Решение по дело №954/2020 на Районен съд - Кюстендил

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................................

гр.Кюстендил,09.03.2021г.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

            Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети  януари , две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                   Председател: :Мая Миленкова

            Секретар:  Цветанка Александрова

          Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 954 описа за 2020г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Т.  Нл Я., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление №20-1139-000232/02.03.2020 г. , издадено от Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП  му е наложено административно наказание “глоба” в размер 700 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  и е лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата  се сочат  допуснати нарушения на процесуалните правила в производството по установяване на нарушението и ангажиране отговорността на жалбоподателката. 

Наказващият орган не взима участие в производството и не изразява становище по жалбата.

          Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

 

 

 

 

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, настоящият съдебен състав намери за установено следното

                         от фактическа страна:

           

 

 

 

На 07.02.2020 г. в 16:52 ч. с техническо средство  TFR 1М 523, монтирано на ПП I-6, км 4+700, в с. Каменичка Скакавица, обл. Кюстендилска е установено и заснето превишаване на максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. с лек автомобил м. БМВ, модел „Х3“, с ДК№ ///. Посоката на движение на  МПС е от с. Гърляно към ГКПП Гюешево, а скоростта, с която МПС се е движело е 105 км/ч.

При снемане на записите  и установяване на нарушението е установено , че собственик на описаното МПС е жалбоподателят Я..  Последният е попълнил Декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която изрично е посочил че именно той е управлявал автомобила в деня на установяване на нарушението .

На 21.02.2020 г., след подаване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП , св. С.К. – началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил съставил АУАН за извършено от Я. административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Към АУАН е приложен е и видеоклип № 19197, в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта – 16:52:41 ч. Измерената скорост на движение на превозното средство от 105 км/ч, е редуцирана с приспаднат толеранс от 3% в полза на нарушителя –  или наказуемата скорост е 102 км/ч, при ограничение на скоростта  за движение в населено място- 50 км/ч.   

Водачът не е спрян за проверка  в момента на установяване на нарушението.

Както вече бе посочено,  декларация по чл. 188 от ЗДвП е изготвена от собственика на МПС, в която същият е посочил, че  на посочената дата и час превозното средство е управлявано от  самия него.

 

 

 

 

В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

 Въз основа на  съставения на 121.02.2020г. от св. К.  АУАН, на 02.03.2020 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№20-1139-000232/2020 г.

 

 

 

 

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства-показанията на актосъставителя К. и от другите приобщени по делото писмени доказателствени средства.

 

 

 

 

Съдът счита, че при съставянето  на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху законосъобразността на акта.

 

 

 

 

Възведената в акта за административно нарушение фактическа обстановка, относима към разглежданото административно нарушение е обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е квалифицирано като сътавомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП .

 

 

 

 

В законоустановеният 7-дневен преклузивен срок, съгласно чл. 59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят,в качеството си на легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата муе явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.

 

 

 

 

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъщественото от него административно нарушение, съставомерно по  този текст. Същото се изразява в това, че като водач на ППС, деецът е допуснал движение на управляваното от него превозно средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на описаното нарушение съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

 

 

 

 

От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът - Я.  не се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от длъжностното лице, като към момента на преминаване на управлявания от жалбоподателката автомобил през пътния участък на селото, тя е била 105 км/ч. Годността на  техническото средство, с което е извършено заснемането на   нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол  от проверка №2-21-19.

 

 

 

 

За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство - "извлечение от паметта" на техническото средство на  приложения клип  от 07.02.2020 г. Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/, посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е било настроено да работи техническото средство и мястото, където е установено нарушението. По отношение на последното обстоятелство /мястото на нарушението/ добиваме нагледна представа от приложените по делото снимки,извлечение от видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята доказателствена съвкупност, данните от клипа предоставят обективна възможност на нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е била измерена превишената скорост на управлявания от него автомобил. Още повече, че в АУАН и НП е описано подробно и самото място, където е констатирано нарушението. И тук следва да се поясни, че за пълнота на описанието на мястото на нарушението съдим така също от GPS координатите, посочени в снимката на видео-клипа. Същите, съобразени с направеното описание на мястото на нарушението в НП и АУАН, безспорно ориентират безпогрешно въззивника за това, къде е измерена превишената скорост на движение на автомобила.

 

 

 

 

От друга страна, следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и разколебават изложената от наказващия орган обвинителна теза. Ето защо, съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и правилно административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от актосъставителя К.  се ползва с презумптивна доказателствена сила, до доказване на противното. Отделно от изложеното може да се изтъкне, че обвинителната теза наказващият орган е изградил не само на изложените в акта констатации, от страна на длъжностното лице, но така също и от другите писмени доказателства по преписката. Безспорно, наказващият орган се е позовал на данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който се явява показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.

 Наличието на разминаване между посочената в приложения по делото видеоклип скорост и  тази в АУАН и НП  се  основава на приспаднатия толеранс , от 3 % в полза на нарушителя, което изрично е упоменато в НП.

 

 

 

 

Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на водача.

 

 

 

 

При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .

           По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това нарушение, съдът намира  следното :  

 

 

 

За нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се движение със скорост над разрешената максимална скорост в населено място, на основание  чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на дееца са постановени две кумулативно дадени административни наказания - за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“   В нашия случай  скоростта, приета за наказуема  от АНО / след приспадане на толеранс от 3 %/  е 102 км/ч , в този случай глобата ще бъде в минимално предвидения размер от 700лв._Отделно от посоченото наказание глоба, законодателят в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 е фиксирал и конкретен размер на кумулативно предвиденото наказание "лишаване от правото да управлява МПС", като е посочил срок от три месеца. От изложеното следва, че наложените административни наказания на жалбоподателя се явяват законосъобразни и съобразени със степента на обществена опасност на дееца и извършеното от него нарушение.

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                        

                                                                

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло наказателно постановление №20-1139-000232/02.03.2020 г. , издадено от Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП  са  наложени  на Т.  Не Я., с ЕГН – ********** *** административни наказания “глоба” в размер 700 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП  и е „лишаване  от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“.

 

 

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ 

 

 

 

: