№ 469
гр. Враца, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200664 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №7720/18.10.2024г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от л.св. Б. И. М., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата на л.св. е приложено затворническото му досие, становище на
Началника на Затвора – Враца, доклад за оценка на риска от рецидив по чл.155
ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата.
В съдебно заседание, осъденият Б. И. М. участва лично, като поддържа
молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за
условно – предсрочно освобождаване, а и майка му има здравословни проблеми и
затова иска да бъде освободен за да й бъде в помощ.
В правото си на лична защита и на последна дума осъденото лице моли от съда
да бъда освободен, тъй като трябва да се грижи за майка си и съжалява за стореното.
А. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, заема становище
за неоснователност на депозираната молба. Посочва, че молителя е изтърпял
законоопределения минимум - повече от 1/2 от наказанието,но поправянето е
двустранен процес и следва да има желание за него. По делото не са налице данни
същия да е включван в културни, спортни, както и корекционни програми.
Отношението към плана на присъдата е формално, поради което счита, че не са налице
изискванията на чл. 439а НПК и моли съда да остави молбата на л.св. М. без уважение.
1
Участващият в производството прокурор от ОП – Враца счита, че
депозираната молба за УПО е неоснователна, като се присъединява към становището
на затворническата администрация.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 28.05.2024г., е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство по НОХД № 454/2024 г. състав на РС-
Враца, по силата на което Б. И. М. е признат за виновен за престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, пр.3, вр. с чл.194, ал.1 НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода"
за срок от 6 месеца, при "общ" режим на изтърпяване. Определението е влязло в сила
на 28.05.2024г.
В приложените документи е отразено, че осъденият е започнал да търпи
наказанието на 04.06.2024г. До момента е изтърпял фактически 4 месеца и 19 дни, от
работа 8 дни, или общо изтърпяното до момента наказание е в размер на 4 месеца и 27
дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 3 дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Не е изготвяна първоначална оценка на риска от рецидив, съгласно чл. 122а,
ал. 2 от ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска, според която осъдени с наказание
до 6 месеца "лишаване от свобода" не се изготвя оценка на риска от вреди.
В доклада на социалния работник е посочено, че риска от вреди за обществото
е с ниски стойности. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода
е нисък. Има дължимото поведение към длъжностните лица и изпълнява
разпорежданията им. Не влиза в конфликти с останалите затворници и има
добронамерени нагласи в общуването с другите. Не декларира дискриминационни
нагласи спрямо малцинствените групи в затвора. Рискът от самонаранявания е нисък -
не са отчетени подобни ситуации, такъв е рискът и от бягство, в ниски стойности.
Като цели в плана за изпълнение на присъдата са предвидени: формиране на
известна самокритичност, пълноценно оползотворяване на престоя в затвора,
ограничаване на участието в субкултурни дейности, формиране на трудови навици и
умения.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на риска не
изисква такава.
След преминаване на определения адаптационен период в общежитието, л.св.
М. е представен на комисия по чл. 35, ал. 3 от ЗИНЗС за разпределение на лишените от
свобода по работни обекти. Решението на комисията, е че л. св. М. не е подходящ за
2
работа на външни работни обекти. Същият е назначен на работа като "бакар" на
основание чл.80 от ЗИНЗС.
От постъпването му в затвора до момента л.св. М. няма регистрирани
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на
системни положителни прояви.
Отношението му към плана на присъдата е формално. Дейностите не са
изпълнени в пълен обем. По отношение на предлаганите възможности за пълноценно
оползотворяване на престоя няма регистрирани участия в спортни и културно
информационни мероприятия. Не е включван в корекционни програми, които биха
имали положително въздействие върху личността на осъдения, поради липсата на
инициативност и заявено желание за това от негова страна.
Л.св. М. е включен в индивидуално- оценъчен модул "Подготовка живот на
свобода", който е задължителен и предназначен за всички лишени от свобода, които са
с остатък до 3 месеца от наказанието "лишаване от свобода" /чл. 157а от ЗИНЗС/.
Провеждането му не цели корекционно въздействие, а запознава лишените от свобода
с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна
ресоциализация и дава възможност за осъществяване на плавен преход към условията
на свобода чрез самостоятелно формулиране на краткосрочни и постижими цели.
По отношение на извършеното престъпление, л.св. М. не признава вина.
Твърди, че нарушението е направил под въздействие на алкохол, в комбинация с
наркотици и няма спомени какво се е случило. По негови данни собственик на
отнетите вещи (златни накити) е негов братовчед, който по погрешка е подал жалба в
полицията.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. М. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
3
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването
им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от
свобода".Правната възможност осъдените да бъдат освободени условно – предсрочно
не е абсолютна и не зависи само от изтичането на определения в закона срок. За да се
приложи този институт е необходимо осъдения да е демонстрирал поведение, което да
установява убедително, че по – нататъшния престой в пенитенциарното заведение е
ненужен, тъй като целите на наказанието са постигнати и оставането му там ще бъде
самоцелно. За да отсъди дали е така, съдът следва да съобрази как е протекъл
цялостния процес на изпълнение на наказанието и дали има убедителни доказателства,
че поправянето на осъдения е завършено или поне е налице стабилно начало на такъв
необратим процес.
От наличните по делото доказателства е видно, че при л.св. М. този процес за
поправяне на същия не е започнал. Л.св. не е участвал в провежданите общи
пенитенциарни мероприятия в ЗООТ, което е индиция за липса на поправяне на
осъдения.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
4
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че майка му е със здравословни
проблеми и че се нуждае от грижите на М., не са сред обстоятелствата, които
законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за
да бъде постановено УПО.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. И. М., роден на *** в гр.Враца,
понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН
**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 1/един/ месец и 3/три/дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5