ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. Монтана, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело №
20231600900038 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С подадената въззивна жалба ответникът СЛРД „О.“ е заявил искане за
изменение на решение № 11/11.06.2024 г. по т. д. № 38/2023 г. на МОС в частта за
разноските. Твърди, че част от сторените разноски е и хонорар от 400 лв, които
Сдружението е платило на адвокат, представлявал го в изпълнително дело, образувано
по молба на Г. З. във връзка с допуснато обезпечение на иска му с определение на
МОС по ч. т. д. № 36/2023 г. Тъй като се касае до разноски във връзка с обезпечението,
то те следва да се присъдят не в изпълнителното дело, а с оглед изхода на исковия
процес по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК със съдебния акт, приключващ делото.
Въззивният съд е върнал делото за произнасяне по това искане.
В отговора на въззивната жалба ищецът по делото Г. З. З. не е взел становище
по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът като обсъди доводите на СЛРД „Огоста“ намира искането за
неоснователно.
Допълнително претендираните 400 лв представляват хонорар, платен от
Сдружението в хода на изпълнително дело № 1-362/2023 по описа на СИС при МРС,
образувно по искане на Г. З. във връзка с допуснато обезпечение на иск с определение
по ч. т. д. № 36/2023 г. на МОС. В последствие определението на МОС за допускане на
обезпечение е било отменено от САС, а изпълнителното дело – прекратено.
МОС намира за основателни доводите на молителя, че разноските, направени
във връзка с допуснатото обезпечение следва да се понесат в зависимост от изхода на
спора – според това дали искът е уважен или отхвърлен. Изпълнителното дело е било
образувано не за осъществяване на принудително изпълнение на влязло в сила
решение, а за налагане на една обезпечителна мярка. Това не е същинско изпълнение,
1
тъй като липсва изпълнителен титул. Ако са били сторени разноски по
изпълнителното дело, то те са част от разноските по обезпечението и въпросът за
дължимостта им следва да се реши с акта, приключващ исковия процес.
За да присъди обаче разноски, съдът трябва да се убеди, че те реално са били
направени. В този смисъл т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС указва, че само ако е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо в договора за правна
помощ следва да бъде указан видът на плащане – в брой или по банков път. Ако е
договорено плащане по банков път, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи превод на сумата. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за
правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
В случая в списъка по чл. 80 от ГПК се твърди направен разход от 400 лв за
възнаграждение на адвоката, представлявал СЛРД „О.“ по изпълнителното дело, но
липсва препис от договора за правна помощ, съдържащ данни за размера на хонорара
и начина на плащане. МОС приема, че този разход не е доказан, затова и искането за
присъждане на разноски в тази част е неоснователно и не са налице условия за
изменение на решението от 11 юни 2024 г. в частта за разноските.
На основание горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СЛРД „О.“, ЕИК *, представлявано от
С.С. за изменение на решение № 11/11.06.2024 г. по т. д. № 38/2023 г. по описа на МОС
в частта за разноските.
Определенето може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
2