№ 532
гр. Шумен, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-М.а
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-М.а Гражданско дело
№ 20253630100289 по описа за 2025 година
Предявени са положителни установителни искове, съединени в
условията на евентуалност, с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от
ЗЗД /главен иск/ и чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД /евентуален иск/.
В молбата си до съда, ищецът В. Г. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез проц. представител адв. Д.Г. от Адвокатска колегия- Ловеч,
излага че на 16.04.2024 г. между него, в качеството на кредитополучател и
ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: г***, в качеството на кредитодател е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1342991. По силата на този договор
ответното дружество предоставило на ищеца паричен кредит в размер на
1 000, 00 лева, с уговорен лихвен процент- 23, 98%, годишен процент на
разходите /ГПР/- 49, 05 %. Ищецът следвало да върне предоставената сума,
ведно с уговорената възнаградителна лихва посредством шест вноски, като
общата сума за връщане възлизала на 1 119, 90 лева. Според чл.5 от договора,
последният се обезпечавал чрез поръчителство от страна на посочено от
кредитора дружество- Multitude Bank, за което ищецът дължал допълнително
възнаграждение в размер на 670.00 лева. Ищецът излага доводи за нищожност
на договора, поради неточно, неправилно посочен ГПР. Същият твърди, че в
ГПР по договора не е включено възнаграждението, което същият следва да
заплати на поръчителя. В случай, че това възнаграждение, като действителен
1
разход по кредита, беше включено в ГПР, то размерът на последния би
надвишил законовопредвидения максимален размер. В молбата се съдържат
подробни правни доводи, обуславящи претенцията за недействителност на
договора за кредит. На следващо място, излага твърдения за свързаност между
кредитора и поръчителя, като заявява, че предвиденото в договора
възнаграждение за поръчителя всъщност представлява скрита печалба за
дружеството, като с тази уговорка се заобикалял закона, като същата
противоречала и на добрите нрави.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че сключеният между страните Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1342991 от 16.04.2024 г. е
недействителен, поради неправилно посочен ГПР.
В условията на евентуалност, моли да се прогласи недействителността
на клауза в Договор за предоставяне на потребителски кредит №1342991 от
16.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща обезпечаване
на договора, чрез поръчителство /чл.5 от договора/, поради накърняване на
добрите нрави. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който излага аргументи за
неоснователност и недоказаност на исковете, излагайки правни и фактически
доводи, и възражения.
В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между ищеца и ответното дружество, на 16.04.2024 г. е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №1342991, по
силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен кредит в размер на
1 000, 00 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата,
ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством шест вноски. Видно от
представения по делото препис от цитирания по- горе договор, страните са
уговорили, че ответникът, в качеството му на кредитополучател, се задължава
да върне, освен заетата сума и възнаградителна лихва при лихвен процент в
размер на 23, 98 %. Определен е и годишен процент на разходите (ГПР) в
2
размер на 49, 05 %. Посочено е, че ГПР е равен на сумата, представляваща
възнаградителна лихва /119, 90 лева/, като е изчислен по реда на чл.8.4 от
Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита.
Първата падежна дата е определена на 16.05.2024 г., а крайният падеж-
13.10.2024 г. В чл.5 от договора е предвидено кредитът да се обезпечава с
поръчителство, предоставено от дружество Multitude Bank. Отразено е, че
договорът с поръчителя е възмездна сделка, поради което кредитополучателят
дължи и възнаграждение на поръчителя в размер на 670.00 лева, което не е
включено в ГПР.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е
прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки,
задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от
общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са
абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и
трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато
нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е
длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да
се позове на нея не е обвързано със срок.". В горния смисъл е и Решение
№50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.
При конкретния договор, ищецът изрично с настоящия иск се
позовава на неговата недействителност, поради противоречието му с
императивни правни норми. При запознаване със съдържанието на договора,
съдът установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10
и т. 11 от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
3
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин /т. 10/, както и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването /т. 11/. Видно от представения Договор за
потребителски кредит, се установи, че е посочен ГПР – 49, 05 %, а от текста на
договора става ясно, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от посочено от кредитора лице Multitude Bank. Още в преддоговорната
информация става ясно, че обезпечаването на договора чрез поръчителство е
предвидено от кредитора при сключване на договора, като е предвиден и
размерът на възнаграждението, което кредитополучателят следва да заплати
на определения от кредитора поръчител. Няма спор, че това възнаграждение
на поръчителя не е включено в ГПР. Няма спор в съдебната практика, че
разходите по договор за поръчителство, който е неизменно свързан с договора
за кредит и представлява условие за сключване на последния, които разходи
водят до увеличаване общия размер на дълга, следва да бъдат включени в
общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В посочения смисъл е и Решение на
СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело С-337/23. По този начин
кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно
положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за
кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да
е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
от ЗПК.
От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на
4
потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга,
както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по
този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи или не.
При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на
сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,
05%. Посоченият в договора лихвен процент от 23,98 % не е ясно как точно се
съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР, при
положение, че в преддоговорната информация е посочена база за изчисляване
на лихвения процент- фиксиран годишен лихвен процент от 40, 57 %. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният
процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика
не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране
на ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид
при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК. При липсата на
данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР,
не става ясно как е формиран същият от 49, 05 %. Посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
5
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50.00 %. С
уговарянето на това допълнително задължение за възнаграждение на
поръчител по договора се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. На практика с т.нар.
възнаграждение на поръчителя се предвижда допълнително възнаграждение
по кредита и то за кредитора, доколкото от справка в ТР се установява, че
едноличен собственик на капитала на ответното дружество е именно
посоченият в договора поръчител, т.е. пораждат се основателни съмнения за
свързаност на двете дружества. Поради изложеното, съдът заключава, че така
сключеният договор за кредит е недействителен и като такъв не поражда
задължения за страните по него. Ето защо, стига до извода, че така
предявеният главен иск е основателен и доказан, и следва да се уважи.
Доколкото съдът уважи главният иск, то не дължи произнасяне по
евентуално заявената претенция.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2
от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус, съдът определя
на сума от 500.00 лева, отчитайки действителната фактическа и правна
сложност на делото. В случая по делото е представен договор за правна
помощ, сключен между адв. Д.Г. и ищеца, от който е видно, че е уговорена
безплатна правна защита в настоящото производство на основание чл.38, ал.1,
т.3, предл. второ от ЗА. Ето защо на адвокат Д.Г. от АК- Ловеч следва да се
присъди сума в размер на 500.00 лева- възнаграждение за процесуално
представителство, определено съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, в
размер на 71, 60 лева.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между В. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: г***, Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1342991 от 16.04.2024 г. е
недействителен, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: г***, да заплати на В. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата от 71. 60 лева (седемдесет и един лева и
шестдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: г***, да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3,
предл. второ от ЗА, на адвокат Д.Г. от АК-Ловеч, с рег. №**********, със
служебен адрес: ***, сумата от 500.00 лева (петстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7