№ 811
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120201202 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „ДЮНИ” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Созопол, в.с.„Дюни“, представлявано от изпълнителния
директор Е. В. Р., срещу Наказателно постановление № 46787/15.12.2021г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма, на основание чл.232, ал.1 от
Закона за туризма, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1000
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока. Моли се и за
присъждане на направените в производството разноски.
В открито съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява адв.Т.,
която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – КЗП - гр. Бургас, надлежно призован, се
представлява от юрисконсулт Р., която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството е безспорно доказано и пледира за потвърждаване на НП
изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
По повод потребителска жалба с вх.№ Б-01-311/13.09.21г. от туристка, недоволна от
настаняване в хотел „Белвил“, на 21.09.2021г. е била извършена проверка в този хотел,
находящ се в в.с. Дюни. В хода на проверката не било представено самостоятелно
удостоверение, с което хотелиерът да докаже, че МН „Белвил“ има самостоятелно валидно
1
удостоверение за категоризация или временно такова, разположено в комплекса за хотел
Белвил. Ето защо, проверяващите са приели, че хотел „Белвил“ извършва туристическа
хотелиерска дейност и предлага туристическа услуга настаняване към дата 29.07.2021г.
/датата на настаняване на недоволната потребителка/ без да е категоризиран туристически
обект. С горното се приема, че е нарушена разпоредбата на чл.114, т.1 от Закона за туризма.
При извършване преценка в тази връзка се взема предвид и че в сайта си хотелиерът
рекламира и представя МН „Белвил“ като отделна самостоятелна сграда с наименование
„Хотел Белвил“, построен в Дюно Роял Резорт, само на 200 метра от морето. Във връзка с
жалбата с вх.№ Б-01-311/13.09.2021г., която е препратена към категоризиращия орган,
Министерството на туризма, отново посочва, че няма данни този обект да е категоризиран с
валидно удостоверение за категоризация.
Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл.114,
т.1 от Закона за туризма, поради което и на 27.10.2021г. същият съставил срещу „ДЮНИ”
АД, ЕИК: *********, АУАН с № К-0046787. Актът бил връчен на представител на
жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а, на 15.12.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на по чл.114, т.1 от Закона за туризма,
поради което и на основание чл.53 от ЗАНН, чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.232, ал.2 от Закона за
туризма, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото липсват данни за датата на връчване на НП (в самата жалба
е посочена дата на връчване – 14.03.2022г., а жалбата е депозирана на 21.03.2022г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 675/21.08.2019г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. Ето защо и в случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно посочената като нарушена правна норма на чл.114, т.1 от ЗТ, лицата,
извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1,
2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект
или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
2
категоризиране.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 ЗТ, хотелиерството е туристическа дейност, а на основание
чл.3, ал.2, т.1, б.“а“ към туристическите обекти се отнасят и местата за настаняване - хотели,
мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили.
В настоящия случай „Хотел Белвил“, безспорно е място за настаняване, поради което и за
същото е налице изискване да е категоризиран туристически обект или обект, на който е
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Основният спор между страните е, дали е необходима такава самостоятелна
категоризация по отношение на „Хотел Белвил“ или този обект е част от хотел „Холидей
Вилидж“, който на свой ред се явява категоризиран туристически обект.
При извършване на преценка в тази връзка следва да се има предвид, че съобразно
§17 от ЗТ „хотел“ е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за
настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с
пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003г., и за хотели в
населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или
архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът
разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения. От изложеното следва да се
заключи, че наличието на отделеност на част от стаите в дадено място за настаняване в
отделна сграда, не се явява определящ критерий за квалифицирането на тази сграда
като отделен хотел, за който да е необходима самостоятелна категоризация. В горната
насока е и изпратеното до жалбоподателя писмо от Министерство на туризма №Т-26-Д-
148/25.02.2022г. /л.22 от делото/.
БРС констатира, че за хотел „Холидей Вилидж“, находящ се именно в гр.Созопол, в.с.
Дюни, има издадено валидно до 19.10.2022г. Удостоверение №РК-19-11537 за
категоризация от Министерство на туризма /л.24 от делото/, видно от което този обект
разполага с 500 стаи / 1000легла. Действително, в писмото от Министерство на туризма до
Ваканционно селище Дюни /л.22 от делото/ е посочено, че „Хотел Белвил“ няма
самостоятелна категоризация, на което и АНО основава извода си за допуснато
административно нарушение. По мнение на БРС обаче, изложеното в никакъв случай не
води до горния извод. Тъкмо напротив, в това писмо изрично се посочва, че за хотел
„Холидей Вилидж“ има издадено валидно до 19.10.2022г. Удостоверение №РК-19-11537
за категоризация от Министерство на туризма. АНО не е извършил изследване дали
това място за настаняване съставлява част от хотел „Холидей Вилидж“, като в тази
връзка се е задоволил единствено да направи разпечатка от сайта на този обект. Не е
извършена и проверка на място, в хода на която да се установи броят на стаите във всеки
един обект, за който се твърди да е част от „Холидей Вилидж“, като се направи съпоставка
на установения брой стаи и легла с този, във връзка с който е издадена категоризация на
хотел „Холидей Вилидж“. В тази връзка следва да се има предвид и че дори от направени от
АНО разпечатки от сайта на хотела е видно, че по отношение на „Хотел Белвил“ е посочено:
„Разположен в самото начало на “Холидей Вилидж“.
Ето защо, с оглед на всичко гореизложено БРС намери, че не се доказа фактът, че
„Хотел Белвил“ е самостоятелно място за настаняване, отделно от „Холидей Вилидж“ и като
такова се нуждае от самостоятелна категоризация респ. не се установи извършването от
страна на „ДЮНИ” АД на вмененото му във вина нарушение. Ето защо и обжалваното НП
следва да бъде отменено като неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
3
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.153 от делото), в който е отразено, че е заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. и платежно нареждане за заплащането му, поради което
и с оглед изхода на делото, тези разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №46787/15.12.2021г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма, на основание чл.232, ал.1 от
Закона за туризма, на жалбоподателя - „ДЮНИ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Созопол, в.с.„Дюни“, представлявано от изпълнителния директор Е. В. Р.,
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати в полза на „ДЮНИ” АД,
ЕИК: *********, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4