РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Шумен, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Мирослав Г. Маринов
Константин Г. Моллов
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20223600500293 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 4689/12.05.2022 г. от „Варна Кредит Груп“ ООД, гр.
Варна, представлявано от управителя С.С.Т., против постановление по изп. дело №
2021*0400155, с изх. № 5740/28.04.2022 г. по описа на ЧСИ Р. Р., с рег. № *, с район на
действие ШОС, с което е прекратено принудителното изпълнение по соченото изпълнително
дело по отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №
83017.502.814 по ККР на гр. Ш., с адрес на ПИ гр. Ш., ул. * № 10, ведно с построената в
имота сграда с идентификатор № 83017.502.814.1. Жалбоподателят сочи, че подава жалбата
в качеството си на купувач, внесъл задатък до последния ден на проданта, участвал като
наддавач. Обжалва постановлението, тъй като има наложена възбрана от тяхна страна, въз
основа на изпълнителен лист № 152/05.06.2015 г. издаден от РС гр. К.. С оглед изложеното
моли съдът да отмени действието на обжалваното постановление.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено становище от длъжника по
изпълнителното дело В. П.С..
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в което взема
становище за процесуална допустимост на жалбата, но по същество за нейната
неоснователност.
Съдът, след като прецени събрания доказателствен материал и изложеното в жалбата,
1
намира, че същата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК, от надлежна
страна и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Приложеното копие на изпълнително дело № 2021*0400155 по описа на ЧСИ Р. Р., с
рег. № *, с район на действие ШОС е образувано по молба на „Варна Кредит Груп“ ООД гр.
Варна, /първоначално при ЧСИ с рег. № ** с район на действие ВОС под № 2015**0401301/,
с приложен към молбата изпълнителен лист издадена на 05.06.2015 г. по ч.гр.д. № 242/2015
г. на РС гр. К., срещу длъжника В. П.С., за сумата 789,58лв. главница по запис на заповед от
12.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението – 04.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 25 лв.
държавна такса, както и сумата от 200лв. адвокатско възнаграждение.
По изпълнителното дело е вписана възбрана – вх.рег.№ 1992/01.09.2015 г. от съдията
по вписванията при Служба по вписванията К., върху недвижим имот, собственост на
длъжника - В. П.С., представляващ поземлен имот с идентификатор № 83017.502.814 по
ККР на гр. Ш., с адрес на ПИ гр. Ш., обл. Д., ул. * № 10, с площ 1217 кв.м. ведно с
построената в имота жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № 83017.502.814.1, с
площ 116 кв.м. трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/ при посочените съседи.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 17.09.2015 г.
По молба на взискателя от 08.02.2021 г. делото е изпратено при ЧСИ Р. Р. с рег. № *,
с район на действие ШОС с цел извършване на публична продан на притежавани от
длъжника ½ ид. ч. от ниви, представляващи – ПИ пл.№ 043018 с площ 4,502дка в местност
Б. обл. Ш., община Н.К., с. Ц.Г. и ПИ с пл.№ 045019 с площ 8,003дка, в местност Е.Е., обл.
Ш., общ. Н.К. с. Ц.Г.. С постановление от 17.02.2021 г. делото е образувано под настоящия
№ 2021*0400155, по описа на ЧСИ с рег.№ * с район на действие ШОС.
Постъпила е молба от 12.04.2022 г. от третите за изпълнението лица Ц. И.К. и Х.М.
К., чрез адв. М.Л. Л. – С., с която молят да бъде заличена наложената възбрана върху
следния недвижим имот: поземлен имот с площ по документи 1217,000 кв.м, Жилищна
сграда – еднофамилна с идентификатор № 83017.502.814.1 с площ 116 кв.м. обл. Д., общ.
Ш., гр. Ш., ул. * № 10, като възбраната е наложена на 01.09.2019 г. с дв.вх.рег.№ 1932 във
вр. с изп.д № 2015**0401301 а ЧСИ И. С. с длъжник В. П.С.. В молбата си сочат, че
длъжникът се е легитимирал като собственик с констативен нот. акт. На 19.04.2017 г. в
Службата по вписванията била вписана искова молба с вх.№ 1443/19.04.2017 г. на РС гр. К.
по гр.д.№ 217/2017 г. от ищци - Ц. И.К. и Х.М. К., по иск по чл.108 ЗС – да бъдат признати
ищците за собственици на процесния имот и да бъде осъден ответникът В. П.С. да им
предаде владението на имота, както и да бъде отменен констативният нот. акт., с който той
се легитимира като собственик. С решение № 20/09.03.2018 г. по гр.д.№ 217/2017 г. на КРС
било признато правото на собственост на Ц.К. и Х.К. по отношение на ответника В. П.С.,
върху процесния имот и бил отменен НА № 27, том7, рег.№ 1854/01.07.2014 г. На 15.02.2019
2
г. В. П.С. подал молба за отмяна на това влязло в сила решение, която молба била оставена
без уважение с решение № 145/04.10.2019 г. по гр.д.№ 1216/2019 г. на І г.о. ГК на ВКС
/приложено към молбата/. Видно от същото в производство по чл.307, ал.2 ГПК образувано
по молба на В. П.С. за отмяна на влязло в сила решение № 20/09.03.2018 г. по описа на РС
гр. К., постановено по гр.д.№ 217/2017г. молбата на С. е оставена без уважение. Решението
е вписано в служба по вписванията гр. К. на 31.10.2019 г.
Видно от приложена справка от Агенцията по вписванията относно лицето В. П.С., е
вписано под дв.вх.рег.№ 1126/13.06.2018 г., че с решение № 20/09.03.2018 г. по гр.д.№
217/2017 г. на КРС по вписана искова молба № 78, то.1 рег.№ 726/19.04.2017 г. с ищец Х.М.
К. и ответник В. П.С. се признава право на собственост на Ц. И. К. и Х. М. К. върху
процесния имот -ПИ с площ по док. 1217,000кв.м жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор № 83017.502.814.1, с площ 116 кв.м., обл. Д., общ. Ш., ул. * № 10 и се отменя
НА № 27, том.7 рег.№ 1854/01.07.2014 г.
С постановление от 28.04.2022 г. с изх.№ 5740/28.04.2022 г. ЧСИ е прекратил
принудителното изпълнение по изп.дело № 2021*0400155 по отношение на процесния
недвижим имот с идентификатор № 83017.502.814 по ККР на гр. Ш., с адрес на ПИ гр. Ш.,
обл. Д., ул. * № 10, с площ 1270 кв.м. по нот.акт, а по скица 1217 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, с номер по предходен план 622 кв.53, при посочените съседи, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор № 83017.502.814.1, със застроена площ 116
кв.м. брой етажи един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
В мотивите си ЧСИ е приел, че от представените доказателства се потвърждава, че е
отречено правото на собственост на длъжника по делото върху процесния имот и е отменен
констативният нотариален акт.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи: На основание чл.435, ал.1 от ГПК взискателят по изпълнението може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие /т.1/;
отказа да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК /т.2/, както и спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение /т.3/.
В настоящия случай, жалбоподателят има качеството на взискател по изпълнителното
дело. Не могат да бъдат приети твърденията в жабата, че същият има качеството на купувач,
внесъл задатък до последния ден на проданта, участвал като наддавач, тъй като от
приложените по изпълнителното дело доказателства по отношение на процесния имот се
установява единствено налагане на възбрана по изпълнителното дело, но не са предприети
действия по извършване опис, оценка и публична продан. На основание чл.437, ал.3 ГПК
съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от
страните доказателства. От приложените по изпълнителното дело доказателства се установи,
че процесния имот, за който е вписана възбрана по настоящото изпълнително дело не
принадлежи на длъжника В. П.С.. С влязло в сила съдебно решение № 20/09.03.2018 г. по
3
гр.д.№ 217/2017 г. на КРС, по иск с пр.осн. чл.124 ГПК е признато правото на собственост
върху същия на трети за изпълнението лица – Х.М. К. и Ц. И.К., съответно е отменен титула
за собственост на длъжника НА № 27, том 7, рег.№ 1854/01.07.2014 г. Решението е вписано
в службата по вписванията. Влязлото в сила решение, съгласно чл.29 ГПК е задължително
за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р.България.
Нещо повече, по молба на ответника по делото и длъжник в изпълнителното производство е
оставено без уважение и искането му за отмяна на това влязло в сила решение – решение №
145/04.10.2019 г. по гр.д.№ 1216/2019 г. на І г.о. ГК на ВКС.
Горните факти нито се оспорват от жалбоподателя, нито се представят доказателства,
които да ги оборват. При това положение правилно съдебният изпълнител е съобразил
фактите от обективната действителност, които са налице към момента на атакуваното
постановление, касаещи правото на собственост върху процесния имот. Правилно е
достигнал до извода, че е отречено правото на собственост на длъжника върху този имот,
като е признато това право на трети за изпълнението лица. След като имотът не е
собственост на длъжника, то спрямо него не може да бъде насочено принудително
изпълнение за дълг на длъжника. Ето защо правилно е прекратено насочването на
изпълнението спрямо този имот. С оглед на това атакуваното постановление следва да бъде
потвърдено, а жалбата против него, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 4689/12.05.2022 г. от „Варна Кредит Груп“
ООД, гр. Варна, представлявано от управителя С.С.Т., против Постановление от 28.04.2022
г. с изх.№ 5740/28.04.2022 г., по изп. дело № 2021*0400155, по описа на ЧСИ Р. Р., с рег. №
*, с район на действие ШОС, с което е прекратено принудителното изпълнение по
изпълнителното дело по отношение на недвижим имот с идентификатор № 83017.502.814 по
ККР на гр. Ш., с адрес на ПИ гр. Ш., обл. Д., ул. * № 10, с площ 1270 кв.м. по нот.акт, а по
скица 1217 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план 622 кв.53, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор № 83017.502.814.1, със застроена площ 116
кв.м. брой етажи един, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5