Р Е Ш Е Н И Е
№
82
гр.Пирдоп, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Паралеева гр.д.
№ 557 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, гр. София чрез процесуалния представител на дружеството юрк. М.С. против В.Р.Д.,
с която се иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи
на ищеца
следните суми: 1307.84 лв.- главница по договор за паричен заем с №2839780/27.06.2017г. между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, прехвърлен на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с цесия; 93.00
лв.- договорна лихва за периода от 06.10.2017г.
до 23.02.2018г.; 697.20
лв.- неустойка за периода от 20.10.2017г. до 23.02.2018г.; 140.25 лв.- обезщетение за забава за
периода от 20.10.2017г. до 31.01.2019г., както и
законна лихва за забава върху главницата от
01.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
разноски.
Ищецът твърди, че на
27.06.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и В.Р.Д. като
заемател е сключен договор за паричен заем №2839780 в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително за заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и
предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С
подписване на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 2000 лв., представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Съгласно клаузите на договора страните постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума е била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на сумата е станало на датата на сключване на договора. С
това заемодателят изпълнил своето задължение по договора и възникнало
задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани
по размер и брой в договора, а именно: да върне кредита в срок до 23.02.2018г.
на 17 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 132.41 лв. всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 14.07.2017г., а падежът на последната
погасителна вноска е 23.02.2018г. Общата стойност на плащанията по договора
била 2250.97 лв., като договорната лихва по кредита била уговорена в размер на
250.97 лв. Сочи се, че с подписване на договора за заем заемателят е
удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от
договора, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. На основание
сключения Договор за паричен заем и съгласно Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“
АД на заемателя била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер
на 45.00 лв., поради забава в плащането на задълженията с повече от 30
календарни дни /по 9 лв. на всеки 30-дневен период/. Страните били договорили в
чл.4 от договора, че ако заемателят не предостави обезпечение на задълженията
му по договора в 3-дневен срок от подписването, се начислява неустойка за
неизпълнение. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил предоставил на
заемодателя обезпечение, му била начислена неустойка в размер на 1185.24 лв.,
която страните постигнали съгласие да бъде разсрочена на 17 равни вноски, всяка
в размер на 69.72 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски по
договора. Така погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят възлизала
на общо 202.13 лв. На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбата на чл.8 от сключения договор на длъжника била
начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за период от
07.10.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Общият размер на начислената лихва бил 140.25 лв., който е
съвкупност от лихвите за забава, начислени за всяка отделна падежирала,
неплатена вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди се, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която
е погасена до момента била 1383.17 лв., с която са погасени, както следва: неустойка за неизпълнение – 488.04 лв., такса
разходи – 45 лв., договорна лихва – 157.97 лв., главница – 692.16 лв. Срокът на
договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно:
23.02.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се в исковата молба, че
на 01.11.2018г. било подписано приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен
заем №2839780/27.06.2017г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „Изи Асет Мениджмънт“ АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД/, трансформирано понастоящем в ЕАД, в качеството си
на цесионер по договора от 16.11.2010г., от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до
ответника било изпратено уведомително писмо от 02.11.2018г. за станалата
продажба чрез Български пощи. Писмото се върнало в цялост с отбелязване в
обратната разписка, че получателят е в чужбина. На 27.09.2019г. до длъжника
било изпратено повторно уведомително писмо за извършената цесия чрез куриер,
като писмото отново се е върнало в цялост. Цитира се съдебна практика на ВКС,
според която връчването на уведомителното писмо с исковата молба представлява
надлежно уведомяване за цесията. Посочено е, че фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като безспорно по делото се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено.
С оглед на всичко изложено се
сочи, че за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, каквото било подадено и в РС-Пирдоп било образувано ч.гр.д. №80/2019г. и с
издадената заповед е уважена претенцията. Длъжникът не бил намерен в
установените по заповедното производство адреси, поради което заповедта е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което пък обуславяло правния интерес
на ищеца от подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор
на исковата
молба от назначения на ответника В.Р.Д. особен представител – адв.С.Е., чието
становище е, че искът е допустим, но неоснователен. Наведени са съответни
възражения за неоснователността на иска. На първо място, адв.Е. счита сключения
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника договор за паричен заем №2839780/27.06.2017г. за
недействителен, на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Видно било от съдържанието на договора, че в него
не са посочени конкретните параметри на общо дължимата сума. Не бил ясен
размерът на възнаградителната лихва, дължима по договора, както и размерът на
годишния процент на разходите. Не ставало ясно разликата от 5.53% между
посочения в чл.2, т.8 от договора процент ГПР и уговорения в чл.2, т.6 фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 35% какви разходи покрива. Липсвали и
доказателства при подписване на договора на заемателя да е предоставен погасителен
план, от който да се установява каква част от погасителната вноска се
разпределя за погасяване на главница и каква за възнаградителна лихва, както и
за разходите по заема. При недействителност на договора за потребителски
кредит, приложима била разпоредбата на чл.23 ЗПК, а именно: че потребителят в
този случай дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. На следващо място, на ответника се твърди,
че не е предоставена преддоговорна информация съгласно чл.5, ал.1 ЗПК под
формата на стандартен европейски формуляр. Адв.Е. е направила възражение за
нищожност на клаузата за неустойка в размер на 1185.24 лв., уговорена в чл.4,
ал.2 вр. ал.1 от договора за паричен заем, на основание чл.26, ал.1, предл.
второ и трето ЗЗД – поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, като нарушаваща принципа за справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване на ответника. Целта на неустойката в случая се сочи,
че излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Възражение за нищожност на клаузата за неустойка се прави и на основание чл.21,
ал.1 ЗПК, тъй като същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, уреждаща максимален размер на годишния процент
на разходите. Адв. Е. оспорва всички предявени вземания по размер. Сочи, че
липсват доказателства, които да удостоверяват каква част от дълга е изплатена
от ответника, съответно – каква част е останала неизплатена, както и какъв е
броят на просрочените вноски и направените от кредитора „Изи Асет мениджмънт“
АД разходи за събирането им до цедиране на вземането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. С оглед на изложеното, адв.Е. моли съда да отхвърли изцяло като
неоснователен установителния иск, предмет на гр.д. №557/2019г. по описа на
РС-Пирдоп, за вземанията по който е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№80/2019г.
В съдебните заседания по
делото ищецът не се явява и не се представлява. Депозирал е писмена защита, с
която заявява, че поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ответника В.Р.Д. обективно
съединени установителни искове, като признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество всички присъдени суми, съгласно Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №80/2019г. по описа на Районен съд-Пирдоп, като се сочи, че от събраните
доказателства се установява изцяло основателността им. Претендират се и разноски
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В
съдебната фаза на процеса ответникът В.Р.Д. се представлява от назначения
негово особен представител – адв.С.Е. от САК, която оспорва исковата молба и в
хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло като неоснователни предявените искове, като поддържа всички възражения,
повдигнати в отговора на исковата молба, касаещи нищожност на клаузи от
процесния договор за кредит. Адв.Е. моли съда, в случай че прецени, във връзка
с възражението за неустойка, че клаузата е нищожна, то заплатената от ответника
неустойка в размер на 488.04 лв., съгласно заключението на вещото лице, да бъде
приспадната от претендираните суми и евентуално – от главницата по договора.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№ 80/2019г.
по описа на Районен съд-Пирдоп
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е,
че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника В.Р.Д. за сумата 1307.84 лева - главница по Договор за паричен заем № 2839780 от 28.06.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.Р.Д.; 93.00 лева - договорна лихва за периода от 06.10.2017г. до 23.02.2018г.; 697.20 лв.
- неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 20.10.2017г. до 23.02.2018г.; 140.25
лв. - обезщетение за забава от 07.10.2017г.
до 01.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата от 194.77 лв. - разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За
посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/ № 92/05.02.2019г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на ЗИ.
На 27.06.2017г. ответникът В.Р.Д.
и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем № 2839780. Посоченият договор, както и Предложение за
сключване на договора,
са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата
молба съдържание. В предложението
за сключване на договор В.Р.Д. е предоставил лична информация за себе си и е
заявил желана сума на заема – 2000 лв. Видно от самия договор, параметрите му
са следните: сума по кредита – 2000 лв.; размер на погасителната вноска – 132.41
лв.; срок на заема в седмици - 34 и брой вноски – 17; годишен процент на
разходите – 40.53 %, годишен лихвен процент – 35.00%; дата на първо плащане – 14.07.2017г.;
дата на последно плащане – 23.02.2018г.; обща сума за плащане – 2250.97 лв. В
чл.3 от договора е записано, че договорът има сила на разписка. С чл.4 от
договора заемодателят се е задължил в срок до 3 дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер
– Заемодателя, а при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка
в размер на 1185.24 лв, която ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сумата от
69.72 лв. Според чл.8 от договора при забава за заплащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху
забавената сума за всеки ден на забава. Според чл.10 от договора заемодателят
има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.
Договорът е подписан от двете страни по него, като заемателят е изписал името
си и собственоръчно.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010г.
„Изи Асет Мениджмънт“
АД /като продавач/ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /като купувач/ са се споразумели, че продавачът ще
прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договор за потребителски кредит, сключени от Продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
се индивидуализират в Приложение №1, което ще бъде
неразделна част от договора, считано от съставянето му. Описано е, че
Приложение 1 ще бъде съставено във вид на електронен документ, както и че
страните ще прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на
месечна база. Уговорено е, че следващите вземания се индивидуализират от
страните в ново Приложение №1 със съответната
нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, то става
неразделна част от договора, а за целите на Рамковия договор всяко следващо
Приложение №1 ще има силата и значението на
допълнително споразумение. Представено е извлечение от Приложение №1 от 01.11.2018г. към Договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., от което е видно, че сред
прехвърлените на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем с правно
организационна форма ЕАД/ вземания под номер 12 е записано вземането по кредит
с №2839780/28.06.2017г. с длъжник В.Р.Д..
В таблицата е посочено, че отпуснатата главница е 2000 лв., общо дължимата сума
по кредита е 3436.21 лв.; остатъкът от
дължимата сума към 01.11.2018г. е 2214.89 лв., а лихвата за просрочие към
същата дата е 116.85 лв. Върху извлечението от Приложение №1 са положени подписи на страните по
договора за цесия.
Към Договора за цесия е приложено
Потвърждение от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сключената цесия на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД и Пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за „Агенция
за събиране на вземания“ АД, с което ищецът бива упълномощен да уведоми от
името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които
дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 16.11.2010г.
Било е изпратено Уведомително писмо
изх. № УПЦ-П-ИАМ/2839780 от 02.11.2018г. от ищеца в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД до ответника за извършената цесия, като видно от
направеното отбелязване в Известието за доставяне от дата 08.11.2018г. получателят не го е получил, тъй като е бил „в чужбина“. Правен е още един опит за връчване на
уведомление на ответника чрез куриерска фирма „Лео Експрес“, като в Обратната разписка към
товарителница № 68572221 от 27.09.2019г. е отбелязано: „Няма връзка, на адреса няма никой“.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. От същото се установява, че размерът на усвоената
от В.Р.Д. сума по кредита е 2000
лв., като сумата е отразена счетоводно при ищеца. На вещото лице е представен
погасителен план, който е описала в табличен вид. Установено е, че ответникът е
заплатил общо 1338.17 лв, които са отнесени както следва: 692.16 лв. –
главница, 157.97 лв. – лихва и 488.04 лв.- неустойка, като със заплатените суми
са закрити вноските с падеж от 14.07.2017г. до 06.10.2017г. Вещото лице е
описало оставащите дължими според ССчЕ суми и те са както следва: 1307.84
лв.- главница, 93.00 лв. – договорна
лихва за периода от 06.10.2017г. до 23.02.2018г., 697.20 лв. – неустойка за
периода от 20.10.2017г. до 23.02.2018г. и 170.39 лв. обезщетение за забава за
периода от 20.10.2017г. до 31.01.2019г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на
ищеца към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение вземания.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит – за
претендираните главница и договорно възнаграждение; по чл.422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД - за
претендираното обезщетение за забава и по чл.422 ГПК
вр. чл.92 ЗЗД – за претендираната неустойка.
По
делото се установи наличието на облигационно правоотношение, от което ищецът
черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника В.Р.Д.,
като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем № 2839780 на 27.06.2017г., по силата
на който ответникът е получил в заем сумата от 2000 лв. за срок до 23.02.2018г., при
съответно уговорени между страните конкретни параметри по заема - брой на
вноските, стойност на седмичната вноска, падеж, лихвен процент, както и други
условия. Договорът за
потребителски кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Не
се оспорва подписът,
положен от името на ответника под договора, както и този върху предложението за сключване на договора за заем.
Сумата, поискана от ответника
с предложението за сключване на договора, съвпада с отпуснатата от
кредитодателя. В Предложението В.Р.Д. е декларирал, че е получила и Стандартен
европейски формуляр, макар такъв да не е приложен към исковата молба. Същото се
отнася за приложимите Общи условия, които кредитополучателят е деклаарирал, че
е получил.
Адв.Е.- особен представител на ответника Д., е направила
възражение за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като съдът обаче не намира основание да
приеме, че договорът е нищожен и нарушава изискванията на ЗПК. Съгласно
чл. 22
ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК
и чл. 11, ал.
1, т. 7 - т. 12 и т. 20
ЗПК,
договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК
- изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
С
разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК
е установено, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В случая договорът за
паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият
размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя на отказ от договора. В този смисъл, не
са налице предпоставките на чл.22
във вр. с чл.10, ал.1 ЗПК
по отношение на договора за
кредит.
Договорът за
кредит представлява двустранна сделка, която е възмездна, тъй като в този
договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10
ЗПК,
включващ общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в
процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е
настоящият
случай. Страните са постигнали съгласие, че размерът на годишния процент разходи е 40,53 %. Презюмира
се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия
ресурс, предмет на договора за
потребителски кредит, представляват граждански плод. Следователно и макар
в договора за
кредит да не е посочен начинът на формиране на годишния процент на
разходите, неговото съдържание е изводимо от разпоредбите на закона. В този смисъл не е налице соченото нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
Не
е налице недействителност на договора за
заем и на
основание чл.11, ал.1
т.9 ГПК.
В договора за
заем е установен годишният лихвен процент от 35.00 %, който е
фиксиран, като не е посочена левовата равностойност на възнаграждението на
заемодателя. Посочена е обаче заеманата сума, и общата сума, която
заемополучателят следва да заплати на кредитора на равни седмични вноски,
следователно и размерът на възнаграждението на заемополучателя е в размер на
разликата между чистата стойност на заема, конкретно посочена, и общата сума,
която следва да бъде заплатена. По този начин на длъжника е предоставена
информация както за
сумата по заема, така и за
общото му задължение. В случая лихвеният процент е фиксиран, поради което не е
необходимо да бъде установена формулата за
неговото определяне. Следва да се посочи, че размерът на годишния лихвен
процент съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за
заплащане на главница, и представляващ цената за
възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията
на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по
предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение.
В
договора за
заем е инкорпориран
погасителен план, в който е посочена датата на падежа на всяка вноска и нейния
размер, като при наличие на яснота относно заемната сума, която следва да бъде
върната на посочените вноски, не следва да е налице разбивка на всяка една
вноска с посочване каква част от нея погасява задължението за
главница и каква част от нея - задължението за
възнаградителна лихва. В този смисъл е налице необходимото съдържание на
договора за
заем и последният е съобразен и с изискването, установено в
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.
Съдът приема,
че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави уговорения кредитен
ресурс в размер на 2000лв. Следва да се приеме, че ответникът е усвоил процесната сума, доколкото
договорът служи за разписка, а заплащането на суми по договора още веднъж
доказва, че е получил сумата, чието връщане е започнал да реализира.
Установява се, че ответникът Д. не е изпълнил точно
задължението си за връщане на заема, като е платил сумата от общо 1338.17 лв., представляваща 7
вноски по кредита, с включена вътре неустойка за непредставяне на обезпечение.
Всички вноски по кредита са с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ПК /01.02.2019г./, доколкото последната
вноска е следвало да се плати на 23.02.2018г. Следователно няма
пречка да се заключи, че вземането е падежирало изцяло преди предприемане на
съдебни действия по установяването му и е настъпила
цялостна изискуемост на кредита, без същият да бъде обявяван за предсрочно
изискуем.
Вземането
по процесния
договор е било валидно цедирано от заемодателя на дружеството ищец по силата на
Приложение № 1/01.11.2018г. към Рамков Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. Следва да се счете, че прехвърлянето на вземанията е надлежно,
независимо че ответникът не е получил лично уведомлението за цесията. Това е
така, тъй като е правен опит да се връчи уведомлението на посочения от него
пред кредитодателя адрес и на разписката е записано, че „получателят е в
чужбина“ и „на адреса няма никой“, т.е. същият не е уведомил кредитодателя за
заминаването си в чужбина или отсъствието си от адреса, с което сам е
препятствала връчването на уведомлението. От друга стрна, уведомлението за
извършената цесия е било връчено с исковата молба на адв.Е., която е назначена
за особен представител на ответника Д.. Съдебната практика е категорична, че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК /вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай към исковата молба е приложено
уведомление от стария кредитор /цедента/ за извършената цесия, изготвено обаче
от новия кредитор/цедента/ като пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на
цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията,
който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно
решение № 142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение
№597/20.07.2015 по дело №2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. Фактът, че уведомлението не е получено лично от
длъжника, а от особения му представител, не променя извода за валидно
уведомяване за цесията, тъй като назначаването на особен
представител на ответника е в следствие на неуспешни усилия същият да бъде издирен, както на известните му адреси, така и по месторабота. Фигурата на
особения представител по чл.47, ал.6 ГПК се припокрива с тази на упълномощения
процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и
връчване на препис от решението. Следва да се отбележи, че
прехвърлянето на вземане не е правно действие с оглед на личността (intuit
personae), поради което не съществува пречка
всички правни действия, свързани
със сключването, прекратяването, изпълнението и пр. на договора да се извършват от
прадставители, включително и особени представители, назначавани по реда на процесуалния
закон. Длъжникът не следва да черпи благоприятни последици от
своето бездействие да отрази в регистрите на населението актуалния си адрес или
да го съобщи на своите кредитори, поради което следва да се счете, че макар до
фактическо връчване на книжата на длъжника да не се е стигнало, то връчването
им на особения представител може и следва да се приравни на нотифициране на
самия длъжник. Тук следва да се отбележи и че уведомяването е от значение за
произвеждане на действие на цесията спрямо длъжника. То не е част от
фактическия състав на самата цесия и между страните по договора за цесия
действието му се е породило незабавно. В случая съдът счита, че извършената
цесия намира своето действие и спрямо длъжника Д., който сам е станал причина
уведомлението по делото да бъде връчено на особен представител, вместо лично на
него или на упълномощено лице.
Предвид
изложеното,
основателен се явява
установителният иск на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД против ответника В.Р.Д. за незаплатената главница
по
заема.
От главницата, която вещото лице е посочило като
незаплатена по договора- в размер на 1307.84 лв. обаче следва да се приспадне,
каквото искане е направила адв.Е., сумата от 488.04 лв., представляваща
заплатена от длъжника до момента неустойка за непредставяне на обезпечение.
Това е така по следните причини:
Недължима според съда и незаконосъобразно начислена
се явява претендираната неустойка за непредставяне на обезпечение. Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закон за
потребителския кредит (обн. ДВ
бр.18/05.03.10г.) и неговите императивни правни норми следва да бъдат
съобразени служебно от съда, предвид и указанията, дадени с Тълкувателно
решение
№1/09.12.13г. по т.д.№1/13г. на ВКС.
Уговореното в чл.4 от
разглеждания договор за заем се отнася до поемането на задължение за
осигуряване на поръчителство от трети лица или банкова гаранция, обезпечаващи плащането
на сумата по чл.4, ал.1 от същия този
договор и за
непредставяне на това обезпечение в чл.4, ал.2 е уговорена неустойка в размер
на 1185.24 лв. При тълкуване според
правилото на чл.20
ЗЗД се налага изводът, че волята на
страните е била да се създаде обезпечение по главното задължение. Така
цитираната неустойка в този случай не се отнася до вредите от неизпълнението на
главното задължение на заемателя. Вредите от неизпълнението в срок на задължението
за връщане на заема са уредени в договора за
заем самостоятелно. Така в чл.8 от договора за
заем
е предвидено плащане на законна лихва при забава в погасителните вноски. Предварителното
калкулиране на сумата за
неустойка за непредставено обезпечение и
приобщаването й към погасителните вноски /още по 69.72 лв. към всяка вноска/,
които погасителни
вноски според волята на страните се отнасят
до редовното изпълнение на главното задължение по заемното правоотношение, води
до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството
си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране (чл.19, ал.4 ЗПК).
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване
на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в годишния процент разходи /ГПР/ като основен
критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. В случай, че заемодателят в действителност е целял
обезпечаване на договорното задължение, то не е следвало да отпуска заема преди
надлежното представяне на обезпечението.
Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1
ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските отношения и на предотвратяването
на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.
Съдебната
практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите
нрави приема, че „добри
нрави“
по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави
конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите па страните и
събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода.
Така, според съда клаузата
на чл.4, ал.2
от договора, предвиждаща
неустойка за непредставяне
на договорно обезпечение противоречи на добрите нрави и по действителната си
същност представлява уговорена
надбавка над уговорената договорна лихва от 35.00 %. С оглед на
така изложеното и при съобразяване с разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК
съдът намира уговорката на чл.4, ал.2 от договора
за нищожна
и като такива
същата
не поражда права и задължения за страните по процесното правоотношение. Ето
защо,
недължима
се явява начислената
неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора.
При
гореизложените мотиви, съдът намира, че задълженията за неустойка за непредоставяне
на обезпечение са били изначално недължими, поради което не са могли да са
предмет на цесия, тъй
като предмет на рамковия договор за цесия са само ликвидни и изискуеми вземания
на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредити.
От доказателствата се
установява, че по тази недействителна клауза за неустойка са били отнасяни
суми, заплащани от ответника Д. през периода на договора, като съдът следва да
извърши приспадане по изричното искане и възражение на особения представител на
ответника адв. С.Е., на заплатената сума за неустойка от установената като
дължима сума по главницата.
Така искът за главница следва
да бъде уважен за сумата от 819.80 лв., изчислена като от останалата
незаплатена главница по договора /в размер на 1307.84 лв. съгласно ССчЕ/ се приспадне
недължимо платената сума за неустойка за непредставено обезпечение /в размер на
488.04 лв. съгласно ССчЕ/. Тази сума следва да се присъди ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
/01.02.2019г./ до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на гореизложените
разсъждения относно неустойката за непредоставяне на обезпечение,
установителният иск за дължимост на същата в размер на 697.20 лв. следва да
бъде изцяло отхвърлен.
Искът
в частта за договорна лихва в размер на 93.00 лв. за периода от 06.10.2017 до 23.02.2018
г. е основателен. Размерът на договорната лихва,
процентно изразен- 35.00 %, не противоречи на закона, нито на добрите нрави. Със законодателната промяна от 2014 г. – чл.19,
ал.4 ЗПК, се въведе законово ограничение в размера на възнаградителната лихва,
като се нормира, че „годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България“. С
въвеждането на тази законова уредба се поставиха ясни граници, отвъд които
уговорената възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на
императивна правна норма. Трайната съдебна практика на ВКС до този момент е
използвала като мерило за установяване на съответствието на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави именно законната лихва за
просрочени задължения /която към настоящия момент е 10 %/. В тази връзка са Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр.
д. №1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., II г.о., според които съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната лихва. Този критерий вече е неприложим, доколкото има законово
правило и определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия случай,
равняваща се на около 3,5 пъти размера на законната лихва, попада в допустимите
от ЗПК рамки. В този смисъл, уговорената между страните договорна лихва не
влиза в противоречие със закона, а също така и с добрите нрави, доколкото не
може да се квалифицира като противоречащо на добрите нрави съглашение,
допустимо от закона.
Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК
(01.02.2019 г.) вземането
за непогасената главница по заема е било изискуемо поради настъпилата на 23.02.2018г. изискуемост и на последната падежирала вноска по кредита.
При това положение ответникът дължи на
ищеца обезщетение за
забава върху дължимата главница от 819.80 лв. за
времето от 20.10.2017 до 31.01.2019 г. в размер
на 106.80 лв., а в
останалата част до пълния предявен размер от 140.25 лв. претенцията за
мораторна лихва е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото претенцията за разноски на
ищцовата страна се явява частично основателна, съразмерно на уважената част от
исковете. Съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство
и то с осъдителен диспозитив, както повелява Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Според съда сторените от
ищеца разноски възлизат общо на 975.54 лв. за заповедното и исковото
производство (44.77 лв. държавна такса в заповедното производство, 44.77 лв.
държавна такса за исковото производство 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, съобразно обема на свършената от юрисконсулта работа и в
определен от съда размер, 386 лв. депозит за особен представител и 200 лв.
депозит за експертиза). От тях, при съразмерно изчисление на разноските за
уважената част от исковете, съдът намира, че ответникът В.Р.Д. следва да бъде
осъден, на осн. чл.78, ал.1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата от 438.48
лв., от които 87.54 лв. за заповедното производство и 350.94 лв. - за исковото
производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, съществуването на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25,
Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
№4 против В.Р.Д.,
ЕГН: **********,
с адрес: *** за сумата от 819.80 лв. /осемстотин и деветнадесет лева и осемдесет стотинки/ - остатък от главница по Договор за паричен заем №2839780 от 27.06.2017 г., сключен
между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и В.Р.Д., ведно със
законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2019 г. до
окончателното заплащане на задължението, което вземане е прехвърлено на ищеца с Приложение №1 от 01.11.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /предишна правноорганизационна форма на
ищеца/ и относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 92 от 05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 80/2019г. по описа на РС-Пирдоп, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта за сумата от 488.04 лв. над уважения размер от 819.80 лв. до
пълния предявен размер от 1307.84 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, съществуването на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25,
Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
№4 против В.Р.Д.,
ЕГН: **********,
с адрес: *** за сумата от 93.00 лв. /деветдесет и три лева/ - остатък от възнаградителна
лихва за периода от 06.10.2017г. до 23.02.2018г., което вземане е прехвърлено на ищеца с Приложение №1 от 01.11.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД и относно което
вземане е издадена заповед за изпълнение №92 от 05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 80/2019г. по описа на РС-Пирдоп.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25,
Офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4 против В.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 106.80 лв. /сто и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.10.2017г. до 31.01.2019г., за която сума е била издадена заповед за
изпълнение № 92
от 05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 80/2019г. по описа на РС-Пирдоп, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава в частта за сумата от 33.45 лв. над уважения размер от 106.80 лв. до пълния предявен размер от
140.25 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422 ГПК във вр. чл.92 ЗЗД от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25,
Офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4 против В.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
установителен иск за съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 697.20 лв. /шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет
стотинки/, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение за периода от
20.10.2017г. до 23.02.2018г., за което вземане е била издадена заповед
за изпълнение № 92
от 05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 80/2019г. по описа на РС-Пирдоп, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1
и 8 ГПК, В.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4, сумата
438.48 лв. /четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки/, от които 350.94 лв. представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и 87.54 лв. - деловодни
разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 80/2019 г. на Районен съд-Пирдоп, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: