Присъда по дело №230/2019 на Районен съд - Самоков

Мотиви

към присъда, постановена на 28 август 2019 година по наказателно дело № 230 нохд по описа на С. районен съд за 2019 година.

Прокурор от С. районна прокуратура с обвинителен акт по досъдебно производство ДП № 74/2017 год. по описа на ОСлО при СОП  е повдигнал обвинение срещу подсъдимия С.С.К. ЕГН **********  за престъпление по чл.. 210, ал.1 т.3 и т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК, обвинен в това, че за времето от началото на месец август 2015г. до 28.08.2015г. в гр.Н. и в гр.М., като длъжностно лице /представител на „***-**-****" ООД/ , с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у А.А.М., гражданин на Р. Федерация, че ще му продаде апартамент с идентификатор № .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н., обл.Б., представляващ апартамент В 2-21, със застроена площ 34,69 кв.м. ведно със съответните кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, с обща площ на апартамента 40,33кв.м., съгласно кадастралната схема, състоящ се от дневна-спалня с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, на втори жилищен етаж във вход Б, в жилищен комплекс „Б.", в поземлен имот ПИ с идентификатор .. по кадастралната карта на гр.Н., община Н., област Б. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 30 000 евро по курс на БНБ към 28.08.2015г. 1,95583 лева за евро или сумата от 58 674,90 лв. и причинената вреда е в големи размери- равняваща се на 154,405 минимални работни заплати МРЗ, която съгласно ПМС № 139/04.06.2015г. е в размер на 380лв.

В съдебното производство А.А.М. е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане гражданския му иск за сумата 30 000 евро претендирани като обезщетение за имуществени вреди от деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28 август 2015 година до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага наказание три години лишаване от свобода условно с приложение на чл. 66 ал. 1 НК.  

Гражданският ищец А.А.М. в съдебно заседание поддържа лично гражданския си иск за сумата 30 000 евро претендирани като обезщетение за имуществени вреди от деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28 август 2015 година до окончателното й изплащане, като претендира и направените по делото разноски.

Подсъдимият С.С.К. ЕГН ********** в съдебно заседание лично и чрез защитника си адвокат Б.М. от САК вземат становище за оправдателна присъда  и за отхвърляне на предявения граждански иск изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Свидетелят А.А.М.-гражданин на Р. Федерация и М. Т. К. с която живел на съпружески начала и имат дете искали да купят апартамент на българското Черноморие. През пролетта на 2010 година по интернет св. М. намерил фирма за продажба на имоти по българското черноморие „T. B. P. LTD ", която имала представителство в град М.. А.М. се обадил по телефона в представителството на това търговско дружество в М. и от там получил телефона на подс. С.С.К. като лице за контакт и агент по продажбите. Св.М. се обадил по телефона на подсъдимия С.С.К. и си уговорили среща в гр.Б.. На 30.04.2010 г. св. А.М. заедно със свидетелката М. К., пристигнали в Б., в гр.Б., където на летището ги чакал подс. С.С.К.. В продължение на 4 дни показвал на свидетелите А.М. и М. К.  различни имоти в  Н., С. б., Р. и Е. но цените им били високи за св. М. и М. К. те решили да изчакат да паднат цените. Разменили си с подс.К. телефони и имейли и А.М. и М. К. се прибрали в Р..

През месец юни 2010 година свидетелката М. К. родителите на която са българи дошла на море в Б.  с общото им на нея и св. А.М. дете, което тогава било на една година и се настанили в курорта С. В., където прекарали три седмици с майката на св. М. К. и с нейна приятелка. По време на този престой през юли 2010 година те продължили да оглеждат и да избират апартаменти в района на Н., като стигнали и до гр. С.. Видно от показанията на свидетелите А.М. и М. К. още тогава решили  апартаментът който ще купят да бъде в град Н. и уведомили подсъдимия С.К. за това свое решение. Подсъдимият им казал че има роднина, който работи в банка има достъп до такива апартаменти собственост на банките с възможности такива апартаменти да се купят на по-ниска цена. С.К. обещал на свидетелите М. и М. К., че в момента в който се появи нещо изгодно и подходящо за тях, той веднага ще им съобщи. В края на 2010 година свидетелят А. М. и подс. К. се уговорили св. М. да му даде 50 000 евро,  тъй като С.К. му обяснил, че в много спешен порядък трябва да се купи такова жилище. Тези пари А.М. ги дал на подс. К. срещу разписка, с цел да може спешно да се осъществи покупко-продажбата на такова жилище с надеждата че до лятото на 2011 година апартаментът ще бъде купен и ще почиват в него. Това не се случило нито до месец септември 2011 година, нито въобще. Св. М. започнал да настоява да му се върнат дадените на подсъдимия 50 000 евро.

Тези 50 000 евро не са предмет на обвинението. Макар и със закъснение от една година св. А.М. си получил тези пари от подсъдимия К., при това с голяма добавка за закъснението.  Това дало възможност на подсъдимия да продължи да предлага услугите си на св. М. да му намери търсения апартамент в град Н. на изгодна цена.

През юли 2014 година свидетелката М.К. пристигнала в Б. в град Н., настанили се с нейна приятелка в комплекс „В.” и останала там 1 месец. Имали уговорка с подсъдимия да търсят за закупуване апартамент в град Н. и по време на този си престой продължили да търсят и оглеждат апартаменти, които С.К. им показвал. И по време на този престой в Б. свидетелката М. К. не намерила апартамент за цена, отговаряща на тяхните възможности. Подсъдимият С.К. *** свидетелите А.М. и М. К. и имал уговорка с тези свидетели че като се появи изгоден апартамент за продажба, веднага да им съобщи.

В началото на лятото на 2015 година свидетелите А.М. и М. К. започнали да търсят за покупка недвижим имот в И.. Уведомили за това подсъдимия С.К.. Подсъдимият им казал че  жената с която живее на съпружески начала на име С. живее в И. вече 10 години и познава условията за покупка на имот. Предложил услугите да им огранизира пътуване в Б., както и да ги придружава там и по време на престоя им там да търсят недвижим имот. За времето от 5 август 2015 година до 13 август 2015 година свидетелите А.М. и М. К., придружавани от подсъдимия С.С.К. ***, преводач им била жена му С. и в продължение на 5 дни обикаляли и оглеждали апартаменти предложени за продажба, цените на които били много високи за св. А.М.. В края на престоя им в Б. около 13 август 2015 година подсъдимият К. убедил св. М., че за него е най-добре да купи апартамент не в И., а в Н. Б., като му показвал снимки на апартаменти. Така в стремежа му да убеди св. М. да си купи жилище в Н. подсъдимият му показал снимки на телефона си от апартамент, за който му казал че се намира в гр. Н.. Св.А.М. харесал този апартамент. Подсъдимият го уведомил, че като дойде за сделката ще види апартамента и ще бъде много доволен. Когато А.М. и М. К. се върнали в М., те решили да купят показаният им от подс. К. апартамент, снимки на който им показвал по телефона,  за който вярвали че е в град Н., както им казал подсъдимият.  Като се прибрали в М., подсъдимият С.К. се обадил на свидетеля А.М. и му казал, че цената на апартамента, който харесал св. М. била много ниска, повече нямало как да падне и спешно трябвало да преведе пари за покупката на този апартамент. На 24. 08. 2015 година подсъдимият С.К. изпратил по електронната поща снимки на апартамента и сканиран договор за апартамента който подсъдимият обещавал срещу превод на 30000 евро да продаде на свидетеля М., който договор бил заснет с подписа на подсъдимия за продавач, като пълномощник на „T. B.P. . LTD ". Препис от този договор в който е посочена сметката по която трябвало да се преведат инкриминираните 30 000 евро е приложен по делото. Подсъдимият С.К. обещал на св. М., че ще му се обади, за да му каже датата, на която трябвало да пристигне в РБ, за да изповядат сделката пред нотариус, че че преди сделката ще покаже апартамента на св.М.. Относно собствеността на обещания му за продажба апартамент подсъдимият обяснил на св. М., че този апартамент е на банка, в която работел негов роднина и че неговата (на подсъдимия) фирма  „T. B. P. LTD"  трябва да откупи същия апартамент от банката, след което ще оформи документите и ще го продаде на св. М. и М. К., което трябвало да стане януари или февруари 2016 година. Подсъдимият К. уверявал св. М. че документите за апартамента и собствеността му ще му ги предостави при изповядване на сделката. Това се установява от показанията на св. М. на досъдебното производство дадени пред съдия от РС С. и четени на съдебното следствие на основание чл. 281 ал. 1, т. 2 НПК.  

Така изпратения на свидетеля А.М. по електронната му поща предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24. 08. 2015 год, със сканиран подпис на подсъдимия за продавач, бил използуван от подсъдимия за възбуждане заблуждение у св. М., че ще му бъде продаден описания в договора имот срещу исканите спешно 30 000 евро, за които подсъдимият уверявал свидетеля М., че са цена на обещания му за продажба недвижим имот, максимално ниска, без възможност да падне повече. Видно от съдържанието на този предложен на св. М. договор, изпратен му само по електронната поща, заснет с подписа на подсъдимия за продавач страните се задължавали да сключат окончателен договор за покупко-продажба на апартамента описан в договора и съгласно който продавача „T. B. P. LTD"  представлявано от С.С.К. /съгласно пълномощно от 04.05.2012г./ се задължава срещу продажна цена 30 000 евро, платими до 25. 08. 2015 година да продаде на купувача А.М., апартамент с идентификатор № .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н., обл. Б., съставляващ Апартамент В 2-21 със застроена площ от 34,69кв.м., ведно със съответните кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, с обща площ на апартамента 40,33кв.м. съгласно кадастрална схема, състоящ се от дневна-спалня с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, който се намира на втори жилищен етаж във вход Б в жилищен комплекс „Б.", разположен в ПИ с ид.№ .. по кадастралната карта на гр.Н., община Н., обл.Б..

Видно от показанията му, които съдът кредитира свидетелят А.М. се притеснявал да изпрати исканата сума без документ доказващ плащането. В отговор на това подсъдимият обещал на св.М., че ще  му изпрати разписка за получаването на сумата 30 000 евро, като гаранция, като оригиналната разписка ще му изпрати с куриерска пратка по DHL, но в действителност след получаването на парите му изпратил само по електронната поща сканирана разписка, оригинал на която св. М. никога не получил.

Свидетелят А.М. на 28.08.2015г. превел сумата от 30 000 евро по сметката, която била посочена в документа озаглавен „Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 24. 08.2015 година”, изпратен му от подсъдимия по електронната поща, сканиран с подписа на подсъдимия в този договор. Когато подсъдимият уговарял свидетеля М. да му изпрати исканите 30 000 евро като цена на апартамента, той му обещал да изпрати оригинала на договора по DHL, но пострадалият М. така и не получил този договор, а подсъдимият все го лъжел че го е изпратил, но при разговори по телефона с фирмата куриер му казали, че пратката се била изгубила.  Така, това което свидетелят М. получил по електронната си поща е сканирано копие на този подписан от подсъдимия документ, наричан по-долу „предварителен договор”, съдържащ описание на имота, който се обещава за продажба на пострадалия, цената на имота – 30000 евро, превод на която се иска незабавно и в пълен размер.

На 28.08.2015г. по посочената в описания предварителния договор сметка били преведени от свидетеля А. М. исканите му от подсъдимия 30 000 евро, които подсъдимият С.С.К. изтеглил същия ден на каса. От приложеното по делото извлечение от „П. и. б." АД е установено, че сумата от 30 000 евро е постъпила по сметка на търговското дружеството „T. B. P. LTD"  - на 28.08.2015г. и е изтеглена същия ден на каса от подсъдимия С.К..

Като получил инкриминираните 30000 евро подсъдимият С.С.К. на 29.08.2015г.,  изпратил на св. М.  на имейла му сканирана разписка за тези пари, в която подменил какво се задължава срещу тези пари и за разлика от обещаното с описания предварителен договор от 24. 08. 2015 година, видно от сканираната разписка  се задължавал да върне до януари 2016 година. Оригинал на тази разписка пострадалият М. никога не получил. И за разписката както за предварителния договор подсъдимият не изпълнил обещаното да я изпрати на св. М. в оригинал по DHL и лъжел пострадалия че от тази фирма куриер му казали по телефона че пратката е изгубена.

При разговорите си в този период, подсъдимият казал на св. А.М., че трябва да се дадат и 3000 (три хиляди) евро за нотариалното оформяне на покупко-продажбата и ден след като превел сумата 30 000 евро, при него в М. дошла  млада жена, която казала на св. М., че представлява С.К. и поискала и получила лично от св. М. тези 3000 евро нотариалното оформяне на сделката. На следващият ден подс. С.К. потвърдил са св. М., че е получил и тези пари.

След като получил парите, като знаел, че имотът не е в град Н., както и че няма права върху обещания за продажба имот, нито пълномощно да го подсъдимият С.К. започнал да залъгва свидетеля М. пострадал от измамата, да обещава, че ще изпълни, да отлага, само и само да печели време, с цел да отложи разкриването и доказването на измамата му.  

 За времето от 28 август 2015 година до пролетта на 2016 година свидетелят А.М. безуспешно настоявал подсъдимият да се обади за изпълнение на обещаната сделка, но това не се случило. Пролетта на 2016г. свидетелят М. си поискал парите. Както и в сканираната разписка, без оригинал, така и в разговорите си с пострадалия подсъдимият многократно обещавал на св. М. да му върне парите.  Казвал му, че имал хотел в к.к.Б. и като постъпят плащания в хотела ще върне парите със съответна неустойка. За да спечели време и да отложи максимално разкриването и доказването на измамата му, подсъдимият в този период в отговор на настояванията на св. М. му казал че е  събрал 25 000 евро и му поискал сметка на която за изпрати парите, което така и не се случило.  Това продължило до юни месец 2016г, когато подсъдимият за последен път разговарял със св.М., след което спрял да отговаря на обажданията, имейлите и съобщенията му.

В действителност когато през август 2015 год. подсъдимият за да получи исканите 30000 евро заблуждавал св. М., че срещу тази сума ще му се продаде от „T. B. P. LTD"   описания имот, не някаква банка, а свидетелката Г.В.Н., е собственик на имот с този идентификатор в комплекс Б., но в действителност този имот  не е в град Н., а в курортен комплекс С. б.. Видно от приложения в препис нотариален акт от 16. 02. 2012 год. за покупко продажба на вещно право на строеж № ., том ., рег. № ., дело № . от 16.  02. 2012 год., както и записка за вписване продажбата на имота, с идентификатор .. същият е в курорта С. б., а не в град Н.. За времето до 28.12.2016г. този имот е собственост на свидетелката Г.В.Н., която на 28. 12. 2016 година с нот. акт № ., том . от 28. 12. 2016 год  го продала на трето лице М. П. П..  В изпратения от подсъдимия на св. М., но само на снимка подписан от подсъдимия предварителен договор от 24.08.2015 г.  описанието на имота заблуждава, че местоположението му е в град Н.. Това е постигнато с отразеното в този документ, че имотът  с визирания идентификатор и описание е  по кадастралната карта на  гр. Н.. Това обективира стремежа на подсъдимия С.К. имотът по местоположение и цена да съответства на заявката на измамения М. и М. К. имотът да е в град Н. на цена години очаквана от тях. Така подсъдимият успява да мотивира пострадалия М. за спешното превеждане на исканите му 30 000 евро за които възбудил заблуждение у този пострадал че е постигната възможно най-ниска цена на обещаваното му за продажба жилище.    

По делото е доказано, че действителния собственик Г.В.Н. не е упълномощавала, не е давала съгласие подсъдимия К. да обещава продажбата на този апартамент, за цена 30000 евро., не е давала пълномощно нито на подс. С.К., нито да представляваното от него търговско дружество „T. B. P.LTD”  да продават имота въобще, още по-малко за цена 30000 евро.  

Възможност да види описанието на имота и да знае къде се намира подсъдимият получил през   2014 година, когато срещу заплащане на пари в брой - по 6000 лева на апартамент  получил пълномощно от свидетелката Г.В.Н. и сина й да продаде други техни апартаменти в същия комплекс в курорта С. б.,  собственост на баща й, както и на сина й Б.С. когато същите били незавършени, а именно  апартаменти А1 – 02 и А1-05, както и А4-01. От тях първите два били собственост на Б. С. – син на св. Г.В., а А4-01 бил собственост на В. Н. - баща на свидетелката Г.Н.В., която била упълномощена да се разпорежда с тези апартаменти от името на баща си. Видно от показанията на св. Г.В.Н. за всеки от тези апартаменти докато били в незавършен вид през лятото на 2014 година подсъдимият С.К. заплатил на нея и на сина й по 6 000 лева на апартамент, за да получи пълномощно за продажбата на тези апартаменти и сам да може да ги продаде на когото намери. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Г.В., които за съда са от значение както по въпроса, че подсъдимият и представляваното от него търговско дружество не са имали пълномощно да продават обещания на пострадалия М. имот, така и по въпроса, че по повод пълномощното за други имоти в същия комплекс, подсъдимият знаел, че имотът не е в град Н. а в С. б.. Апартаментът описан в предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имот от 24.08.2015г. в действителност не съществува в град Н., не е бил собственост на дружествата, които подсъдимият С.К. бил упълномощен да представлява, а именно Т. Б. И." ЕООД и „Т.Б. П." ЕООД и нито лично, нито като пълномощник не е имал никакви права да го продава и е знаел това, когато е поискал и получил от руския гражданин А.М. 30000 евро, като цена на този обещан за продажба имот.

Подсъдимият при осъществяване на измамама е действувал не като длъжностно лице, а като пълномощник на „T. B. P. LTD” – Т. Б.И." ЕООД с ЕИК *********, изписвано на латински като „T. B. P.LTD”

Видно от заключението на назначената и изслушана  съдебно-графическа експертиза, подписът положен под всяка от страниците в долния десен ъгъл с печат върху тях на „T. B. P. LTD" /стр. 1 до стр.4 включително/, както и на стр. 5 за „продавач/продавец" в документът озаглавен „Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2015г.” с посочени в него страни А.А.М. и „T. B. P. LTD ", представлявано от С.С.К. за продавач, са копия на подписи, положени от едно и също лице, а именно подсъдимия С.С.К..

Ръкописно изписания текст „С.К." на стр. 5 от същия „Предварителен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2015г. между А.А.М. и „T. B. P. LTD”, представлявано от С.С.К. е копие на ръкописен текст, изпълнен от едно и също лице-С.С.К..

Видно от същата експертиза, ръкописно изписания текст на „Разписка от 29.08.2015г." със съдържание „Разписка Я С. С. К." по адресу к.к. Б. № .., общ.С., обл.С., паспорт ********** Получил от А. А. М. сумму 30 000 евро /тридцать тысяч евро/, которою обязуюс вернуть до 30.01.2016г. к.к. Б. 29.08.2015г. С. С. К." е копие на текст, изпълнен от едно и също лице, а именно подсъдимия С.С.К., като и подписът положен в същата разписка е копие на подпис положен от подсъдимия  С.С.К..

Изложеното от фактическа страна се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от показанията на свидетелите А.М., М. К.,  св. Г.В.Н., копие на подписан от подсъдимия проект за предварителен договор от 24. 08. 2015 год. за покупко-продажба на недвижим имот, копие от вносна бележка, пълномощно обясненията на подсъдимия вносна бележка, разписка с описаното съдържание от 29. 08. 2015 година, пълномощно/л.52 от ДП/  протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, от заключаението на съдебно - графическата експертиза, което съдът кредитира като обективно компетентно и пълно,     справка          от        Агенция по вписванията, справка от „п. и. б." АД, пълномощни/л. 143-145/,копие от спесимен на подписите/л. 146/,копие от лична карта.

Противоречия в доказателствения материал:

В обясненията си подсъдимият отрича да е получил в качеството си на физическо лице инкриминираната сума от 30 000 евро, представена от него на пострадалия като постигната цена, за която му е обещал продажбата на процесния апартамент.  Това е опровергано по категоричен начин от представеното по делото писмено доказателство, установяващо, че подсъдимият лично е получил на каса инкримираната сума от 3000 евро веднага след превеждането й от пострадалия. Самото получаване на сумата е потвърдено от него и с описаната разписка, но видно от съдържанието й, веднага след установяване на фактическа власт върху инкриминираната сума той е подменил основанието за получаването на процесните 30 000 евро, което е едно от обстоятелствата, обективиращо умисъла му за измама.

За да получи, при това спешно исканите 30 000 евро, подсъдимият заблуждава пострадария М. че сключва с него предварителен договор, в който тези пари са цена на обещан му за продажба апартамент в град Н.. Подсъдимият успешно се възползва от разстоянието между Б.и М., където е пострадалия като му изпраща по електронен път снимка на подписан от него предварителен договор, в който парите се искат от днес за утре. Но този договор е заблуда, защото нито имотът се продава за такава цена, нито е в Н., а пострадалият никога не получава този договор в оригинал, след получаването му на снимка по електронен път.

След като вече е получил парите, подсъдимият чрез съдържанието на разписката подменя това което може да очаква пострадалия срещу тези пари. То вече не е обещания му за продажба апартамент за който преди да получи парите е заблуждавал М. че са цена на апартамента.

Когато вече е получил парите, подсъдимият чрез съдържанието на разписката от 29. 08. 2015 година вече променя това за което се задължава.

Така, за пострадалия М., който вече е се е разпоредил с инкриминираната сума и подсъдимият я е получил, това което измаменият ще получи се променя както следва:

За времето от 24. 08. 2015 год. до 29. 08. 2015 година – апартамент в град Н..

От 29. 08. 2015 год обещание да му се върнат парите до 30. 01. 2016 год.

От  30. 01. 2016 год.  НИЩО.

 Видно от разписката, изпратена на пострадалия само на снимка на електронната му поща подсъдимият не потвърждава получаването на сумата на основанието на което я е поискал и получил от подсъдимия когато е представил сумата 30000 евро като цена на обещания му срещу тази сума апартамент в град Н.. Той още тогава е знаел че нито ще продаде, нито има възможност да продаде на пострадалия описания в предварителния договор апартамент, не само защото такъв имот не съществува в град Н., но и защото няма никакви права върху такъв имот, нито пълномощно от собственика, не може да го продаде въобще още по малко за поисканите от пострадалия и получени лично от подсъдимия 30 000 евро.  Като е знаел това подсъдимият веднага след получаването на парите е скрил защо ги е получил и се е задължил да ги върне до определена дата. Съпоставено със спешното поискване на инкриминираната сума и с това защо е поискана и със съдържанието на изпратения от подсъдимия предварителен договор, поведението на подсъдимия обективира умисъл за измама. Заблуждението което подсъдимият е възбудил у пострадалия е относно основанието за разпореждане с инкриминираните 3000 евро от страна на пострадалия и е съзнавано от подсъдимия, както и вредата и с това измамата е осъществена от него, независимо от последващите маньоври и обещания на подсъдимия. В един и същи ден подсъдимият К., вече получил парите подменя престацията от обещание за продажба на имот в обещание за връщане на пари и в същия ден от негово име идва момиче да иска от пострадалия нови 3000 евро за неизпълнимо но обещано на пострадалия нотариално оформяне на сделката. Тези 3000 евро не са предмет на обвинението, но не могат да се пренебрегнат за механизма на измамата от гледна точка на момента в който са поискани, съпоставен с това за което се искат парите, и съдържанието на разписката от 29. 08. 2015 год.  Доказателствата по делото сочат, че нито нотариалната сделка е могла да се  случи и това е било ясно на подсъдимия, който именно поради това същият ден чрез съдържанието на разписката променя това което се задължава относно вече получените пари. Но по делото е доказано по несъмнен начин, че за да мотивира пострадалия М. да се разпореди с инкриминираните 30 000 евро подсъдимият С.К. възбужда заблуждение у него, че с тези пари той заплаща цена на обещания му за продажба имот. И тъй като заблуждението възбудено от подсъдимия е относно основанието за разпореждане с тези инкриминирани 30 000 евро от страна на пострадалия и вредата от това разпореждане вече е настъпила, измамата е осъществена и тя е по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 НК. 

Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин осъществяването от обективна и субективна страна от страна от подс. С.С.К. състава на престъплението измама с причинена вреда в големи размери по чл. 210 ал. 1, т. 5 вр.чл.209, ал.1 от НК. Подсъдимият С.С.К., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у пострадалия А.М., гражданин на Р. Федерация, че като преведе 30 000 евро на посочена от подсъдимия сметка като пълномощник на „T. B. P. LTD” ще му продаде описания в предварителния договор апартамент с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н., обл.Б., апартамент В 2-21, с площ 34,69 кв.м. ведно със съответните кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, с обща площ на апартамента 40,33кв.м., съгласно кадастралната схема, състоящ се от дневна-спалня с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, който се намира на втори жилищен етаж във вход Б, в жилищен комплекс „Б.",  в поземлен имот ПИ с идентификатор .. по кадастралната карта на гр.Н., община Н., област Б. и с това му е причинил имотна вреда големи размери 30 000 евро.

За да го заблуди успешно подсъдимият не само е излъгал пострадалия че ще му продаде апартамента за 30 000 евро, но и като знаел че никой не продава апартамента на тази цена е поискал спешно парите и е променил местонахождението на апартамента от С. б. в Н. и всичко това да се приспособи към изискванията и възможностите пострадалия относно имота за който го е заблудил че срещу тези пари ще може да го придобие.

В случая доказано заблуждението възбуждано от подсъдимия К. у пострадалия М. е относно основанието за разпореждане с тези 30 000 евро.

Заблуждението възбудено от подсъдимия у пострадалия, за да се разпореди с инкриминираната сума от 30000 евро, заблуждаван от подсъдимия че плаща цена на обещания му за продажба имот засяга всеки от съществените елементи на обещаната продажба – вещ, цена и съгласие.

 Заблуждението което от своя страна подс. С.С.К. е възбудил у пострадалия руски гражданин А.М. за да преведе и по този начин да се разпореди с инкриминираната сума от 30 000 евро, лично получена от подсъдимия е че срещу тази сума че ще му продаде имот върху който няма никакви права, нито пълномощно да го продава, а и в действителност не съществува такъв имот. Стремежът за спешност за превеждане на сумата искана от подсъдимия съответства на интереса му да получи исканите 30000 евро преди пострадалия р. гражданин А. М. да разбере, че в дейстителност С.К. не може да му продаде обещания за такава цена апартамент с удобно променено местонахождение в съответствие с желанието на измамения.  

Характерна е заблудата която подсъдимият е създал у пострадалия относно съгласието за обещаната на М., но в действителност неизпълнима продажба за която му е поискал и получил инкриминираните 30 000 евро, от пострадалия, успешно заблуден от подсъдимия че плаща цената на обещания му за продажба имот. Ясно че че такова съгласие няма изразено от собственик на обещания за продажба имот. Това че подсъдимият К. не е имал пълномощно да продава имота, нито представляваното от него търговско дружество също е относимо към заблуждението относно съгласието за обещаната продажба, възбуждано от подсъдимия у пострадалия за да се разпореди с инкриминираната сума. Лъжа е и неразделна част от заблуждението възбуждано у пострадалия казаното му от подсъдимия, че представляваното от него търговско дружество ще купи процесния апартамент от банка, за да го продаде на М.. Именно с оглед на това подсъдимият е искал М. спешно да му преведе инкриминираната сума като цена на обещания му за продажба имот.   В случая подсъдимият е възбудил заблуждение у пострадалия не само относно това как М. ще придобие собствеността, но и относно неговото съгласие – на самия С.К., колкото и малко значение да има то за обещаната но неизпълнима сделка, с оглед пълната липса на права на подсъдимия върху обещания за продажба имот. Само като част от измамата той изпраща на пострадалия сканиран с подписа му документът озаглавен „предварителен договор за продажба на недвижим имот от 24. 08. 2015 год. ”  Но въпреки обещанията за изпращане по DHL оригиналът на този документ подписан от подсъдимият никога не достига до пострадалия. Същата е съдбата и на разписката за получаването на инкриминираната сума. Следователно доколкото зависи от подсъдимия липсва оригинален документ за какво се иска и какво се обещава срещу превода на инкриминираната сума 3000 евро. Разпоредбата на чл. 183 ГПК обяснява защо в крайна сметка при конкретното им съдържание оригиналът на предварителния договор от 24. 08. 2015 год, и оригиналът на разписката от 29. 08. 2015 година никога не стигат до измамения М.. 

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл за измама и с користна цел-получаването на имотна облага, като подс.С.К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаел е че това което той получава като резултат на измамата му е вреда за пострадалия М., предвиждал е настъпването на общественоопасните последици  и е искал тяхното настъпване. Непосредствено след като пострадалият М. се е разпоредил с парите, с които подсъдимият го е заблудил че ще му продаде и той ще придобие процесния апартамент, подс. С.К. лично е получил тези пари и веднага чрез съдържанието на разписката е променил какво се задължава срещу тези пари. Докато преди да получи инкриминираните 30 000 евро, той е заблуждавал пострадалия че тези пари са цена на обещания му за продажба имот , така както е описано в предварителния договор, като вече е получил парите, знаейки че такава продажба неизпълнима чрез разписката подсъдимият вече обещава нещо съвсем друго. Обстоятелствата поради които е неизпълнима продажбата обещана с изявлението съдържащо не в предварителния договор са били известни на подсъдимия още в моментът в който той е заблуждавал пострадалия че му е намерил апартамент в Н., който той ще закупи за исканите му 30 000 евро. Наложената от подсъдимия спешност също обективира умисъла му за измама. Съдът кредитира пострадалия М. за тази наложена му от подсъдимия спешност, и това кореспондира на датите визирани в изпратения от подсъдимия на пострадалия документ озаглавен „предварителен договор от 24. 08. 2015 година. Видно от същия договор крайният срок в който М. трябва да преведе сумата 30 000 евро, визирана като продажна цена е до следващия ден – 25. 08. 2015 година и това видно от съдържанието на предложения от подсъдимия предварителен договор е условие да се осъществи сделката. Това съпоставено с поведението на подсъдимия също обективира умисъла за измама защото към този момент нито С.К. нито посоченото търговско дружество имат права, пълномощно или възможност да осъществят обещаната продажба.

Съдът не приема за основателни доводите на защитата, че измамата и умисъла за нея се изключват от предшестващите отношения между подсъдимия и св. М. 2010 – 2011 година. Съдът въз основа на показанията на св. М. и М. К. приема за установено видно от фактическите констатации,че в края на 2010 година свидетелят А. М. и подс. К. се уговорили св. М. да му даде 50 000 евро,  за които С.К. им обяснил, че в много спешен порядък трябва да се купи това жилище от банка и да се продаде на св. М.. Тези пари А.М. ги дал на подс. К. срещу разписка, с цел да може спешно да се осъществи покупко-продажбата на такова жилище с надеждата че до лятото на 2011 година апартаментът ще бъде купен и ще почиват в него. Това не се случило и макар и с година закъснение подсъдимият върнал на св. А.М. тези 50 000 евро, при това с голяма добавка за закъснението. На тези предшестващи отношения между страните защитата основава своите доводи че в  действителност подсъдимият не е измамил св. М. и не е имал умисъл за измама. Съдът приема, че тези предшестващи отношения и преди всичко връщането на тези 50 000 евро от подсъдимия плюс голямата добавка за закъснението не внасят съмнение в измамата, нито в умисъла за процесната измама, която си остава доказана, както и всеки от обективните и субективните й признаци. Това предшестващо връщане на парите от подсъдимия с голяма добавка, всъщност е улеснило измамата, предмет на настоящото дело, защото привидно намалява риска от предварителното превеждане на инкриминираните 30 000 евро. За пострадалия това е същият човек у когото дадените 2010 год. 50 000 евро не само не са се изгубили, но и са се увеличили.

Това е от естество да неутрализизира страховете и резервите у пострадалия да преведе отново голяма сума за желаната и с години очаквана покупка на жилище в Н. на тази гранично ниска цена. Но този път и цената е лъжа и спешността за превеждането й почива на лъжа, отделно от това няма такъв имот, като е заблуда и изпратеният от подсъдимия и подписан предварителен договор, но само на снимка и изпратен само в електронен вид по електронната поща на пострадалия. Измамата е осъществена, но съществено улеснена от изтъкнатите предшестващи отношения между подсъдим и пострадал 2010 – 2011 година.

Веднага след получаване на инкриминираната сума, която е вреда за пострадалия М. в големи размери, подсъдимият обещава връщането й, като това отклонение от основанието на което е искал и получил парите е защото е знаел, че няма права, нито пълномощно и не може да изпълни обещаната продажба на апартамента в Н. и за да придаде вид на измамата, като неизпълнени граждански отношения. Но щом за получаване на инкриминираната сума възбужда заблуждение у пострадалия и това заблуждение е относно основанието за разпореждане от страна на А.М. с инкриминираните 30000 евро се касае за наказателна измама, не само защото такъв имот в гр. Н. няма, а и защото на тази сума подсъдимият е придал вид че е постигната цена на апартамента обещан за продажба на пострадалия. Измамата и то наказателна по чл. 210 ал. 1, т. 5 от НК е доказана, независимо дали и кога подсъдимият ще върне парите. В действителност до приключване на съдебното следствие инкриминираната сума не е върната на пострадалия, вредата не му е възстановена, но за измамата от значение е как и защо са поискани тези 30000 евро и щом пострадалият е заблуден относно основанието за разпореждане с тази сума, тази заблуда е измама. Вредата за М. от това разпореждане е вреда от измама и тя е довършена от момента на настъпване на вредата. В случая подсъдимият лично получава инкриминираната сума, но измамата вече е осъществена с настъпилата вреда за пострадалия за същата сума защото поради възбуденото от подсъдимия заблуждение че плаща цена на обещан му за продажба апартамент в град Н. той се разпорежда с тази сума. Пострадалият иска да си купи жилище на морето. Не за да му се върне сумата той я превежда по сметка посочена му от подсъдимия, а за да купи с нея обещан му за продажба недвижим имот в град Н.. Тази продажба е неосъществима и неизпълнима от момента в който подсъдимият е поискал инкриминираната сума и чрез изпратения на пострадалия М. проект за предварителен договор й е придал вид, че като я преведе, той плаща цена на обещания му за продажба недвижим имот. Доказана е както самата измама, така и умисъла на подсъдимия за тази измама още в момента на осъществяването й.

Неразделна част от възбуждането на заблуждението за да мотивира М. да се разпореди с исканите 30 000 евро, представени като цена на имота, е начинът по който С.С.К. експлоатира изпратения на пострадалия по електронната му поща предварителен договор от 24. 08. 2015 год. за покупко-продажба на недвижим имот, и клаузите в него, със заснет сканиран подпис на подсъдимия в него за продавач.  Съдържанието на този документ, подписан от подсъдимия но само на снимка, а изпълнен само от пострадалия за исканите му 30000 евро  е съществена част от съдържанието на това за което подсъдимият е заблуждавал А.М., това което му е обещавал, на това което е искал от него, включително и за какво се искат парите и какво се обещава срещу тях. Съществен момент от това съдържание, осигуряващ успех на измамата е, че според клауза на чл. 2 от договора прехвърлянето на правото на собственост и изповядване на сделката по нотариален ред е едва след пълното изплащане на сумата визирана като продажна цена, за която в същия договор се иска да бъде преведена по  визираната в този документ сметка до 25 август 2015 год. Така, съгласен ли е пострадалия М. с тази години очаквана цена,  той трябва предварително да преведе по посочената сметка инкриминираната сума 30000 евро, представена като продажна цена на имота. С това съдържание на  договора изпратен само на снимка от подсъдимия на пострадалия М. се подготвя успеха на измамата, защото едва след превеждането на исканата сума ще излезе на бял свят, че нито подсъдимият, нито фирмата която представлява имат права или пълномощно за обещаната продажба.  Но за пострадалия е вече късно, вече се е разпоредил с парите за които е заблуден че плаща цена на обещания му за продажба имот. С превеждането на инкриминираната сума  целта на подсъдимия е постигната, измамата е осъществена, когато и пострадалия да разбере че няма да се случи обещаното му от посъдимия с изпратения му, но само на снимка и по електронен път предварителен договор. 

Измамливите действия на подсъдимия С.К., в частност възбуждането на заблуждение у пострадалия  по описания начин са с такова съдържание, че  мотивират пострадалия М. да извърши на датата 28. 08. 2015 год. акт на имуществено разпореждане за инкриминираните 30 000 евро преведени по посочената в предварителния договор сметка.   Така за пострадалия М. настъпва вредата предмет на обвинението 30 000 евро които са получени от подсъдимия благодарение на възбужданото и поддържано от него заблуждение относно основанието за разпореждане с инкриминираната сума, а именно че ще му се продаде процесния апартамент, цена на който са вече изплатените от пострадалия 30 000 евро. Настъпилата за пострадалия вреда от 30 000 евро е налице и тази имотна вреда за пострадалия А.М. е в пряка причинна връзка с това създавано и поддържано от подсъдимия заблуждение с посочения предмет.

Измамата, като резултатно престъпление е довършена с причиняването на имотната вреда на пострадалия А.М. осъществено в гр.М. за сумата 30000 евро, преведена на 28. 08. 2015 година и изтеглена на каса лично от подсъдимия.  

От субективна страна  измамата е осъществена от подс. К. с пряк умисъл и користна цел да набави за себе си имотна облага. Подсъдимият е знаел и не е могъл да не знае, че в следствие на възбуденото и поддържано от него заблуждение по отношение на М., последният като преведе по посочената сметка исканите от подсъдимия 30000 евро, имотна вреда в същия размер ще настъпи за А.М..  Подсъдимият е съзнавал вредата за този който превежда 30 000 евро за обещаната, но неизпълнима продажба, защото няма никакви права, нито той, нито представляваното от него търговско дружество, нямат собственост нито пълномощно от собственик, а точно това проверява нотариуса.  Всичко, лъжите и заблудите, за начина по който М. срещу тези 30 000 евро ще придобие процесния апартамент в Н. е само и само да мотивира пострадалия М. да се разпореди с целените  30 000 евро, получени от подсъдимия като имотна облага и представляващи имотна вреда за  пострадалия М..

Съдът следва да признае подсъдимия С.С.К. ***,  с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от началото на месец август 2015г. до 28.08.2015г. в гр.Н. Б.и в гр.М., Р. Федерация като представител на „***-**-****" ООД/ , с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у А.А.М., гражданин на Р. Федерация, че ще му продаде апартамент с идентификатор № .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н., обл.Б., съставлявал Апартамент В 2-21, със застроена площ 34,69 кв.м. ведно със съответните кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, с обща площ на апартамента 40,33кв.м., съгласно кадастралната схема, състоящ се от дневна-спалня с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, който се намира на втори жилищен етаж във вход Б, в жилищен комплекс „Б.", разположен в ПИ с ид. № .. по кадастралната карта на гр.Н., а в действителност курорта С. б., община Н., област Б. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 30 000 евро, и причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал.1 и т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК. По курс на БНБ към 28.08.2015г. 1,95583 лева за едно евро сумата 30000 се равнява на 58 674,90 български лева.  Това са повече от 154 минимални работни заплати - 154,405 МРЗ, съгл. ПМС № 139/04.06.2015г. МРЗ за страната е  380лв.

Подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението че е извършил посочената измама като длъжностно лице. Действително при осъществяването на измамата той е представлявал  „***-**-****" ООД/ , T. B. P. LTD, но се касае за представителство по пълномощие и деянието не е извършено от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице, като не се твърди от обвинението, нито се установява никое от обстоятелствата поради които подсъдимия да се приеме за длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 НК.

Тъй като не е посочено от обвинението в пълнота сред квалифициращите обстоятелства, че подсъдимият е извършил измамата като пълномощник на търговското дружество „***-**-****" ООД/ , T. B. P. LTD в кръга на неговото пълномощие, обстоятелството че подсъдимият е извършил измамата като пълномощник на това търговско дружество следва да се вземе предвид като отегчаващо при определяне на наказанието, но квалификацията остава по чл. 210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 НК.

Не се твърди от обвинението, нито се установява на подсъдимият е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение или ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, ЧСИ и помощник ЧСИ. Не се твърди от обвинението чрез визиране на конкретни обстоятелства подсъдимият да е имал ръководна длъжност в T. B. P. LTD или да му е възложена работа с пазене или управление на чуждо имущество, включително и в това търговско дружество. 

Доказано е по несъмнен начин квалифициращото обстоятелство, че измамата е в големи размери. Така както чрез заблуждението че ще му продаде обещания апартамент в град Н. описан в предварителния договор, подсъдимият е мотивирал пострадалият да се разпореди с 30000 евро и това е вредата от измамата, така и умисъла му за измама за същата сума е доказан. Именно тази сума веднага след превода й е изтеглил на каса подсъдимият, като всичките му действия и обективирано поведение описано във фактическите констатации на съда обективират умисъл за измамата който обхваща и размера на инкриминираната сума. Този размер е 30 000 евро,  които по курс на БНБ към 28.08.2015г. 1,95583 лева за едно евро се равняват на  сумата от 58 674,90 лв. и е доказано, че причинената вреда е в големи размери- равняваща се на 154,405 минимални работни заплати МРЗ, като съгласно ПМС № 139/04.06.2015г. МРЗ за страната към този момент е в размер на 380лв.

НАКАЗАНИЕТО:

При определяне размера  на наказанието „лишаване от свобода” в рамките на посочената квалификация, съдът отчита като отегчаващи обстоятелства лошите характеристични данни, изразени в предшестващо посегателство на чужда собственост – кражба през 2010 година в хотел С., за която има влязло в сила осъждане от С. районен съд, визирано в свидетелството за съдимост на подсъдимия.

Друго отегчаващо обстоятелство е че в процесния случай се касае за имотна измама с повишена обществена опасност произтичаща от това какво човек влага за закупуване на имот.

Отегчаващо обстоятелство е и високата степен на проявление на квалифициращото обстоятелство „големи размери”. При положение че 70 МРЗ е достатъчно за квалификацията „големи размери”, е отегчаващо обстоятелство, че вредата от измамата на подсъдимия е два пъти повече от нужното за „големи размери”. В съдебната практика е възприет обективен критерий за определяне на вредата като особено големи размери - когато стойността й надвишава 140 пъти установената за страната МРЗ към момента на деянието В тази насока съдът съобрази че причинената от процесната измама вреда се равнява на 58 674,90 лева, което е повече от 154  минимални работни заплати. Това съдът приема като отегчаващо обстоятелство за възприетата квалификация по чл. 210 ал. 1, т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 НК. Аргумент за това се съдържа и в разпоредбата на чл. 211 НК, установяваща и предпоставките за прилагане на тази разпоредба. Тази квалификация се прилага когато е налице причинена от измамата вреда в особено големи размери и представляваща особено тежък случай. По аргумент от тази разпоредба, когато не е налице особено тежък случай, обстоятелството че причинената от измамата вреда е в особено големи размери се отчита като отегчаващо обстоятелство в рамките на квалификацията за измама в големи размери по чл. 210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 НК.

Както бе посочено отегчаващо обстоятелство е и това, че  при извършване на измамата подсъдимият е представлявал по пълномощие търговско дружество, в предмета на дейност на което е продажбата на недвижими имоти. Точно поради това представителство пострадалият М. е попаднал в измамата. Представляваното по пълномощие от подсъдимия търговско дружество има представителство в М.. Така пострадалият от измамата попада на T. B. P. LTD  свързал се е с подсъдимия, като представител на това търговско дружество, за да си купи апартамент по българското черноморие. Точно като представляващ по пълномощие търговското дружество подсъдимият е измамил пострадалия и това е видно от съдържанието на измамата, съдържаща се в измамния предварителния договор от 24. 08. 2015 год. в който се иска от пострадалия от днес за утре да преведе 30 000 евро като продажна цена за покупка на имот който търговското дружество обещава да му продаде, а подсъдимият е визиран като представляващ това търговско дружество и в действителност е негов пълномощник. И след измамата подсъдимият продължава да спекулира с това търговско дружество на което е пълномощник обяснявайки на съдебното следствие, че сумата 30 000 евро е налична и че отношенията с пострадалия М. са „отворени”. Но щом чрез възбуждане на заблуждение за обещаната но неизпълнима сделка пострадалият е мотивиран да се разпореди с процесните 30 000 евро измамата е доказана и си остава независимо дали са налични тези пари и кога ще се върнат. Фактически въпрос е дали подсъдимият ще чака да изтече давността и залъгва че сумата е налична, измамата си остава, и отделно от това е въпросът дали вредата от измамата е възстановена. Това не е сторено за четири от петте години в които изтича погасителната давност. Същественото е че в тези отношения пострадалият от измамата е попаднал защото е потърсил връзка с фирма със съответния предмет на дейност, която да му намери имот в българското черноморие и именно като пълномощник на такава фирма подсъдимият е извършил измамата и това е самостоятелно отегчаващо обстоятелство.  

Отегчаващо отговорността обстоятелство със самостоятелна тежест е че видно от показанията на свидетелите А.М. и М. К. подсъдимият се е представял пред тях за собственик на търговското дружество T. B. P. LTD, което всъщност  представлявал по пълномощние. Едно е пълномощник, друго е собственик и щом се е представял за собственик на това търговско дружество, това е отегчаващо обстоятелство, реално повишаващо конкретната обществената опасност на измамата и то в пряка връзка с осъществяването й: Подсъдимият уверявал пострадалия, че фирмата му ще изкупи от банка и ще му продаде обещания апартамент.  

В конкретния случай, обстоятелството, че подсъдимият е о.с.и с висше образование не налага извод за добри характеристични данни. Това е заблуда за измамените, докато разберат, че усилията им, надеждите и парите им за да си имат жилище в Н., всъщност са напълнили джоба на един о.с.с висше образование. Като руски гражданин пострадалият М. е разчитал именно на подсъдимият да проверява вместо него условията за придобиване на собствеността върху обещаното му жилище за придобиване чрез покупко-продажба. Именно с това доверие е злоупотребил подсъдимия и в конкретния случай, всичко което външно го прави сигурен, доверен и знаещ, го е улеснило в измамата, във възбуждането на заблуждение у пострадалия руски гражданин и е отегчаващо обстоятелство.

Съдът намира, че едно наказание от четири години и половина лишаване от свобода е необходимо за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Това наказание ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, за създаване у него контрамотив за други измами и посегателства над чуждо имущество. С това наказание ще се отнеме и възможността на подсъдимия да извършва други такива престъпления. Посоченото наказание лишаване от свобода ще съдейства за постигане и на генералната превенция, защото въздейства предупредително възпитателно на другите членове на обществото, включително и от обкръжението на подсъдимия да се въздържат от такива деяния и да уважават чуждото имущество, да се въздържат от посегателства на чуждо имущесттво, независимо дали е обществено или лично.

На основание чл. 57 ал. 1, т. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража подсъдимият следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода при общ първоначален режим на изтърпяване.

            Предявеният от А.М. граждански иск е доказан по своите основание и размер. Касае се за непозволено увреждане което е и предвидено в закона престъпление измама посочено в наказателната част на присъдата.

Доказано на първо място е деянието с което подсъдимият заблуждавайки пострадалия М. че чрез искания от подсъдимия превод плаща цена на обещан му за продажба имот му причинява вреда в размер на инкриминираната сума 30000 евро. Тези вреди са виновно причинени от подсъдимия чрез умишлена измама предмет на присъдата и по силата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД подсъдимият, който е причинил на А.М. тези вреди дължи поправянето им. Чрез престъплението измама предмет на присъдата подсъдимият виновно е причинил на пострадалия и граждански ищец А.М. имуществени вреди в размер на  30 000 евро, които подсъдимият се осъжда му изплати ведно със законната лихва върху тази сума                  считано от 28. 08. 2015 година до окончателното й изплащане. По силата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД при вреди от непозволено увреждане причинителят на вредите е в забава от момента на причиняване на вредите, без да е необходима покана за да настъпи изискуемост на вземането за обезщетяване на причинените вреди. Поради това и на основание чл. 86 и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД подсъдимият дължи законната лихва върху сумата 30000 евро считано от 28. 08. 2015 година когато е настъпила вредата до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият дължи на гражданския ищец А.А.М. сумата 5 600 лв, от които 4 580 лева адвокатско възнаграждение за неговите повереници адвокати К. Ш. и Й.Н. на основание чл. 7 ал. 2, т. 4 вр. чл. 13 ал. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както  и 1020 лева за разноски за път между М. и С. и обратно.

Държавната такса дължима от подсъдимия по уважения граждански иск се определя от левовата равностойност на сумата 30 000 евро към момента на измамата. Тази стойност е в размер на 58 674,90 лв. И дължимата ДТ е в размер на 4% от тази сума. По тези съображения съдът осъжда подсъдимия  С.С.К. да заплати на С. районен съд сумата 2347 лева като държавна такса върху уважения граждански иск. В тази насока относно разноските по делото, които следва да се присъдят на гражданския ищец М.А.А. съдът на основание чл. 88 от НПК съобрази разпоредбата на чл. 162 от ГПК.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати на РС С. сумата 582 лева за направените по делото разноски, а на Окръжен следствен отдел  при С. окръжна прокуратура сумата 362, 38 лева за направените по делото разноски в досъдебното производство.

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател