№ 229
гр. Габрово, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500399 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 96 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 1334 по описа за 2024 г. на Районен съд –
град *****, съдът е осъдил Община *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, пл. „***“ № 1, представлявано от Кмета, да заплати на Х. Т. Х. с ЕГН **********,
с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № 17, на основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване
от безстопанствено куче на 17.09.2024 г., в гр.*****, в парк „*****“, ведно със законната
лихва от 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е Община ***** да
заплати на Х. Т. Х., на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдебни разноски в размер на 1 900,00 лв.
Срещу горното решение е постъпила е въззивна жалба от Община *****, с която
обжалва постановеното решение неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с
материалния закон, приложения доказателствен материал и гласните доказателства, с което е
приел за установено, че кучето е безстопанствено. Твърди, че Община ***** е положила
дължимата грижа за процесното куче. Позовават се на декларацията за осиновяване на
домашен любимец № 58/08.09.2022 г., от което се установява, че куче с № 840 е осиновено за
отглеждане за компания. С подписване на декларацията, М.Ж. е станала собственик на
кучето. Позовава се на гласните доказателства, събрани чрез разпит на св. Х. – управител на
Общинския приют, че кучето е маркирано с ушна марка, кастрирано и осиновено от М.Ж.. В
този смисъл кучето не е безстопанствено. При извършването на т.нар. „чипиране“, кучето се
регистрира в съответния регистър, поддържан от Българската агенция по безопасност на
храните и се отбелязват данни за собственика. Твърди, че кучето е имало собственик, който
носи отговорност за него. Твърди, че неправилно съдът се е позовал на противоречивите
показания на св. Д., който сочи невярна фактическа обстановка. Счита, че съдът неправилно
1
и необосновано приема, че Община ***** не е предприела необходимите действия по
нормативно вменените и задължения за овладяване полулацията на безстопанствените
кучета.
Прави възражение за размера на присъдените неимуществени вреди, като
неправилно, незаконосъобразни и несъразмерно определен. Здравословните проблеми на
ищеца са съществували години преди ухапването.
Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Претендира разноски за двете инстанции.
В срок от ответникът по жалбата е подаден писмен отговор. Излага подробни
съображения, относно двата довода на въззивния жалбоподател относно пасивната
легитимация на ответника и размера на присъденото обезщетение. Позовава се легалната
дефиниця за „безстопанствено куче“ дадена в § 1 от ДР на Наредба № 4 от МЗХГ и съдебна
практика. Счита, че изцяло необосновани и недоказани са твърденията на въззивника –
ответника, че се касаело за „случайно деяние“ и отговорност не можело да им бъде вменена
за същото, тъй като Община ***** била изпълнила задълженията си по чл. 40, 41, 47 и 48 от
ЗЗЖ- два дни след инцидента на 19.09.2024 г., общински служител заловил кучето и то било
върнато в приюта. Сочи, че за да се освободи ответникът от деликтна отговорност, същият
следва да докаже адекватно взети мерки и положени усилия, преди а не след инцидента.
Ответникът се позовава и на доказателства, които не са приобщени към доказателствата по
делото. Взема становище по направите възражения за достоверност на свидетелските
показания. Моли постановеното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно и претендира разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред районен съд – гр. ***** е образувано гр.д. № 1334/2024 г. по искова молба на Х.
Т. Х. против Община *****, в която са изложени твърдения за причинени неимуществени
вреди.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 17.09.2024 г., в парк „*****“, намиращ
се в източната част на гр. *****, при павилион, бездомно куче е захапало ищеца
няколкократно по левия крак. Бил е приет по спешност с кръвозагуба в МБАЛ „*****.“ в гр.
***** и са му извършени редица важни интервенции. Поради загубена плът са му поставени
пластмасови импланти. Наложила се е хирургическа интервенция с пълна упойка. С оглед
възрастта на ищеца раните зараствали изключително бавно и всяка седмица ходи до Габрово
за да му се поставя ваксина против „бяс“ по график, защото в ***** няма такава
възможност. Към датата на подаване на исковата молба лечението на ищеца продължава.
Пасивната отговорност на ответника обоснова със законовото задължение по Закона за
защита на животните, тъй като задължението за настаняване в приюти на безстопанствени
кучета и контролирането на агресивното им поведение е задължение на общината, на която
законът е вменил това.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва пасивната си легитимация,
оспорва предявения иск по размер и моли да бъде отхвърлен като недопустим и
неоснователен. Излага съображения за изпълнение на задълженията на общината за
ограничаване и контрол над безстопанствените кучета. Твърди, че общината е изпълнила
2
задълженията си по чл. 40, 41, 47 и 48 от ЗЗЖ, като е предприела конкретни действия по
изпълнението на мерките и извършването на действия по установяване и контрол на
безстопанствените върнати и осиновени кучета. На 19.09.2024 г., кучето е заловено и
върнато в приюта от негов координатор. Считат, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД. Сочи, че отговорност за
причинените имуществени неимуществени вреди на Х. Х. носи собственикът на
агресивното куче, която отговорност произтича от чл. 50 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.09.2024 г. ищецът е
постъпил в Ортопедотравматологичното отделение на МБАЛ „*****.“ ЕООД – гр. ***** с
диагноза „Вулнус морбус канибус крурис синистра. Лезио м. тибиалис антериор“.
Анамнезата е снета по данни на болния – при ухапване от улично куче получава разкъсни
контузни рани на лява подбедрица. На същия ден е извършена операция. Изписан е на
24.09.2024 г. За оказаната му медицинска помощ е издадена епикриза, която е приложена по
делото.
От заключението на вещото лице, по назначената съдебно медицинска експертиза се
установява, че нараняванията, които е получил ищеца са три разкъсно-контузни рани, две по
вътрешната страна на подбедрицата и една по външната страна на подбедрицата. При тези
ухапвания са настъпили лезии /увреда/ на подлежащите тъкани /кожа, подкожие,
мускулатура/, особено при голямата веобразна рана от 15 см. по външната страна на
подбедрицата. В резултат на тези наранявания има трикратни оперативни интервенции и
обработки описани в оперативните протоколи на епикризите, при които са правени ексцизия
на некротичните тъкани дебридман, хемостаза, пластика на мускулни влакна и на кожа. При
прегледа ищеца се е оплакал от болка, оток, зачервяване, нарушена походка със засегнатия
крак. До момента на прегледа няма трайно възстановяване и зарастване на нараняванията,
като в последствие се е оформил флегмон, който налагал постоянно лечение и превръзки. Не
е възстановена целостта на кожата и подкожието, а поради разкъсване на мускулни влакна
на предния тибиален мускул е нарушена флексията /сгъването/ на лявото ходило, което
ограничава подвижността му и затруднява походката. Счита, че вероятно няма да настъпи
пълно излекуване. Поради предхождащата оперативна интервенция през 2020 г. /аортно-
клатно протезиране/, ищецът е на лечение с антикоагуланти и антиагреганти /медикаменти
повлияващи кръвосъсирването и тромбоцитната агрегациа/. Има риск от кървене и
незарастване на раневите повърхности и до някъде опасност за живота на ищеца.
Предписаното медикаментозно лечение налага перманентното му прилагане.
В съдебно заседание, вещото лице е допълнило, че раните са от едно животно- има
долни и горни зъби. Към датата на прегледа от вещото лице, раните не са зарастнали. Кучето
е голямо и за това раните са големи и е налице травма. При оперативната интервенция
болния не е бил в състояние на обща упойка. Счита, че има риск от незарастване на
раневите повърхности и ищецът приема антибиотици. Раната в момента не е затворена.
Със свидетелските показания на св. П. Д. се установя, че е видял ищеца в парка,
когато вече е бил ухапан от кучето и е имало много кръв. Видял е кучето, което го е ухапало
и то не е имало стопанин. Не е имало каишка, но е имало ушна марка. Видял е три-четири
кучета наблизо след случката. Не е ходил при пострадалия, тъй като при него е имало много
хора и линейката е дошла бързо.
От показанията на св. Б. Х. се установява, че след телефонен разговор с баща си го е
намерил на стъпалата на кафенето седнал и изглеждал зле. Целият му крак и обувка били
пълни с кръв. Почти едновременно с него е пристигнала линейка, която го натоварила и
откарала в болницата. Видял е кучетата, които изглеждали раздърпани, с марки на ушите. Не
са имали вид на домашни кучета. Баща му все още изпитва страх от кучета. След операцията
е бил обездвижен за една седмица, тъй като не е можел да ходи. Раната е трябвало да се
промива. Карал го е на превръзки всяка седмица в Габрово. След месец му съобщили, че се
3
налага още една операция, защото има абсцес и некроза. Тогава баща му е рухнал
психически, защото много го е било страх. След втората операция е лежал една седмица в
болница.
Свидетелят Р. Х. установява, че не са получили сигнал за ухапан човек в парк „*****“
и дори не е имало устни оплаквания, че там има кучета. По марката и чипа може да се
идентифицира кучето. Кучето са заловили в Южния комплекс „Митко Палаузов“ и към
служителите на приюта то е било дружелюбно. Не е проявило агресия. Осиновено е
повторно това куче. Свидетелства, че в деня на инцидента за негов собственик се води
М.И.Ж.. След три-четири седмици от приюта си го е харесала друга жена, която го е
осиновила. Звънели са на собственика, но никой не е вдигнал.
От свидетелските показания на св. М.а И. се установява, че в деня на случката е
работила в павильона в парк „*****“, където е бил ухапан от куче ищеца. Често е виждала и
ищеца и кучето в парка. Кучето и друг път е стояло при тях, но не е проявявало агресия към
човека. След като е чула суматохата е излязла с кухненска ролка под ръка. Заедно с
колежката са повикали Бърза помощ. Към настоящия момент тя е осиновителката на кучето.
То не е проявявало агресия към нея или към близките и. свидетелства, че кучето се е появило
седмица-две преди да стане случката. Свидетелката се е обадила да се прибере кучето.
Кучето не живее при нея, а при вуйчо й, в двор. Не е давала храна на кучето докато е
работила в заведението, защото й е забранено. Кучето се е появило само в парка и
свидетелката не е виждала човек да го обгрижва по някакъв начин.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че от приетите по
делото доказателства безспорно се доказва твърдяното събитие /деяние/, а именно
осъществено нападение върху ищеца от безстопанствено куче на 17.09.2024 г. в парк
„*****“ в гр. *****, при което кучето го ухапало по левия крак. Тази фактическа обстановка
се установява несъмнено от показанията на свидетелите-очевидци П. Д. и М.а И.. Този факт
се потвърждава и от показанията на другия разпитан свидетел – свид. Б. Х.. Приема, че при
установените по делото факти, а именно, че въпросното куче, причинило уврежданията на
ищеца, е пребивавало в парк „*****“ в немалък период от време, около две седмици, в които
свидетелите установили, че не е имало лице, което да го придружава или обгрижва, следва
да се приеме, че животното попада в легалната дефиниция „безстопанствено животно“ респ.
„безстопанствено куче“, тъй като не е имало дом и не е било под контрола или прекия
надзор на лицето, което е било отговорно за него и е било оставено на обществено място без
надзор. Приел е, че за да се освободи от отговорността по чл. 49 от ЗЗД ответната Община,
следва да докаже чрез насрещно доказване положителния факт, че има лице което владее и
упражнява надзор над животното. Представената по делото декларации по чл. 47, ал. 2 от
ЗЗЖ по своята същност е индиция, че посоченото в нея лице е декларирало желание да
отглежда, като компаньон куче настанено в приют, но от събраните по делото доказателства
не се установи, че деклараторът е упражнявал владение или надзор над животното
причинило увреждането на ищеца, като е имало воля да стане собственик на куче настанено
в приют по начините определени в чл. 77 от ЗС или чл. 47 от ЗЗЖ. Напротив, по делото се
установило тъкмо обратното, а именно, че кучето свободно се е разхождало в парка и никой
не е полагал грижи или надзор върху него. Воден от изложените съображения
първоинстанционния съд, след като е разгледал в тяхната съвкупност и взаимовръзка
събраните по делото доказателства, с достатъчна степен на сигурност е приел, че
пострадалия ищец е нападнат от безстопанствено куче, върху което общината, чрез своите
служби и изпълнители на работата е следвало да упражнява надзор. Съдът е приел, че в
случая за ответника съществува нормативно вменено задължение по овладяване на
популацията на безстопанствените кучета и наличието на програми за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета с дължимата грижа не означава липса на деликтно
поведение. Осъществяването на контрол върху овладяването на безстопанствени кучета на
места като паркове, площадки, на които има уязвими групи лица, следва да бъде повишено.
4
Поради това съдът е приел, че общината чрез своите органи не е положила дължимата грижа
и следва да отговаря за причинените вреди. Следва да се посочи, че смисълът на цитираните
разпоредби в ЗЗЖ е прилагането не просто на някакви мерки, а на мерки с такава
интензивност, че ефективно да предотвратят излагането на опасност на хората от нападения
на бездомни кучета. Предприемането на мерки, които обаче не са съответни на предписаната
в закона грижа и не водят реално до целения резултат, не може да освободи ответника от
отговорност за вреди.
Съдът е намерил за безспорно доказани, както настъпилите у ищеца увреждания, така
и причинната връзка между тях и противоправното деяние на ответника. При определяне на
обезщетението съдът е счел, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е 15 000,00 лв., което е повече от претендирания размер от 10 000,00
лв., поради което и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес е уважил иска
изцяло.
Във връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави
следните правни изводи.
Правната на квалификация на предявения иск е по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, така
както го е квалифицирал и разгледал първоинстанционния съд.
Спорен по делото е въпроса дали общината е пасивно легитимирана по предявения
иск и в тази насока са направените възражения във въззивната жалба.
При така предявения иск се установяват елементите от фактическия състав пораждащ
таза отговорност, а именно: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на
което е възложено извършване на някаква работа; причиняване на вреда – при или по повод
изпълнение на възложената работа; както и причинната връзка между противоправното
поведение и изпълнението на възложената работа; причинната връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. При противоправно бездействие, на
делинквента трябва да е предписано нормативно задължение за действие.
Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че кучето е
безстопанствено, тъй като съгласно т.6а от §1 от ДР от Закона за ветиринарномедицинската
дейност, „безстопанствено животно“ е животно, което няма дом и не е под контрола или
прекия надзор на собственика или друго лице, което е отговорно за него. Легална дефиниция
за „безстопанствено куче“ е дадена в т.1 на §1 от ДР на Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за
прилагане на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република България и процедурите по нейното изпълнение,
механизма и отчитане. Съгласно дефиницията, „безстопанствено куче“ е всяко изоставено,
изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор.
По делото е установено, че на процесната дата 17.09.2024 г., в парк „*****“, в гр.
*****, ищецът е ухапан от куче. Изложените твърдения в исковата молба, че кучето е
безстопанствено се подкрепят от свидетелските показания на св. М.а И., която посочва, че
кучето се е появило в района преди две-три седмици и не имало човек, който да се грижи за
него. В същата насока са и показанията на св. П. Д., според чиито показания кучето не е
имало каишка или стопанин, който да е бил с него. До него е имало още три-четири кучета.
В тази връзка неоснователно е възражението, че кучето има собственик, като се
позоват на представената по делото декларация за осиновяване. От събраните по делото
доказателства е видно, че върху кучето не е упражняван надзор и контрол или каквато и да
било грижа от неговия собственик. То е било изоставено или изгубено от собственика си,
поради което същото се явява безстопанствено. Обикаля улиците и парка „*****“ и не е
имало каишка. Свидетелят Р. Х. установява, че е бил уведомен за инцидента още същия ден,
но са намерили кучето след два дена. Позвънили са на собственичката М.И.Ж., като не се
изяснява дали тя е отговорила на обаждането или не. Осиновителката Ж. не го е потърсила и
5
взела от приюта. В резултат на което кучето е било осиновено от друго лице след четири
седмици.
За да бъде ангажирана отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД за вреди
причинени от ухапване от безстопанствени кучета от значение е дали прекият причинител
на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение на задълженията на общината по
чл. 41, ал. 1, чл. 42, чл. 47, ал. 1, чл. 50, т. 2 и чл. 59 от Закона за защита на животните. По
този въпрос е формирана трайна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, застъпена в Решение
№ 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2598/2021 г., ІІІ г.о. и др. По делото не е
доказано, че общината се изпълнила мерките за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото, Габровски окръжен съд прима,
че бездействието на длъжностните лица на ответната община са явява непосредствена
причина за претърпените от ищеца болки и страдания, които са пряка и непосредствена
последица от ухапванията от кучето.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
настоящия състав приема, че въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и парична престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда на основание чл. 52 от ЗЗД да извърши преценка
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, като характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, възрастта на пострадалия, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и др.
По делото е установено, че констатираните увреждания от ухапването от кучето са
причинили на ищеца болки и страдания, страх и тревожност. Настоящата инстанция
съобразява тежестта на уврежданията при определяне на размера на неимуществените вреди
– три разкъсно контузни рани, две по вътрешната страна на подбедрицата и една по
външната страна на подбедрицата, възрастта и предходното заболяване на ищеца. В резултат
на тези наранявания има трикратни оперативни интервенции и обработки, при които са
правени ексцизия на некротични тъкани дибридман, хемостаза, пластика на мускулни влакна
и на кожа. Последица от увредата е болка, оток, зачервяване, нарушена походка със
засегнатия крак. Поради приема на антикоагуланти и антиагрегатни медикаменти от ищеца
има риск от кървене и незарастване на раневите повърхности, което води и до риск за
живота на ищеца. Габровски окръжен съд намира, че размера на дължимото обезщетение не
е завишен, а справедливо определен.
Предвид всички изложени съображения, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното с нея решение на Севлиевски районен съд да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по въззивната жалба в
размер на 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна
защита и съдействие, който има и характер на разписка, че адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
6
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 от 28.03.2025 г. по гр. дело № 1334/2024 г. по описа
на Районен съд - *****.
ОСЪЖДА Община *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, пл. „***“ № 1, представлявано от Кмета да заплати на Х. Т. Х. с ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, ул. „*****“ № 17 сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/ - разноски за
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7