Номер 56218.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен И.
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601021 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Д. И., с която се сочи, че същият не е съгласен с
определението на първия съд. Твърди се, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен
и явно несправедлив, поради което се моли да се отмени. Представя се и трудова
характеристика, която е неподписана от изготвилият я и поради, което няма как да се
коментира от съда като доказателство по делото.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен
акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение №2947 от 26.08.2020 год. СГС, НО-12 състав по
НЧД№2716/2020 год. е оставил без уважение молбата на Д. Й. И. за условно предсрочно
освобождаване (УПО).
Първоинстанционният съд правилно е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените възражения.
От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че
е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към
постановяване на първоинстанционния съдебен акт И. е изтърпял 5 години, 7 месеца и 27
дни, а остатъкът е бил 1 година, 5 месеца и 11 дни.
1
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху И., въззивната
инстанция констатира следното:
На първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните предпоставки е право
на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
В случая действително се наблюдава, както правилно сочи в мотивите си първият
съд, че при осъдения се наблюдават положителни тенденции – осъзнава вината си, има
намаление на точките за риск от вреди към обществото и е награждаван, но същите не са
достатъчни за УПО.
От една страна по делото категорично се установява факта, че затворническата
администрация е дала отрицателна оценка, тъй като целите на наказанието не са изпълнени,
включително и в заложените в плана на присъдата. Както началникът на затвора, така и
инспектор СДВР при Затвора в гр. *** са категорични, че има проблемни зони, отчетени са
дефицити в отношението му към правонарушението, а рискът от вреди за обществото все
още е висок.
Правилно първият съд е отчел, че жалбоподателят е трайно приобщен към среди,
водещи асоциален, паразитен начин на живот, видно от затворническото досие. В
допълнение се наблюдават и манипулативни негови качества като лесно се влияе от
криминални нагласи. Прави впечатление и това е от съществено значение за поправянето
му, че същият е емоционално и социално незрял като не умее да разрешава проблемите си.
За жалбоподателя няма промяна и по отношение на режима на изтърпяване на
наказанието в по-благоприятен, като включително не е полагал труд извън местата за
лишаване от свобода, което показва, че не е изпълнена прогресивната система.
2
По отношение на депозираната жалба съдът няма какво да спомене като възражения,
тъй като същата е бланкетна. Следва само да се отбележи, че с оглед гореизложеното трябва
да се отхвърлят исканията за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост.
От всичко изложено може да се направи извод, че при Д. Й. И. , все още, липсва
трайност при положителната промяна, включително и за преодоляване на дефицитните зони
и по този начин не може да се заключи, че са постигнати целите залегнали в чл.36, ал.1 НК.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №2947 от 26.08.2020 год. на СГС, НО-12
състав по НЧД№2716/2020 год., с което е оставена без уважение молбата на Д. Й. И. за
условно предсрочно освобождаване.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3