№ 47542
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110112465 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Вива Кредит“ АД срещу С. Н. Г..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения особен представител е подал
отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
допускането им.
Следва да бъде уважено доказателственото искане от ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани от
ищеца в исковата молба. НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., като му указва, че
съобразно разпоредбата на 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една
седмица преди съдебното заседание. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по
допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер на 350 лева, вносим от ищеца с
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на депозит съдът служебно ще отмени определението, с което е допуснато
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.01.2026 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че на 10.02.2022г. сключил с ответника договор за кредит
„Виолета“ при уговорен размер на заемната сума от 2 200 лева, усвоена в пълен размер при
сключването на договора. Ответникът, в качеството на кредитополучател, се задължил да
започне да погасява текущите си задължения до 30 дни от усвояване на главницата. Ищецът
твърди, че към датата на предявяване на иска задълженията на ответника по кредита били
просрочени, а уговореният срок на договора изтекъл на 10.02.2023г. Съгласно чл. 15, ал. 3 от
договора страните уговорили дължима неустойка при непредоставяне на съгласие за
директен дебит от кредитополучателя в размер на 2% от усвоената и непогасена главница,
дължима заедно с месечните погасителни вноски. До изтичане на срока на договора
ответникът не предоставил такова съгласие. Съгласно чл. 15, ал. 4 страните се споразумели с
изтичане на петдневен срок от подписване на договора и в двудневен срок преди изтичане
на всеки следващ тридесетдневен период за заплащане на текущите задължения,
кредитополучателят да представя удостоверение за настоящ адрес, като в случай на
неизпълнение дължи неустойка в размер на 0,5% от усвоената и непогасена главница по
договора. Ответникът не предоставил такова удостоверение. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
страните уговорили дължима такса ангажимент за фиксирана лихва, която била включена
при формиране на приложимия ГПР по кредита. Съгласно чл. 15, ал.2 - 3 от договора
кредитополучателят се задължил с изтичане на петдневен срок от подписване на договора и
в двудневен срок преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период за заплащане на
текущите задължения да предостави удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК,
като в случай на неизпълнение следвало да заплати неустойка в размер на 0,5% от усвоената
и непогасена главница по кредита. При забава на плащане на задължение по кредита
кредитополучателят следвало да заплати лихва за забава върху всяко незаплатено текущо
задължение. Съгласно чл. 20, ал. 4 от договора страните договорили дължима такса за забава
съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до
заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Ищецът
посочва, че кредитополучателят извършил плащания по договора за кредит, като към датата
на предявяване на исковата молба общия размер на неизплатените суми по договора
възлизал на сумата от 2 971,24 лева. Въз основа така изложените твърдения ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати дължими по договор за паричен заем
„Виолета“ от 10.02.2022г. както следва: 2 198,99 лева – неплатена главница по договора;
137,04 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 13.09.2022г. до 10.02.2023г.;
229,42 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора,
начислена за периода от 13.09.2022г. до 10.02.2023г.; 55,11 лева – неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, начислена за периода от
13.09.2022г. до 10.02.2023г.; 218,97 лева – неустойка за непредоставяне на съгласие за
директен дебит начислена за периода от 13.09.2022г. до 10.02.2023г.; 60 лева – начислени
такси за ограничаване на негативните последици при просрочие за периода от 13.09.2022г.
до 10.02.2023г.; 604,77 лева - мораторна лихва начислена върху остатъчната непогасена част
от главницата за периода от 10.02.2023г. до 04.03.2025г.; 16,60 лева – лихва за забава върху
просрочените текущи задължения за периода от 13.09.2022г. – 10.02.2023г., ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира за сторените съдебно-деловодни разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Н. Г. чрез назначения особен представител е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни
и недоказани. Ответникът посочва, че по отношение на процесния договор са приложими
императивните разпоредби на ЗПК и излага обстойни доводи за недействителност на
договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Посочва, че
уговорената такса за ограничаване на негативните последици при просрочие е начислена за
2
извършване на действия по усвояване и управление на кредита в нарушение на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, а същевременно чрез нея се цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване
на кредитодателя. Ответникът сочи, че клаузите, предвиждащи дължима неустойка при
непредоставяне на съгласие за директен дебит и непредоставяне на удостоверения по чл. 87
ДОПК и настоящ адрес, нарушавали чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а същевременно се отклонявали от
присъщата на неустойка обезщетителна и обезпечителна функция, което мотивирало извод
за тяхната недействителност. Ответникът оспорва цитираните клаузи като неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗПК. Оспорва клаузата, предвиждащи дължима такса ангажимент, като
нищожна поради обстоятелството, че дължимите от страна на ищеца услуги съставлявали
действия по управление и усвояване на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Посредством уговорената клауза се постигало заобикаляне на закона, акумулиране на скрита
печалба за кредитодателя и същата притежавала неравноправен характер. Ответникът
посочва, че при посочване на приложимия ГПР съществувала неяснота относно начина на
неговото формиране. Оспорва дължимостта на претендираната възнаградителна лихва
поради недействителност на приложимата договорна клауза, уговорена при накърняване на
добрите нрави. Ответникът изтъква, че е налище нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, като ответникът е бил въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите
по кредита в противоречие с чл. 11 ЗПК. Позовава се на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и изтъква
наличие на нарушение при сключването на договора, изразяващо се в необосновано високо
и скрито оскъпяване на кредита. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна
давност върху процесните вземания. Въз основа на така изложеното моли за отхвърляне на
исковете.
Разпределение на доказателствена тежест:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Ищецът носи доказателствена тежест да докаже, че между страните е валидно сключен
договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предал на ответника в заем сумата в
размер на 2 200 лв., като ответникът се е задължил да върне на ищеца посочената сума по
уговорения начин и в уговорения срок, както и да заплати всички уговорени такси и лихви
по договора.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи факта, че е погасил дълга, както
и всички възражения от значение за погасяване на задълженията по договора.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже наличието на уговорка за неустойка в случай
непредоставяне на съгласие за директен дебит и непредоставяне на удостоверения за
настоящ адрес, че е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно, че е бил
готов да ги изпълни (т.е., че е изправна страна по договора), както и какъв е размерът на
дължимата неустойка.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи факта, че е предоставил
дължимото изпълнение по договора, както и всички възражения от значение за погасяване
на задълженията.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът носи доказателствена тежест да установи възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на дължимото обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на стрините, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът дължи служебна
проверка за наличие на нищожни и/или неравноправни клаузи по потребителския договор.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4