№ 6660
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110101770 по описа за 2023 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 28.02.2023г. ищецът
„Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на всяка от двамата ответници да му заплати
поотделно, т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответницата Я. Е. Б. да заплати: 875,35 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 198,29 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до
29.12.2022г.; 11,56 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., и 2,59 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 19.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 12.01.2023г. до окончателното
плащане и разноските по делото , и
- ответникът В. Г. Г. да заплати: 875,35 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между
1
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 198,29 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до
29.12.2022г.; 11,56 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., и 2,59 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 19.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 12.01.2023г. до окончателното
плащане и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. В заседанието на 28.02.2025г. , в което е даден ход по
същество на делото , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от
27.02.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът В. Г. Г. (според уточнението, допуснато с разпореждане №
34034/15.03.2023г. по писмената молба на ищеца от 28.02.2023г. – б.с.) не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК , не е изразил становище по исковете
, не е представил доказателства и не е изпратил представител по делото , включително и в
заседанието на 28.02.2025г. , в което е даден ход по същество на делото.
Ответницата Я. Е. Б. (според уточнението, допуснато с разпореждане №
34034/15.03.2023г. по писмената молба на ищеца от 28.02.2023г.– б.с.) първоначално е
оспорила предявените искове видно от изявленията на пълномощника й в представения
на 21.06.2023г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Предявено е само
възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните вземания.
Останалите доводи в отговора на исковата молба касаят редовността на исковете.
В първото открито заседание на 28.06.2024г. пълномощникът на ответницата Я. Е. Б. е
признал исковете в частта им относно вземанията , които не са погасени по давност, като
изрично е посочил , че „ответницата не сочи доводи за недължимост на вземанията , а
само за частично погасавяне по давност на претендираните вземания”. Допълнил е , че
„ответницата не е станала причина за предявяване на исковете” защото не е била
уведомена за вземанията , дължими от нейната наследодателка К. Георигева. Изрично е
посочил , че „никой от двамата ответници не оспорва доставката на топлинна енергия в
процесния имот през процесния период”.
При устните състезания в заседанието на 28.02.2025г. адвокатът на ответницата Я. Е.
Б. е пледирал за отхвърляне на исковете като погасени по давност.
Подпомагащата страна „М.Х.Е.”ООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не
сочи доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
2
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД на ответницата Я. Е. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2020г. и №
**********/31.07.2021г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2020г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според посоченото в
същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/31.07.2021г.,
удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2021г., е 14.09.2021г. според посоченото в същата фактура. Тези
падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи
3
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр.
София.
Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура №
**********/31.07.2020г. е започнала да тече от 15.09.2020г., и е изтекла на 15.09.2023г. , а
за втората фактура № **********/31.07.2021г. е започнала да тече от 15.09.2021г. и е
изтекъл на 15.09.2024г.
Исковата молба , по която е образувано насотящото съдебно произовдство, е
предявена на 12.01.2023г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответницата Я. Е. Б. по чл.120 ЗЗД е
неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените осъдителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземания по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1
ЗЗД срещу всеки от двамата ответници за сумите : 875,35 лв, представляващи 1/2 част
от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 198,29 лв, представляващи 1/2 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до
29.12.2022г.; 11,56 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., и 2,59 лв,
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 19.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 12.01.2023г. до окончателното
плащане.
Тези задължения се твърдят в исковата молба от ищеца. Тяхното възниксване и
съществуване не са оспорени нито от ответника В. Г. Г. (който не е представил отговор на
исковата молба и не се е явил по делото) , нито от ответницата Я. Е. Б. (чийто пълномощник
изрично е признал дължимостта на тези вземания , като е възразил само относно
погасяването по давност на част от тях , което възражение обаче е неоснователно по
причините , посочени в предходната част от могтивите на настоящото решение). С
протоколно определение , постановено в откритото заседание на 28.06.2024г. , е обявено за
безспорно обстоятелство по делото доставката на топлинна енергия в процесния имот
пред през процесния период. Размерите на начислените суми са установени с приетото в
заседанието на 04.12.2024г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза , неоспорено от
страните. Видно от представените по делото писмени доказателства – Договор за продажба
на държавен недвижим имот съгласно НПЖДЖФ от 04.02.1972г. ; Удостоверение за
наследтници , изх. № 2038/22.10.2015г., издадено от район „Витоша” на Столична община и
Удостоверение за наследтници , изх. № 2039/22.10.2015г., издадено от район „Витоша” на
4
Столична община двамта ответници са съсобственици на процесиня имот при равни квоти.
Ответниите , чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2
ГПК , не са представили доказателства за плащането на дължимите суми, поради което те
следва да бъде присъдена на ищеца.
Възраженията на ответниците за липса на забава относно плащанията на главниците са
неоснователни. Претендираните от ищеца вземания за топлинна енергия и за дялово
разпределение са срочни – те имат точно определени падежи , които са посочени във всяка
от двете общи издадени фактури – 14.09.2020г. и 14.09.2021г. Поради тази причина
ответниците са изпаднали в забава , без да е необходима покана съгласно чл.84 ЗЗД.
Поради посочените причини всеки от субективно съединените искове по чл.79, ал.1
ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса за предявяването на исковата молба (общ
200 лв), за издаване на съдебни удостоверния (общо 25 лв) и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза (350 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежаваната от него
идеална част от правото на собственост върху имота,т.е. 1/2 част.
На ответниците не следва да се присъждат разноски , тъй като те са станали повод за
завеждане на исковете поради липсата на плащания до определените падежи. Възраженията
на пълномощника на ответницата Я. Е. Б. в обратния смисъл са неоснователни , тъй като
претендираните от нея задължения са възникнали за нейната наследодателка , която не ги е
платила в нормативно определените срокове.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Г. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т”
ЕАД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. **, следните суми: 875,35
лв (осемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляващи 1/2 част
5
от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 198,29 лв (сто деветдесет и осем лева
и двадесет и девет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената
на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г.; 11,56 лв (единадесет лева и
петдесет и шест стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., и 2,59 лв (два
лева и петдесет и девет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 19.09.2020г. до 29.12.2022г.,
заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата
молба- 12.01.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК
сумата от 287,50 лева (двеста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи
част от направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платената
държавна такса за предявяване на исковата молба , пропорционална на уважената част
от претенциите против ответника, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 25 лв (
двадесет и пет лева), представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на
уважената част от претенциите против ответника.
ОСЪЖДА Я. Е. Б. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „***, със съдебен адрес : град
София, ул. „*** чрез адв. К. Н., ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК**, със седалище и адрес
на управление: гр. София,ул. **, следните суми: 875,35 лв (осемстотин седемдесет и пет
лева и тридесет и пет стотинки), представляващи 1/2 част от стойността на доставена ,
но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„**** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 198,29 лв (сто деветдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията
за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г.; 11,56 лв (единадесет лева и петдесет и шест
стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., и 2,59 лв (два лева и петдесет и
девет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 19.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 12.01.2023г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 287,50 лева
(двеста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи част от направените
от ищеца разноски по настоящото исково производство– платената държавна такса за
предявяване на исковата молба , пропорционална на уважената част от претенциите
против ответницата, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 25 лв (двадесет и пет лева),
представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на уважената част от
претенциите против ответницата.
6
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „М.Х.Е.”ООД , гр.
София , ул. „Доспат ” № 5.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7