№ 15367
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110166951 по описа за 2022 година
Предявен е от Х. Д. Д. против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
положителен установителен иск,по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание вр. чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 9.18 лева, получена сума от
ответното дружество без основание, за която е издадена на 05.10.2022 год. Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 49155/2022 год. по
описа на СРС, 65 състав.
Ищецът Х. Д. Д. твърди, че е извършил плащане към ответното дружество в размер
на сумата от 9.18 лева, начислена по фактура № 6815715/02.2007 г., за което плащане му е
издадена разписка № 0400015208401095/16.03.2022 г. Ищецът твърди, че за процесната
сума, представляваща главница в размер на 9,18 лева, вече е водено съдебно производство,
въз основа на което с влязло в законна сила Решение № 172792/22.07.2019 г. по гр.д.№
70184/2019г., 29-ти с- в. СРС, по което е установено със сила на пресъдено нещо,че същият
не дължи процесната сума на ответното дружество, поради липса на облигационно
отношение между страните. Сочи, че изначално процесната сума е фактурирана без каквото
и да е годно правно основание и се явява недължимо платена, в резултат на което е
настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответното дружество.
За процесното си вземане ищецът депозирал заявление на 08.09.2022 год. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответното дружество, като с
Разпореждане № 107091 от 07.11.2022 г. по ч. гр. д. № 49155/2022 г., 65-ти с-в, СРС, му било
съобщено, че е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същия му дължи претендираната сума. Претендира деловодни разноски в
заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище, че предявените
искове са неоснователни. Излага, че ищецът е извършил процесното плащане, със знанието
че не дължи същото, поради изтекла погасителна давност, респективно е извършил действия
на злоупотреба с право. Сочи, че ако длъжникът изпълни след настъпването на давността,
той няма право да иска връщане, т.е. не било налице недължимо платено. По изложените
1
съображения моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира
съдебни и деловодни разноски.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, приема за установено следното:
Установява се от влязлото в сила на 22.08.2019год. ,Решение № 172792/22.07.2019 г.
по гр.д.№ 70184/2019г., 29-ти с- в. СРС,че е уважен предявеният от Х. Д. Д. иск ,с правно
основание чл.124 от ГПК като е прието ,че същият не дължи на „Топлофикация
София“ЕАД сумата в размер на 1085,42лв. ,главница за топлинна енергия за периода
м.12.2006год. – м.07.2013год. ,за имот – апартамент № 48,находящ се в
гр.София,ж.к.“Обеля“ ,бл.118,вх.3,аб.№326921.
Видно от приложеното гр.д.№ 70184/2018год. ,с исковата молба Х. Д. Д. е твърдял
недължимост на посочената сума ,съгласно справка-извлечение за задължения за главница
по абонатен № 326921 към м.октомври 2018год.,поради липса на облигационно отношение с
ищеца за периода,поради недоставена ,неизмерена и непотребена ,а в условията на
евентуалност ,като погасена по давност.В исковата му молба,в която е инкорпорирана и
въпросната справка-извлечение е посочена и фактура 6815715/02.2007год. за сумата от
9,18лв. ,като част от общата сума от 1085,42лв.
В решаващите мотиви ,съдът е приел ,че ответникът не е представил доказателства
по делото ,от които да е видно ,че ищецът е собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху процесния топлоснабден имот в процесния период,поради което е уважил и
предявения установителен иск.
Видно от разписка № 0400015208401095 от 16.03.2022год.,Х. Д. Д. е заплатил на
получател „Топлофикация София“ЕАД ,в офис на Пей Изи ЕООД ,сумата в размер на
9,18лв.,с основание : фактура 6815715,вноска за м.02.2007год.
При така установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема от правна страна следното:
Предявеният положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с правно
основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД е предявен при спазване на особените процесуални
изисквания на чл. 415 ГПК и е процесуално допустим .
Ищецът се позовава на начална липса на основание, тъй като твърди ,че процесната
сума изначално била фактурирана без основание ,а така също и с влязлото в сила съдебно
решение било установено със сила на пресъдено нещо ,че не дължи процесната сума на
ответника ,поради липса на облигационно отношение между страните.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго (типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт).
В случая съдът приема ,че на 16.03.2022год. ответникът е получил сумата от 9,18лв.
,като същата е била платена без основание и подлежи на връщане.Това е така ,тъй като към
момента на получаването й , със влязло в сила съдебно решение между страните е било
признато ,че Х. Д. Д. не дължи главница за топлинна енергия за периода м.12.2006год. –
м.07.2013год. ,за имот – апартамент № 48,находящ се в гр.София,ж.к.“Обеля“
,бл.118,вх.3,аб.№326921.Процесната сума от 9,18лв. е по фактура № 6815715/02.2007год.
,т.е. задължение за топлинна енергия за м.02.2007год.,поради което е част от общото
задължение от 1085,42лв. и е за част от периода м.12.2006год. – м.07.2013год.
Възражението на ответника, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.
2
118 ЗЗД се явява неоснователно, тъй като претендираните от „Топлофикация“ ЕАД суми са
признати за недължими с влязло в сила решение не поради погасяването им по давност, а
поради липсата на облигационно отношение между страните, респективно е налице
изначална липса на основание за получаване на процесната сума. Действително в случая е
на лице недобросъвестно поведение на ищеца, който независимо от проведената успешна
установителна защита заплаща едно недължимо вземане в полза на ответника, очевидно с
намерението да реализира получаване на разноски, но независимо от поведението,
представляваща злоупотреба с право, ответникът е имал реален механизъм за ограничаване
на вредите чрез плащане в срока за възражение по ч.гр.д. №49155/2022г. по описа на СРС,
65 състав и обжалване на заповедта в частта за разноските, с твърдение за липса на покана за
изпълнение, предхождаща подаване на заявлението или плащане в хода на исковото
производството и признаване на иска, което не е сторено.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените разноски в исковото и в
заповедното производство.
В заповедното производство по ч.гр.д.№14265/2022г. по описа на СРС, 25 състав
ищецът е направил разноски в размер от 25,00 лв. за държавна такса, които му се следват.
Пряко на адвокат Красимира Игнатова Билева следва да се присъди и сумата от 300
лв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лв. за
заплатена държавна такса, които му се следват.
Поискано е и присъждане на възнаграждение на процесуален представител на
ищеца, пряко на адвокат Михаил Л. Л. – за предоставена безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 400лв. Съдът намира, че на основание
чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди минимален размер от 300лв. /не се представят и
доказателства за регистрация по ЗДДС, а и е осъществено безплатно представителство/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че съществува вземане на Х. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 6, вх. 1, ап. 4 срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 9.18 лева, получена сума от ответното дружество без
основание, за която е издадена на 05.10.2022 год. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 49155/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на Х. Д. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Петко Ю. Тодоров“ № 6, вх. 1, ап. ап. 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 50 лева, представляваща направените в заповедното и в
исковото производства разноски за внесени държавни такси.
3
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв.
Михаил Л. Л. , с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1,
оф. П, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ в исковото производство в размер на 300лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23 да заплати на адв. Красимира Игнатова Билева, с
ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.”Гургулят” №31, ет.1, офис-партер, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение, за осъществена безплатна помощ
в заповедното производство ,в размер на 300лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4