НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 17.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1339
описа за 2018 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Главен установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и
акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД;
Евентуален осъдителен иск чл. 55 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от МАКРОАДВАНС АД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. И.Д., срещу С.П.Ц., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена
Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 17.03.2017 год. между него
и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 35163/17.03.2017 год., по силата на който ответникът е получил кредит в размер на
300 лв., които е следвало да върне, заедно с договорената лихва на 6 месечни
вноски. Договорът е сключен от разстояние, по реда и условията на ЗПФУР и ЗЕТ,
посредством интернет-страницата на ищеца.
Сумата по кредита е усвоена
на 17.03.2017 год., чрез системата ИЗИПЕЙ.
Срокът по договорите е изтекъл на 17.09.2017 год.
Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати погасителните вноски.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 177/2018 на ЛРС, срещу която ответникът се е възползвал от правото си
да подаде възражение в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът
дължи на ищеца, по силата на Договор за потребителски кредит № 35163/17.03.2017
год., следните суми, за които има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 177/2018 год.
на ЛРС:
- 300,00 лв. главница,
- 18,19 лв. – договорна лихва за периода от 18.03.2017 год. до 17.09.2017 год. – датата на настъпване на
падежа на последната погасителна вноска,
- 16,94 лв. – законна лихва за забава върху просрочената главница за периода 18.04.2017 – 23.01.2018 год.,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
В условията на евентуалност се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300,00 лв., представляваща
получена сума без основание, ведно със законната лихва от датата на усвояване
на сумата до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 177/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 111/25.01.2018 год., за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в
исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника на 25.04.2018 год., лично и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
той е подал възражение срещу нея.
Заповедта е допълнена с
Определение № 1843/29.06.2018 год., като към присъдените суми е включена и
неустойка з неизпълнение на договорно задължение в размер на 86,40 лв., връчено
на длъжника на 10.07.2018 год. по месторабота, което не е обжалвано.
На
основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 16.05.2018 г. е указал на
заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 04.06.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 08.08.2018 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 20.08.2018 год. лично и призовка за страна за открито
съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 24.04.2019 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 14.05.2019 год. също лично на страната, са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на главния
иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 675
лв., от които 475 лв. по исковото и 175 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.Ц., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на МАКРОАДВАНС АД, ЕИК *********,
гр. София, по силата на Договор за потребителски кредит № 35163/17.03.2017
год., следните суми, за които има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 177/2018 год.
на ЛРС:
- 300,00 лв. главница,
- 18,19 лв. – договорна лихва за периода от 18.03.2017 год. до 17.09.2017 год. – датата на настъпване на
падежа на последната погасителна вноска,
- 16,94 лв. – законна лихва за забава върху просрочената главница за периода 18.04.2017 – 23.01.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК /24.01.2018 год./ до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН **********,***,
да
заплати на МАКРОАДВАНС
АД, ЕИК *********, гр. София, сторените
разноски в исковото и в заповедното производство, в общ размер на 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лв./
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от
решението.
Районен съдия: