№ 1196
гр. Бургас, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20242120101094 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод жалбата на К. И. Н., ЕГН ********** с
адрес в *** и С. И. И., ЕГН **********, адрес в ***, адрес за призоваване и за
двете в ***, чрез адв.П.Т., против Решение №***/30.01.2024 г. на ОС
„Земеделие”-Созопол.
Твърди се в жалбата, че жалбоподателите са наследници по закон на
починалия на *** г. техен баща И. С. И., б.ж. на гр.***, а той от своя страна е
единствен наследник по заместване на своя дядо И. С. С., б.ж. на гр.***,
починал на *** г. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното от тях решение е
постановено по преписка, образувана по заявление, вх.№***/27.02.1992 г. на
наследниците на И. С. С. за възстановяване правото им на собственост върху
притежавани от наследодателя им земеделски земи след като решение
№***/24.02.1993 г., с което им се отказва възстановяването на нива от 2400
дка, находяща се в землището на гр.***, м.“***“ с мотив МНО, е било
отменено с влязло в законна сила решение по адм.д.№8128/2022 г. по описа на
БРС. Понастоящем отказът бил мотивиран с твърдението, че в имота са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването му. Считат, че
е налице очевидна липса на мотиви, тъй като от данните по адм.д.№8128/2022
г. по описа на БРС било установено, че имотът на наследодателят им е
нанесен и установим от записването му в картата на инж.Йонов от 1939 г. и
1
не е част от бивше поделение, тъй като теренът, в който попада отдавна е с
отпаднала необходимост и е предаден на държавата като частна собственост,
а именно с Решение №537 на МС от 23.07.2010 г.
Въз основа на изложените в жалбата твърдения от съда се иска да
отмени като незаконосъобразно горепосоченото решение в обжалваната му
част и да им възстанови собствеността върху процесната земя в
съществуващи (стари възстановими) граници.
Ответната ОСЗ - Созопол не изразява становище по съществото на
жалбата. Представя изисканите доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на
съда за това са следните:
Безспорно в отношенията между страните е, че жалбоподателите са
наследници по закон на И. С. И., б.ж. на гр.***, починал на *** г. В този
смисъл е и Удостоверение за наследници, изх.№451/10.10.2023 г., издадено от
Община Созопол, от съдържанието на което е видно, че наследодателят на
жалбоподателите е наследник по закон на С. И. С., починал на *** г., а той от
своя страна е наследник по закон на И. С. С., починал на *** г.
По делото е представено копие на преписка №*** на ОСЗ - Созопол,
по която е издадено обжалваното решение. Видно е, че същата е образувана
по заявление, вх.№***/27.02.1992 г., подадено от С. И. С., ЕГН **********
(дядо на жалбоподателите), с което същият, в качеството си на наследник на
И. С. С. е заявил за възстановяване правото на собственост върху ниви с площ
от 47,2 дка и лозе с площ от 1 дка. В хода на производството е било
постановено Решение №***/08.07.2020 г. на ОСЗ-Созопол, отменено с
Решение №1285/09.06.2023 г., постановено по гр.д.№8128/2022 г. по описа на
РС-Бургас, с което преписката е върната на ОСЗ-Созопол за ново
произнасяне. В изпълнение на горното ОСЗ-Созопол е постановила
атакуваното по настоящото дело Решение №***/30.01.2024 г., с което на
наследниците на И. С. С. е признато правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху осем на брой земеделски имота,
находящи се в различни местности от землището на гр.***, включително и на
нива от 2,400 дка в м.„***“, по отношение на която със същото решение е
2
постановен отказ за възстановяване с мотив, че в имота са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността.
Именно в тази му част решението се обжалва.
При извършване преценка за валидността на обжалваното решение
съдът установи, че същото е постановено от законен състав на компетентния
административен орган, в пределите на неговите правомощия и при спазване
на установената в закона форма, т.е. не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност, каквито оплаквания също няма и представлява валиден
административен акт, който по същество е правилен. Този извод на съда
кореспондира с изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която става ясно, че процесният имот изцяло попада в
очертанията на ПИ ***196, който е част от бивше военно поделение на МНО.
