О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 14.05.2020г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 14 май
2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 584 по описа за 2020 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са
налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът
„Нон стоп гуми“ ООД твърди, че бил
небитов клиент на ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД (ЕВН ЕС), в качеството му на
„краен снабдител“ и се снабдявал от него с ел.енергия за свой стопански имот в гр. Стара Загора, ж.к. Кольо
Ганчев, бул. Патриарх Евтимий №
13В.
Като потребител на енергийни услуги и като клиент на ответника „НОН СТОП ГУМИ“ ООД, ЕИК ********* бил регистриран с клиентски №
1010363856, а обектът на потребление бил заведен с ИТН 4293820. През м. декември 2019г., ищецът
получил от ЕВН ЕС фактура с № **********/25.11.2019г. за допълнително начислена сума от 3888,78 лева с ДДС.
В основанието на фактурата било записано „дължима сума, вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № 04212081. Във фактурата бил посочен корекционен период 10.01.2018г. - 10.04.2018г.
От казаното по-горе излизало, че на ищеца едностранно му била коригирана сметката от ответника за изминал период от
време, като без каквото и да било
съществуващо в действащото обективно право
валидно правно основание му била определена и начислена едностранно от
ЕВН ЕС сумата
за заплащане от 3888.78
лева с ДДС по фактура с № **********/25.11.2019г.
Счита,
че тази сума била недължима от тях на
ответника ЕВН ЕС, поради липса на валидно и съществуващо правно основание за
определянето й, начисляването й, и претендирането й. Счита, че
понастоящем липсвали правни основания за извършване на
едностранна корекция на сметката от страна на ответното дружество на ищеца. Не били съгласни с така извършената от ответника директна
едностранна корекция
на сметката. Не признавали съществуването
на вземането
на ответното дружество за валидно, годно законово основание,
защото такова липсвало.
Процесната сума не остойностявала реално доставена в имота на ищеца, ползвана и измерена ел.енергия от техническо изправно и
правилно монтирано СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната
мрежа - „ЕР ЮГ“.
Съгласно чл. 89, ал. 2, т, 6. от ЗЕ операторът на ЕРМ - ЕР ЮГ осигурявал измерването на електрическата енергия в
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 7. ал.1 от Наредба № 6 от
24.02.2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи
ЕР ЮГ определяли условия за присъединяване на обекта.
Съгласно чл. 120, ал.
1 ЗЕ, чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6, чл. 9 от ПИКЕЕ и чл. 44, т. 1 от ЗИ средствата за търговско измерване и електромерните
табла, в които били монтирани били
собственост на оператора
на ЕРМ, в случая - „ЕР ЮГ“.
ЕР ЮГ като собственик на електромерите било длъжно да следи за техническата изправност на собствените
си вещи и да носело отговорност за последиците от неизправността
им поради дефекти или от неправилният им монтаж. ЕР ЮГ следвало да осигури правилното и коректното му функциониране в
т.ч., да констатирало своевременно грешка в измерването или неизмерването и да
реагирало в най-кратки срокове за отстраняването й.
Върху електромера или схемата му
на свързване не било извършвано никакво неправомерно въздействие, манипулация или неоторизирана
намеса от страна на
ищеца. Електромерът бил монтиран в ел. табло на ЕР ЮГ, извън имота на ищеца, което се заключвало със
секретна брава и ключ на ЕР ЮГ. Ако имало каквото и да било несъответствие, интервенция или манипулация, то същата била извършена
от служители на ЕР ЮГ, които само и единствено имали регламентиран достъп до ел. таблото, знанията и
уменията да извършвали същото, предизвикано от служителите на ЕР
ЮГ.
Абсолютно противоречие със закона било въз основа на установено неправилно отчитане на
ел.енергия от СТИ (собственост на ЕР ЮГ, а
не на потребителя), отговорността за състоянието на тази чужда
вещ да се прехвърляла върху потребителя, без да се докажели виновните му действия или съпричастността му в това
деяние. Още
повече, че само дружеството било
собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство.
Съгласно залегналото в правната теория
разбиране било, че „вещта погива за собственика й“, и съгл. чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли
от каквито и да били вещи, отговаряли
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намирали.
Електромерът
не бил вещ, която да бъдела поверена на ищеца на отговорно пазене или съхранение, за да носел той отговорност за състоянието й. СТИ-то не било манипулирано от
ищеца,
тъй като същото било монтирано в специално обособено табло, извън имота му, на улицата, което било собственост на ЕР ЮГ и се заключвало с техен
ключ, и до което достъп можели да имат
неограничен кръг от хора, вкл. и недобросъвестни служители на ответника.
За да се ангажирало отговорността на потребителя, следвало да докаже наличие на осъществен, без санкцията на
дружеството, извършен нерегламентиран достъп до електромера от страна на
потребителя. При липса на всякакви данни в тази насока не можело да се презюмира виновно поведение на потребителя и да му
се вменявало заплащането на санкция.
Поради
това счита, че не би могло да се търси от него, каквато
и да било отговорност или да се претендирало неустойка, или друго обезщетение, поради неизпълнение на
задължение
на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, да осигурели годността, изправността и подръжката на собствените си средства за
търговско измерване,
за да отчитали вярно и правилно преминаващата през тях ел.
енергия до обектите на клиентите си.
Коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
измерване на доставяната електроенергия противоречали на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и било
недопустимо, ако не било доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
При
това положение, без да била доказана вина на
абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, недопустимо било да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна
корекция в сметките
му за минал период. Това било така, защото
правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя било договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната
страна по договора представлявало основание по
смисъла на
чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) тя да бъдела санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди.
В този смисъл са редица решения- Решение № 79 от 11.05.2011г.
по т.д. №
582/2010г. II т.о.; Решение № 26 от 04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г., II т.о.; Решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., II т.о.; Решение № 29/15.07.2011г.., постановено
по т.д. № 225/2010г. на ВКС; Решение № 165 от
19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., II т.о.; Решение № 104 от 05.07.2010г. по т.д. № 885/2009г., II т.о. Решение № 177/12.12.2011г. по т.д. №
1008/2010г. на ВКС, II т.о; Решение №
1081/07.02.2008г. по т.д. 657/2007 на ВКС.
С Решение № 12897/01.12.2015г.
по адм. д. № 9462/2014г. и Решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. № 2385/2016г.
ВАС отменил като
незаконосъобразни с гореизложените мотиви ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл.
48-51 от ПИКЕЕ, касаещи начините
(методиката) за извършване на преизчисление (корекция) на количеството
електрическа енергия, които останали действащи.
От
това излизало, че всички технически проверки на електромерите, извършени от служители на ЕР ЮГ на основание чл. 42-44 от
ПИКЕЕ в периода след 06.02.2017г. били
извършени въз основа на отменен
подзаконов нормативен акт и констатациите от тях нямало как да бъдат годно
правно основание да породели последиците по чл. 48 и
сл. от ПИКЕЕ - за извършване на едностранна коренния на сметката.
С
Решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС - 4 отд. 3 чл. с-в. потвърдено с Решение № 13691 от 08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на ВАС, 5 чл. с-в, I колегия,
се отменяли като незаконосъобразни разпоредбите и на чл. 48.
чл.49, чл.50 и чл.51 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия,
обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г. приети с т.З от
Протоколно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от
закрито заседание,
проведено на 14.10.2013г. и обективирано в протокол № 147 от същата
дата.
Настоящата едностранна корекция на сметката
на ищеца
била извършена след тоталната отмяна на всички разпоредби на ПИКЕЕ вкл. и чл. 48-51 с Решение
№
13691 от 08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на ВАС.
Самата фактура № **********/25.11.2019г.. с
която била формирана, начислена и претендирана
процесната сума била издадена на 25.11.2019г. С оглед на това, процесната
корекция на сметката била направена от
ответника без каквото и да било валидно нормативно правно основание.
Съгласно чл.34, ал.2 и ал.З. от ОУ на ЕВН ЕР
в срок до 7
(седем) дни от проверката ЕВН ЕР съобщавало на Клиента резултата
от нея. В случай на констатирана грешка, ЕР ЮГ предоставяло на ЕВН ЕС в посочения срок и коригирана сметка, като посочвало и причината за грешката. „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД предоставяло коригираната фактура на Клиента.
Съгласно чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС, ЕВН ЕС въз
основа на представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи заедно със справки
за начислената енергия изчислявало и
коригирало сметките на Клиента за изминал период. В случаите по
ал.1 продавачът изготвял справка
за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомявал
Клиента за сумите, които последният
дължал или щели да му бъдат възстановени със следващото плащане.
В
настоящия случай, счита, че не били
спазени тези договорни срокове за извършване на едностранната корекция на
сметката на ищеца от страна на ЕВН ЕС и ЕР ЮГ. След като ответникът щял да задължава ищеца със заплащане на допълнително, самоволно и едностранно определена без
каквото и да било основание сума, то следвало да
спазва стриктно условията и сроковете на писаните и приети от самия
него общи условия.
Правната уредба на обществените отношения по
доставката
и продажбата на ел.енергия била специална,
съгласно чл. 1 в ЗЕ. Предвид изричната отмяна поради незаконосъобразност на
ПИКЕЕ, то породената от това законодателна празнота нямало как да се замести с общите правила на продажбата на
стока, уредени в ЗЗД.
След отмяната
на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите, условията, редът
и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от
абоната ел. енергия за минал период, липсвало
нормативно уредена възможност за доставчиците да начислявали ел. енергия на това основание.
Предвид това, липсвало изискуемият нормативно
установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила
кога, къде, през какъв период и в присъствието
на кои лица следвало да бъдат извършени проверките, констатиращи
неточно измерване, кой бил компетентният
орган да ги извърши и в какъв акт следвало да
обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция
не би могло да бъде осъществено.
При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не можел да обосновава това право с приетите от самия него клаузи
в Общи условия.
Такива
клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6.
9.10.11,13 и т. 19 във вр. с чл. 146. ал.1 и 2 от ЗЗПотр.
и били нищожни на осн. чл. 26. ал.1
ЗЗД поради противоречието си със закона, защото
нарушавали основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Никъде в ЗЕ не се съдържало изрична разпоредба, която
да давала право на енергийния доставчик да извършвал каквато и да била
едностранна корекция.
Нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, на които се позовавали като ЕР ЮГ, така и
ответника ЕВН ЕС гласели „общите условия трябва да съдържат……“ - т.е поставяло
се императивно изискване към минималното
необходимо съдържание на
общите условия на енергийните
дружества, за да бъдели одобрени от КЕВР.
Тези норми не регламентирали изрично правото на ЕВН ЕС да извършвал
едностранна корекция на сметката на своите клиенти за изминал период от време и реда за
това, нито въвеждал обективна безвиновна отговорност за
потребителя.
Ако
законодателят искал да предостави изрично право на енергийните
предприятия да извършвали едностранна корекция на
сметката и ако искал да въведе обективна, безвиновна отговорност
на абонатите
за това, то той несъмнено щял да го направи по
един изричен,
ясен, категоричен начин.
Поставянето на изисквания към съдържанието на
Общите условия на ответника и оператора на електроразпределителната
мрежа в тези норми било доказателство, че законодателят предвиждал уреждане на въпроса за
едностранната корекция на сметката на плоскостта на договорните облигационни правоотношения
между клиент и краен снабдител на ел. енергия, респ. оператор на
електроразпределителната мрежа, в които приложение намирали нормите на ЗЗД и в частност чл. 82 от ЗЗД, регламентиращ
принципа
„без вина няма отговорност“.
Категорично не почивал на закона разбирането, че в ЗЕ и в отменените ПИКЕЕ съществувала обективна безвиновна отговорност на абоната към
своя доставчик за
непълното, неправилното или неточното измерване на ел.енергията.
Това
противоречало на основни принципите на равнопоставеност в
договорните отношения, на добросъвестността, морала и добрите нрави, а и на
утвърдената вече съдебна практика на всички по ранг и степен съдилища по
идентични дела в страната.
Счита, че в самите ОУ на ЕВН ЕР (ЕР ЮГ) липсвало каквато и да било изрична специална процедура за
уведомяване на клиентите в случаите на едностранна корекция на
сметката им така, както изисквало чл. 98а, ал.2,
т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5 от ЗЕ. ОУ на ЕВН ЕР по никакъв начин не посочвали какво следва да съдържа уведомлението и какви документи
следвало да се прилагат към него и да се изпращат на клиентите,
за да се запознаели с извършеното им едностранно коригиране на сметката им за изминал период.
Клиентите не били уведомявани преди извършената корекция на сметката им. Въобще ако имало
такова уведомяване от страна на ЕР ЮГ било „post factum" на извършената
едностранна корекция ма сметката, а не преди самата корекция на сметката, за да можел клиентът да бъде равнопоставен в нея, да се запознаел подробно с основанията за извършване на едностранна корекция на
сметката и да направел своите възражения по тях задължението му да
било формирано и станало изискуемо.
Когато клиентът се уведомявал едва с издаването на корекционна фактура, както било в
настоящия случай, без да присъствал на проверката или да бил уведомен
за резултатите от нея, то за него оставало възможността или да заплати допълнително начислената
фактура в посочения кратък срок за плащане, или да потърсел правата си по съдебен ред, както ищецът направил в настоящия случай.
Потребителят
бил поставен в неблагоприятното положение на „изненада“ при коригирането на сметката
му, което не говорело за честност, откритост, добросъвестност в поведението и
търговската практика на ответника като доставчик на услуга от обществен интерес.
От казаното излизало, че Общите условия на ЕВН ЕР не отговаряли на изискванията и не били приведени в съответствие с нормите на чл. 98а, ал.2, т.б и чл. 104а,
ал.2, т.5 от ЗЕ. Законодателят предвиждал уведомленията за извършване на едностранната корекция на
сметката на абоната да се изпращали до
него преди самото извършване на едностранната корекция, за да можел клиентът да направи своите възражения, а не след като
бъдело издадена вече корекционната фактура и същият бил притиснат от кратките срокове за заплащането й.
Смята, че незаконосъобразно и напълно произволно бил
определен периода, за който била начислена
допълнителната ел. енергия.
Съгласно чл. 48, ал. 1 от отм. ПИКЕЕ
преизчисляването на неизмереното количество ел.енергия се извършвало ,,... за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване, до датата на монтажа на СТИ
или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90 дни" (които дати оставали неясни).
Оставало
напълно неизяснен въпросът
коя била датата на монтажа на електромера и кога била извършвана предходна проверка.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, че ищецът „НОН СТОП ГУМИ“ ООД, ЕИК *********, не му дължи сумата в
размер на 3888,78 лева, по фактура №
**********/25.11.2019г., представляваща едностранно
коригирана сметка за период 10.01.2018г. - 10.04.2018г., начислена за имот в
гр. Стара Загора п.к.6006, ж.к. Кольо
Ганчев, бул. Патриарх Евтимий № 13В, регистриран с ИТН:4293820.
В законоустановения
срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който твърди, че тъй като в случая е спазена
точно процедурата за „корекция на сметката за електрическа енергия“, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), счита, че искът бил допустим, но неоснователен и поради това, молят съда да го
отхвърли изцяло.
На 10.04.2018г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР
Юг) посетили имота на клиента и извършили проверка на
адреса на клиента в гр. Стара Загора с ИТН: 4293820.
Проверката
била извършена от двама служители на мрежовия
оператор. Поради възникнали съмнения за
нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване, служители
демонтирали електромера и го поставили в безшевна
торба с пломба за еднократна употреба, с цел същият да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория,
като на мястото на демонтирания електромер бил
монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с
еталонен уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32
към Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол).
За тези действия, извършилите проверката лица
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване
№ 420179/10.04.2018г. (Констативния протокол).
Проверката
била извършена в присъствието на представител на
клиента, същият подписал протокола и получил копие от него.
Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за
извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията по т.
5. „Осъществен е
достъп до вътрешността на електромера. На електронната платка един от превключвателите…..
е закъсен с тинал…допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо
към схемата на електромера.“.За извършената
проверка от БИМ бил изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за търговско измерване № 1339/14.10.2019г.
С
оглед на
описаното по-горе и като било установено, че били налице
предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната
електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 48, ал. 1, т. 1 б. А от ПИКЕЕ, като
начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от
21534 kWh, като дължимата сума,
вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за
периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 3888,78
лева с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата -
10.01.2018г. - началото на корекционния
период била датата на регулярен отчет на показанията
на електромера на обекта на ищеца, който бил
най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, последната
дата била датата на извършената техническа
проверка 10.04.2018г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от
своя страна издало и процесната фактура №
**********/25.11.2019г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума,
вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо
с изх. № 7635066/25.11.2019г. изпратило на
адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително
начисление. Видно от приложенията към исковата молба и твърденията в
нея, уведомителното писмо и всички релевантни за корекцията документи били
изпратени от тях на ищеца и били получени от последния.
В
случая ставало дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие на
т. нар. „корекция на сметка за
електрическа енергия“ (иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК), които спорове били изключително добре
познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и
последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), някои състави
зачитали мотиви от стари решения, постановени при
действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово да
уважавали предявените искове от клиенти, по
отношение на които било установено, че
електромерите им били манипулирани и отчитали
доставяната им електрическа енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално
доставеното количество.
КЕВР
имал правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ).
Именно
на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел
IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
В
конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „..
в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството
за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй като ставало дума
за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза не можело да
бъде установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването
на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1, т.1 б ."б"
ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на
средството за търговско измерване - по една втора от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване”.
Стойността на дължимата сума пък била
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени.
Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление
на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17 07.2015г. на ВКС по т. д.
1650/2014 г„ I т. о„ ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда
на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015г. на ВКС по т.д. № 616 от
2015 г„ докладчик съдията Емилия Василева).
Ответното дружество счита за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно
извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина
на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото имали данни за осъществяване на състава на
престъплението по чл. 234в от НК.
Що
се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил
ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали
преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания
и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение
на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано
правото на енергийния доставчик да извършил едностранна корекция, било да бъде
установено по съответния ред, че било налице случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпило към такава
корекция.
Във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа
енергия да извършвал едностранно корекция не било предпоставено от доказването
на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяло
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажирало отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Този
въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на
ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът
давал възможност на крайния снабдител да извършвал едностранна корекция на
сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху
средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се
доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен
тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение № 11944 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о,
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016г. на ВКС, ТК,
II т.о. и др.)
В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите
при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
„Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД”, одобрени с решение на ДКЕВР № 0У-13/10.05.2008г.(0у
на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата
на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител
и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция
на сметката му, като в цялост разпоредбата имала
следното съдържание:
„Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното
дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия
изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите по ал. 7 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще
му бъдат възстановени със следващото плащане.“
Според тях не можел да се сподели
разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело
да се обоснове, само ако ОУ били изменени след
добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително
поставял изискване за наличие на ред за
уведомяване, но не вменявал в задължение на
крайните снабдители да променяли общите си условия (в
ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) нямало
подобна инструкция), още повече, че както отбелязали по-горе, такъв ред
бил предвиден.
Тяхното тълкуване се споделяло и
от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД (също краен снабдител с
електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от
18.09.2017г. на ВКС по т. д. № 961/2016г., II т. о.,
ТК).
Тук
следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД били одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на КЕВР, т.е. преди
влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012г., като дословно чл. 24 имало следното съдържание:
„Чл.24. (1)
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД въз основа на представени
от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД констативни протоколи и
справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за изминал период.
(2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява
потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане.“
При
сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВИ ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемало, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. б ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметрално противоположна теза и да твърдяло, че за целта крайните снабдители следвало да изменят
общите си условия.
Нещо
повече, следвало разпоредбата на чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС да се прилагала ведно с
общия ред за съобщаване, предвиден в ОУ, а именно този по чл. 42 от ОУ на ЕВН
ЕС, съгласно който:
„чл. 42 (2)
Всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези
Общи условия, ще бъдат разменяни на адреса на ЕВН ЕС, посочен в тези Общи
условия, и на адреса на мястото на продажбата, или на адреса за кореспонденция
, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен съобщенията,
уведомленията, предизвестията и другите документи, които настоящите Общи
условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова информация.
(3) При
промяна на адреса за кореспонденция Клиентът е длъжен да уведоми ЕВН ЕС за
новия адрес в седемдневен срок. При неизпълнение на това задължение всички
изпратени съобщения и уведомления до посочения пред ЕВН ЕС адрес на Клиента, се считата за
действителни.“
Моли съда при постановяване на решението
да има предвид и най-новата практика на ВКС. В
посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС,
обективирана в Решение № 124 от 18.06.2019г. на ВКС по гр.д. 2991/2018г. която била в смисъл, че крайния снабдител имал право да коригира сметка на клиент за отминал период, независимо
от това дали приел нови общи условия, по смисъла на чл. 98а, т.6 от Закон за
енергетиката.
Според цитираното решение, което
прилагали към настоящия отговор „От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6
от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1,
т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението
обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред.“
Тъй като
били налице всички изискуеми от закона предпоставки
за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай и тъй
като ищецът не бил заплатил претендираната от него сума, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде
отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС да бъдели присъдени сторените деловодни разноски.
От изложените обстоятелства в исковата молба
се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124,
ал.1 от ГПК. Безспорен по делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното
дружество. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД не оспорва
фактическите твърдения, посочени в исковата молба. Излага доводи, че
оспорваната сума е основателно начислена и дължима. Ответникът следва да
установи твърденията, че е установено манипулиране на средството за търговско
измерване и че е спазена процедурата,
предвидена в общите условия за съставяне на констативен протокол, демонтаж на
електромера и извършване на експертиза за неговата годност, както и, че
оспорваната сума е начислена основателно.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Фактура №
**********/25.11.2019г.; Констативен протокол № 420179 от 10.04.2018г.; Констативен
протокол № 1339/14.10.2019г.; Справка за коригиране на сметката за
електроенергия от 20.11.2019г.; Писмо с изх. № 7635066/25.11.2019г.; Обратна
разписка от 29.11.2019г.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна
такса, пълномощно на адв. М.Ч. и на
юриск. Ирина Колева.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание
на 16.06.2020г. от 10.10ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
изпрати на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: