Р Е Ш Е Н И Е
№ 356
Плевен, 13.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при секретар
Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 357 по
описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Д. С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв.Р.Р. ***, с
посочен съдебен адрес:***, против
Заповед № 293з-108/21.04.2022 год. за налагане на дисциплинарно
наказание на държавен служител от състава на група „Охранителна полиция“ към РУ
– Левски при ОД на МВР – Плевен, издадена от ВПД НАЧАЛНИК РУ-Левски.
С горната
заповед по отношение на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„мъмрене“ и същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно
нарушение в срока на наложеното му наказание, ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
С Определение № 932/16.05.2022
год. съдът е изискал представянето на административната преписка по издаване на
обжалваната заповед и е дал възможност на ответника да представи писмен отговор
на жалбата.
В жалбата се
излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна инеправилна. Твърдят
се допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се
съображения за неспазване разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, тъй като в
заповедта не е посочено мястото на извършване на нарушението и се твърди
неяснота по отношение волята на дисциплинарнонаказващия орган, свързана с вида
на наказанието, което е наложено, тъй като в обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че деянието съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, което касае налагане на наказание
"порицание", а след това е налице изложение за наличие на
предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание по чл.198, ал.1 от ЗМВР
„мъмрене за срок от един до три месеца“.
Излагат се и
подробни съображения за липсата на материалните предпоставки за издаване на
заповедта. Твърди се, че нарушението не е доказано по безспорен начин и се
навеждат доводи за недопустимост на съобразените в хода на дисциплинарното
производство доказателства от системата за видеоконтрол АИС „ВПК“. Правят се
оплаквания, че в оспорената заповед не е посочена конкретна правна норма, която
е нарушена, а е налице общо твърдение за неуплътняване на работното време,
което е в разрез с Глава VIII от ЗМВР, МЗ № 1154/2017 год. и № 1155/2017 год.
Твърди се, че жалбоподателят не е запознат с посочените две заповеди. В
заключение се иска отмяна на заповедта. Процесуалният представител на
жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От ответника по делото не е постъпил писмен отговор,
въпреки дадената му с № 932/16.05.2022
год. възможност.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Същият се представлява от адв. Р.,
която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително излага
доводи във връзка с посоченото в заповедта неспазване на МЗ № 8121з
- 1154/2017 год. и № 8121з -1155/2017 год., че тези заповеди всъщност касаят
задълженията на служителите, свързани с осъществяване на контрол по ЗДвП и
работата със системите за видеонаблюдение, но в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание липсва конкретика, свързана с това кои точно правила от
тези заповеди не са спазени и се развиват подробни доводи за недоказаност на
дисциплинарното нарушение. Адвокат Р. посочва, че въпреки направено от
нейна страна изрично искане ответникът да представи график, от който да е видно
кога в рамките на дежурството жалбоподателят е могъл да ползва законово
регламентираната му почивка от половин час, такъв не е бил представен. В
заключение пледира да бъде отменена обжалваната заповед и претендира присъждане
на разноски по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, във вр. с Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът не се
явява или представлява, не ангажира становище по основателността на жалбата.
Административен съд - Плевен, втори
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед № 293з-56/24.02.2022 год. на ВПД началник РУ- Левски е разпоредена
проверка за извършено дисциплинарно нарушение и/или установяване на неговия
извършител и е назначена комисия за извършване на проверката. Основание за горното
е писмо на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ с рег. № 7855р – 833/28.01.2022
год., касаещо информация от преглед на видофайлове от АИС „ВОДПК“, с оглед
данни за извършено дисциплинарно нарушение на 15.01.2022 год. за времето от
04.01 ч. до 06.59 ч.
В изпълнение на посочената по-горе заповед е изготвена
Обобщена справка рег.№ 293р-3136/01.04.2022 год. от комисията, назначена със
същата заповед, с която е направена констатация за извършено дисциплинарно
нарушение, посочени са извършителите, единият от които е жалбоподателят и е
направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок
от 1 до 3 месеца на основание чл.198, ал.1 от ЗМВР.
На жалбоподателя е връчена срещу подпис покана за
запознаване с горната обобщена справка на 20.04.2022 год. В същата е разяснено
правото му да даде обяснения или направи възражения, адресирани до
дисциплинарнонаказващия орган, но такива не са подадени. С оглед горното съдът
приема, че ответникът е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.206, ал.1 ЗМВР.
На 21.04.2022 год. е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед №
293з-108/21.04.2022 год., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
В мотивите на същата е възпроизведена установената в
хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че жалбоподателят не е уплътнил работното си време, което
е в разрез с Глава VIII ЗМВР, МЗ № 115/2017 год. и МЗ № 1155/2017 год., с
което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал.2, т.2 вр. ал.1
от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“. Приел е за приложима по
отношение така посоченото нарушение санкционната разпоредба на чл.200, ал.1,
т.11 ЗМВР, след което е посочил основание за налагане на дисциплинарно
наказание по чл.198, ал.1 от ЗМВР за минималния срок от 1 месец.
Съдът намира за установено от правна страна следното:
Видно от приложената по делото
кадрова справка /л.17/, към датата на издаване на оспорената заповед Д.С.Г.
е бил мл. експерт, командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ –
Левски при ОД МВР - Плевен. Оспорената заповед е издадена ВПД началник
РУ-Левски, поради което съдът приема,
че заповедта е издадена от лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла
на чл.204, т.4 от ЗМВР, поради което
същият е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3
от ЗМВР за служителите в ръководеното от него управление.
Заповедта е издадена в установената
писмена форма, при спазване на регламентирания в ЗМВР ред за осъществяване на
дисциплинарното производство, но съдът намира, че при издаването ѝ са
допуснати съществени нарушения, които са довели до накърняване правото на
защита на жалбоподателя и материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че нарушението
се изразява в неуплътняване на работното време, което е в разрез с Глава VIII от ЗМВР, МЗ № 1154/2017 год. и № 1155/2017 год. Посочената глава от ЗМВР
съдържа множество отделни разпоредби, регламентиращи дисциплинарната
отговорност на държавните служители в МВР, но сред тях не е налице такава,
вменяваща задължение на тези служители да уплътняват работното си време. Това
задължение би могло да произтича от подзаконов нормативен акт или
административен такъв, напр. Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 год. за
патрулно-постовата дейност, заповед на административен ръководител или
длъжностната характеристика на служителя, но в оспорената заповед липсва
позоваване на такива документи, респ. позоваване на конкретни разпоредби от
тях. Неизпълнението на разпоредби от ЗМВР би представлявало различен вид
дисциплинарно нарушение от това, което е приел дисциплинарнонаказващия орган, а
именно такова по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 – „неизпълнение на разпоредбите
на този закон“, а не неизпълнение на служебни задължения.
По сходен начин
стои въпросът с посоченото неизпълнение на МЗ № 1154/2017 год. и № 1155/2017
год. Очевидно се касае за Заповеди № 8121з - 1154/2017 год. и № 8121з -1155/2017 год. на министъра на вътрешните
работи, но отново не са посочени конкретни правила от тях, които са нарушени от
жалбоподателя. Освен това неизпълнението им би представлявало дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – „неизпълнение на… заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи“, а не по т.2 на същата
алинея, както е приел ответникът.
Тук следва да се
посочи, че от представения с административната преписка Протокол рег. №
293р-6305/29.06.2020 год. /л.44 и 45/ не може да се направи извод
жалбоподателят да е бил запознат с посочените по-горе заповеди срещу подпис,
тъй като те не фигурират сред изчерпателно изброените вътрешноведомствени
нормативни и административни актове, които са доведени до знанието му,
респективно на него не може да му се вмени задължение да изпълни
административен акт, с който не е запознат. Освен това от Протокол рег.№
293р-10181/27.10.2020г. /л.72/ е видно, че жалбоподателят е бил запознат със
Заповед рег.№ 8123-727/14.07.2020 г. на министъра на вътрешните работи, от т.5
на която обаче е видно, че Заповед № 8121з - 1154/2017 год. се отменя, т.е. към
датата на нарушението тази заповед не е била действащ административен акт и за
нарушаване на правилата на същата не е възможно да бъде търсена дисциплинарна
отговорност от жалбоподателя.
По тези съображения настоящият съд намира, че
обжалваната заповед е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена
като такава, тъй като са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед крайния
извод на съда в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, представляващи 10 лева за държавна такса. Процесуалният
представител на същия е приложил
адвокатско пълномощно, в което е посочено, че предоставя безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, адв.
Р. е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на адв Р. следва са се присъди
възнаграждение в размер на 400 лева с оглед чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. С.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, Заповед № 293з-108/21.04.2022
год. за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец на държавен служител от състава на група
„Охранителна полиция“ към РУ – Левски при ОД на МВР – Плевен, издадена от ВПД
НАЧАЛНИК РУ - Левски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Плевен
да заплати на Д. С.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Плевен
да заплати на адв. Р.Р. *** адвокатско възнаграждение за оказана адвокатска
помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Решението е окончателно и на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/