Определение по адм. дело №773/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е образувано по жалба на Е. Х. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Балчик, [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1451057/01.12.2025 г. на старши полицай към РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич Ц. С. С., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Към жалбата е направено особено искане от Е. Х. И. за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорената заповед на основание на чл.166 ал.4 във връзка с чл.166 ал.2 от АПК. Молителят сочи, че мярката му причинява сериозни затруднения в ежедневието, ограничение в придвижването, финансови и трудови затруднения, несъразмерни последици спрямо целта на закона. Затова настоява за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт от съда е допустимо, ако същият е обжалван своевременно и ако не е осъществено изпълнението му. В случая жалбата е била подадена на 04.12.2025 г., т.е. в 14-дневния срок от съобщаването на акта, което е станало на 01.12.2025 г.; страните не спорят, че не е осъществено изпълнението му. Затова искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.172 ал.6 от Закона за движението по пътищата, като за административния орган не е съществувало задължението да доказва, че са налице някои от условията на чл.60 ал.1 от АПК. За спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е необходимо адресатът на акта да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Според съдебната практика тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. Вредата може да бъде както имуществена, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за жалбоподателя, че той трудно да може да я поправи. Нейното настъпване следва да е достатъчно вероятно, за което да бъдат представени доказателства. В случая към жалбата не са приложени достатъчно доказателства, от които да се установи, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на нейния адресат. Липсват доказателства за упражнявана трудова дейност (представена е молба за назначаване като шофьор, за която обаче няма достатъчно доказателства да е надлежно входирана в „АГРОСТАН“ООД; не е ясно от кой от управителите на това дружество изхожда резолюцията „Отказвам назначаване“, тъй като не е посочено името му, а няма и съответен изходящ номер и печат) и за невъзможността му да се придвижва по друг начин, освен с управляван от него автомобил, а също и за възникването на някакви финансови затруднения (представеният договор за потребителски кредит няма данни да има връзка с евентуалното използване на шофьорска книжка). Не са представени доказателства, че съпругата и дъщерята на жалбоподателя са безработни, както и че дъщерята е бременна. Без значение в производството по чл.166 ал.4 от АПК са другите твърдения на жалбоподателя, които имат отношение към законосъобразността на самата заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а не и към основателността на искането по чл.166 ал.4 от АПК. Правнорелевантният факт от значение за спирането на предварителното изпълнение на акта е наличието на вероятност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя, каквато в случая не са представени доказателства да съществува.

Целта на прилагането на принудителната административна мярка по чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата е осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административните нарушения, с оглед на което незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес. На този интерес не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, поради което не са налице основанията по чл.166 ал. 2 от АПК и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Добричкият административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Х. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Балчик, [улица]за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1451057/01.12.2025 г. на старши полицай към РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич Ц. С. С., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.