О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.02.2024
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
втори касационен състав на Административен съд – Русе, командирован на
основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в
Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-92/16.02.2024 г. на зам.-председател
на Върховния административен съд, оправомощен със заповед № РД-06-31/06.02.2024
г. на председателя на Върховния административен съд, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов ч.к.а.д. № 448 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл.229 и сл. от АПК
вр. § 4б, ал.2 от ДР на ЗИНЗС.
Образувано
е по частна жалба на Г.В.В., понастоящем в Затвора гр.Ловеч, с вх.№ 3318/22.11.2023 г. по описа на Административен
съд – Ловеч, против определение № 1246/09.11.2023 г., постановено по адм.д. №
291/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, в частта, с която е
оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от
задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото. Поддържа, че
първоинстанционният съдебен състав е достигнал до неправилния извод, че той разполага
с доходи, с които може да заплати дължимата държавна такса по делото. Твърди,
че липсата на доходи била призната в съдебни актове на други състави на съда. Иска
се отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да
бъде освободен от държавна такса и разноски по делото като същото бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
За да остави без уважение искането на
частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса и разноски
първоинстанционният съдебен състав е извършил служебни справки по други
административни дела, а именно адм.д. № 199/2023 г. и адм.д. № 87/2023 г., и
двете по описа на Административен съд – Ловеч, от които е установил, че В.
притежава недвижими имоти и моторни превозни средства както лично, така и в
режим на съпружеска имуществена общност със своята съпруга А.В.. Съдът е приел,
че частният жалбоподател притежава 5 бр. МПС, както и множество недвижими имоти
(над 20), спрямо които били вписани ипотеки и възбрани. Посочил е, че
възбраната не е пречка имотите да се отдават под наем, а ипотеката – да се
извършва разпореждане с тях. В изготвената
справка от Агенцията по вписванията бил установен и вписан в Служба по
вписванията – Велико Търново договор за наем, по който наемодател е В. и с
уговорен месечен наем в размер на 1200 лева. В заключение първоинстанционният
съдебен състав приел, че последният разполага с необходимите финансови средства
за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 10 лева.
Определението е правилно.
Видно от приложената подробна справка
от Агенцията по вписванията за вписаните актове по отношение на частния
жалбоподател и неговата съпруга в периода от 01.04.2002 г. до 10.08.2023 г. за
цялата страна, по отношение на В., като наемодател, е налице вписан договор за
наем, сключен с наемателя „Интинвест 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
в гр.Велико Търново (стр.16 от справката). Договорът е вписан с вх.№
6274/03.09.2020 г. от входящия регистър, акт № 265, т.VI на Службата по вписванията – Велико Търново,
като вписаният акт представлява анекс (допълнително споразумение) към договор
за наем с нотариална заверка на подписите. В справката е записано, че
наемодател е „Г.В.В.“, обозначен с ЕГН, а като условие на договора е изрично
отбелязано, че „наемът се променя на 1200
лв.“. Предмет на договора за наем е самостоятелен обект в сграда с площ от
112,460 кв.м., а именно апартамент № 3 с площ от 44,25 кв.м. на втори етаж,
45,25 кв.м. на мансарден етаж и 72,78 кв.м. подпокривно пространство (таван),
който имот се намира в ***. Както обосновано е приел и първоинстанционният
съдебен състав, налице са данни и за множество други притежавани от В. и
неговата съпруга недвижими имоти. Самият частен жалбоподател е собственик и на
5 бр.МПС, които макар и придобити в периода 1991 г. – 1997 г. все пак притежават
остатъчна стойност, чрез която дължимата държавна такса от 10 лева да може да
бъде заплатена.
Действително други съдебни състави са
освобождавали частния жалбоподател от задължението за заплащане на държавна
такса и разноски, но това не означава, че В. следва да бъде освобождаван от
това задължение по всички останали негови дела. Това всъщност се дължи на
различния подход на съдебните състави – някои от тях са основавали своите
изводи на обстоятелствата, посочени от В. в декларацията по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, докато други са извършвали детайлна проверка на
имущественото му състояние чрез изискване на информация от различни държавни
органи и служебни справки за установените обстоятелства по други дела на
Административен съд – Ловеч, както е процедирал и първоинстанционният състав в
настоящия случай.
Като е достигнал до извод, че В.
разполага с необходимите средства, за да заплати държавната такса за образуване
на делото първоинстанционният състав на съда е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА
определение № 1246/09.11.2023 г., постановено по адм.д. № 291/2023 г. по описа
на Административен съд – Ловеч в обжалваната част, с която е оставено без
уважение искането на Г.В.В., понастоящем в Затвора гр.Ловеч, да бъде освободен
от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: