РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Петрич, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100151 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД (с ново търговско наименование „У.Е.“ ЕООД), със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № *, вх. *, ет. *, ЕИК ****, твърди,
че между „Б.Т.К.“ ЕАД (като доставчик) и ответницата (като абонат/потребител) са
били сключени Договори за далекосъобщителни услуги с клиентски № **** от
21.06.2018 г. и от 11.10.2018 г. Поддържа, че по силата на цитираните сделки, в
периода 01.03.2019 г. – 01.07.2019 г., доставчикът е предоставил на абоната услуги от
визирания вид на обща стойност 240,04 лв., която не е била платена. Изтъква, че е
придобил вземанията, произтичащи от описаното правоотношение, посредством
Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Анекс от 10.03.2020 г. към него, сключени със „С.
Г. Груп“ ООД (като цедент), което по-рано ги е придобило от дружеството доставчик
(като цедент), чрез Договор за цесия от 16.10.2018 г. Смята, че ответницата е била
надлежно уведомена за цесиите след подаването на исковата молба. Заявява, че за
визираното вземане е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, която е била връчена на
ответницата (в качеството й на длъжник в заповедната процедура) по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Затова иска постановяване на съдебно решение, с което съществуването на
задължението да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата П. Я. Х., с настоящ адрес в гр. П., ул. „С.К.“ № *, вх. А, ЕГН
1
**********, се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. А. К. З.
от Адвокатска колегия - гр. Б. Последната намира ищцовата претенция за
неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Релевира доводи, насочени към
обосноваване на процесуалната теза, че липсват надлежни доказателства за
предоставянето на далекосъобщителните услуги от доставчика на абоната, за
надлежното прехвърляне на вземането в полза на ищцовото дружество и за
уведомяването на ответната страна за цесиите. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът приема следното:
1. От фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 4 ГПК във вр. с чл. 228 ЗЕС във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД.
Претендираното вземане попада в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 579/25.11.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1641/21 г. на Районен съд – гр.
Петрич, което е приложено към сегашното дело.
На настоящата ответница – като длъжник по заповедта, е бил връчен препис от
нея, чрез залепване на уведомление (чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 ГПК).
Уважаването на предявената искова претенция е последица от фактически
състав, включващ кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до: 1/ облигационно правоотношение, създадено въз основа на твърдените
договори за далекосъобщителни услуги, между доставчика и ответницата (като
абонат); 2/ реалното предоставяне на такъв вид услуги от доставчика на абоната, през
исковия период, отговарящи на търсената стойност; 3/ настъпването на падежа на
задължението за заплащането на цената на услугите; 4/ придобиване от ищеца на
вземанията, произтичащи от посоченото правоотношение, чрез визираните цесионни
сделки; 5/ уведомяване на абоната за цесиите и 6/ неизпълнение на корелативното
задължение на последния за заплащане на стойността на предоставените услуги.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи
положителните предпоставки по иска си, а в случай, че това бъде сторено, ответницата
трябва да проведе доказване относно погасяването на задължението.
Сключването на процесните договори за далекосъобщителни услуги между
„Б.Т.К.“ ЕАД и ответницата се доказва от обективиращите ги документи, които са
представени по делото. Те са подписани за ответницата (като абонат/потребител), а
подписът й върху тях не е оспорен, поради което трябва да се приеме, че същите
материализират нейни изявления (чл. 180 ГПК).
За доказване на обстоятелството, че дружеството доставчик е предоставило на
2
абоната далекосъобщителните услуги, заплащането на чиято стойност се иска, са
ангажирани единствено 4 броя месечни сметки – с № **********/01.04.2019 г., с №
**********/01.05.2019 г., с № **********/01.06.2019 г. и с № **********/02.07.2019 г.,
както и 1 брой кредитна сметка – с № **********/01.08.2019 г. От съдържанието им
става ясно, че за техен издател фигурира „Б.Т.К.“ ЕАД, а за получател на
далекосъобщителните услуги, до които се отнасят – ответницата, като сметките не са
подписани за получател. От гледна точка на доказването в гражданския процес тези
документи представляват частни свидетелстващи такива, които отразяват факти,
изгодни за техния издател. В тях липсва изявление на потребителя, свързано с
ползването на съответните услуги, поради което и доказателствената им стойност не е
достатъчна за провеждане на пълно и главно доказване, че услугите действително са
били предоставени, за да се дължи заплащане на цената им. Следователно те не
създават пълна увереност, че за ответницата е възникнало задължение за заплащане на
сумата, представляваща главница по договорите, на които се базира ищцовата
претенция. Както стана ясно, ищецът е този, който трябва да установи, в условията на
пълно и главно доказване, доставянето на процесните услуги. Непровеждането на
доказване от такъв порядък, създава за съда правото и задължението да не зачете
правната последица на недоказания юридически факт.
Не е установено по несъмнен начин и надлежното прехвърляне на вземането,
предмет на разглеждания иск, от „Б.Т.К.“ ЕАД в полза на първия цесионер („С. Г.
Груп“ ООД), както и от последния на ищеца. С исковата молба са депозирани копия на
двата договора за цесия, но в тях е упоменато, че се извършва прехвърляне на
вземания, описани в съответни приложения. Самите приложения не са представени
като писмени доказателства, а вместо това са ангажирани техни „извлечения“. Те обаче
не съдържат точна индивидуализация на вземането спрямо ответницата, за което се
твърди, че е било цедирано. В тази връзка е отразено, че се касае за прехвърлени
„вземания“ в общ размер на 240,04 лв. по „договори за мобилни услуги“. Отсъства
яснота както по отношение на конкретния договор (договори), от който (които)
всъщност вземането произтича, така и относно естеството на самото вземане (дали е
главница, лихва, обезщетение, неустойка и т. н.).
В контекста на казаното дотук се налага финалната констатация, че не са налице
два от елементите на фактическия състав за уважаването на предявения иск, поради
което той подлежи на отхвърляне. Ето защо и е безпредметно да бъдат разглеждани и
другите възражения на особения представител на ответната страна.
2. По съдебните разноски и възнаграждението на особения представител на
ответницата:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ответната
страна (чл. 78, ал. 3 ГПК), но тя не е извършила разходи от такъв порядък по делото.
3
Нужно е да бъде разпоредено да се изплати на нейния особен представител
възнаграждението, което му се дължи за производството. То е 300 лв. и е внесено от
ищеца по набирателната сметка на съда.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ” ЕООД (с ново търговско наименование „У.Е.“
ЕООД), със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ №*, вх. *, ет. *, ЕИК
****, предявен против П. Я. Х., с настоящ адрес в гр. П., ул. „С.К.“ № *, вх. *, ЕГН
**********, с който се претендира да бъде признато за установено, на основание чл.
422 ГПК, че последната дължи на първото следното вземане, попадащо в обхвата на
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 579/25.11.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
1641/21 г. на Районен съд – гр. Петрич, а именно: 240,04 лв., представляващи
стойността на далекосъобщителни услуги, потребени в периода 01.03.2019 г. –
01.07.2019 г., по Договори за такъв вид услуги с клиентски № ****, сключени на
21.06.2018 г. и на 11.10.2018 г. между „Б.Т.К.“ ЕАД (доставчик) и П. Я. Х.
(абонат/потребител), като вземанията по тези договори са били прехвърлени на „С. Г.
Груп“ ООД, съгласно Договор за цесия от 16.10.2018 г., което впоследствие ги е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, съобразно Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Анекс от
10.03.2020 г. към него.
ДА СЕ ИЗЛАТИ на адв. А. К. З. от Адвокатска колегия - гр. Благоевград,
назначена за особен представител на ответницата по чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение
от 300 лв., дължимо за настоящото дело, която сума е внесена от ищеца по
набирателната сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4