РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20201110212155 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-425/20.08.2020 г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), против „Застрахователно дружество
(ЗД) Бул Инс“ АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от, с което на основание чл.
83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за Комисията за финансов надзор,
чл. 648, ал. 1 от Кодекс за застраховането КЗ), чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. §
1, т. 51 от ДР на КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Недоволно е останалото санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. В
жалбата се излагат съображения против АУАН и НП, като счита същите за неправилни,
незаконосъобразни и издадени при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изтъква се, че вмененото им за осъществено
нарушение не е извършено в условията на „повторност“. Допълва, че има несъответствие
между правната квалификация и словесното описание на нарушението. Излага аргументи за
несправедливо определен размер на наложеното наказание. Навежда доводи за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН.
1
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – КФН – редовно призована, представлява се от юрисконсулт . Моли
НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, представя допълнителни писмени бележки.
В качеството си на свидетел е разпитан актосъставителят –
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподател е „Застрахователно дружество (ЗД) Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, представлявано заедно от
На 21.05.2019 г. между застрахователното дружество и лицето бил сключен договор
„Застраховка гражданска отговорност“ със срок на действие една година, считано от датата
на подписването му.
На 22.01.2020 г., предявил претенция с № ********** за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради уведомление за настъпила щета, в следствие на настъпило
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие. Увреден бил автомобил „,
собственост на . В датата на завеждане на претенцията бил извършен оглед на автомобила,
както и били представени всички писмени доказателства, необходими за установяване на
основанието и размера й. На 24.01.2020 г., отказал да бъде направен втори оглед на
автомобила. Размерът на нанесените щети, определен от застрахователното дружество,
възлизал на 1 001. 63 лв.
На 12.05.2020 г. в КФН, Управление на „Застрахователен надзор“, постъпила жалба с вх. №
91-02-464/12.05.2020 г., от Христо Димитров, в която жалбоподателят изразил своите
оплаквания, от обстоятелството, че все още не му е изплатено обезщетението за предявената
от него претенция.
На 18.05.2020 г. „ЗД Бул Инс“ АД се произнесло по претенция № ********** чрез
изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 1001, 63 лв., по банковата сметка
на .
На 21.05.2020 г., КФН поискала писмени обяснения по процесния случай от
застрахователното дружество, като отговорът бил получен на 29.05.2020 г.
В резултат на така установеното от контролните органи бил съставен АУАН № Р-06-
469/06.07.2020 г., в който приели, че ЗД е осъществило нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ,
поради това, че не се е произнесъл в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по подадената от него претенция. Актът бил връчен непосредствено след
съставянето му. Жалбоподателят го приет без възражения, такива не постъпили и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 20.08.2020 г., било издадено и процесното НП № Р-10-425/20.08.2020 г., в което била
приета идентична фактическа обстановка и правна квалификация, като в АУАН, както и бил
2
определен размерът на имуществената санкция, съобразявайки наличието на „повторност“
на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
свидетеля Александрова, както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда
на чл. 283 от НК, които съдът кредитира в своята цялост, доколкото същите спомогнаха на
съда да установи възприетата фактическа обстановка, както и същите са еднопосочни и
безпротиворечиви. Св. Александрова, има логични и хронологично представени показания,
от които се извежда фактът на извършена проверка, както и обстоятелството, че
застрахователното дружеството не е изплатило застрахователното обезщетение в срок.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАННН, съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши и проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан с
основанията, изложени в жалбата.
Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на събрания
доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и всестранност, съдът установи, че
АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентни органи, което се
извежда от приложените по делото Заповед № з-117/12.04.2019 г., т. 1.2.6, относно
компетентността на актосъставителя, а на АНО на основание чл. 647, ал. 2 от КЗ.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните разпоредби при издаването на
двата административни акта, относно тяхната, форма, задължителни реквизити, съгласно чл.
40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН. При съставянето им са спазени сроковете
установени в чл. 34 от ЗАНН.
Противно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че съставените АУАН и
наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на
извършването му, а обстоятелствата при извършването му са точно и ясно конкретизирани,
за да може да се разбере, в какво се изразява допуснатото административно нарушение.
3
Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна
/цифрова/ квалификация. Следва да бъде отхвърлено като неоснователно възражението на
жалбоподателя, досежно обстоятелството, че в АУАН не е посочено, че нарушението е
извършено в условията на „повторност“. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 108 от КЗ. Именно в тази
разпоредба е посочено правилото за поведение, което дружеството, имайки качеството на
застраховател, е следвало да спазва. Санкционната разпоредба, или нормата, която определя
вида и размера на административното наказание при нарушение на чл. 108 КЗ е чл. 644 КЗ.
От което следва, че правилно с издаването на НП, е приложен чл. 644, ал. 2 от КЗ, при
определяне на наказанието, доколкото в настоящото производство АНО, на основание чл.
57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН е този, който се произнася по наказанието. Като настоящият съдебен
състав действа като въззивна инстанция, тъй като се произнася по невлязъл в сила
правоохранителен акт, с който АНО се е произнесъл относно въпросите за неизпълнение на
нормативно установени задължения от страна на юридически лица.
Датата на извършване на нарушението е определена правилно от контролните органи,
съобразявайки, че последното действие от страна на е било на 24.01.2020 г., от който
момент тече 15 дневният срок, в който застрахователят следва да се произнесе по
претенцията, а именно до 14.02.2020 г., от което следва, че нарушението е осъществено на
15.02.2020 г.
В обобщение при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.
На следващо място съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и от
материалноправна страна. По делото безспорно бе установено, че жалбоподателят се
произнесъл по претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с № ********** на
18.05.2020 г., чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1001, 63 лв., а
срокът за това е бил до 14.02.2020 г., поради което с бездействието си, жалбоподателят е
нарушил чл. 108, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, предвижда налагането на имуществена санкция на
юридическите лица, които извършат или допуснат да бъде извършено нарушение на
разпоредбите на КЗ, в размер от 1000 до 2000 лв. Правилно АНО е приложил санкционната
разпоредба на чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, тъй като от събрания доказателствен материал се
установи, че жалбоподателят е извършил нарушението в едногодишен срок от влизане в
сила на Наказателно постановление № Р-10-782/28.08.2019 (14.02.2020 г.). Извършеното
нарушение е повторно по смисъла на §1, т. 51 от ДР на КЗ. А при повторно нарушение
санкционната разпоредба предвижда, че се налага наказание в размер от 2000 лв. до 40 000
лв. Съдът намира, че наложената на застрахователното дружество имуществена санкция в
размер на 3000 лв., е в съответствие с чл. 27 от ЗАНН, тъй като дружеството е закъсняло с
повече от 3 месеца да изпълни задължението си, така наложеното наказание ще изпълни и
целите на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед установеното, възражението на жалбоподателя за прилагането на чл. 28 от ЗАНН е
неоснователно. Процесният случай не е маловажен, тъй като същият не разкрива по – ниска
4
степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид, като гарантирането
и своевременното изплащане на вземанията на застрахованите лица, са отношения, които
застрахователите следва да изпълняват стриктно, с оглед гарантирането на прозрачност,
проследимост и най – вече изграждането на доверие в застрахователните институции.
При този изход на делото, следва, че е основателна претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗАНН, като същото следва да е определено в
посочения в чл. 27Е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-425/20.08.2020 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), против „Застрахователно
дружество (ЗД) Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано ====== , с
което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за
Комисията за финансов надзор, чл. 648, ал. 1 от Кодекс за застраховането КЗ), чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1
от КЗ.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на КФН, сумата от 80 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5