Теренът е използван за дейности по сигурността и отбраната на страна, заедно
с поделенията на м.“*****“ и м.“***“, като за процесния имот тази
необходимост е отпаднала. В тази връзка, ноторно известно е, че с Решение
№144/28.02.2005 г. на МС имотът е бил обявен за частна държавна
собственост, като с Решение №537/23.07.2010 г. е отнет от управлението на
Министерството на отбраната и е предоставен в управление на Областния
управител на Бургаска област. Съставен е нов акт за частна държавна
собственост с трайно предназначение на земята „Земеделска“, начин на
трайно ползване “за друг вид имот със специално предназначение и
ползване“. Видно от заключението е и това, че към настоящия момент в ПИ
***196 няма запазена инфраструктура, застрояване и благоустройство, през
същия не преминават пътища, бившата сграда не е запазена, няма никакви
видими съоръжения, проводи, инсталации и др. Вещото лице не е в състояние
да посочи начин на трайно ползване, начин на експлоатация или проведено
мероприятие към 01.03.1991 г., тъй като липсват публични данни за обектите
на МНО, които са считани за секретни.
Пречките за реално връщане на подлежащите на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ земеделски земи са изчерпателни уредени в нормите на чл.10,
ал.7, чл.10б, ал.1 и чл.24, ал.2-4 от ЗСПЗЗ, а релевантният момент за
извършване на преценка за наличието, респективно липсата на пречки за
възстановяване на собствеността е моментът на влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Съгласно нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ собствениците или техните
3
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане
с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове. Има се предвид не строеж на единични
сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена като
комплекс от строителни дейности. Видът и характерът на самите мероприятия
е регламентиран в §1в от ДР на ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности,
непозволяващи възстановяване на собствеността, така и отделни съоръжения.
В чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ обаче няма изискване да са проведени мероприятия по
смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и §1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съгласно
цитираната разпоредба, правото на собственост на държавата върху
земеделските земи, предоставени на Министерство на отбраната, на
Министерство на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани
непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и
размери, определени от МС по предложение на министъра на отбраната,
съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на ведомство.
При отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на
страната, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с
решение на МС. Следователно, достатъчно е земеделските земи да са
предоставени на МНО за цели непосредствено свързани с отбраната и
сигурността на страната.
Установи се по делото, че заявената за възстановяване нива в м.“***“,
землището на с.*** попада в имот №***196, който е бил публична държавна
собственост, част от военно поделение, поради което и съдът приема, че е бил
предоставен на МНО за цели непосредствено свързани с отбраната и
сигурността на страната, поради което и държавата е запазила правото си на
собственост върху целия поземлен имот по силата на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Без значение е, че към настоящия момент имотът е предаден от
Министерството на отбраната на областния управител поради отпаднала
нужда за отбраната на страната. Предаването на поземления имот на
4
областния управител дава възможност на наследниците да се възползват от
приложението на чл.24, ал.8, вр.ал.3 от ЗСПЗЗ.
Предвид на изложеното, отказът на ответната ОСЗ да възстанови
собствеността върху процесния имот – нива от 2,400 дка в м.“***“ в
землището на гр.*** в стари реални граници е правилен, поради което и съдът
ще отхвърли жалбата.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. Н., ЕГН ********** с адрес в *** и С. И.
И., ЕГН **********, адрес в ***, адрес за призоваване и за двете в ***, чрез
адв.П.Т., против Решение №***/30.01.2024 г. на ОС „Земеделие”-Созопол, в
частта в която е отказано възстановяването на правото на собственост на нива
от 2,400 дка в м.“***“ в землището на с.*** в съществуващи (възстановими)
стари реални граници, постановено по преписка, вх.№***/27.02.1992 г. на
ОСЗ Созопол.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5