Определение по дело №75/2018 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 328
Дата: 23 октомври 2018 г.
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20182180100075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

                            23.10.2018г.                            гр.Царево

 

Царевски районен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Москова

 

като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. №75 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на заявителя чрез адв.В., за допълване на Решение № 67 от 10.09.2018г. в частта за разноските, като ответната страна бъде осъдена да заплати допълнителна сума в размер на 60 лева, представляваща ДДС, начислен  върху минималното адвокатско възнаграждение за исковото производство, за което излага подробни съображения и доводи.

Съдът е разпоредил препис от молбата да се връчи на длъжника чрез назначения му особен представител –адв.К., като в определения му от съда срок особения представител не е взел становище

След като се запозна с молбата за допълване на решението в частта за разноските и извърши преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е по чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по делото в решение в частта. С тази молба ищецът иска да му бъдат присъдени допълнителна сума в размер на 60 лева, представляваща ДДС, начислен  върху минималното адвокатско възнаграждение за исковото производство, и представя доказателства за направено и получено заплащане в пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 360 лева с ДДС. Както по-горе бе посочено, молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, ето защо, същата е допустима като подадена в срок от надлежно лице и следва да бъде разгледана от ЦРС по същество.

С исковата молба и становището по писмения отговор на ответника, процесуалния представител на ищцовото дружество адв.В. е поискала присъждане на направените разноски в исковото и заповеднто производство, като е представила и договор за правна защита и съдействие № 59/02.08.2018г., видно от който за представителство в настоящето исково производство на адв.В. е било заплатено в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение  в размер на 360 лева с ДДС. В постановеното по делото решение  № 67 от 10.09.2018г., съдът е присъдил на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за представителство в исковото производство, но не се е произнесъл за пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, т.е. за остатъка от 60 лева, представляваща ДДС, начислен върху минималното адвокатско възнаграждение за исковото производство и съответно заплатен от ищцовото дружество на адв.В., която е регистрирана по ЗДДС видно от представеното по делото удостоверение за регистрация по ДДС, поради което ЦРС дължи произнасяне по направеното искане. Съгласно разпоредбата на §2а  от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Ето защо след като по делото са налице безспорни данни за заплатено изцяло в брой на адв.В. адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС и е било направено искане за присъждане на разноски по искоото производство в размер на 360 лева, а съдът се е произнесъл само за сумата от 300 лева, като не се е произнесъл за остатъка от 60 лева, то искането на допълване на решението в частта за разноските като ответната страна бъде осъдена да заплати допълнителна сума в размер на 60 лева, представляваща ДДС, начислен  върху минималното адвокатско възнаграждение за исковото производство, се явява основателно и доказано.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                        ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 67 от 10.09.2018г. по гр.д.№ 75/2018г. по описа на РС-Царево в частта за разноските, като ОСЪЖДА ответника К.Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ  на ищеца „Теленор България“ ЕАД допълнителна сума в размер на 60 лева, представляваща ДДС, начислен  върху присъденото за исковото производство минималното адвокатско възнаграждение.

 Определението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

Районен съдия: