МОТИВИ към Присъда № 118 от 24.06.2020 год. по НОХД
№ 1755/2020 год. по описа на Варненския районен съд, тридесет и седми
наказателен състав.
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по внесен на 02.10.2018г. обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна,
с който е възведено обвинение срещу подсъдимия: И.С.А., роден на *** г. в гр. Нови пазар, живущ ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********,
както следва :
за престъпление
по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че: в периода от
03.11.2019г. до 06.11.2019г., в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление отнел чужди движими вещи както следва:
на 03.11.2019г. в гр. Варна отнел чужди
движими вещи: кожено портмоне и сумата от 60,00 лева, всичко на обща стойност
65,00 лева от владението на Ц.С.В.;*** отнел чужди движими вещи: мобилен
телефон „Самсунг Галакси Джей 5" и прозрачен гръб за телефон, всичко на обща
стойност -146,00 лева от владението на Х.П.Д.;*** отнел чужди движими вещи:
дамска чанта, марка „couquette red"
, ведно с намиращите се в нея ролон стик „Dove", червило „LUXE", червило „AVON" ,
кутийка с надпис „WILD BERRY", силиконов калъф за телефон с надпис Р8, полиетиленова торбичка с надпис FULLMAX, полиетиленова торбичка с надпис ELITIS, две пакетчета с
мокри кърпички, три десерта „Кремалино какао",
розов гребен, две таблетки Генералгин, две таблетки Хексоралетен, три броя химикали, червило „URIAGE",
мобилен телефон NOKIA 100, сивочерен на цвят с ИМЕИ
номер: 356345053481858, мобилен телефон „Леново К6", сив на цвят с ИМЕИ
номера: 1) 863956030230394 и 2) 863956030230402, мобилен телефон „Хуавей Р8 lite", черен на
цвят с ИМЕИ номер 869856023000065, червен цилиндричен калъф с надпис „Cartier", слънчеви очила, кърпичка за очила, дамско
портмоне с надпис „HENGHUANG, стъклен протектор за дисплей на мобилен телефон
Леново К6, черен силиконов гръб за телефон, карта с памет 16 ГБ за телефон,
карта с памет 16 ГБ за компютър и сумата от 10,00 лева, всичко на обща стойност
338,85 лева от владението на Р.П.В.;
- - на
06.11.2019г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи: дамска червена кожена чанта
„Michael Kors", червено портмоне от естествена
кожа с визитки, син прозрачен несесер, съдържащ здравноосигурителна книжка на
името на Р.Й.В., трудов договор, червена кожена кутия за диоптрични очила
съдържаща диоптрични очила марка „Блейк", метална икона на Богородица с
Младенеца с размери 12x8 см, дървена икона на Св. Марина с размери 7x5 см, 2
броя калъфи за лични документи, връзка с четири секретни ключа, хванати на
халка, 2 бр. секретни ключа, сумата от 15,00 лева - всичко на обща стойност -
245,90 лева от владението на Р.Й.В. ***, като общата стойност на всички вещи
възлиза на сумата от 795,75 лева, /седемстотин деветдесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като
за това е употребена сила - чрез издърпване и нанасяне на удари.
-
Предвид изразеното в хода на
разпоредителното заседание желание на подсъдимия за разглеждане на делото по
диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК,
съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено
съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и експертното заключение,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещото лице.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение по чл. 198,
ал 1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Счита, че направеното от подсъдимия самопризнание
се подкрепя от събраните по делото доказателства. Моли подс. А. да бъде признат
за виновен. Пледира за наказание от четири години лишаване от свобода, което на
осн.чл.58А от НК да бъде редуцирано с една трета, като така наложеното
наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Защитникът на подсъдимия А., адв. Д., ВАК се солидаризира със становището на
ВРП. Твърди, че подс. А. си е взел поука и сега търпи последиците от своето
предишно поведение. Надявам се да имате това предвид при определяне на
присъдата. Пледира за определяне на наказание към минималния размер.
Подсъдимият заявява, че разбира обвинението и се признава
напълно за виновен по повдигнатите му обвинения. Съжалява за извършеното
от него. В последната си дума моли съда да му наложи минимално наказание..
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.С.А., е роден на *** г. в гр. Нови пазар, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН
**********.
На 03.11.2020 год. около 10.00 часа
пострадалата Ц.С.В., посетила магазин „Булмаг“,
находящ се в Гранд МОЛ – Варна. След като напазарувала след около един час, тя
си тръгнала да се прибира към домът си в гр.Варна, , кв.“Свети Иван Рилски“,
бл.27. Под мишницата си носела червено кожено портмоне с дължина около 20 см.,
в което имало лична карта, карта за градски
транспорт, карта за БДЖ, здравна книжка, картон за специални лекарства, снимки
и сумата от 60 лева. До като минавала по алеята край гробищния парк в посока
спирка „Родина“, тя видяла на една пейка непознат млад мъж с тъмна коса и слабо
телосложение. Тя продължила пътя си и слязла в подлеза на спирка „Родина“
където подсъдимия А. я нападнал, като я блъснал с ръце в гръб, след което я
съборил на земята, като хванал портмонето което било под мишницата и и започнал
да го дърпа. Тъй като В. оказала съпротива, А. започнал да и нанася удари с
ръка по цялото тяло и тогава пострадалата пуснала портмонето си. Подсъдимият го
взел и го сложил в пазвата си, като излязъл от подлеза от страна на кв.“Иван
Рилски“. След случилото се пострадалата получила тежест и болки в гърдите,
силно сърцебиене, като бил извикан екип на МВР и ЦСМП и тя била настанена на
лечение в УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, където била лекувана до 06.11.2019 год.
На 05.11.2019 год. св.Х.П.Д. бил втора
смяна на училище. След края на шестия час – 18.25 часа, той и негов приятел
тръгнали да се прибират. Пострадалия оставил съученика си на спирка „Патриарх
Евтимий“, а той самия към 19.50 часа
тръгнал по локалното платно на бул.“Владислав Варненчик“,
към „Макдрайв“. До като вървял, носейки ученическата си раница на гърба, св.Д.
разговарял по мобилния си телефон, марка „Самсунг Галакси Джей 5“ с баща си. В това
време след него вървял подсъдимия А. и го наблюдавал, като решил да му вземе
телефона. След като приключил разговора си, св.Д. се спрял да си прибере
телефона в раницата си. В този момент подсъдимия със сила издърпал от ръцете на
пострадалия мобилния телефон, след което
бягайки се отдалечил от мястото. Св. Д. започнал да бяга след подсъдимия, след
това и св.Б.Г., който разбрал за случилото се тръгнал да гони подсъдимия.
Подсъдимия побягнал в посока Автогара – варна и се скрил от преследвачите си.
Вечерта се свързал със своя приятел М.М., като го
помолил да заложи мобилния телефон от негово име, тъй като личната му карта
била счупена. Двамата посетили заложна къща „Монопол“ ЕООД, находяща се на
ул.“Капитан Райчо“ в гр.Варна и заложили телефона срещу сумата от 80 лева, за
което бил изготвен заложен билет №
29716/05.11.2019 г. След това двамата отишли до магазина, където подсъдимия
похарчил взетите пари.
На 06.11.2019 год. в 13.15 часа
пострадалата Р.Й.В. ***, пред стоматологичен кабинет „Д-р Едреви“. В ръката си
държала мобилен телефон по който разговаряла с дъщеря си. В ръката си държала
дамска кожена чанта червена на цвят,марка „“Michael Kors“ в която имало червено портмоне от естествена
кожа, сумата от петнадесет лева, син несесер, съдържащ, здравноосигурителна
книжка, трудов договор, червена кожена кутия съдържаща диоптрични очила,
метална икона, дървена икона, бележки и визитки, СУМПС и контролен талон към
него, връзка с четири секретни ключа, както и два секретни ключа. В това време
подсъдимия А. *** в посока ул.“Цар Асен“, когато забелязал св.Р.В. и решил да
вземе чантата и с намиращите се в нея вещи. Бягайки към нея подсъдимия внезапно
дръпнал със сила от ръката и дамската и чанта, след което продължил да бяга с
нея по улицата. Свидетелката тръгнала да бяга след него, като му викала да и
вземе парите и да и върне чантата. Подсъдимият се отдалечил от мястото, където
взел чантата. Заставайки между два спрени автомобила той отворил чантата и
видял, че в нея има монети, които взел, оставил чантата с останалите вещи между
колите и избягал. Всички действия на подсъдимия били заснети от охранителни камери, монтирани на вход на
жилищна кооперация на ул.“Цар Асен“ № 14.
На 06.11.2019 год. в 17.40 часа
пострадалата Р.П.В. била пред ОУ „Добри Чинтулов“ гр.Варна, за да прибере
дъщеря си, св.Р. В., ученичка в трети клас в посоченото училище. След като
детето излязло от училището, св.В. взела раницата му и я сложила на гърбът си,
а в дясната си ръка държала дамската си чанта, кожена, тъмно кафява на цвят,
марка „coguete red“. В чантата
и имало лична карта, СУМПС и контролен талон, служебна карта, мобилен телефон марка „Леново К6“, мобилен
телефон марка „Нокия 100“, мобилен телефон марка „Huawei P8 Lite“, слънчеви очила поставени в калъф.
Двете вървели пеша, към 18.00 часа били до входа на ОУ „Иван Рилски“ в гр.Варна. Тогава
подсъдимия А. ги забелязал и решил да вземе чантата от пострадалата. В момента
в който подсъдимия се изравнил с жената и детето, той приклекнал, хванал дамската
и чанта и я дръпнал силно. Пострадалата държала здраво чантата си, като
подсъдимия продължавал да дърпа чантата, пострадалата паднала на земята, тогава
А. с крак настъпил ръката на В., при което тя изпитала болка и пуснала чантата.
Подсъдимия успял да се отдалечи от мястото, където отворил чантата, извадил
парите и мобилните телефони от нея, след което я хвърлил в двора на училището.
След това се прибрал в домът на св.С. В., живуща ***, с която живеел на семейни
начала от известно време. Към 20.30 часа се обадил на свой приятел, св.М.М.. Казал му, че от работата му били дали два мобилни
телефона, които решил да заложи, но личната му карта била счупена и поискал от
него да ги заложи в заложна къща от негово име. Двамата отишли в заложна къща „Беш“, находяща се в гр.Варна, ул.“Под игото“ № 26 и се
опитали да заложат двата мобилни телефона – „Хуавей“
и „Леново“, но от заложната къща отказали да ги вземат, тъй като не
представлявали интерес за тях. Посещението на двамата било заснето от
охранителни камери. След това двамата отишли в дома на св.Г.М. – сестра на св.С.
В.. Тя закупила двата телефона общо за сумата от 60 лева, а мобилния телефон
марка „Нокия“ останал в подсъдимия.
След случилото се подсъдимия А. отишъл в домът
на св.М.. По късно в домът пристигнала полиция, която отвела подсъдимия А. в
сградата на Трето РУ при ОД МВР – Варна, където той дал обяснения по
извършените от него грабежи от различни лица.
От назначените по делото съдебно-оценителна
експертиза / т. ІІ, л.36-45/, е видно, че стойността на всички инкриминирани
вещи, възлиза на сумата от 795,75 лв. / седемстотин деветдесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/.
От назначената по делото видеотехническа
и лицево идентификационна експертиза в предоставения за изследване 1 бр. CD R Maxel, съдържащ записи от охранителни
камери, монтирани в заложна къща „Беш“, видеофайлове
– 4 бр. са цифров презапис на твърдия диск на
видео-охранителна система, без установени следи от манипулация. При прегледа на
снимковия материал е установено, че върху тях се наблюдава изображение на лице
със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представените като
сравнителен материал снимки на – И. С. А., като съгласно експертизата на фотокопията,
извлечени от видеофайловете категорична е заснето едно и също лице, посочено
като – И. С. А..
По делото е била назначена
съдебно-медицинска експертиза, съгласно която при инцидента на 03.11.2019 год.
и спешно хоспитализиране в УМБАЛ „Света Марина“ гр.Варна, на пострадалата Ц.В.
е била поставена диагноза: исхемична болест на
сърцето, - нестабилна ангина пекторис. Коронарна атерсколероза, продължителна камерна тахикардия.
Синхронизирано електрокардиоверзио. Перманентно предсърдно мъждене. Умерена митрална регуритация.
Хипертонична болест трети стадий, хипертонично сърце, остра левостранна
сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест.
В хода на ДП е извършено и разпознаване
на лица и предмети /т.І, л. 133-147 от ДП/, като от протокола от това действие
е видно, че пострадалите – Ц.В. и Р.В., както и св.Б.Г.са разпознали подс. А.,
като лицето, което е извършило грабежите.
От приетата по делото справка съдимост за
подс. А. е видно, че същият е
реабилитиран.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подсъдимия А., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, от показанията на свидетелите Р.П.В., Р.Й., Х.Д., М.Д., Ц.В.,
М.М., Г.М., С. В., Б.Г., дадени в хода на досъдебното производство,
справки от мобилни оператори, справка за съдимост, протокол за доброволно
предаване, както и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по
реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на
подсъдимия А., тъй като същите напълно
кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите - Р.П.В., Р.Й., Х.Д., М.Д., Ц.В., М.М., Г.М.,
С. В., Б.Г., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондират
на установената и приета от съда
фактическа обстановка.
Съдът напълно кредитира и се доверява на
проведеното в хода на ДП разпознаване на подс. А., тъй като същото е проведено
при спазване на всички изисквания на НПК.
Съдът приема заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, като
компетентно и безпристрастно дадена, като освен това кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви
по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства по делото,
съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
прави следните правни изводи:
Подс. И. С. А.,
роден на *** г. в гр. Нови пазар, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.198, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от
НК, тъй като в периода от
03.11.2019г. до 06.11.2019г., в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление отнел чужди движими вещи както следва:
на 03.11.2019г. в гр. Варна отнел чужди
движими вещи: кожено портмоне и сумата от 60,00 лева, всичко на обща стойност
65,00 лева от владението на Ц.С.В.;*** отнел чужди движими вещи: мобилен
телефон „Самсунг Галакси Джей 5" и прозрачен гръб за телефон, всичко на обща
стойност -146,00 лева от владението на Х.П.Д.;*** отнел чужди движими вещи:
дамска чанта, марка „couquette red"
, ведно с намиращите се в нея ролон стик „Dove", червило „LUXE", червило „AVON" ,
кутийка с надпис „WILD BERRY", силиконов калъф за телефон с надпис Р8, полиетиленова торбичка с надпис FULLMAX, полиетиленова торбичка с надпис ELITIS, две пакетчета с
мокри кърпички, три десерта „Кремалино какао",
розов гребен, две таблетки Генералгин, две таблетки Хексоралетен, три броя химикали, червило „URIAGE",
мобилен телефон NOKIA 100, сивочерен на цвят с ИМЕИ
номер: 356345053481858, мобилен телефон „Леново К6", сив на цвят с ИМЕИ
номера: 1) 863956030230394 и 2) 863956030230402, мобилен телефон „Хуавей Р8 lite", черен на
цвят с ИМЕИ номер 869856023000065, червен цилиндричен калъф с надпис „Cartier", слънчеви очила, кърпичка за очила, дамско
портмоне с надпис „HENGHUANG, стъклен протектор за дисплей на мобилен телефон
Леново К6, черен силиконов гръб за телефон, карта с памет 16 ГБ за телефон,
карта с памет 16 ГБ за компютър и сумата от 10,00 лева, всичко на обща стойност
338,85 лева от владението на Р.П.В.;
- - на
06.11.2019г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи: дамска червена кожена чанта
„Michael Kors", червено портмоне от естествена
кожа с визитки, син прозрачен несесер, съдържащ здравноосигурителна книжка на
името на Р.Й.В., трудов договор, червена кожена кутия за диоптрични очила
съдържаща диоптрични очила марка „Блейк", метална икона на Богородица с
Младенеца с размери 12x8 см, дървена икона на Св. Марина с размери 7x5 см, 2
броя калъфи за лични документи, връзка с четири секретни ключа, хванати на
халка, 2 бр. секретни ключа, сумата от 15,00 лева - всичко на обща стойност -
245,90 лева от владението на Р.Й.В. ***, като общата стойност на всички вещи
възлиза на сумата от 795,75 лева, /седемстотин деветдесет и пет лева и
седемдесет и пет стотинки/, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като
за това е употребена сила - чрез издърпване и нанасяне на удари.
-
Съдът намира, че обвинението спрямо
подс. А. е доказано по несъмнен и
безспорен начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на
свидетелите - Р.П.В., Р.Й., Х.Д., М.Д., Ц.В., М.М., Г.М.,
С. В., Б.Г..
Безспорно обвинението е подкрепено и от
проведеното разпознаване на подс.А., при което св.Ц.В., св.Р.В. и св.Б.Г.са
разпознали категорично подс. А.. Възприетата от съда фактическа обстановка не
се оспорва от подс. А.. В своята съвкупност всички доказателства по делото
установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпно посегателство и
начина на осъществяването на деянието, а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано /реабилитирано/ физическо
лице.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.198,
ал.1 от НК се изразява
в отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи, посочени в диспозитива на
обвинението от владението на друго лице, собственост на същия, като за
отнемането на тези вещи деецът е използвал сила.
Касае
се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на
правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
Правилно престъплението е квалифицирано
като "продължавано престъпление" по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като е налице обективна и субективна връзка /общност на вината и
еднородност на умисъла у подсъдимите/, изразяваща се в това, че осъществяват
поотделно едно и също по вид престъпление против собствеността, извършени са
при пълно тъждество на обстановката, което не позволява четирите еднородни
деяния да бъдат възприемани като отделни престъпления. Времето от няколко дни,
в което са извършени отделните деяния, безспорно може да се приеме като
"непродължителен период от време" по смисъла на чл. 26 НК,
като се изхожда и от трайно установеното в съдебната практика положение за
продължителността му (виж ТР № 52/09.11.1988 г. по н.д. № 34/88 г. на ОСНК).
От
субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с противоправните
си действия прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя
фактическа власт, като за постигане на това свое намерение е използвал сила –
нанасял е удари с ръце и крака по пострадалите. Подс. А. е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се
разпорежда с тях в свой интерес, т.е. извършил е инкриминираното деяние виновно,
при форма на вината -пряк умисъл.
Ето защо съдът призна подсъдимия за виновен и в извършване на деянието
по чл.198, ал.1 от НК.
Като причини и мотиви за извършените
деяния съдът отчете ниската правна култура на подсъдимия и стремежът му за
облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне вида и размера на наложеното
наказание съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/,
особената разпоредба на чл.58а., ал.1 от НК, предвид процедурата, по която се
провежда делото, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК,
както и от конкретно предвидените в специалната разпоредба на закона по вид и
размер наказание за четирите престъпления.
Съдът
взе предвид, че за престъплението по чл.
198, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от свобода от
три до десет години.
По
правило степента на обществена опасност на това деяния е висока. Засегнат е
по-широк кръг обществени отношения, тъй като при престъплението по чл.198, ал.1
от НК освен гарантиране на правото на собственост, осигуряват и физическата
неприкосновеност на личността.
Личната обществена опасност на дееца, съдът прецени
с оглед съдимостта на подсъдимия. Приложената справка за съдимост на подс. А.,
сочи, че той не е осъждан /реабилитиран/.
При определяне на наказанията
за това престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
следните: сравнително младата възраст на подсъдимия към момента на деянието /на
23 г./, същия е неосъждан /реабилитиран/.
Самопризнанието в съдебното производство,
предвид процедурата, по която протече съдебното производство, не би могло да се
приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна практика
по приложение на института на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно
решение №1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008 год., ОСНК на ВКС. Съгласно
цитираната точка от ТР, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Съгласно цитираната точка от ТР, при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Доказателства
за такова цялостно процесуално поведение, спомогнало за разкриване на
обективната истина, в кориците на делото не са налице. Напротив, разкриването
на престъплението и неговия автор се дължи изцяло на процесуалната дейност на
разследващите органи. Поради това съдът
намира, че формално декларираните самопризнания от подсъдимия в с.з., които са
необходими условие за приложението на диференцираната процедура по гл.ХХVІІ не
могат да бъдат отчетени като допълнително смекчаващо вината обстоятелство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
са – планирането и създаването на подходящи условия за осъществяване на
престъпната цел, престъпната упоритост, с която е преследвал целта. Нещо повече,
към отегчаващите вината обстоятелства, съдът отчете и обстоятелството, че подс.
А. е подбирал за жертва на деянието си жени и непълнолетен ученик, т.е. лица
които не би могло да окажат адекватна съпротива на деянието му.
Изложеното води съда до извода, че не са
налични нито многобройни, нито дори едно, но изключително по своята същност
смекчаващо отговорността обстоятелство и наказанието на подсъдимата следва да
се индивидуализира при условията на чл.54 от НК.
Съдът, определяйки наказанието за престъплението
по чл.
198, ал. 1 от НК, с оглед разпоредбите
на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия И.А. за това
престъпление бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. Наказанието е съобразено със степента
на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства,
поради което съдът намира, че наказание именно в този размер /в
предвидения минимум/ би постигнало целите както на специалната, така и на
генералната превенция и би било съответно на извършеното и на личността на
извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на първо
място целта на индивидуалната превенция на наказателната отговорност.
Наложеното наказание лишаване от свобода
ще отнеме възможността да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията. Не
на последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към
подобно престъпно поведение.
Предвид горното, след като определи
наказание на подсъдимия А.- „Лишаване от свобода” за срок от три години, на
основание чл.58а., ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една
трета и наложи на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
С оглед специалната и генерална превенция
и предвид данните за личността на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да
бъде изтърпяно ефективно. Като отчете и разпоредбите на чл.57 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване му.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК
зачита времето, през което подсъдимия И.А. е бил задържан по делото по ЗМВР и с
МНО „задържане под стража“, считано от 08.11.2019 год.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът
възложи на подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на
694.95 лв., по сметка на ОД на МВР-Варна.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :