въззивният съд е потвърдил обжалваното решение, като е
указал, че решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок.
Решението е връчено лично на Н. А. на ****г. в З., където той изт. нак.. С
молба с вх.№261788/04.10.2022г. на адв. К., на основание чл.64, ал.2 от ГПК, е
било поискано възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение.
Това искане е оставено без разглеждане като недопустимо с определение
№260082/07.11.2022г., а последното по реда на инстанционния контрол е било
потвърдено с определение №18/19.01.2023г. по в.ч.гр.д.№27/2023г. по описа
на Апелативен съд – Пловдив.
С решение №17/05.02.2020г., постановено по гр.д.№4306/2019г. на ВКС,
е оставена без уважение молбата на Н. Н. А. с правно основание чл.303, ал.1,
3
т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д.№27/2018г. на
Окръжен съд – Пазарджик. Върховният касационен съд е приел за
неоснователно оплакването на А., че е бил лишен от възможност да участва
във всички фази на въззивното производство, поради нередовно извършено
уведомяване за постановеното решение на въззивния съд, доколкото препис от
това решение е бил връчен лично на него, а не на о.п. адв. К.. Съдът не е
намерил да е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй
като назначаването на о.п. не представлява процесуална пречка книжата да
бъдат връчвани лично на страната по делото, която притежава необходимата
дееспособност.
Анализът на така изложените фактически обстоятелства не дава
основание да се направи извод, че ответникът Окръжен съд – Пазарджик по
повод извършената правораздавателна дейност по в.гр.д.№27/2018г. е
допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
от което да са произлезли твърдените от ищеца вреди. Съдът е връчил на
ищеца въззивното решение и това връчване е извършено редовно, т.е.
гарантирано е било правото му да обжалва съдебния акт пред касационната
инстанция. Неоснователни са оплакванията на А., че не е могъл да обжалва
решението, тъй като е правно неграмотен и не може сам да осъществи
защитата си. След като е получил решението е могъл да се свърже с о. си п.
/данни да е сторил това се съдържат в представената от ответника искова
молба по гр.д.№9449/2022г. на ПРС/, а в краен случай е могъл да напише и сам
касационната жалба, която макар и нередовна би могла да бъде
администрирана с помощта на съда и придвижена за разглеждане от ВКС. За
умението на ищеца сам да пише искови молби и жалби до съда свидетелстват
многобройните му собственоръчно написани такива по различните дела,
които е завел, включително исковата молба по настоящото дело и въззивната
жалба по в.гр.д.№27/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Отделно от изложеното по-горе съдът намира, че не са нарушени
цитираните в исковата молба правни норми. Относно оплакването, че
ответникът е нарушил чл.6, чл.13 и чл.17 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, следва да се посочи, че конвенцията не е част
от правото на Европейския съюз, следователно не е налице нарушение на
правото по смисъла на чл.2в от ЗОДОВ. Освен това тези норми уреждат
правото на справедлив процес на всяко лице и гарантирането на ефикасни
4
вътрешноправни средства за защита на правата и свободите, както и забрана
на злоупотреба с права, като всички тези хипотези в случая не са налице – на
ищеца е била осигурена адекватна защита по въпросното дело чрез
назначаване на о.п., съобщено му е постановеното по делото решение и му е
предоставена възможност да обжалва същото по реда, предвиден в ГПК. Ето
защо не е допуснато нарушение и на чл.47 от Харта на основните права на
Европейския съюз, изискващ осигуряване на справедлив, публичен процес в
разумен срок, включително чрез осигуряване на необходимата правна помощ
за осигуряване на реален достъп до правосъдие. Не е допуснато нарушение на
чл.52, пар.3, чл.53 и чл.54 от Харта на основните права на Европейския съюз,
тъй като не се констатира ограничаване на правата на ищеца или злоупотреба
с такива от страна на съда в процеса по разглеждане на спора.
Неоснователно е оплакването за нарушение на чл.6, пар.1,2 и 3 от
Договор за Европейския съюз, доколкото с тези норми са регламентирани
общи принципи за зачитане на основните права и свободи, определени в
Хартата на основните права на Европейския съюз, нарушение на които по
отношение на ищеца не се констатира в настоящия случай.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за
неоснователен и като такъв същия следва да се отхвърли. Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес – З. в гр.П.
против Окръжен съд – Пазарджик иск по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 30 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /страдания, изразяващи се в унижение,
безсъние, притеснения, стрес, търпене на подигравки и нечовешко
отношение/, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз: чл.47,
чл.52, пар.3 и чл.53 и 54 на ХОПЕС, чл.6, чл.13 и чл.17 от ЕКЗПЧ и чл.6,
пар.1,2,3 от ДЕС, допуснато при връчване на решението по в.гр.д.№27/2018г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5

6