№ 20231
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110152735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на М. Б. Б. чрез адв. И. Н. за изменение на решение от
21.03.2023 г. по гр.д. № 52735/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Изложени са съображения, че поради техническа грешка в договора за правна
защита е отбелязано, че се сключва по чл.38, ал.2 ЗА и едновременно с това – че сумата
е платена в брой. Същевременно, сумата е включена в списъка на разноските, които се
претендират в полза на ответницата, поради което следва да се приеме, че същата е
била платена в брой. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като
присъди в полза на ответницата М. Б. Б. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от страна на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представен е списък на разноските по
ч.80 ГПК – л.34, който е предпоставка за допустимост на искането по арг. от т.9 на ТР
№ 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се иска изменение
на решението в частта относно претендираните от страната разноски, а не на
възложените в нейна тежест такива/, поради което същото е процесуално допустимо.
С решение от 21.03.2023 г. по гр.д. № 52735/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав
производството по отношение на ответницата М. Б. Б. е прекратено като недопустимо.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представен е
договор за правна защита от 06.02.2023 г. (л.266), в който е посочено, че страните
сключват договора на основание чл.38, ал.2 ЗА и че ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Същевременно е посочено, че сумата от 400 лв. е платена в брой.
Адвокатското възнаграждение може да се претендира или по реда на чл.38, ал.2
1
ЗА в полза на процесуалния представител за предоставена безплатна правна защита,
или на основание чл.78 ГПК – в полза на страната, при доказано извършване на
твърдените разноски. С оглед съдържанието на договора за правна защита, в случая не
би могъл да се направи безспорен извод дали се касае за уговорена безплатна правна
защита, или на възмездна такава, с оглед на което адвокатско възнаграждение не
следва да се присъжда.
Обстоятелството, че в представения списък на разноските по чл.80 ГПК сумата
се претендира в полза на ответницата, а не в полза на процесуалния й представител, не
е от естество да промени този извод, като не могат да бъдат споделени и доводите на
молителя, че съдът дължи указания в тази връзка, доколкото не се касае за нередовност
на процесуално действия, отстранимо посредством указания на съда, а за преценка за
основателността на претенцията за разноски, която се извършва на база на
ангажираните по делото доказателства.
С оглед изложеното искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане по чл.248 ГПК на ответницата М. Б.в Б.,
ЕГН **********, конституирана по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия в
хода на процеса ответник Б. Й. Б., ЕГН **********, за изменение на решение от
21.03.2023 г. по гр.д. № 52735/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2