Р Е
Ш Е Н И Е № 260097
гр.Бургас, 24.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 2291/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Д“ ЕООД, ЕИК по Булстат *****, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от Н. В. Х., срещу НП № 414- F538800/22.04.2020г.,
издадено от Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което на дружеството–жалбоподател
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО
за нарушение по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/29.12.2019г.
на МФ.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не изпраща представител.
За административнонаказващия орган, се явява главен юрк.Д. Ч. при ТД на НАП Бургас, упълномощена с пълномощно №
136/03.06.2020г. на изп.директор на НАП. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП,
процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията
и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по
негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че
страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното
представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или
упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк.
Ч. разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. В
съдебно заседание същата пледира ,че жалбата е неоснователна и НП следва да
бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2020г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО,
като не е подал в срок данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за
месец октомври 2019 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко
регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Б. в
****.
Декларация
Образец 1 съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО,УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд „ГВРС“, дните в
осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване, се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, При начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок- до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението. В случая декларацията е следвало да се подаде до 25.11.2019г.
Декларацията е била подадена по интернет с КЕП на дата 16.12.2019г. и приета и входирана
с вх.№ 02000193411965.
До лицето е
била изпратена покана с изх. № 02000193411965/14.02.2020г. за явяване в ТД на
НАП- Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
указания срок представляващият дружеството жалбоподател Н. Хр. се е явил и
актът е бил съставен в негово
присъствие.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и
във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019
г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас/оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП/. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ТД на
НАП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Бургаският
районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН в АУАН и НП следва да
бъдат посочени нарушените правни норми. В санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правните си последици. Правната квалификация на
нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен
път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на
санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно
нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия
орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са
били нарушени.
В
конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че отговорността на дружеството е
ангажирана за нарушение чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. Към датата на деянието обаче –
25.11.2019г. Наредба № Н-13 не е била част от действащото право. Тази Наредба е
издадена на 17.12.2019г. и влиза в сила на 03.01.2020г. поради което и към
25.11.2019г. дружеството -жалбоподател не може да е извършило нарушение на
чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от нея. Към датата на деянието, обществените
отношения, свързани с подаване на декларация Образец 1 са били предмет на
уредба на Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.) и в частност -
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от нея.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН – за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това
означава, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана за нарушение
на съответните разпоредби по действащата към онзи момент Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. (отм.), а не по Наредба № Н-13. Подвеждането на нарушението под
неприета към онзи момент Наредба представлява съществено процесуално нарушение
на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което няма как
да бъде „санирано“ и което води до незаконосъобразност на НП.
Извън
посоченото, следва да се упомене, че посочването на разпоредбата на чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО, действала и към момента на нарушението не е достатъчно , за да се
приеме, че правната квалификация е правилно посочена. Действително общото
задължение за подаване на декларации е уредено в чл. 5, ал. 4 КСО, но съгласно
чл. 5, ал. 6 КСО - съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят именно с Наредбата – т.е.
именно в подзаконовия нормативен акт се съдържат конкретни задължения, от към
срокове, ред, съдържание и т.н., които задължените субекти следва да
съблюдават, за да изпълнят общото си задължение, регламентирано в КСО,
респективно неизпълнението на тези конкретни задължения влече до санкция
съгласно чл. 355, ал. 1 КСО. Именно поради това препращането към Наредбата не е
самоцелно или маловажно, а тъкмо напротив – само посредством цитиране на
коректните разпоредби на Наредба може да се изпълни изискването за фактическо и
юридическо описание на нарушението. В случая АНО не е изпълнил това си
задължение и позовавайки се на Наредба Н-13 е допуснал съществено нарушение,
което е довело до издаване на незаконосъобразно НП, което следва да се отмени
само на това основание.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. При този изход на спора разноски се полагат на жалбоподателя,
но той не претендира такива, поради което не се налага произнасяне от съда в
тази насока.
По изложените
съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 414- F538800/22.04.2020г., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП
гр.Бургас, с което на „Д“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес
на управление в ***, представлявано от Н. В. Хр., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.355, ал.1
от КСО за нарушение по чл.5, ал.4, т.1
от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/29.12.2019г.
на МФ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:......... ...............
Вярно
с оригинала: Г.Ст.